💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Друг човек" и след "Ако обичаш силно" /Тема 30/

Благи, превеждам го тук с помощта на чичко Гугъл:

„Цензурата убива тръпката от работата“: интервюта със звездите от турския сериал „Напълно различни“


Детективско-любовно-екзистенциалният (да, точно така!) сериал „Съвсем различен” се излъчва в Турция и почти едновременно по Кинопоиск Плюс. Разговаряхме с главните актьори Бурак Дениз и Ханде Ерчел , незабравимата цветарка Еда от „ Почукай на вратата ми “. Говорихме за новата им работа и защо турските сериали завладяха света, как решават проблема с цензурата в Турция и какви руски герои биха искали да играят.

Ханде Ерчел играе строг прокурор. Нейната героиня Лейла е принудена да направи труден избор между истината и любовта: не само мъжът, на когото е дала сърцето си, но и цялото й семейство не са такива, каквито изглеждат. Сериалът „Напълно различен” може да се нарече турският „Престъпление и наказание”: под детективския сюжет се крие драмата на героите в търсене на справедливост и границите, до които доброто може да достигне в борбата срещу злото.

В същото време това е изпълнен с екшън психологически трилър, вариация на странната история на Джекил и Хайд. Главният герой, изигран от Бурак Дениз, страда от раздвоение на личността. Неговата подличност, наречена Кенан, е известен телевизионен водещ, любим син от добро семейство и нежен любовник. Другият, Доган, е сирак от сиропиталище, станал свидетел на ужасно престъпление като дете; той се завръща след 30 години, за да накаже виновниците. Сами се досещате, че всичко в сериала е смесено до краен предел: има романтични и семейни отношения, психиатрична драма и екшън детективска история, която разказва и историята на истински престъпления.


Турски сериал със звездата "Почукай на вратата ми". Той е напълно различен. Така се казва

— В Русия турските актьори имат много фенове, въпреки че повечето от нашите зрители ги познават по-добре от новини от жълтата преса. Така че първо ни разкажете за себе си. Как избрахте професията си, как приеха семействата ви на това решение?

Ханде: Винаги съм искала да бъда актриса и от детството съм се движила в тази посока. Израснах в малък провинциален град, дойдох в Истанбул, влязох в Университета за изящни изкуства Мимар Синан във Факултета по традиционно турско изкуство, но за да мога да играя, напуснах. Семейството ми, знаейки, че от много ранна възраст съм мечтала да бъда актриса, винаги ме подкрепяше в това и се радваше, когато успях.

Бурак: В живота някои неща се случват, защото трябва да се случат. И може би по начин, който не винаги ни е ясен. Подобно на Ханде, аз нямам професионално актьорско обучение: учих история на изкуството в университета Чанаккале. Но от детството си също мечтаех да стана актьор, цял живот съм играл, започвайки с комедийни представления в двора за децата от квартала. Има и малко късмет: да си на точното място в точното време. Но най-важното е усещането, че е твое. И сега играя от 12 години, това се превърна в моя професия.


– Кои професии бяха най-важни за вас?

Ханде: Не мога да избера най-важния сериал за себе си, всяка нова работа е следващ етап и изглежда по-важен от предишния. „Напълно различен“ заема специално място, защото моята героиня, сюжетът, снимачният екип, партньорите на снимачната площадка - всичко това е изключително различно от това, което съм правил преди. Мисля, че това е по-зряла работа, така че мога да кажа, че това е най-важният сериал за мен в момента.

Бурак: Един от любимите ми герои е Мехмет Кадир от сериала “Недовършена любов” . И, разбира се, ролята в „Напълно различни“ е това, за което мечтаех. Казвам го не само защото отговорът на Ханде ми хареса. (Смее се.)

Наистина исках да играя герой със сложно психическо разстройство, когато трябва едновременно да съживя два различни героя, единият от които също извършва престъпление и се крие от закона.

— В „Unfinished Love” вие също играете герой, в който има двама различни хора. По-точно, друг човек се появява в тялото на един човек. Струва ми се, че тези две произведения не са случайни, защото сценарият и за двата сериала е написан от Етем Озишик. Създаден ли е материалът специално за вас?

Бурак: Казват, че ролята идва на човека. (Смее се.) Между другото, имаме и трета обща работа - „Марашани“ , където моят герой също е изключително объркан.

Хората вече се шегуват с това: дали Етем в крайна сметка ще подлуди Бурак Дениз? В „Напълно различен” процесът изглежда окончателно завършен.
— Във вас също живеят ли няколко различни Бураков Дениз?

Бурак: Разбира се! Когато обсъждахме философията на филма, казахме, че от една страна, нашата задача е да накараме зрителите да гледат героя с напрежение, да се радват и тъжни с него. От друга страна, да ви напомня, че вие, публиката, сте същите. Всеки от нас има 500 различни лица. Сам в една стая се държиш по различен начин, отколкото в претъпкана всекидневна. Сутрин си един човек, вечер си съвсем различен. Има една притча за два вълка, които вървят с един човек по пътя: единият е зъл, другият е добър. И този, когото човекът храни, ще продължи този път. Струва ми се, че нашата история е точно за това и в мен, разбира се, има хиляди Бурак Дениз. Има един, който иска добро, има и един, който иска зло. Има Бурак, който е бесен, и има един, който е много разстроен. Има тъжно, има и радост. Има възрастен, има дете, понякога се появява старец. Да, понякога тук се събира цяла тълпа.


— Ханде, твоите героини са различни, но всички са много силни, смели момичета. същата ли си

Ханде: Разбира се, във всяка героиня има частица от мен. Смелостта, независимостта, желанието за свобода са важни качества, въпреки че моите героини са може би по-смели, свободни и силни от мен.

— Много турски филми и сериали могат да се наричат ​​„Престъпление и наказание“, а в Истанбул има филмов фестивал под това име . Понякога изглежда, че Достоевски се е установил в Турция и е започнал да пише сценарии за вашия сериал. Защо темата за морален избор – „Трепащо същество ли съм, или имам право“ – стана толкова актуална?

Бурак: Струва ми се, че това е свързано с определен период от нашата история. Имаше време, когато имахме предимно лекари на нашите екрани и историите се развиваха в болница; Имаше време, когато патриотичните филми, в които войниците бяха главните герои, излязоха на преден план. Семейните драми и историите от махала, тоест съседските отношения, винаги заемат място на екрана. Но сюжетът, в който героят става човекът, извършил престъплението, е интересен не само защото зрителят гледа как и кога полицаят го хваща. Чудя се какво се случва с човек, който е извършил нещо незаконно, осъдено от обществото. Нещо важно се случва вътре в героя и това напрежение не изчезва. Зрителят иска да види разкаяние, съжаление или освобождение. Ето защо историята на всяко престъпление и наказание е толкова пристрастяваща.


— Знаем, че в Турция, както и в Русия, има строга цензура по телевизията. Какво означават ограниченията за вас като актьори? Това пречи ли на професията или напротив, кара я да се развива?

Ханде: Цензурата може да бъде тласък за развитие. Опитвам се да гледам на това като на ситуация, която принуждава актьора да се усъвършенства: опитваш се да намериш други начини на изразяване, нови техники и граници за себе си. Понякога ограниченията насърчават обмислени действия. Но има неща, които не трябва да бъдат цензурирани.

Бурак: Всичко зависи и на каква платформа се снима сериалът. Разбира се, интернет дава свобода, има по-широко поле за игра. Можете да се държите по-естествено, да играете така, както чувствате ролята отвътре. И не ограничавайте разкриването на изображението до мисли: „Зрителят готов ли е за такива сцени?“ Но в телевизионните проекти такава свобода често е невъзможна. Разбира се, няма нужда да казваме, че има много неуместни и напълно безсмислени забрани. И такава цензура е много уморителна, тя убива тръпката от работата: щом започне смелостта, мотивацията веднага изчезва. Иска ми се да няма пряка цензура и ние, актьорите, да имаме повече пространство за свобода. Но истината е, че телевизията има определени граници, има неща, които не могат да се излъчват. И когато има определени граници, това дори улеснява работата в известен смисъл.

Цензурата в Турция: защо „Почукай на вратата ми“ е глобен, какво ще кажете за „ЛГБТ пропагандата“ и Netflix

— Тимур Савчи, продуцент на „Напълно различни“ и „Великолепният век“, каза, че „сериалът се превърна в самата „мека сила“, с която Турция завладя света. Наистина турските сериали днес се гледат по цял свят. Вие, актьори, как си обяснявате явлението?

Бурак: Чувства! Китайец, европеец, жител на Индия или Африка имат нещо общо - това са емоции. Хората се тревожат, съчувстват и се радват на едни и същи неща. И в турските сериали чувствата движат сюжета. Те са голи, силно изразени, показани в едър план. Ето защо турската телевизионна продукция се разпространява толкова бързо по света.


— Ако говорим за „мека сила“, то в Русия това е, разбира се, литература. Турците познават и обичат руски писатели: Достоевски преди всичко, Толстой, Чехов, Горки... В кой руски роман и какъв герой бихте искали да изиграете?

Ханде: Бих искала да играя Ана Каренина.

Бурак: Избирам Престъпление и наказание.

Ханде: И така в „Напълно приятел“ вие извършвате престъпление и избягвате наказание.

Бурак: Да, наистина. Така че бих искал да продължа в същия дух."