В момента чета...87

„Тихи години“ е от книгите, които не приключват със затварянето на последната страница, а продължават да живеят в теб, продължаваш да разсъждаваш върху тях и да преживяваш съдбите на героите.

Романът е семейна драма, чието действие се развива в Чехословакия и обхваща сравнително дълъг за обема си (едва 250стр.) период от време – от годините на социализма до наши дни.

Героите както и в "Хана" са много и добре изградени, но основните персонажи са двама – Сватоплук и неговата особена дъщеря Богдана, а историята се разгръща чрез редуващите се ретроспективни разкази на двамата, на бащата и дъщерята.

Сюжетната линия на бащата започва логично дълго преди раждането на Богдана, а нейната - от детството ѝ, когато Сватоплук живее с нея и със съпругата си Бела в къщата, обвита с бръшлян в познатото ни от „Хана“ градче Мезиржичи . Семейството им е странно и малката Богдана винаги е имала чувството, че нещо важно се крие от нея умишлено, че нещо се премълчава. Подозренията ѝ се потвърждават, когато на смъртния си одър баба ѝ се обръща към нея не с името Богдана, а като към Бланка. Дали това е просто грешка на езика, плод на замъгленото съзнание на възрастната жена или действително е съществувала някаква Бланка, но Богдана дори не я е познавала? И какви други тайни крие всъщност семейството ѝ? Богдана тръгва по дирите на миналото и на семейната си история, но среща стена от непробиваемо мълчание. Единственото, до което се добира е едно анонимно писмо, съдържащо едно-единствено изречение: „Баща ти е свиня!“.

Всъщност отношенията между баща и дъщеря винаги са били отчуждени, а мълчанието е пуснало дълбоки корени в отчужденото семейство. Сватоплук прави впечатление на коравосърдечен, мрачен и студен човек, когото нищо не може да  зарадва и който намира утеха единствено в слушането на класическа музика. Такъв човек може само да сее единствено скръб и тъга и той точно това и прави методично и продължително, а душевният му мрак се разпространява подобно на плевел, причинен от дива, дълбока и неизказана мъка, която бавно засенчва и изкоренява всички красиви цветя около него.
Мълчанието е своеобразната среда, която обитават и дишат героите. Всички те са сякаш потопени в него, в мълчанието, което постепенно става и част от тях. Именно то задушава жизнерадостта и светлината на Бела, нежеланието да го спазва прогонва майката на Сватоплук, самата Богдана не може (не иска) да говори.. Затова са и „тихи“ тези години, до момента в който едно дългочакано „Здравей, татко...“ не слага край на тази оглушителна тишина...

Затрогващ, тъжен и подтикващ към размисъл роман, който още веднъж показва колко е важно да не съдим предварително другите, ако не познаваме тяхната история. Засегнати са и много други теми - за прошката, за престъплението и още по-важно за терапевтичната роля на наказанието , за краха на идеалите, за предателството от страна на приятел и много други. Изключително богат отново (след „Хана“) роман, а Алена Морнщайнова затвърждава мястото си сред любимите ми съвременни автори.

Не на последно място – адмирации за изданието! Чудесна корица, всеки елемент на която (и птиците, и корабът, и растенията, и чукът) има своето значение, но това става ясно едва след като прочетете романа.
Започвам силно годината, дано така да продължа!

В основата на книгата е случай с деца,  които са жертви на сексуално насилие. Няма детайли, но е трудно да се преглътне.

Честно да си призная не очаквах такова развитие. Вкарвайки втората съпруга в действие, очаквах там да е развръзката. И когато Йежиде спа с брата на мъжа си...и и хареса, и стана потваряемо, честно казано тя ми допротивя. А в началото я съжалявах, но пък стана ясно, че Акин не ходи при втората си жена изобщо. И когато тя съвсем без драма си преспа с брат му....много ми падна в очите. Обачеееее! , снощи стигнах там, където става ясно, че мъжът и е организирал всичко, за да забременее в крайна сметка тя. И въпреки това, не ми стана по-симпатична, защото тя си беше съгласна, без да знае тази уговорка. Което си е предателство... Не очаквах развитие в тази посока и се изненадах определено. Днес-утре ще я довърша и ми е интересно да разбера как ще се почувствам на финала.