ДВАНАДЕСЕТИ клас. Рокли, курсове, сертификати..., но още е спокойно на душата

  • 51 749
  • 763
  •   1
Отговори
# 420
  • Варна
  • Мнения: 3 376
Аз мисля, че имах късмета и двете девойки да са старателни в 7-ми клас и да им се отдават и БЕЛ и Мат; ходиха на уроци все пак, но и двете бяха с бал над 460 и сами избраха къде искат да учат. Е, и не сме в София Laughing Също нямаха тогава пубертетски изблици, голямата се накриви към 9-ти клас, но вече всичко е точно. Честно си признавам, сега в 12-ти клас, понеже тя няма интерес към специалности, които изискват много подготовка, сме се оставили малко на течението. Върви подготовката за изпита за сертификат, сега заради класно по БЕЛ седна доста да учи и пише; с гаджето решават много задачи, та така. Мисли за Стопанския факултет, само трябва да избере специалност. Ще разгледаме и нещо друго, без УНСС. Ако някой се е насочил натам, ще се радвам да обсъдим.

Nina, желая ти здраве и само прекрасни емоции!

Последна редакция: ср, 10 яну 2024, 10:37 от Alexandra

# 421
  • Мнения: 4 685
Нинче, прегръдки! Разбирам те прекрасно. Всичко да се нареди Hug

# 422
  • Мнения: 1 966
Не зная дали помните, но моето момиче  се скъса от концерти , пеене и танци в 7-ми клас, от нищо не я отписах. Прелетя леко в този седми клас, а аз все се притеснявах, че не полага нужните усилия, за да се справи на изпитите, че да влезе в желаната ФЕГ. Справи се чудесно, имаше хубав бал за навсякъде без СМГ, което така или иначе не искаше. Първите 3-4 години я държеше мотивацията от така желания френски език, постигна високо ниво наистина, но вече такова натрупване има от срещите с демотивиращи и откачени учители, че е разколебана в желанията си и успеха. Хубавото , което остава от гимназията са чудесните приятелства и няколко добри учители. Искам само да е здрава и щастлива, ще си намерят мястото децата. Не я натискам за нищо вече, дори лично аз я посъветвах ако иска да си даде свободна година, за да се поогледа.
Нинче, от сърце ти желая здраве и баланс!

# 423
  • София
  • Мнения: 3 085
Нина, с цялото си същество ти желая здраве, здраве, здраве! Вярвам, че всичко ще бъде наред!

# 424
  • София
  • Мнения: 7 060
Била съм амбициозна, ама и аз не съм сигурна защо. Вероятно от страх, че каквато е интровертна няма да си заобича училището ако не ѝ подхожда. Другата причина е, че беше неорганизирана. Но въпреки че разчитах, че в Колежа ги учат да си разпределят задачите, това ми дете така си остана безкрайно хаотично и чака винаги последния момент, за да свърши задачата. Няма да напусне училището със сълзи, а с облекчение, но въпреки всичко смятам, че това беше най-доброто като среда за нея.
Страхувах се за толкова много неща и сега се страхувам. Не ми се получи амбицията и в момента съм безкрайно разочарована и се опитвам да свикна с факта, че не мога да променя нищо и нищо не зависи от мен. Поне ако може да е здрава, а то и това явно не може съвсем, ама поне да не е много тежко.
Приемането на тази истина ми е трудно и току се опитвам да се намеся, но си давам сметка, че с всеки опит едновременно губя позиции и в същото време стимулирам още повече съпротива, мързел и нихилизъм.
Едно мое дълго 6 месечно отсъствие може би би се отразило добре на всички.

# 425
  • София
  • Мнения: 2 130
За много години 😉
Аз нямах амбиции преди 5 години, имах мечти, но тогава рязко ми се наложи да осъзная, че имам право да мечтая само по отношение на моя живот, а този дори на собственото ми дете не е мой...
Години по- късно чух от сина ми, че може би съм била права, но той тогава не е имало как да го проумее....Да се чуди човек кое е по-добре. Времето ще покаже, вероятно.
Така стана, че вече три години с баща му сме повече на село и синът ни свикна да решава сам. Дали ще ни упреква един ден или ще благодари е въпрос на учене на душата му. (Засега е доволен😁)

# 426
  • София
  • Мнения: 753
Здравейте, отдавна не съм писала, да сте живи и здрави и родители, и деца, да се сбъднат желанията и най-важното да сме здрави! Чудесна тема се е заформила, всичко изчетох и дълбоко се замислих…Амбиции винаги съм имала, дуднала съм денонощно (навремето аз много учих, не че прокопсах, но поне за тапии имам две висши). При моите деца не помогна. Дъщеря ми изкара ужасен пубертет с борба за справедливост, която граничеше с утопия. Завърши, но в крайна сметка цел номер едно беше да е самостоятелна. Изнесе се, живее сама, работи, студентка е тук, не й е лесно, не й на сърце особено това, което учи, но е инат и няма да се откаже (доколкото я познавам). Синът ми завършва, навремето имах други амбиции за него, но той избра професионална гимназия и се оказа, че май наистина това е неговото. Сега е с идея фикс, че не иска да остава тук, има възможност да замине (приет е навън), но аз пак не съм убедена… Може би моите деца ми показват, че времената са други, светът е друг, пробата и грешката не са драматични… На моменти мисля, че аз се уча от тях как се вземат решения. Да, исках да са отличници, но не са, и въпреки всичко продължават напред, всеки с желанията си и според възможностите си. Като цяло ми е мъчно, че порастнаха и вече всеки тръгва по пътя си, изобщо много съм се разчуствала напоследък…

# 427
# 428
  • София
  • Мнения: 4 219
Момичета, в изходна позиция сме с костюма за бала. Така както се радвах, че имам една грижа по-малко и се оказа точно обратното. Днес като се прибрах от работа извадих костюма, за да го занеса уикенда на химическо чистене и накарах младежа да облече сакото, ами той едва го облече, за закопчаване пък абсурд. И сега трябва да тръгваме и да обикаляме магазините, но проблема е, че не съм се интересувала много много от мъжки костюми и освен Теодор и Андрюс други магазини не знам. Така, че ще съм ви много благодарна ако предложите магазини. И другият проблем, който някой спомена тук преди известно време, е че в споменатите магазини няма размери за високи момчета. Ох, добре че днес го премери, че ако беше преди бала, какво щяхме да правим.

# 429
  • Мнения: 647
Марти, погледни Лазарини. Следя "Последният печели" по БНТ и видях, че те обличат Орлин Горанов. На мен лично ми харесват дрехите - не строго официални, не съвсем спортни. До 20 януари имат до 50 процента отстъпка за онлайн пазаруване.

# 430
  • Мнения: 3 073
За Кардучи- също се сещам предполагам имат магазин и в София.
Марти, кога сте го купили?
Напълнял ли е.....ужас а аз мислех да пообиколим и да купим сега по намаленията костюм.

# 431
  • София
  • Мнения: 4 219
щастлива мама, не е нъпълнял, а е възмъжал 😁 От няколко години е запален по фитнеса, освен това до миналата година тренираше и плуване и сакото му е отесняло на гърдите и на ръцете. Иначе костюма го взехме през март по един официален повод и той реши, че с него ще бъде на бала. Така и аз и той си отдъхнахме, че ще си спестим обикалянето по магазините и най - вече ще си останем в добри взаимоотношения. Да, ама не 😁 Вчера и на двамата реакцията ни беше една и съща и аз побързах да прехвърля тази задача на баща му. Така де, все пак той повече разбира от мъжки костюми 😆

# 432
  • Мнения: 3 073
Извинявам се много за грешното предположение.

# 433
  • Мнения: 5 075
Много ми харесват костюмите с които обличат в ТВ предаванията на Лазарини.  Кога излизат балните колекции с костюми? Не смея да купувам твърде рано, но ако закъснеем ще обираме каквото е останало.

# 434
  • София
  • Мнения: 7 060
Ами Марти, дето се вика де е жив и здрав! В мол Парадайз има Андрюс, Теодор, Лазарини, Масимо Дюти и още някакви мъжки имаше... По Пиротска били по-евтини мъжките костюми твърди сестра ми. Не съм проверявала, но племеника си бил взел от там миналата година абсулвентския костюм, който изглежда доста прилично.

Общи условия

Активация на акаунт