Мила,Ясна!
Знам кава болка изпитваш,защото само преди 3 месеца моето бебе си отиде ей така - за миг.Бях само на 4 седмици от момента да го докосна,на една ръка разстояние сякаш....Но уви!И досега нямам отговор за причините,но вече не искам и да ги търся.Случилото се е една рана,която не зараства.Боли,но се научаваш да живееш с болката.Нямаш право да спираш,а трябва да продължиш напред - заради теб самата,заради човека до теб,заради борбата един ден да изпиташ радостта да имаш дете.
Търсейки отговор за загубата си,попаднах на прекрасните момичета във форума.Споделяйки с тях,на душата ми ставаше по-леко и те са тези,които ми помогнаха да продължа борбата.Споделяй,не се изолирай.Дали е наказание,дали е съдба случващото се,дали ние сме пропуснали нещо....хиляди въпроси бушуват в главата.Важно е да се борим за правото да се наричаме майки.
Мъчно ми е,че има толкова случаи....мислех си,че съм само аз...
Господи,нека вече да не се случва!
Целувам те!
Знам кава болка изпитваш,защото само преди 3 месеца моето бебе си отиде ей така - за миг.Бях само на 4 седмици от момента да го докосна,на една ръка разстояние сякаш....Но уви!И досега нямам отговор за причините,но вече не искам и да ги търся.Случилото се е една рана,която не зараства.Боли,но се научаваш да живееш с болката.Нямаш право да спираш,а трябва да продължиш напред - заради теб самата,заради човека до теб,заради борбата един ден да изпиташ радостта да имаш дете.
Търсейки отговор за загубата си,попаднах на прекрасните момичета във форума.Споделяйки с тях,на душата ми ставаше по-леко и те са тези,които ми помогнаха да продължа борбата.Споделяй,не се изолирай.Дали е наказание,дали е съдба случващото се,дали ние сме пропуснали нещо....хиляди въпроси бушуват в главата.Важно е да се борим за правото да се наричаме майки.
Мъчно ми е,че има толкова случаи....мислех си,че съм само аз...
Господи,нека вече да не се случва!
Целувам те!
Бебчо сега е на едно по-хубаво място, на топличко, слънчево и сред добри ангели които се грижат за него. 
и се надявам скоро да получа отговор........ 
На този ден трябваше да вляза в 8 месец. Шокът и болката са.......всичко, което помня! Ужас, страх, безумен яд на всичко..... Чудех се защо на мен, на нас с мъжа ми! Ние си искахме бебчо повече от всичко на този свят, но..... Не този път. Не сме се отказали. Намерих сили да продължа напред. И всеки божи ден мислия за моето малко ангелче......
, но аз не съм сигурна в това. Вече минаха 2 седмици от както момченцето ми отиде при другите ангелчета на небето, а аз все по-често мисля за него. Днес се обадих в болницата да питам дали епикризата от аутопсията му е готова, но ми казаха да отида да я взема чак другата сряда 
. А аз какво да правя до тогава 
. Искам да ви кажа, че желанието за дете никога не ме е напускало и с нетърпение чакам да дойде времето за следващото 
. Това за което лекарите в предродилното изразиха съмнение е, че плацентата може да се е отлепила. Гледаха ме няколко пъти на видеозон и особено след като ми изтекоха водите понеже се учудиха от това колко много кръв изтече заедно с тях 
. Според майка ми, доколкото тя си спомня на нея не и е текло кръв, а при вас ?????? След раждането, когато лежах на 12тия етаж говорих с една лекарка, която ме попита дали са ми казали каква е причината. Тогава и споменах за съмнението за отлепена плацента и тя ми каза, че ако е така то това е причината за спиране на достъпа на храна за бебето и съответно за смъртта му.