Това е само в случай на дарение, или завещание.
Покупко- продажба приживе, или срещу издръжка и гледане, нищо не накърнява.
Покупко- продажба приживе, или срещу издръжка и гледане, нищо не накърнява.
- Публикувана: 12 дек. 2023, 09:21 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2023, 20:09 ч.
Имоти за деца и внуци
Имам намерението да живея достатъчно дълго, за да пораснат и си стъпят на краката. Въпреки това смятам да се разпоредя приживе така, че да няма спорове и дрязги след смъртта ми някой ден и никой да не бъде ощетен. Като му дойде времето ще се консултирам и с адвокат. Пък, ако ме ядосат и разочароват, може да продам, с парите да живея под наем и да си угаждам. 😂
Благодаря, тайс!
Мама Ру, той не иска подобна замяна. От шест месеца говорим едно и също и всеки петък е с ново мнение. Еми.. не става. За това заведох дело, защото не може шест месеца да влачим преговори и той да се чуди как да изнуди майка ни за още. То не бяха цигани, то не бяха заплахи, към мен косвено през нея. Щял да ме остави на улицата. Исках да откупя дяла му от общия апартамент - щял да ми изкупи кредита от банката и да ме остави на улицата. Не знам как се изкупува кредит от банка. И майка ми чува, вярва, страхува се, обаче нито го гони, нито го хока. Еми нямам сила повече. Да се води тва дело и адвокатите да се занимават там. Не оставайте с впечатление, че не си гледам живота и мисля само за това, обаче тия семейни спорове са тежки и се отразяват зле. Дадох хиляди за адвокатски хонорари, което е грехота, защото можеше да ги харча за по-хубави неща. Ама това е.
Животът продължава, просто емоционално ми дойде в повече!
Мама Ру, той не иска подобна замяна. От шест месеца говорим едно и също и всеки петък е с ново мнение. Еми.. не става. За това заведох дело, защото не може шест месеца да влачим преговори и той да се чуди как да изнуди майка ни за още. То не бяха цигани, то не бяха заплахи, към мен косвено през нея. Щял да ме остави на улицата. Исках да откупя дяла му от общия апартамент - щял да ми изкупи кредита от банката и да ме остави на улицата. Не знам как се изкупува кредит от банка. И майка ми чува, вярва, страхува се, обаче нито го гони, нито го хока. Еми нямам сила повече. Да се води тва дело и адвокатите да се занимават там. Не оставайте с впечатление, че не си гледам живота и мисля само за това, обаче тия семейни спорове са тежки и се отразяват зле. Дадох хиляди за адвокатски хонорари, което е грехота, защото можеше да ги харча за по-хубави неща. Ама това е.
Животът продължава, просто емоционално ми дойде в повече!
hachicera, а ти не можеш ли да оспорваш това дарение от баща ти на другия апартамент - ако е било дарение, или са изтекли давностните срокове? Все пак и ти имаш там запазена част.
Не е дарение. С доглеждане е, но реално е било за 2-3 месеца, защото толкова след сделката татко почина. Реално мислех да оспорвам, моите адвокати не бяха много оптимистични за изхода на делото. Не е изтекъл давностен срок, защото е от преди 1,5 г. Ще говоря пак с тях след празниците, за момента не е било приоритет, защото исках да оправим другото имущество. Водя дела за 4 имота в момента и имам да завеждам поне още 3.
А ако бащата наистина просто е искал този апартамент да е за сина му? Не е ли пак погазване на неговата воля това действие?
Е, много ясно, че е искал. Понеже оня мълча, а аз бях лошата- справедливо казах истината, че майка ми яде бой.
Общо взето не знам, ако можете хвърлете камък. Кое е морално? Да си трая и да си заравям главата в пясъка, че майка ми беше пребита и изгонена от собствения си дом? Или да се съглася, че това е повеля на баща ми и да се спра. Не знам.
А ако бащата наистина просто е искал този апартамент да е за сина му? Не е ли пак погазване на неговата воля това действие?
Ама изобщо не хвърлям камък. Чудя се дали бих се борила и за какво при тези обстоятелства. Знам, че каквото не му е писано, така или иначе не идва при теб.
Mama Ru, ти виждаш и крими история вече! Кой ще пише сериала тук?
Mama Ru, ти виждаш и крими история вече! Кой ще пише сериала тук?
Преди малко повече от сто години, баба ми остава кръгъл сирак на 6-7 годинки с двама или трима големи, пълнолетни братя и сестра също голяма и за женене или омъжена. Майка й умира при раждането на баба ми, а баща й, това, което тя знае като дете е, че е починал от раните си в балканската или междусъюзническата война. Обаче във военните архиви баща й не фигурира нито като загинал по време на военни действия или в резултата на раняване. А братът/ братята, които стават попечители срещу нейната част от наследството я превръщат в слугинче. Вместо да я пратят на училище, я пращат по кошарите с овцете, държат я полугладна, бият я... Като пораства малко някоя добра душа от селото я скрива в каруцата и я извежда до Лом, където става слугинче в къщата на някакъв зъболекар. Сестрата е омъжена за кмета на селото и си взема хранениче, защото не успява да роди. Доста неща могат да се случат около наследство.
Да се върнем на историята на съфорумката - защо написа за баща си, че е загинал, а не починал/ умрял?
Препоръчани теми