Приятелят ми е постоянно с брат си

Тъкмо да му каже, то пък взе че и братовчед му дойде. И той ергенче.
Маскирали са се като коледари и пеят "Добри гости посрещнете, стани ми, стани ми Миме"... Как да ги изгониш. Декември, Коледа, стават чудеса.

Искате да кажете, че е сама жена с трима тревомани?

Не, не, спокойно, само с двама

Това "трябва" винаги ме е дразнело. Идва някой и почва "това трябва да е така, онова трябва да е онака". Дотук добре, но в случая се разпореждаме и с това какви отношения да поддържа някого с кръвни роднини! По каква причина ние сме прави, а онзи, за чиито отношения става дума, не, че и даже няма право на мнение? Какво следва? Да му определим разрешени часове за хранене, за посещаване на тоалетна, за сън? Да му избираме дрехите? Да му определяме работата /професия, конкретна фирма/ и минималната заплата, на която е длъжен да работи? Можем да му подбираме и колегите/колежките. Да му казваме кога може да посещава различните стаи в жилището /по график/? Да има позволени интервали за мигане или кихане?

За мен брак, както и предшестващите го връзки /така наричаните "гаджета"/ се свеждат до двама възрастни и оформени по определен начин индивида, които решават да живеят заедно и да добавят другия в живота си. Тук нямаме добавяне, а предложение едната страна да влезе с валяка и... да поотъпка хубаво пейзажа. Ако после нещо остане здраво, приемаме, че е трайно /или пък правим нов рейд с валяка - колко да е здрава тая гад/. Не чух нейният човек да е бил против някакви нейни контакти - роднини, приятелки и т.н. Какво ли щеше да стане, ако беше против някой от живота на нашата потребителка и честотата на общуването с него? Или да не питам, защото "от детската стая акустиката е лоша"? :Д

Задачка-закачка: колко от вас ще бъдат възхитени, ако се запознаят с мъж, който няма роднини, приятели, дори по-близки познати, никакви хобита и при запитване защо е така, отговаря със "защото с години стоях и те чаках да дойдеш, смисъл на живота ми, муза, излязла от най-съкровените кътчета на душата ми. Сега ще си бъдем винаги заедно и няма да те изоставям нито за секунда!" Това романтично ли ви звучи или зловещо?

Глупости на търкалета... Нещо май не можеш да схванеш поантата на темата. Ако искаш да си неразделен с брат си, майка си, баба си, стринка си, не създавай връзка с човек /жена, мъж/ от семеен характер, брак или съжителство. Не става въпрос да ги зарежеш тотално, а да поставиш ясни граници, защото партньорът ти живее/има връзка с теб, а не с цялата ти рода. На някои впрочем им допада да сте си огромна италианска фамилия, но трябва да уцелиш точно такъв човек. Ако не е такъв, а ти зорлем искаш да го тикаш да се събира с твоите роднини, няма да стане.
А темата въобще не е толкова за роднините, колкото за пороците и търпимостта към тях. Авторката и тя нещо бърка двата щата... Ако и тя е любител на тревата, да каже на къде да насочваме коментарите.

Странната птица, да има много ТРЯБВА, когато става дума за психическото развитие на индивидите. Независимо какво Ви харесва и колко се пените тези "трябва" определят дали индивида се развива правилно. И ако на 30 е още в детската стая и слуша мама като малко дете то ИМА ОГРОМЕН проблем. Ако човекът, с когото прекарва основно времето си вкл. у дома е брат му - има ОГРОМЕН пробем.

Така - на примерите ви с някакви краности, които пак показват психически проблеми, няма да се връзвам да отговарям.
Всъщност е по-приемливо за жените да започнат връзка с мъж без семейство и приятели, отколкото с мъж, който за всичко слуша мама и държи ръката на батко. Стига първия да не е убил и изял липсващите е в пъти по-подходящ за връзка и брак, отколкото мъж с инфантилно поведение.

И тъй като темата силно ви вълнува, явно по някакъв начин това ви засяга лично. Ако живеете с вашите или сте бил заразан с обвинение, че не сте прекъснал пъпната връв - ами потърсете помощ и минете това "трябва". Изнесете се и станете самостоятелен мъж.

Странна птица е прав по принцип.
 Не може да променяме хората както ни е удобно. Просто харесваме или не.
  Нататък той  не отива ,но аз добавям - като не ги харесваме ,не живеем с тях.
 Или ги търпим.

Доколкото разбирам, авторката се чувства като трети човек в собствената си връзка и като гостенка в собствената си квартира (която е само на нейно име). Авторката ясно е обяснила, че те са постоянно заедно.
Постоянно. Постоянно. За който не е прочел - постоянно. В нейната квартира. Всеки ден, постоянно. Съмнява ме даже да си чистят след себе си. Едно е да си много близък с брат си, друго е да си постоянно с него. Тук не става дума за ограничение от страна на авторката. Всяка двойка има нужда от поне мъъъъъничко време насаме, не е нужно да е много. В случая обаче май нямат достатъчно. Ако една двойка не прекарва поне маааалко време заедно, как ще запазят любовта си и връзката си? Е, разбрахме, че те ще се разделят и заради тревата, но говоря и попринцип.
 Като си близък със семейството си, не забравяй, че и жената е част от семейството ти. Така че ако нямаш намерение да прекарваш с нея поне толкова време, колкото с останалите членове на семейството си, значи тя очевидно не е сред приоритетите ти и е време за раздяла. Особено в случая - май вече не са в 20те си и е излишно да си губи времето с него, щом тя въобще не му е приоритет.
Старата птица спомена, че ако на член от семейството му (брата) му се случи нещо, на човека ще му е гузно, че не е прекарвал достатъчно време с брата. Ами ако на жената, недей си Боже, й се случи нещо??? Ъ??
Примерите с ограничения в мигането и други неща ми се струват леееееекинко пресилени и лееееекинко нямат нищо общо с това постоянно ежедневно висене на брата у тях.
Иначе сте прави - тя не трябва да го ограничава или да го променя, а да го зареже.
Странна птица, да не би ти да си въпросният?

Мда, не може да променяме хората, само трябва да ги накараме да приемат задължително роднините ни.... Мхммм. Така не променяме хората, не...

Събираш се с някой и като нещо не ви е тамън - се разделяш моментално, защото КАК ТАКА ЩЕ променяш, напасваш, изискваш? Търпиш и стискаш очички, щото не можеш да си кажеш какво не ти е добре, и другия да се съобрази?

Аз не съм успяла да променя никого. Промяна сам си прави който усеща ,че не е в ред нещо, че може да е друго.
 Който държи да остане във връзка.
 Този няма намерение.

Ами поне като начало трябва да намериш подходящ начин да кажеш на човека, с кото си какво не ти допада и да се обосновеш.
Вече не помня авторката дали писа какво е казал приятеля и, когато е споделила, че брата е твърде често с тях/в тях и т.н. Какво е последвало, когато е поискала да имат повече време заедно.

Всъщност във връзките, в които двойката са си скучни и недостатъчни често има трети, който запълва тази празнина. Не говоря за любовник, а за приятел, роднина, някой с кото разбиват скуката и запълват липсите помежду си.

Значи има място.

Възможно е на приятеля да му е недостатъчно да е само с нея. Но явно на нея това не и допада. Липсва им комуникация и не мисля, че могат да се изяснят.

Ще кажа две неща и се надявам с това да спрете да се занимавате с моето семейство:
1. не, не само не живея с нашите, дори съм в друг град!
2. като бонус за да живея с майка си, трябва да се пренеса на гробището в родния си град. Но ако държите наистина да живея с нея, нещата стават мааалко по-сложни - зависи дали ще се фокусираме върху останките ѝ или върху това къде се очаква да е в момента /черен хумор/.

Сега пак по същество! АИДА, въпросът с роднините е двустранен. Жените също имат роднини - да питам ли колко от вас при започване на връзка звънят на бащи, майки, братя, сестри и казват "Здравейте, прекарахме си добре, но вече си имам мъж и вас не ви познавам! Не ме търсете повече"? Не е ли промяна и да се натрапваме в живота на другия? Жената си живее като необвързана и изведнъж ХОП - някакъв мъж се появява в живота ѝ, а тя трябва да го приеме, гадже/съпруг ѝ бил! Ама как така? Дай направо да я зарежат тая дама, за да не се променя въобще, че ми стана жал как я тормозим!

Боряна ме разбра най-добре. Мъдра жена е тя!