Паническо разстройство - 60

  • 56 002
  • 773
  •   2
Отговори
# 270
  • Мнения: 2 776
"Какво е необходимо да се промени?"

Аз ще ти отговоря,но най-вероятно отговора на никого няма да хареса.Нагласата на хората,че едва ли не всеки им е длъжен е много разпространена.Всеки един работодател иска работата да бъде свършена.Никой не те държи ,заради "хубави очи"(в повечето случаи)Това,че някой не може да се справя по някаква причина не е проблем на работодателя.Въпроса не е само в нагласата към хората с "психични разстройства",а към способността да се справяш.Когато имаш проблем обикновено търсиш начин да го решиш.Ако средата не ти понася-напускаш,ако работата ти вреди-сменяш я и т.н.
В момента работя в завод,част от американска компания.Там няма "хора",има пионки.
Така е, в повечето големи фирми , хората са number guys в производството , и expendable units в администрацията. Аз не свалих ефективността , когато бях на черешата , но ми костваше доста усилия. Обаче пък сега като направя ретроспекция, страшно много към по добро се промених след като отминаха нещата и придобих доста нови качества и умения. И най вече че не се впечатлявам от каквито и да е драми. И най вече, ако чуя думата ТРЯБВА, автоматично спирам да слушам. Нищо не трябва никъде никога!

# 271
  • Мнения: 303
Георги, сподели (ако не е лично) към какво по-добро се промени и придоби! Аз освен да почвам по-късно работа, за да спя повече, друго още не намирам за себе си.

# 272
  • Мнения: 1 805
Обаче пък сега като направя ретроспекция, страшно много към по добро се промених след като отминаха нещата и придобих доста нови качества и умения. И най вече че не се впечатлявам от каквито и да е драми. И най вече, ако чуя думата ТРЯБВА, автоматично спирам да слушам. Нищо не трябва никъде никога!
Много си прав.Винаги когато съм преминавала през какъвто и да било проблем ,като се обърна назад виждам много ясно плюсовете.Това дава кураж и сили занапред.Много е важно е и да не си заравяш главата в пясъка и да гледаш реално на нещата.Драми винаги е имало и ще има.

# 273
  • Мнения: 1 709
От около 1 година наблюдава, че много лесно ми се образуват синини по краката. Основно се появяват, когато съм се чесала много, например при някаква пъпка от комар. На Серопрам и Флуанксол съм. Има ли го това при вас и възможно ли е да е от лекарствата?

Анонимен, на мен лятото ми излизаха много синини по краката. Тогава пиех комбинацията Клонарекс,Флуанксол и Ципралекс. Хипохондрията ми тогава веднага ми пусна мухата,че може да имам левкемия. Според мен се дължеше точно на хапчетата.

# 274
  • Мнения: 1 434
Ако някои от лекарствата или добавките, които приемате, имат разрежздащ кръвта ефект е възможно да излизат синини, дори при по-лек натиск.

# 275
  • Мнения: X
Ако някои от лекарствата или добавките, които приемате, имат разрежздащ кръвта ефект е възможно да излизат синини, дори при по-лек натиск.

Приемам Серопрам, Флуанксол, Бетасерк, Сибелиум и Вит.Д. Но не мога да открия в листовките такъв страничен ефект.

# 276
  • Мнения: 303
Аз пия АД със сертралин, лятото и аз бях така. Не го виждам в страничните ефекти. Това с левкемията и аз го минах.

# 277
  • Мнения: 131
Здравейте!
В момента съм в период на криза.Аз съм със силна хипохондрия,получавам ПА...
Преди години пих анафранил за няколко месеца,бях добре и го спрях.Положението ми е на приливи и отливи,но този месец е особено зле.
Посетих психиатър,който ми изписа Есцитил,все още не съм го започнала, защото прочетох ,че първия месец е ад.Предстои ми смяна на работа и ме е страх,че точно сега трябва да съм адекватна,а лекарството ще ми докара още повече изостряне на симптомите.
Има ли някой ,който го е приел леко,т.е не толкова страшно като симптоми (гадене,виене на свят)?
От два дни получих болки в мускулите на тялото,направо парене,слабост.
Мои близки казват,че това е от нервите,но аз четох за симптоми на множествена склероза и се вкарах здраво във филма.А и от два дни не ми минава...не съм настинала.
Какво да правя,не виждам как ще се успокоя,а ме е страх да взема Есцитила...

# 278
  • Мнения: 303
Тук повечето сме минали и през МС множ склероза. Успокой се и не чети в нета.

# 279
  • Мнения: 1 486
"Какво е необходимо да се промени?"

И най вече че не се впечатлявам от каквито и да е драми. И най вече, ако чуя думата ТРЯБВА, автоматично спирам да слушам. Нищо не трябва никъде никога!

Когато и аз минавах през моите трудности ( 2017) , тогава и аз стигнах до тази максима.
Това е и моята истина.
Много бавно ми се случиха нещата в професионалното направление, но се случиха.
И самата аз съм драстично по-уверена и по-добра в работата, която върша.
Но това изречение непрестанно ми стои в главата.
Темпото няма значение, единственото важно е да съм оцялостена и спокойна.

Не смятам , че във външния свят трябва да се прекрои спрямо страданията на обитателите му. Simple Smile
Ние сме тези ,които е необходимо да развием потенциала си, за да се адаптираме.

Последна редакция: сб, 20 яну 2024, 17:46 от Serendipity*

# 280
  • Мнения: 91
"Какво е необходимо да се промени?"
Аз ще ти отговоря,но най-вероятно отговора на никого няма да хареса.Нагласата на хората,че едва ли не всеки им е длъжен е много разпространена.Всеки един работодател иска работата да бъде свършена.Никой не те държи ,заради "хубави очи"(в повечето случаи)Това,че някой не може да се справя по някаква причина не е проблем на работодателя.Въпроса не е само в нагласата към хората с "психични разстройства",а към способността да се справяш.Когато имаш проблем обикновено търсиш начин да го решиш.Ако средата не ти понася-напускаш,ако работата ти вреди-сменяш я и т.н.
В момента работя в завод,част от американска компания.Там няма "хора",има пионки.
Всичко което казваш е така! И все пак, какво правят тези, които тепърва започват да се учат да се справят със състоянията си и в работата няма никой наоколо, за да ги подкрепя? Аз говоря за нагласите, като цяло. За моите "състояния" никой не разбра (освен, че и на мен ми казаха, че съм крайно мълчалива и разсеяна) защото бях в жесток филм 😀. Тъй плашещо, страшно и самотно! Тези страхове от заклеймяване могат съвсем да те сринат. Благодарна съм на Бог, че съпругът ми беше неотлъчно до мен! Но пак се питам, какво правят и как се справят хората, дето не получават разбиране от близките си, а ги определят като мързеливи, разхайтени и разглезени? Самотниците? Работохолиците - самотници? Жените, които са самички?
Наслушала съм се на простотии, на нагласи и "възмущение-отвращение" и чукане по главата, за да не се случи и на тях.
Задължителна превенция, профилактика, чрез информационни кампании и ежегоден преглед при психиатър?
Ей таквиз неща.

# 281
  • Мнения: 2 776
Георги, сподели (ако не е лично) към какво по-добро се промени и придоби! Аз освен да почвам по-късно работа, за да спя повече, друго още не намирам за себе си.
Придобих будистко търпение. Спря да ми дреме за всеки и всичко. Спрях да се опитвам да променя нещата, които не зависят от мен, просто ги приех. И вече когато чуя думата ТРЯБВА рязко губя внимание и слух. Имам си достатъчно източници на доходи, за да си позволя да покажа среден пръст на казващите , че нещо ТРЯБВАЛО. И си преоткрих хобитата отново, постоянно гледам да съм навън в свободното време да летя с дроновете, които имам. Вече и баткото уча на това, че се очертава да е и професия в бъдеще с това развитие.

# 282
  • Мнения: 1 805
И все пак, какво правят тези, които тепърва започват да се учат да се справят със състоянията си и в работата няма никой наоколо, за да ги подкрепя? Аз говоря за нагласите, като цяло. За моите "състояния" никой не разбра (освен, че и на мен ми казаха, че съм крайно мълчалива и разсеяна) защото бях в жесток филм 😀. Тъй плашещо, страшно и самотно! Тези страхове от заклеймяване могат съвсем да те сринат. Благодарна съм на Бог, че съпругът ми беше неотлъчно до мен! Но пак се питам, какво правят и как се справят хората, дето не получават разбиране от близките си, а ги определят като мързеливи, разхайтени и разглезени? Самотниците? Работохолиците - самотници? Жените, които са самички?
Ти сама отговаряш-учат се.И аз се учих,никой не се появява научен.Няма универсална формула и всеки намира своя начин с проба-грешка.Много търсене,четене и експерименти.Много трудности съм имала през годините.Вземала съм решения с риск.Напускала съм работа заради причинен  здравословен проблем(хроничен),заради токсична среда,под натиск и т.н.Винаги решенията са били правилни.Въпроса  е да имаш смелостта.Почти сама съм се справяла през годините.И при мен никой по никакъв начин не е предполагал какво ми е.Аз съм споделяла.И сега имам колежка с която имаме сходни проблеми и говорим понякога за това.Никой,никога не е правил това на въпрос.Негативната нагласа идва от липсата на адекватна намеса,което води до влошена работоспособност.

Последна редакция: сб, 20 яну 2024, 18:39 от dt

# 283
  • Мнения: 60
Здравейте!
В момента съм в период на криза.Аз съм със силна хипохондрия,получавам ПА...
Преди години пих анафранил за няколко месеца,бях добре и го спрях.Положението ми е на приливи и отливи,но този месец е особено зле.
Посетих психиатър,който ми изписа Есцитил,все още не съм го започнала, защото прочетох ,че първия месец е ад.Предстои ми смяна на работа и ме е страх,че точно сега трябва да съм адекватна,а лекарството ще ми докара още повече изостряне на симптомите.
Има ли някой ,който го е приел леко,т.е не толкова страшно като симптоми (гадене,виене на свят)?
От два дни получих болки в мускулите на тялото,направо парене,слабост.
Мои близки казват,че това е от нервите,но аз четох за симптоми на множествена склероза и се вкарах здраво във филма.А и от два дни не ми минава...не съм настинала.
Какво да правя,не виждам как ще се успокоя,а ме е страх да взема Есцитила...
Аз пия от 2 месеца есцитил и съм много доволна

# 284
  • Мнения: 131
Здравейте!
В момента съм в период на криза.Аз съм със силна хипохондрия,получавам ПА...
Преди години пих анафранил за няколко месеца,бях добре и го спрях.Положението ми е на приливи и отливи,но този месец е особено зле.
Посетих психиатър,който ми изписа Есцитил,все още не съм го започнала, защото прочетох ,че първия месец е ад.Предстои ми смяна на работа и ме е страх,че точно сега трябва да съм адекватна,а лекарството ще ми докара още повече изостряне на симптомите.
Има ли някой ,който го е приел леко,т.е не толкова страшно като симптоми (гадене,виене на свят)?
От два дни получих болки в мускулите на тялото,направо парене,слабост.
Мои близки казват,че това е от нервите,но аз четох за симптоми на множествена склероза и се вкарах здраво във филма.А и от два дни не ми минава...не съм настинала.
Какво да правя,не виждам как ще се успокоя,а ме е страх да взема Есцитила...
Аз пия от 2 месеца есцитил и съм много доволна

Здравейте,а в началото какви странични ефекти усетихте?И кога започна да действа?

Общи условия

Активация на акаунт