Хора, имам една молба!
Значи, аз гледам късно вечер на запис. Така мога да гледам необезпокоявана и да превъртам рекламите. Още докато гледам, се точа да прочета как мамите в темата са коментирали тази или онази ситуация, постъпка, разговор. Чета ви сутрин с кафето. На лаптопа. Колкото повече мнения - толкова по-добре. Чета всичко, препрочитам мненията, които ми харесват, дразня се на правописните грешки, но си тренирам самоконтрола, като устоявам на изкушението да ги поправям.
И разбирам, че в темата се трият мнения. Виждам отговори на въпроси, които липсват, а от време-навреме някой изплаква, че му липсва мнението. Аз обичам да чета различни гледни точки, опитвам се да вникна начина на мислене на хората, които защитават непопулярно мнение или си изтърват нервите и си позволяват да агресират. Разбирам, че някои неща се неприемливи и че без модериране форумът може да заприлича на коментарите във Фейсбук, но май се прекалява.
Та, молбата ми е: хайде да бъдем по-малко тънкообидни и да спрем да докладваме постове, които не ни харесват, ако в тях няма груби обиди и квалификации към участниците. Животът ми стана доста по-лесен, когато осъзнах, че има хора с различно мнение, различен вкус и дори различни ценности от моите и това изобщо не ги прави лоши хора.
И да не съм тотално оф-топик, както и за хората които като мен обичат да четат повече, отколкото да пишат - на кратко какво мисля след последния епизод за останалите в играта.
Момчил - отново не ме разочарова. Играе играта така, както бих я играла и аз. Ave, Mомчиле!
Теди - не ме изненада. Харесва ми от самото начало. Силна и бърза на терен, тиха и овладяна извън. Аз лично не мисля, че продукцията е спестявала синхрони заради сестра и. Мисля, че го е направила за да я предпази - виждам, че доста хора се дразнят от диалекта и, а и честно казано съставянето на изречения и обличането на мислите в думи не е силната и страна. Това не означава, че е глупава, но доста хора биха си го помислили.
Дунев - драматизатор. Обичам да общувам с такива хора, но никога не се задържат дълго в обкръжението ми, защото не не мога да овладея смеха си. Когато се изживяваш като герой, неразбран от този жесток свят и някой се хили като ряпа насреща ти, това омаловажава филма ти.
Оряшкова - много интересна личност. Душевност на крехко цвете в тялото на борец тежка категория. Хората се разочароват от нея, защото очакват сила на характера, равна на физическата. Получава се дисонанс, който дразни. Аз я намирам красива.
Дени - скица. Прави големи глупости, но не мога да и се дразня, защото ми прилича на патето Яки. Доста подценява Момчил, ако си мисли, че ще се върже на изпълненята и, но пък от проба глава не боли, нали?
Мишо - сладур. Сега го играе рицаря на Дени, но не мога да не отбележа, че не показа и грам ревност, когато в тази роля беше Марто. Мисля, че още не е наясно с позицията си или както казваше доцент Гатев - не се е обособил. А играта върви към финал.
Вики - изключително силна на терен, показва характер извън, но си мисля, че е пропилян потенциал с това късно влизане. До края на играта ще е "новото момиче".
Рълев - няма полезен ход, за да запази образа си чист в очите на публиката. Затова прави необходимото, за да оцелее. Уважавам такива хора, при това съм наясно, че съм малцинство.
Мастагарков - душица. Би казал всичко и направил всичко, за да го харесат. Странно е, че на тази възраст още не е разбрал, че няма начин всички да те харесват. А още по-сранното е, че извън играта човек като него никога не би бил аутсайдер. Красив, висок, общителен, добронамерен и състрадателен. Дано оцелее за пореден път в тази враждебна среда.
Мартин - опасен образ. Интересен ми е, забавлява ме, има по-високо IQ от средния играч в игрите, но не толкова високо, колкото успява да блъфира, че има. Това, което е написала бившата му за него е много грозно.
Вили - не мога да я намразя, каквото и да прави. Имам леля със същия характер като нейния и много си я обичам. Леля ми, не Вили. За семейството и приятелите си би обърнала света. А най-забавното е, когато трябва да се справиш с бюрокрация, а чиновниците те гледат отвисоко и те плашат. Пускаш я напред и гледаш шоу, докато вървиш след нея и прибираш отрязаните глави на лелите зад бюрата в чувал. В случая тя играе за Дени и чувствата и стремежите на другите не я вълнуват.
Значи, аз гледам късно вечер на запис. Така мога да гледам необезпокоявана и да превъртам рекламите. Още докато гледам, се точа да прочета как мамите в темата са коментирали тази или онази ситуация, постъпка, разговор. Чета ви сутрин с кафето. На лаптопа. Колкото повече мнения - толкова по-добре. Чета всичко, препрочитам мненията, които ми харесват, дразня се на правописните грешки, но си тренирам самоконтрола, като устоявам на изкушението да ги поправям.
И разбирам, че в темата се трият мнения. Виждам отговори на въпроси, които липсват, а от време-навреме някой изплаква, че му липсва мнението. Аз обичам да чета различни гледни точки, опитвам се да вникна начина на мислене на хората, които защитават непопулярно мнение или си изтърват нервите и си позволяват да агресират. Разбирам, че някои неща се неприемливи и че без модериране форумът може да заприлича на коментарите във Фейсбук, но май се прекалява.
Та, молбата ми е: хайде да бъдем по-малко тънкообидни и да спрем да докладваме постове, които не ни харесват, ако в тях няма груби обиди и квалификации към участниците. Животът ми стана доста по-лесен, когато осъзнах, че има хора с различно мнение, различен вкус и дори различни ценности от моите и това изобщо не ги прави лоши хора.
И да не съм тотално оф-топик, както и за хората които като мен обичат да четат повече, отколкото да пишат - на кратко какво мисля след последния епизод за останалите в играта.
Момчил - отново не ме разочарова. Играе играта така, както бих я играла и аз. Ave, Mомчиле!
Теди - не ме изненада. Харесва ми от самото начало. Силна и бърза на терен, тиха и овладяна извън. Аз лично не мисля, че продукцията е спестявала синхрони заради сестра и. Мисля, че го е направила за да я предпази - виждам, че доста хора се дразнят от диалекта и, а и честно казано съставянето на изречения и обличането на мислите в думи не е силната и страна. Това не означава, че е глупава, но доста хора биха си го помислили.
Дунев - драматизатор. Обичам да общувам с такива хора, но никога не се задържат дълго в обкръжението ми, защото не не мога да овладея смеха си. Когато се изживяваш като герой, неразбран от този жесток свят и някой се хили като ряпа насреща ти, това омаловажава филма ти.
Оряшкова - много интересна личност. Душевност на крехко цвете в тялото на борец тежка категория. Хората се разочароват от нея, защото очакват сила на характера, равна на физическата. Получава се дисонанс, който дразни. Аз я намирам красива.
Дени - скица. Прави големи глупости, но не мога да и се дразня, защото ми прилича на патето Яки. Доста подценява Момчил, ако си мисли, че ще се върже на изпълненята и, но пък от проба глава не боли, нали?
Мишо - сладур. Сега го играе рицаря на Дени, но не мога да не отбележа, че не показа и грам ревност, когато в тази роля беше Марто. Мисля, че още не е наясно с позицията си или както казваше доцент Гатев - не се е обособил. А играта върви към финал.
Вики - изключително силна на терен, показва характер извън, но си мисля, че е пропилян потенциал с това късно влизане. До края на играта ще е "новото момиче".
Рълев - няма полезен ход, за да запази образа си чист в очите на публиката. Затова прави необходимото, за да оцелее. Уважавам такива хора, при това съм наясно, че съм малцинство.
Мастагарков - душица. Би казал всичко и направил всичко, за да го харесат. Странно е, че на тази възраст още не е разбрал, че няма начин всички да те харесват. А още по-сранното е, че извън играта човек като него никога не би бил аутсайдер. Красив, висок, общителен, добронамерен и състрадателен. Дано оцелее за пореден път в тази враждебна среда.
Мартин - опасен образ. Интересен ми е, забавлява ме, има по-високо IQ от средния играч в игрите, но не толкова високо, колкото успява да блъфира, че има. Това, което е написала бившата му за него е много грозно.
Вили - не мога да я намразя, каквото и да прави. Имам леля със същия характер като нейния и много си я обичам. Леля ми, не Вили. За семейството и приятелите си би обърнала света. А най-забавното е, когато трябва да се справиш с бюрокрация, а чиновниците те гледат отвисоко и те плашат. Пускаш я напред и гледаш шоу, докато вървиш след нея и прибираш отрязаните глави на лелите зад бюрата в чувал. В случая тя играе за Дени и чувствата и стремежите на другите не я вълнуват.
