Ние не чупим. Затова сервизи, чаши и чинии са ми много неприятни подаръци.
- Публикувана: 25 дек. 2023, 14:47 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2023, 21:32 ч.
Разочаровах приятелка с подаръка си
Ние не чупим. Затова сервизи, чаши и чинии са ми много неприятни подаръци.
И аз така. Изобщо в едно наредено и оптимизирано домакинство всеки такъв подарък е в повече.
Сещам се за един случай, близки хора ми подариха абсолютно ненужен уред - тостер за сандвичи. Благодарих, прибрах го в шкафа, неудобно ми беше да го хвърля. Добре, ама те при всяка среща ме питат "Как е, ползваш ли си тостера". Накрая, 2 години по-късно, дойдоха у нас и пак "Ползваш ли тостера". Извадих го от шкафа и им казах, че им го подарявам от сърце. Зачудиха се дали да се обидят... Накрая си го взеха 🙂
Интересно е продължихте ли да комуникирате след това?
Не обичам да ми се подаряват някакви подаръци, само защото има празник. Безсмислено ми е. И по-скоро ми е неприятно, че хората си харчат парите за неща, които аз няма да ползвам. А нямам и нужното място да складирам, така че разчиствам. В същото време ми е много трудно да избирам подаръци. Не искам да е нещо за отбий номер, а нещо, което да зарадва човек.
Във вашия случай се е получило много грозно и вие нямате никаква вина. Моля ви, не се унижавайте да й купувате още нещо, за да е доволна. Вие сте избрала подарък с желание да я зарадвате, проблемът си е нейн.
Знам, че съм крайна, но аз бих прекратила това "приятелство"без обяснения защо. Тя сама ще се сети.
Във вашия случай се е получило много грозно и вие нямате никаква вина. Моля ви, не се унижавайте да й купувате още нещо, за да е доволна. Вие сте избрала подарък с желание да я зарадвате, проблемът си е нейн.
Знам, че съм крайна, но аз бих прекратила това "приятелство"без обяснения защо. Тя сама ще се сети.
Дискусията тук ми напомни за вица:
В Съда:
- Заклевате ли се да казвате истината и само истината?
- Да, дебела жено с мустаци!
В Съда:
- Заклевате ли се да казвате истината и само истината?
- Да, дебела жено с мустаци!
Знам, че съм крайна, но аз бих прекратила това "приятелство"без обяснения защо. Тя сама ще се сети.
Не, няма да се сети, защото няма да знае, че са я чули. Още повече чули са част от казаното, може да е вън от контекст и какво ли не още. И изобщо ей така, прибързано я съветвате да разруши едно приятелство, за което разбрахме, че другата страна съвсем не е стисната или себична. Поспрете се малко с тези съвети все пак. Наистина в този форум всеки дава супер радикални съвети, които съвсем не би приложил към себе си. Ама нали на чужд гръб и сто тояги са малко...
Горкичката... Съчувствам ти и те разбирам. Ти си си развалила цялата Коледа - първо да мислиш какво да подариш на човек, който си има всичко и второ - от реакцията му след това.
От момента, в който си подарила, докато си тръгнеш, мисълта й е била заета само с несполучливия подарък. Едва е изчакала да може да сподели разочарованието си със съпруг или там, с когото споделя.
Много се радвам, че нямам традиция с приятелките да си подаряваме ...ще ги нарека боклуци.
За Коледа се подаряват символични неща, защото трябва да се купят доста подаръци. Но на символичните неща вкъщи им казваме прахосъбирачки.
Аз обичам/обичах да правя сама бижута - гривнички и колиета от естествени камъни. За миналия Рожден ден една приятелка ми подари гривна като моите, в ужасни цветове - някаква шарения с лъскави неща, която аз никога, ама никога няма да сложа. Подари ми я с думите "Знам, че харесваш такива неща и затова ти я купих". И аз: Мммм, да, ама защо си даваш парите, нали знаеш, че аз самата правя такива неща и даже продавам...
Според нея точно такава съм нямала.
Ми нямам точно такава, защото не искам да имам точно такава. Подмята се из нас цяла година, чудех се какво да я правя. А сега, докато го пиша това, си давам сметка, че от много време не съм я виждала. Не съм я преподарила, защото е много грозна и няма пред кого да се изложа така, но наистина съм й изгубила дирите.
Съжалявам, че така говоря за подарък от приятелка, ама тя пък малко да беше помислила на кого какво подарява и защо изобщо й трябва да ми подарява нещо.
Хич не обичам не много близки хора да ми правят подаръци, защото аз харесвам скъпи неща на определени марки - и за козметика, и за парфюми, чанти - имам си марки и модели, даже и цветове, които харесвам и не искам никой да си харчи парите за други чантички и фланелки, с които ще спя.
Трудно е с подаръците. Понякога купувам за себе си нещо и не съм сигурна дали си е заслужавало и дали самата аз ще се нацеля. Меря, гледам, връщам или го мисля 100 часа, преди да го купя, та какво остава за някой друг да инвестира толкова време, нерви и пари, за да ми направи един подарък.
Също ме е яд някой да се изръси много пари за нещо, което аз няма да ползвам - чаши за вино например. Знам, че е изискан и класически коледен подарък, но на мене не ми трябва.
Както е казал Чарли Чаплин
- има подаръци - има проблем. Няма подаръци....
От момента, в който си подарила, докато си тръгнеш, мисълта й е била заета само с несполучливия подарък. Едва е изчакала да може да сподели разочарованието си със съпруг или там, с когото споделя.
Много се радвам, че нямам традиция с приятелките да си подаряваме ...ще ги нарека боклуци.
За Коледа се подаряват символични неща, защото трябва да се купят доста подаръци. Но на символичните неща вкъщи им казваме прахосъбирачки.
Аз обичам/обичах да правя сама бижута - гривнички и колиета от естествени камъни. За миналия Рожден ден една приятелка ми подари гривна като моите, в ужасни цветове - някаква шарения с лъскави неща, която аз никога, ама никога няма да сложа. Подари ми я с думите "Знам, че харесваш такива неща и затова ти я купих". И аз: Мммм, да, ама защо си даваш парите, нали знаеш, че аз самата правя такива неща и даже продавам...
Според нея точно такава съм нямала.
Ми нямам точно такава, защото не искам да имам точно такава. Подмята се из нас цяла година, чудех се какво да я правя. А сега, докато го пиша това, си давам сметка, че от много време не съм я виждала. Не съм я преподарила, защото е много грозна и няма пред кого да се изложа така, но наистина съм й изгубила дирите.
Съжалявам, че така говоря за подарък от приятелка, ама тя пък малко да беше помислила на кого какво подарява и защо изобщо й трябва да ми подарява нещо.
Хич не обичам не много близки хора да ми правят подаръци, защото аз харесвам скъпи неща на определени марки - и за козметика, и за парфюми, чанти - имам си марки и модели, даже и цветове, които харесвам и не искам никой да си харчи парите за други чантички и фланелки, с които ще спя.
Трудно е с подаръците. Понякога купувам за себе си нещо и не съм сигурна дали си е заслужавало и дали самата аз ще се нацеля. Меря, гледам, връщам или го мисля 100 часа, преди да го купя, та какво остава за някой друг да инвестира толкова време, нерви и пари, за да ми направи един подарък.
Също ме е яд някой да се изръси много пари за нещо, което аз няма да ползвам - чаши за вино например. Знам, че е изискан и класически коледен подарък, но на мене не ми трябва.
Както е казал Чарли Чаплин
- има подаръци - има проблем. Няма подаръци.... 
Пука ми за подаръците само и единствено от и за най-близките ми хора - майка, партньор и две приятелки. Достатъчно сме си близки, за да се питаме директно от какво имаме нужда. Не сме фенове на изненадите и прахосъбирачките. Подаръците винаги са практични. Случвало се е да има несполучливи, но се коментира открито кое защо не се е харесало и се заменя в магазина за друго, без да има сърдити.
За всички останали роднини и познати ако ми се налага да подарявам нещо, опитвам се да вкарам някаква логика, но без да се главоблъскам една седмица и ако надареният не е доволен, е свободен да ми върне подаръка обратно, да го преподари, продаде, да прави каквото иска, негов си е. А аз ако получа такъв подарък от някого, съдбата му е коша или олх. Който ще е недоволен или ще ме нарича неблагодарна, да ми купи склад и обещавам, че ще си пазя подаръка завинаги!
Сега като се замисля, най-голямо разочарование от подарък съм изпитвала именно от бивш партньор. Към него момент бяхме на по около 25, от 3години заедно. За рождения си ден получих ръчно наравено герданче от мъниста - от тези детските с шарени пластмасови топчета и фигурки. Себестойност на изделието - около 23 стотинки. Бях направо втрещена, силно огорчена. Поради две причини. Първо, че не го беше направил той. Идеята и изпълнението била на негова приятелка. И второ, че ми стана обидно как е могъл да си помисли, че ще нося подобно нещо, с което не бих окичила и 5 годишно момиченце. Предполага се, че за няколко години малко или много трябва да си опознал човека, с когото делиш едно легло и някога да си виждал какво носи, какво харесва и т.н.
И не, не съм някаква материалистка, която очаква диаманти, бижутата ми са малки сребърни, по 20 - 30 лева. И изобщо не става въпрос за цената на подаръка. На скъсано цвете от улицата щях да се зарадвам. И аз съм оставала без пукнат лев в студентските си години, но за имен ден на друго гадже подарих ръчно изработена картичка (с моите ръце, не с ръцете на приятелка) със специално измислено от мен за човека стихотворение. Той беше трогнат, каза, че никога не е получавал такъв подарък, и си го държа на нощното шкафче почти година.
За всички останали роднини и познати ако ми се налага да подарявам нещо, опитвам се да вкарам някаква логика, но без да се главоблъскам една седмица и ако надареният не е доволен, е свободен да ми върне подаръка обратно, да го преподари, продаде, да прави каквото иска, негов си е. А аз ако получа такъв подарък от някого, съдбата му е коша или олх. Който ще е недоволен или ще ме нарича неблагодарна, да ми купи склад и обещавам, че ще си пазя подаръка завинаги!
Сега като се замисля, най-голямо разочарование от подарък съм изпитвала именно от бивш партньор. Към него момент бяхме на по около 25, от 3години заедно. За рождения си ден получих ръчно наравено герданче от мъниста - от тези детските с шарени пластмасови топчета и фигурки. Себестойност на изделието - около 23 стотинки. Бях направо втрещена, силно огорчена. Поради две причини. Първо, че не го беше направил той. Идеята и изпълнението била на негова приятелка. И второ, че ми стана обидно как е могъл да си помисли, че ще нося подобно нещо, с което не бих окичила и 5 годишно момиченце. Предполага се, че за няколко години малко или много трябва да си опознал човека, с когото делиш едно легло и някога да си виждал какво носи, какво харесва и т.н.
И не, не съм някаква материалистка, която очаква диаманти, бижутата ми са малки сребърни, по 20 - 30 лева. И изобщо не става въпрос за цената на подаръка. На скъсано цвете от улицата щях да се зарадвам. И аз съм оставала без пукнат лев в студентските си години, но за имен ден на друго гадже подарих ръчно изработена картичка (с моите ръце, не с ръцете на приятелка) със специално измислено от мен за човека стихотворение. Той беше трогнат, каза, че никога не е получавал такъв подарък, и си го държа на нощното шкафче почти година.
Ставало ми е кофти и обидно от подарък.Имах чувството не само, че отбиват номер, ами си изхвърлят ненужните боклуци. Приятелско семейство ни посети по Коледа преди няколко години и подари на мен евтина свещ в полу-разпадната кутийка-явно бях 3 или 4ти получател и все са я предавали нататък, а на мъжа ми пяна за бръснене Нивеа.Той си ходи с набола брада от около 15 години, а аз свещи в бурканчета не понасям.
Същото е и с шаловете.Знам, че е прието за традиционен и универсален дамски подарък, но аз шалове и шалчета не нося под никаква форма.Имам подарени около 15 и наистина не ме радват и така си стоят.
Аз, когато правя подаръци много внимателно обмислям хобита, интересите и характера на получателя.
Към авторката-Гледай да бъдеш над нещата и не си го слагай.Тази тревожност и суета на тези хубави празници е излишна и направо комична.А ти мислиш ли, че претупа подаръка тази година или вложи време и умисъл да я зарадваш? И при двата варианта й кажи, че вече ти е трудно да мислиш идеи и й предложи просто да излезете и да се почерпите за празниците на сладка приказка.
Нека не бъдем дребнави и угрижени през новата година!
Същото е и с шаловете.Знам, че е прието за традиционен и универсален дамски подарък, но аз шалове и шалчета не нося под никаква форма.Имам подарени около 15 и наистина не ме радват и така си стоят.
Аз, когато правя подаръци много внимателно обмислям хобита, интересите и характера на получателя.
Към авторката-Гледай да бъдеш над нещата и не си го слагай.Тази тревожност и суета на тези хубави празници е излишна и направо комична.А ти мислиш ли, че претупа подаръка тази година или вложи време и умисъл да я зарадваш? И при двата варианта й кажи, че вече ти е трудно да мислиш идеи и й предложи просто да излезете и да се почерпите за празниците на сладка приказка.
Нека не бъдем дребнави и угрижени през новата година!
Боже, случвало ми се е да получавам много хубави подаръци от приятелки/ гаджета (като под хубави нямам предвид скъпи) с мисъл за мен, моите предпочитания и вкусове, или оригинални като идея, интересни. Случвали са се и подаръци проформа, тип "отбий номера" други години. Винаги съм благодаряла; ако нещо не ми е харесало, просто съм го прибирала и преподарявала или дарявала. Не си представям, че хората са ми длъжни (даже и гаджето, затова с лека ирония го написах 
) на всеки рожден ден/ празник да ми четат мислите и да се отзовават с идеалния подарък (за идеалния има категорията "от мен за мен"). За приятели напоследък се обединяваме няколко заедно и, познавайки предпочитанията, избираме нещо по-голямо, което със сигурност ще се хареса.
За Коледа си разменяме домашно направени коледни сладки/ шоколад/ сладки неща, колкото за жеста и вниманието, не до стойността и цената на подаръка. Никога не съм се втелясвала в подаръци, или да се разочаровам/ обсъждам кой какво бил подарил, но хора различни. Разбирам, че за други хора подаръците означават друго.
) на всеки рожден ден/ празник да ми четат мислите и да се отзовават с идеалния подарък (за идеалния има категорията "от мен за мен"). За приятели напоследък се обединяваме няколко заедно и, познавайки предпочитанията, избираме нещо по-голямо, което със сигурност ще се хареса. За Коледа си разменяме домашно направени коледни сладки/ шоколад/ сладки неща, колкото за жеста и вниманието, не до стойността и цената на подаръка. Никога не съм се втелясвала в подаръци, или да се разочаровам/ обсъждам кой какво бил подарил, но хора различни. Разбирам, че за други хора подаръците означават друго.
Ама как пък в темата все естети са се събрали, обмислят подаръците, а на тях им подаряват кичозни, грозни и ненужни вещи. Всеки може да сбърка, всеки може да не дообмисли. Благодари и забравяш за подаръка,ако не ти харесва.
Допускам, че мои подаръци не са били харесвани и са коментирани с най-близките. Коментар на момента така, че да чуя, не е правен никога и аз много бих се замислил какво е това приятелство.
Авторката така и не се появи да изясни каква чак толкова "грешка" е допуснала, но да използвам темата за съвет.
Аз съм човек, който някак не може да възприеме подаръците в пари и освен майка ми ( и еднократно мъжът ми), както и в детството баби и дядовци, никой не ми е подарявали пари. Някак неловко го чувствам. От друга страна, на рожден ден синът ми напоследък получава от приятели само картички и банкноти, рядко предмети.
Предстои абитуриентски бал, няма да е "малка сватба", но най-близките, които не са двама, трима, ще споделят празника. Някои, на които обявих датата(защото често пътуват в чужбина), без да ги питам, казаха че ще му дадат пари. И сега, каква ми е драмата - грозно ми е и ми е неловко да слагам" кутия за пари". А не по - малко грозно ще ми е (а на него също), да гледам как му бутат пари и той се чуди къде да ги слага. Кажете, които сте минали по този път или сте били гости, кой е най-елегантният начин за получаване на подаръци в случая? Като се извинявам, че отклонява темата, но тя вече тръгна в посока кой какво подарявал/получавал.
Допускам, че мои подаръци не са били харесвани и са коментирани с най-близките. Коментар на момента така, че да чуя, не е правен никога и аз много бих се замислил какво е това приятелство.
Авторката така и не се появи да изясни каква чак толкова "грешка" е допуснала, но да използвам темата за съвет.
Аз съм човек, който някак не може да възприеме подаръците в пари и освен майка ми ( и еднократно мъжът ми), както и в детството баби и дядовци, никой не ми е подарявали пари. Някак неловко го чувствам. От друга страна, на рожден ден синът ми напоследък получава от приятели само картички и банкноти, рядко предмети.
Предстои абитуриентски бал, няма да е "малка сватба", но най-близките, които не са двама, трима, ще споделят празника. Някои, на които обявих датата(защото често пътуват в чужбина), без да ги питам, казаха че ще му дадат пари. И сега, каква ми е драмата - грозно ми е и ми е неловко да слагам" кутия за пари". А не по - малко грозно ще ми е (а на него също), да гледам как му бутат пари и той се чуди къде да ги слага. Кажете, които сте минали по този път или сте били гости, кой е най-елегантният начин за получаване на подаръци в случая? Като се извинявам, че отклонява темата, но тя вече тръгна в посока кой какво подарявал/получавал.
Те най-вероятно няма да вадят портмонето, по-скоро предварително ще са ги сложили в картичка, плик, нещо такова. Т.е. ще събирате пликове. Можеш да приготвиш една папка или плик с по-големи размери, да си ги трупа там.
По-добре пари, отколкото някакъв куц подарък, който хем ще е струвал бая пари на подаряващия, хем надареният ще гледа на него като на затруднение и излишество.
По-добре пари, отколкото някакъв куц подарък, който хем ще е струвал бая пари на подаряващия, хем надареният ще гледа на него като на затруднение и излишество.