С какво ви дразнят свекървите? – 152

Не знам Карина,  аз мнения  избягвам да давам.
 Явно говорим за различни неща. Като иска нещо - ето ти детето , оправяйте се.
  Да пуснеш парата  е едно, да се надъхваш срещу свекървата, в случая, срещу друг човек е друго. Да го упрекваш , да искаш да мисли като теб. Нали защото тя не мисли като теб има проблем и дразнене.
 Философско  е , знам.
  Ако моите се оплакват , че се намесвам, много ще се учудя.
 Само в разговор ,който са  поели те си казвам  мнение, веднъж. Че е  наполовина понякога ,просто спирам, ако не ме разберат. Случва се,  говоря за едно,   те разбират друго ,млъквам на средата.
 Давах примери ,но изтрих. Няма смисъл.

А какво значение има причината, поради която свекървата не иска сватбата? Тя ли ще се жени, че нейното мнение да е важно? Защо с нейните причини те трябва да се съобразяват за собствената си сватба?
Авторката написа, че 8 години са заедно и тя не я харесва от началото, а сватбата още не се е състояла. Днес е сватбата, утре ще е нещо друго, все свекървата ли трябва да чакат да си изплаче мъката и това да е най-важното в семейството им? От къде на къде?

Аз май нещо не схващам.
Нали говорим за свекървата, която не спряла да каканиже против сватбата, въпреки че не плаща нищо и неколкократно ѝ е казано, че сватба ще има? Виждам неуважение от нея, но не и спрямо нея.
Или става въпрос за друга свекърва и съм изпуснала нишката на разговора?

От тук тръгнах, обобщаващо ,не конкретно.
 И писах какви са отношенията - не се изтрива ролята на майката. Нейното дете и дължи уважение като майка.  Тя благодари на Бог. Детето и на нея.
 Като отношение.
 Това не значи подчинение.
  Писах ,че има начин да се разбират хората културно.
 като не става се игнорират.
 Снахи и свекърви.
 
 Миленака ,много добре разбираш, защото мъжът ти като син си е свършил задължението към родител.  Не си го спряла и надъхвала да не го вижда и игнорира. Ти си друго ,на теб не е родител.
 Ето пример.

Боряна, какво трябва да направи сина в тази ситуация, че да изрази уважението към майка си? Да не прави сватбата, която сам иницира, защото в случая тя е с/у нея, да ѝ прави метани или да ѝ се моли да се съгласи за сватбата? Какво? И това, че иска да се ожени с какво точно обижда майка му и как тази сватба е неуважение към нея? Надявам се на адекватни, смислени и аргументирани отговори, точно на тези въпроси, не на нещо си по принцип или при теб. По казуса

Аз съм много съгласна с цитата на Uncommon.
И не уважавам хора, които са с нагласата, че раждат/създават деца, за да може тези деца един ден да им бъдат длъжници с нещо.

Вярно е, че по никакъв начин не съм спирала мъжа ми да се грижи за баща си, защото нямам право да налагам моето мнение на друг. Мъжът ми е решил да се грижи за баща си, негово право е. Щях да кажа "не", единствено, ако се беше опитал да ме накара да се грижа за баща му по някакъв начин.

Че аз ги дадох. Чух те, сватба ще има както искаме.
Майко ,Пенке,  Станке, както и вика, идва нещо хубаво ,радвай се.  Голямо момче съм, преценил съм.
 Например.
 Като продължава - нали се разбрахме ,няма само това да говорим.
 При мен различното е ,че са далеч и сме се виждали рядко ,сега още по-рядко. Задачи.

За уважението не ми отговори. Как в тази ситуация сина не уважава майка си, защото от снахата уважение не може да се изисква, особено при тези обстоятелства. Не мислиш ли, че в случая неуважителната е свекървата не сина, дори не снахата? Защото според мен е точно така. В конкретната ситуация тя дължи уважение на тях, не те на нея.
Иначе, всичко посочено от теб сина го прави доколкото разбрах, даже следващия етап е скандал, ама тя си продължава. Какво трябва да направят според теб от тук нататък, че да спре? И как насила да я накарат да се радва? И това не зависи от колко често се виждат. Невасимо дали е веднъж в месеца или веднъж седмично, ако на нея все това ѝ е в устата какво значение има, че са далеч и ли близо? И това няма да промени факта, че тя намила за сватбата.
Та пак да ми кажеш защо трябва да се уважава тази свекърва, че аз един аргумент не намирам за това

Ма ко , синът уважава майка си като се отнася с нея културно.
 Не като свекърва
 Той към майка си.
 Лично е  и всеки намира път сам. Как да постъпи имам предвид, познава  я.
 Казва и да общува с него ,не със жена му. Пред жена му няма думата и право да разисква. Каквото има - на него.
 Той не става клюкарка да разнася какво си говорят. С времето нещата улегват.
 Но тези точно като са 8 години заедно - труден процес.
 В краен случай не я обижда ,не и крещи, ако е  мъж.

Аз го разбирам така-снахата свободна воля няма. Ние като двойка решаваме нещо, обаче свекървата има последната дума? Не си ли давате сметка, че  в живота на синовете ви има и друг човек, с какво право вие ще решавате и ще искате един чужд човек(снахата) да се съобразява с вас, мнението ви и разбиранията ви? Наглост, простотия, себелюбие, власт. От това се водят сяекървите. Защото били майки.... То по тая логика идвете е роди ако се месят във всичко, да си слагам въжето и да се свършва....

Грешно го разбираш.
 Можеш да постъпваш както искаш с последиците от това. Твои са и двете.
 Нямам какво повече да каже и спирам, който разбрал, разбрал.
 Но ако мой син ми крещи и обижда,  спирам контакт и  аз.
 Защото не се намесвам,  и да сподели нещо казвам ,големи хора сте , решавайте си.

Пробутваш думата "уважение" в почти всеки твой пост, с повод и без повод, само не и когато за него те попитат. Попитах те в тази ситуация сина ли дължи на майка си уважение, снахата ли или тя на тях, а ти точно в този пост не си употребила думата "уважение" дори веднъж. Иначе през пост или във всеки такъв

Искаш да кажеш, че не допускаш по никакъв начин, свекървата да си е заслужила крещенето и само и единствено сина е виновен? Не за теб, този път аз говоря по принцип или по казуса. Ако нищо друго не работи и самата свекърва е докарала сина до там? Пак ли трябва да я уважаваме дружно?

Това крещи и обижда от къде дойде изобщо? Проспах нещо.
Вие май забравяте, че и ние имаме майки. Ами ако майката и свекървата са на различно мнение, кого по напред да уважим? С моята майка специално, почти никога не сме на едно мнение, но уважава избора ми. За каквото и да се отнася. Обаче думата на свеки е закон! Не е сериозно в 21в хората да имат толкова ограничени разбирания и да живеят във време, което отдавна не съществува.

За обидите, не знам. За крещенето, авторката каза, че на Коледа са си тръгнали по средата на обяда, защото мъжа ѝ се скарал с майка си, след поредното натякване "защо ви е тази сватба". Предполагам, че това има предвид

Държа да отбележа, че не е имало крещене и викане, просто тонът се промени след поредното “ама за какво ви е тая сватба, с толкова хора, тези пари няма да си ги избиете, няма да сте отгоре”, като че ли аз ще съм на работа, и правя тази сватба, за да изкарам пари от това…
Нямам намерение да я питам изобщо защо не иска сватбата, защото тя е лицемерна, и няма да си каже каквото мисли пред мен. Знам, че говори зад гърба ми, знам и какво /не от сина ѝ/, а пред мен е бяла и добра.
Наложи се да живеем точно два месеца в тях (стечение на обстоятелствата), съжалих сто пъти. Като имайте предвид, че тя не готви. Аз готвех, чистех всяка седмица, и работех, разбирайте-не съм легнала да чакам да ми принасят, че например с това да я подразня. Винаги съм се съобразявала, да не вдигам шум, да не досаждам, и така нататък.
Това е човек, който не може да търпи други хора, и всеки ден обясняваше как сме на квартира там, как ще заключи след като излезем, няма да извади ключа. Това ви говоря в началото на нашите отношения с него. Съвсем умишлено и целенасочено се говореше пред мен, но не директно към мен…
А когато дойде моментът да се махаме от там беше една седмица театър-кръвно, лошо ѝ е, демонстративно хвърляне на приборите и ставане от масата. Звънене всеки ден по пет пъти-“ама ти не разбра ли, че съм зле, че ми е високо кръвното, не се интересуваш от мен, аз ще умра ти няма да разбереш”, и т.н., и т.н…
Имайте предвид, че при запознанството ни с нея, аз отидох в тях, тя не ми предложи дори чаша вода.. това е саможив човек, и точка. Ама не може просто да преживее, че ѝ взех синчето.
Ох, извинявам се за дългия пост, ама не се стърпях.