Магията на изтока - тема 72

Видях интереса на Джунки. Сетих се че някъде по епизодите назад бе споменат този чичо а и това че нашия мангака е старшия син в своето семейство и е настанала голяма "суматоха" когато се е разбрало,  че той няма да продължи семейния бизнес както неписания закон/традицията повелява ами ....
Но , но на мен ми бяха много интересни първите реакции, обясненията и последващите след тях реакции на бабата и на таткото на Джунки. Отделно ме досмеша защо и как бабата и зетя се погаждат . Голямо лавиране , голямо нещо

Моят човек беше в ролята на корумпиран полицай, който се е бил във Виетнам с комунисти (шемет). Животът го е научил, че с празни джобове и идеали не се живее, та беше влязъл и той в "бизнеса". Някъде след средата на филма взеха, че го наръгаха в гръдния кош. Падна облян в литри кръв и аз си казах, че той приключи, гушна букетчето, ритна камбаната за пореден път, но неееее ..... на финал се оказа жив, хаха.
Това, че е изгубил толкова много кръв, че е наръган с голям нож в гръдния кош и че издъхна не означава, че той може да умре, неее! Това е корейски филм, това е фантастика, това е пълен абсурд, но без Румен Бахов.

Разбрах и защо Пак Джонг Мин е бил номиниран в същата категория за най-добра поддържаща роля заедно с Ин Сонг. Ами добър е, дори много по-добър в ролята си от Ин Сонг. Неговият герой беше водещ, той беше главния антагонист и на финал беше изяден от акула. Анимирана такава. Нелепи сцени, но махаш с ръка, теглиш една шибал и мичин секи на създателите на тази глупост и забравяш.
Добра роля и за Ким Хье Су, но нейната героиня беше толкова луда, че в нито един момент не ѝ симпатизирах. А и с такъв писклив глас говореше, такива чупки правеше, че... айй, айй, айй. Влудяващ женски образ на провинциална корейска тарикатка.
Го Мин Ши-то и тя същата луда за връзване героиня. Едва я познах в началото под тоновете грим.
Само героинята на Йом Джонг А ми допадна, но с уговорки. Тя изстрада най-много и стана свидетел на смъртта на семейството си (тази сцена беше брутална, охх...).

Изгледах епизод 7. Време е за по - сериозни мисли. Автора може от тук до края да продължи във всякакви посоки относно Юсаку и Марие поотделно и заедно. Аз бих предпочела да дадат как тези герои трезво и  спокойно помислят сами за себе си какво мислят, чувстват и искат към момента и занапред. Родителите им , детето им може и да ги познават добре но реално всеки човек сам трябва да помисли за себе си. Аз лично след сериозна раздумка от страна на двамата ги виждам зеадно. Така или иначе в малко над 11 години назад във времето те взаимно са се приспособили към ситуацията. Ок сега тя "плаче" за преценка на ново. Това и очаквам да видя в следващия епизод да речем. А може и в два поредни. Затова и питам колко остават до края.
Тийна поне взе на Чо - чан нещо с първата заплата така да се каже, писах му положителна точка в тефтера.