Как да разкажем на детето, че Дядо Коледа не съществува

Супер идеи за разваляне на Коледното настроение у деца. Супер. Защо това да е необходимо?

Дъщеря ми е на 9 и преди половин година без да сме по темата ме застреля директно с въпроса "Мамо, ти ли си феята на зъбите?", Ами, викам, аз съм. Последва "Ти ли си дядо Коледа или тате?" и директно казах, че сме ние. Сама не бих повдигнала въпроса, бях сигурна, че когато дойде времето тя сама ще се замисли и ще провокира разговор. Питах я защо задава тези въпроси, в училище ли са си говорили, каза, че е мислила по въпроса и не й се вижда възможно един човек да събира всички зъби на децата по света и още един да успява да направи и разнесе толкова подаръци. Отделно, че имало деца, които хич не слушат, а получават подаръци и освен майките им, друг не би се смилил да им подарява, следователно добри или лоши, родителите се стараят децата да имат подаръци. Тя и в Бог не вярва, когато попита кой е това, говорихме, че има хора, които вярват на тази история за произхода на света и човеците и други хора, които вярват на г-н Дарвин, тя е от вторите. По-реално й се струва да е произлязла от маймуна, отколкото от ребро. Преди време някой й говореше за ангелите, тя отсече, че има глобус, а на глобуса този свят го няма, обаче зодиакалните съзвездия ги имало на глобуса, значи зодиите са истински, ангелите не. Радва се на Коледа по същия начин, както и докато вярваше в дядото, очарована е от Бъдни вечер, от елхата, от коледния базар в училище, изобщо от атмосферата на празника. По същия начин и с религията, обича да ходи на кръщенета и да запали свещ в църква, харесва ритуалите.

Моите деца ме бяха приклещили: - Има ли дядо Коледа?
Тогава аз им обясних, че ако има, значи има подаръци. Ако няма, няма подаръци. Ееее, има ли?
Бяха единодушни.

Чета коментарите и се чудя... Аз точно тази история ползвах за вдъхновение да обясня на щерката. Добре че я бях чела, защото иначе нямаше да знам как да реагирам миналата седмица, прибирайки се от училище плачеща. Станало въпрос за Коледа, казала тя че е написала писмо и децата почнали да и се смеят, че е глупава да вярва още в приказки. На по 9-10 са. Опциите бяха да продължа да я лъжа или да и кажа истината. Предпочетох първото, за да не се повтаря случката. И тя го прие добре, зарадва се и е горда със себе си, че вече и тя може да носи "магия".

Ама Зевс и Христос не съм ги пипала, а с Дядо Коледа съм се ръкувала в дома му.
Пък и Христос е доказано съществувала историческа личност. Дали ще вярваш, че е Син Божи ти решаваш.
Това със слушането и подаръка има толкова общо с истинската същина на Коледа, колкото това с бузата има общо със същността на християнството.
Не подценявайте децата. На тях не е нужно да се съобщават такива неща, защото те ги знаят, но имат нужда от хубави емоции. Когато възрастните гледаме на света с детския позитивизъм, тогава ще е различно и ежедневието ни.
Всеки решава дали иска животът му да е само бял и черен или весел и пъстър.
Помня, че на един от братовчедите ми по-големи близки деца го бяха "светнали". Беше около 4-годишен и доскоро беше много против празника. Добре, че стана родител и си върна радостта от празника в очите на децата си.

Моето дете е на 5 и ме пита как така Дядо Коледа успява да обиколи всички деца и как вижда кой е бил послушен през годината. Казах, че джуджетата му помагат. Аз навремето понзах, че Дядо Коледа е баща ми, беше със същите пантофи Не помня да съм била разочарована, по-скоро ми беше забавно. Нека да вярват децата, че и възрастните. Дядо Коледа не може да се сравнява с Христос или някоя религия. Той носи подаръци, позитивно настроение и малко магия, няма наказания, няма канони и страх от Ада...

Преди години, когато малкия ме попита защо по улицата среща различни Дядо Коледовци му обясних, че Дядо Коледа не може да обиколи всички деца по света и понеже хората го обичат и му помагат в тази тежка работа за да може за всеки да има подарък. Затова се обличат като него, събират подаръци в чувал или нещо друго и ги раздават вместо него.

А много ли е сложно да се обясни на децата,че вярата е в сърцата и всеки може да вярва в това,което му носи щастие, спокойствие, увереност, прави го по-добър, по-състрадателен и т.н.?
Пък подаръците си ги правим ние хората, защото се обичаме и искаме да се зарадваме взаимно.

А защо трябва да им обяснявам на моите деца това, което ти считаш за правилно, м? Аз имам други виждания за живота.

BTW, отдавна са мъже, децата

Не получих отговор за източника на по-горният превод, но мисля, че не е особено коректно да се пропуска споменаването му.

Аз се усетих че няма дядо Коледа някъде в детската градина. Не съм била тъжна или разочарована. Все пак си празнуваме празника всяка година, получавам си подаръците и много се кефя.
     На майка ми съм ѝ изтърсила нещо от сорта на - Я не ме лъжи, ами кажи какво си ми купила???.
     Ама това си зависи от детето. Има деца, които и в Спайдърмен вярват по същия начин.

Да, децата сами се усещат. Както и аз самата навремето, не се е налагало някой да ми го казва предварително Има си време за всичко, нека децата бъдат... деца.

Ами вече са писали. Той съществува и живее в  град Рованиеми. Това съм обяснила и на детето, което също като мен още в детската градина се досети.
Е, аз известно време се преструвах пред родителите си. Те доста се стараеха и не исках да ги разочаровам.  😀
Според мен статията е по-скоро сглобена от няколко места, отколкото изцяло преписана.

Ако въпросът ти е към мен, може би си пропуснала, че аз питам тези, които са решили да поучават всички с тази статия, а не казвам на никого как да си учи децата. Въпросът ми към тях е дали задължително трябва да им отваряме очите за нещо очевадно, което те сами да си изберат как да възприемат.

Честно казано самата аз не си спомням кога и дали съм провеждала с родителите си такъв разговор (по онова време ставаше въпрос за дядо Мраз). Някъде във 2-3 клас трябва да съм била, когато с брат ми се наговорихме на Нова година ние с него да бъдем дядо Мраз и Снежанка. Залепихме на брат ми бяла брада от памук, облякохме го в един кожух на майка ми, обърнат с вътрешната част навън, взе в ръка бастуна на дядо, да се подпира. Аз на свой ред облякох бялата си шаферска рокля от пролетта и се явихме в хола при нашите и гостите им, да ги питаме дали са слушали през годината и какво ще ни изпеят Като се замисля, може и брат ми да ме е просветил по въпроса, имайки предвид, че е по-голям от мен.
С моите деца нещата станаха постепенно, може би във 2 клас. Те вече откровено си се съмняваха и сякаш знаеха, но искаха да го чуят от мен. Аз обаче непоклатимо твърдях, че дядо Коледа си съществува и още как! Когато задаваха логични въпроси как се случва това или онова, отговарях с някакви абсурдни аргументи. Та дискусията претърпя пълен обрат: аз настоявам, а те се опиват да ме убедят, че не съществува. Помня, че доста се посмяха на измишльотините ми, а аз едва се сдържах До ден днешен в прав текст не съм им казала, че няма дядо Коледа и продължавам да си стоя на своето (вече са гимназисти).  Като си намерят някое лакомство в чорапчето, висящо на камината и кажат "Ейй, т'ва е много яко - от къде го взе?" или "Благодаря, мамо!", викам: "Кой, аз ли? Не знам за какво говориш - я да видя? Е, дядо Коледа е минал снощи". Поглеждат ме, дъвчейки с доволна усмивка и доза снизхождение