Развод и друга жена

Бърди, пост първи :

Едва сдържах сълзите си.

Никой не излива помия, а всички пишещи са отделили от времето си, за да помогнат. Не ние, тя има проблем.  Малко от малко трябва да се цени помощта; тук има прекрасни съвети. Не е никак хубаво човек да изопачава усещанията си, защото няма да се справи със себе си дълго време. В случая майката още обича таткото и всички тези думички как му дава свободата да бъде щастлив, да вижда детето когато и с когото той реши и че е доволна, че не е сам, а че е успял да продължи, и че тя е продължила напред, само все още трудно преживява ситуацията… са за лично успокоение, което обаче е фалшиво към днешна дата. Защото реално тя е в шок в момента, не си е представяла такъв развой на брака, страшно не вярва, че цялото това нещо няма да мине без големи травми за детето, несъзнавано се надява да са пак семейство… Хората тук са прави. Думите не припокриват усещанията и това си личи от всяко включване на авторката. В момента тя е много далече от това, което пише, което се самозаблуждава, че е. И това, че различни хора са го написали е само огромен плюс за нея. Може да се справи само, ако не тъне в заблуди, иначе не.

Авторката в първия пост каза, че жената е представена като една приятелка, а след критиките за прекомерно емоционалната й реакция пред детето заяви, че бащата бил казал, че жената му е гадже и обяснил що е то гадже
Въпросът е дали втората част не е преекспонирана от нея или е имало допълнителни разяснения между бащата и детето.

Тоест не е плакала пред нея

Още в първия пост става ясно, че е представена като приятелка на бащата, щом детето започва да плаче, че не иска баща й да има друго семейство.

Абе който не е успокоявал дете, наранено от другия родител след като е прекарало време с него, може да обвинява майката колкото иска, аз не видях нищо грешно, което авторката е казала или направила.

Детето е попило емоцията. Особено, когато то е напрегнато и плаче, реакцията на отглеждащия родител трябва да не е солидарна. Пак казвам, дано е било еднократно и да се научи да отработва разочарованието си пред детето.
Не я критикувам, трудно се минава през това, особено след подобни интензивни сюрпризи.
От практиката ми съм забелязала, че на татковците не са им присъщи подобни разсъждения, как ще се отрази на детето подобна компания, те си търсят нова жена, намират някоя с дете и вече са задоволили потребностите си. Жена с дете ще готви / заради детето/, ще се съобразява / заради детето/ , ще е уязвима / заради детето/, тоест, той пак си е цар.
По-скоро се учудвам на жената  с детето в случая. Как са решили да се афишират. Имам съмнения, че тази връзка е била от доста време преди развода.

И аз съм почти сигурна за това.

Никой не обвинява майката, но повечето тук съжалихме детето, а не нея и затова вероятно някои мнения звучат критично.
Иначе и аз съм убедена, че връзката е отдавна.

Да, ама трябваше са съжалим детето затова, че баща му при пресен разпад на семейството веднага му сервира друга жена и още по-лошо друго дете, а не затова че майка му не е могла да сдържи тъгата си, или да имитира достоверно радост.

Аз не съм вземала позиция по темата  досега, защото си признавам без бой, че откровено настройвах детето ми срещу баща му, нищо не съм му спестявала. Такива техники на притворство хич не ги владеех. Стигнахме дотам, че синът ми да ми каже, когато стана на 14, че си му е баща и си го обича , и да ми забрани да говоря ВЕЧЕ срещу него. Знам, не е педагогично, но така беше при мен. По-лесно е човек да ръси акъл, и да знае на теория нещата, отколкото да ги приложи в практиката.
Ей го, вече е на 30 +, какви травми е имал, не сме обсъждали, но когато той сега се опита да ми приказва нещо срещу баща си, аз го спирам , защото не ме интересува.

В първоначално описаната случка детето не показва притеснения. Те започват СЛЕД шока, който майката изживява. Не знам защо трябва да я успокояваме, че всичко е супер от нейна страна, таткото е лош. Колкото и да е неприятна ситуацията за нея и колкото и трудно да я преживява, това неминуемо се отразява на емоциите на детето. То се разкъсва между двамата. Аз изобщо не обвинявам авторката. Трудно е, когато трябва да показваш стабилност, когато целият ти свят е разклатен. Но фактите си остават факти - детето се влияе от емоциите на майката, още повече, че е на доста ниска възраст и майката е отглеждащият родител.

Никога не съм я настройвала досега ,дори в споразумението за развод се съгласих да я взима когато иска и да прекарва време с нея,защото това са техните отношения и аз не бива да си смесвам с нашите. Но дори и сега не съм го съдила не съм държала сметка той е този който се държи арогантно позволява си да е груб сякаш аз съм тази която е с друг човек и ме обвинява в нещо. Но вече толкова ми е дошло до гуша ,че не изпадам в обяснителни режим пред детето държа нормално поведение и не се впечатлявам от изказванията му ако има нужда нещо покрай нея да се говори говорим,до там. Не смятам за необходимо да обръщам повече внимание и да мисля над поведението му . Пак ви казвам не плача пред нея,не и вменявам някакви неща по негов адрес или по другата жена.  Приела съм нашите отношения просто искам най-доброто за дъщеря си ,като всяка майка. Така че благодаря ви за всички мнения,както казах ще се вслушам и което е в моята градина,ще го приема като градивна критика и ще променя в себе си. Не смятам ,че имам вина,за дето бях изненадана и не знаех какво да кажа просто на момента. Ще й направя една изненада в събота ,ще си направим малка почивка двете и ще разтоваря от нея негативните събрани емоции до момента ,като просто ще си бъде дете,от което не се очаква да решава наши проблеми и да ми бъде отдушник,затова имам приятелките си. Тя е просто моята дъщеря. Никога не съм си и помисляла подобно нещо. Хайде стига живота ми не свършва с един мъж.. обичала съм ,заболя ме,но макар и с много време и търпение това се лекува. Ще обичам пак и ще ме обичат. Благодаря ви.
Последно само ,защото не спира това да се коментира,не съм пренасяла негативни емоции върху дъщеря ми ,колкото и да ми е било тежко досега,тя не го е разбрала. Не съм говорила нито нещо за баща й,нито за отношенията ни ,за да я разстройвам или настройвам.

Авторке, най-добре пиши на модератор да заключи темата.
Добре си решила за почивката. Ще ви се отрази добре и на двете.

Преди време дъщеря ми като се запозна с мой приятел го прие само като приятел. Дори че се прегръщахме с този човек пред нея, не наруши дзена й и не заподозря, че е нещо друго. По-късно с времето (и с порастването) взе да се усеща как стоят нещата, и да се усмихва лукаво. Сътресения нямаше.

Авторката реагира импулсивно .Наблюдавайте дъщеря си .А ако тя ревнува от другото дете и новата приятелка ???
Не се ли оказвате манипулирана от дъщеря си??
Каквощекажете за ревността?? На себе си отговорете ,после на детето .

Щом може едно три годишно дете да иска да отвори прозореца защото е пренебрегнато от суетата да се посрещне новото дете от родилния дом и да каже че иска да отвори прозореца че да изстине новото дете , защо 5 годишно дете  да не може да ревнува?
Я попитайте ,  какво са правили при разходката??Торта ли ядоха ,  сладолед ли??
Не се оставяйте да бъдете манупулирана .!! Нито от  бившия си нито от детето си .
Бъдете сама на себе си психолог .Разумна жена сте .Не реагирайте прибързано .

Естествено, че ще ревнува детето, що за коментар??