С какво ви дразнят свекървите? – 152

Понеже имаш наблюдения, оправдано ли е според теб в такива ситуации единия син/дъщеря истински да мрази другия и да прави проблеми(подмолно, да лъже и манипулира) с цел да изпъкне и да го/я предпочетат? Знам, че не е нормално и е най-малкото незряло, но ми е интересно да прочета и друго мнение.

Никой не казва, че си лоша снаха, а че е излишно да очакваш и настояваш за по-тесни отношения. Приеми, че всеки си има свой живот. Чувате се и виждате от време на време, помагате си при нужда и това е.
Ти сигурна ли си, че сама не подклаждаш терзанията на мъжа с непрекъсната ти жалост как е пренебрегван, забравян, избутван настрани. И да не го мисли, ти като му направиш кахърна физиономия как мама ПАК не иска да празнува Коледа с него, нормално е да се вкисне.

Топно пък по този казус не прочетох нито едно остро обвинение към снахата.Напротив.Всички  даваме съвети да не се измъчва заради свекърва си. Този път даже нямаше призиви да си тръгне от връзката.
   Опосум, моето семейство си е идеално за мен.  Коментарът ти е неуместен.

Мила, като те чета все едно слушам 88-годишната си леля да ми е жива и здрава. И тя все така говори как баща ми бил любимият син, пък чичо ми отхвърлен. Баба ми (свекърва й) е починала преди 55 години, баща ми го няма от 25, а чичо от 16, но жената още преживява. Ние с братовчедка ми сме в прекрасни отношения, но това няма значение,  важното е страдание да има.
Има една приказка - откъдето е жената, оттам е родата. Чудно ми е, че не теглиш към твоето разширено семейство.

Аз с девера съм в много добри отношения, мъжа ми също. Той няма никаква вина, събираме се с тях, идваха ни на гости, ние ходим...Поне не съм усетила проблем до момента.
За моята рода, за жалост всички починаха, баби и дядовци нямам, братя и сестри също, баща ми почина преди време и само майка ми, но тя е много мобилна и никога не изисква нищо изобщо, съответно и аз от нея. Ако може ще дойде, но няма да се сърди ако примерно ние не отидем,  старае се, както и аз да се съобразяваме и да се виждаме. Единия път тя прави компримис, другия път ние...

А като се сетя, че преди време ме упрекваха в незаинтересованост, неблагодарност и сме били невъзпитани, като казах, че докато бяхме без дете за бъдни вечер нищо не приготвях и никога не сме правили планове за събиране с родители. Сега обаче, за да се оправдае свекървата за същото нещо, ще се извадят от 100 кладенеца вода в нейна защита. Колко било тъжно да сме на поръчана храна баш тогава и никакво събиране с хора.
Честно казано ни беше много добре. Сега празнуваме по-специално и някои неща по традиция именно заради детето. Но докато бяхме само двойка и и двамата ходехме на работа, покрай Коледа на дългата почивка изобщо не ни беше до готвене и домакинстване. Спяхме до късно и се събирахме с приятели. Понякога и бъдни вечер е бил и работен ден, та прибирайки се от работа няма да робувам часове в кухнята. Ако имаше време приготвях по нещо, но какво трябвало да е задължително никога не ми е било водещо. То и сега не е. С появата на детето се промениха нещата, но само у нас. От 2-3 години събирам майка ми и свекъра у нас на бъдни вечер, защото и двамата са сами, иначе трябва да водим единия на гости у другия и разправията е повече. но за Коледа и НГ не си правят илюзии. Ако семейството на сестра ми е тук за Коледа, знам, че майка ще е там и даже и свекъра не е на гости
Та, Мила, както и назад казах, създайте си ваши традиции, изобщо правете година за година каквото вие си решите, без да се съобразявате. А мъжа ти ще го преживее, няма къде да ходи. Явно баща му му липсва повече отколкото предполага и той проектира очакванията си в/у майка си. Не го съжалявай, защото и да си мислиш, че не  изглежда така, вероятно ти личи. Той сега няма нужда от съжаление, а да знае, че има сигурен човек до себе си, който го подкрепя през каквото и да преминава. И от защита няма нужда, просто разбиране. Дано скоро ви се получи с бебе, защото тогава всичко автоматично ще се промени и ще си дойде на мястото. Сама ще започнеш да мислиш за вас като за отделно семейство и ще се съобразявате единствено с него и никой друг

Мила, гледай майка си. Гледай да сте в добри отношения с девера, а свекървата я пусни да си живее както знае. Както ти написаха - вече вие сте си семейство, създайте си ваши традиции.

Според мен не е оправдано. Нормално е да се осъзнае истината, че никога няма да си любимото дете и да си живееш живота в дистанция от такива родители/роднини, иначе, както се вижда и от разказаната тук история, само се самонараняваш ежедневно с нереалистични очаквания.

Много родители има да си делят децата,аз не виждам нищо чудно.Познавам една ,работила и плащала на дъщеря си 2 висши редовно в др.град,а синът го зарязала и на 14 години по строежите ,дори средно не е завършил.

Ако не иска какво да му направи ,насила не става.
 При нас единия стигна до трети курс докато другия реши да учи.
 После ме разката от разходи, нищо, че по-лесна специалност. Когато и  каквото кажат  е.

А ако незавършилият е нямал нужния капацитет?
Познавам хора, завършили средно във вечерно училище, докато са били принудени да работят, защото е нямало кой да ги издържа. Въпрос на избор.
Щом въпросният не се е възползвал от възможността, което държавата осигурява, значи е нямал нужда. Или поне тогава не я е усещал, а после е решил да прехвърли вината на родителите си.

Минавам само да кажа, че когато обявих, че няма да се видим с нея, защото ще съм при майка ми преди Коледа ми се каза: Ами аз се прибирам да се видим…. Мъжа ми също сподели, че е мислил да гостува на приятел и на него му се нацупи, защото тя едва ли не “ за нас се е прибрала”… Та кажете ми защо аз съм виновна, че няма да се видим и не се съобразявам, а тя не е…
Не я насилвам да е с мен на Коледа, но тя ни се сърди, че не си нагаждаме програмата за сме до нея, пък тя си прави своя програма…Мъжа ми за моя изненада си каза доста неща, аз даже излязох от стаята, за да не преча…

Как да има капацитет?На 10 години зарязан да се оправя,маминка в чужбина да изкарва пари за другото дете,не за едно а за 2 висши.Накрая принуден на 14 да работи.

Мила ,твоята е като мома ,като я  свалят бяга ,кат се откажат  търчи, кокошката дето се пита много бързо ли тича.

Много добре казано!