Защо хората се разделят толкова лесно в днешни дни?

Защото днес вече е намалял натискът на "какво ще кажат хората" и всеки взима решенията си по-свободно.
Също и вероятно, защото като деца са живяли в дом със скандали, родители, които не общуват и не могат да се гледат и не искат децата децата им да преживеят същото.
Когато видиш, че не става, по-добре раздяла, отколкото ежедневна мъка за всички.

Но не съм съгласна, че се разделят лесно. Раздялата идва след доста усилия за закърпване на отношенията.

Защото и повечето от жените в днешно време са финансово независими. Не винаги е с “лека ръка”, както се изразяваш. Всъщност почти никога не е с лека ръка. Освен това много двойки изглеждат отстрани перфектната двойка, перфектното семейство, но само те си знаят истината.

Защото жените са научени вече, че могат и да не висят в отношения, които не им изнасят. Преди им е било казано, че това ти е мъжа и ако се махнеш - край, ще си второ качество.
Сега хората търсят качество на живот, развитие, не се задоволяват с някой който им е отеснял. И мъжете са така и жените.

Майка ми ми обясняваше че тя е виждала мъжа като опора на семейството. Аз никога не съм виждала мъжа като опора, винаги ми е казвано, бъди независима за да можеш да се оправяш сама. Не съм се сещала,  че имам до себе си опора, по скоро за украса и развлечение ми беше моя.

Според мен в днешно време има много повече възможности. Можеш да си купиш или наемеш жилище, много от жените са добре заплатени, имат възможност да наемат детегледачка. Моите впечатления са, че младите хора в днешно време са расли по-свободно и много по-задоволени. Затова и не са съгласни да изтърпят някакви неудобства и лишения.

За мен щастливите бракове от онова време са мит. Жените са търпели всичко, за да оцелеят или заради хората. Само преди 100-150 години една жена е било почти невъзможно да се разведе в Бг. Разводи е имало за градските жени, а Бг е с предимно селско население. Порядките са били такива да не можеш да се разведеш. Земеделието е било на ръка, за една жена трудно, невъзможно е било да върши всичко сама и да гледа деца. Често при смърт на съпруга са се женели набързо вдовец и вдовица, за да гледат децата заедно. Метод на оцеляване. През комунизма остава “какво ще кажат хората” и пак това е спряло много жени да се разведат с мъж, който има отявлени проблеми като женкарство, алкохолизъм или упражнява домашно насилие.

В днешно време нито една жена не би трябвало да търпи. Имаме финансова независимост и можем сами да се издържаме, да работим, да имаме професии, да си купуваме жилища и не сме длъжни да търпим пиянските истории на Пешо и изневерите на Гошо.

Не ми прави впечатление.
Фокусирала съм се върху собствения  си живот и не ме интересува какво мислят другите. 
Живеем във време,в което чуждото мнение няма тежест.
Всеки търси себе си,а не удобството на обществото.

Единственото, което може да се приеме за плюс от онова време, е липсата на социални мрежи, защото днес те твърде лесно проникват в семейния живот и често го разклащат. Но дори без тях, едва ли повечето семейства тогава са били истински щастливи. Уредени бракове, живот в малки и затворени общности, където, ако те зарежат, носиш клеймото на „употребена“ и вече си „стара“ за нови деца. А децата трябва да се гледат  с каквото и както можеш. Всичко това е оставяло малко място за личен избор и щастие.
А, сега, отново изборът е голям, конкуренцията голяма, ако животът ти с един човек не е щастлив, то лесно ще може да намериш втори, та дори и трети като резервен план на втория.

Много са причините - от една страна хората имат повече доходи, сигурност и по-трудно биха се съобразявали с някого. Също заради социалните мрежи виждат ежедневно по-красиви, умни и можещи от половинката им и вечно са в търсене на нещо още по-добро. И не на последно място, напасването на характери е трудна задача и върху него трябва да се работи всеки ден - масата искат нещо готово, вече ошлайфано, не искат тепърва да градят.

Моята баба се е развела, някъде между 20-те и 30-те години на миналия век. Но тя е била в София, не е била на село. Но въпреки всичко, това е било някакво изключително събитие, никой от децата й не знае защо се е развела и кой е бил мъжът й, това е било тема табу в семейството.

Никой не се разделя/развежда с лека ръка и спонтанно решение. Всеки си изживява собствения катарзис преди това и си плаща цената и след това.

Повечето "поправят" грешките си, вместо да носят отговорност за избора си.

Забелязвам го. Основната причина според мен е, че хората не избират партньора си мъдро. Само като прочете човек няколко теми започва да се виждат масовите проблеми: след детето той не участва в домакинството; след детето не ме желае; тя става прислужница, той иска да не го занимават; минаваме през изневяра на един от двамата; някой е скръндза, друг е ревнивец, педантичен критикар, ненаживели се младежи, имаме и сериозни случаи с насилие, които не подлежат на коментар. Най-честите раздели са за някакви битовизми, омръзваници и неразбирателства. Неща, които са били видими, но са пренебрегвани. Прочетете и темите за жени/мъже, които си мислят, че са влюбени в друг или поне привлечени от него и партньорът/-ката им изведнъж са по-черни от дявола. Просто хората не преценяват добре партньора си.
Чували сте за израза “Никога не пазарувай гладен, защото вземаш неправилните неща”. Същото е и с партньорството “Никога не се обвързвай прибързано и защото усещаш натиск/самота, защот вземаш неправилните … неща”.
Когато настъпи момента на отчуждението раздялата е по-възможна поради описаните по-горе промени. Да не се повтарям. Няма натиск на общество, има по-голяма обезпеченост и материална независимост.
Друг момент е липсата на чест и достойнство. Хората в днешно време нямат такова разбиране за чест и достойнство, те с лека ръка поругават. Когато аз бях дете всеки знаеше кой мъж с коя жена изневерява. И двамата бяха гледани с известна доза презрение. Дори мъже са говорели лошо за изневеряващия мъж, защото не е достатъчно умен да пази достойнството на жена си и да не я унижава по такъв начин. Сега казват “Ми иска и той да то̀пи чушката” и това изчерпва всякаква мисъл за уважение към един човек и травмата на децата му.

Защото повече жени в днешно време са независими, образовани и добре платени и по тази причина не са склонни да търпят нечие лошо отношение или издевателства. За мен това е основната причина. Не, че са били много здрави и щастливи браковете на нашите родители, баби и дядовци. Просто жените често не са имали възможност да си тръгнат от един неудовлетворяващ брак.

Напротив носиш отговорност като се разделяш с този с който не ти е добре. Не те е срам да признаеш, че си сбъркала или че този живот и човек не е за теб.

Според теб е по-добре да излупам 45 години в мъка за да “нося отговорността” си като някакъв кръст ли?