ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 49

Много красива, елегантна. Жена с класа.











Надявам се сериалът да се окаже трамплин за момчето, което играе сина на Берг.
Има визия за главни роли.
Би трябвало да има и талант, защото е студент в Театралната академия в Истанбул.

Варна Благодаря за превода на интервюто
Халит и Туба са много мили, естествени, интелигентни
Зейнеб също




Винаги е стилна умерено. Хубави тоалети, без помпозност.
Красива и щастлива

Берг е вече в Лондон
Клипче от нея

https://www.instagram.com/p/C3kZcHNPeji/

Берг:

Вчера по това време, сега тук е 11.45,  при вас 14.45 давах интервюта, гримирана, облечена хубаво.
Тази сутрин кацнах в Лондон и сега по анцуг отивам да взема децата от училище. (смее се)
Беше невероятно приключение.
Благодаря на всички медии, които бяха на нашата гала вечер.
Благодаря за подкрепата, за аплодисментите.
Три дни остават до премиерата.
Очакваме коментарите ви за първия турски сериал за световната платформa Prime Amazon Video.

От Каан Сезен, момчето, което играе сина на Берг :

Много щастлив съм, че имах шанса да работя в задружна атмосфера с хора, които са идоли и пример за мен.
Благодаря на продуцента Онур Гювенатам, че ми даде възможност да участвам в този проект. На Бергюзар Корел, че ми помагаше да насоча по-добре мислите и решенията как да изиграя определена сцена. На Серкан Алтуорак, който ме успокояваше и намаляваше стреса, даваше ми съвети, за да успея да покажа още по-добра актьорска игра. На Джанер Джиндорук, който винаги имаше време да изслуша притесненията ми.
Благодаря на режисьора Джан Улкай и на оператора Неджо Акдениз, които ми даваха усещането, че съм в сигурни ръце.


Берг е написала в отговор:


Погледнете го добре.
Още много пъти ще чувате името му.
Моето хубаво момче!
Аз ти благодаря за всичко, Каан!

Хубава рекламна закачка от Prime Video.

Актьорите се сдобиха със снимка за  криминално досие.
Снощи и залата беше оформена като сцена на местопрестъпление.
Актьорите се подложиха на импровизиран детектор на лъжата.

Аз си взех дозата романтика със "Сякаш няма утре".
Свръх доза даже.
Бих искала сериалът на Берг да е един хубаво заплетен криминален случай и успоредно с разнищването му да бъдат показани и другите теми - вътрешната борба на Неслихан между чувството за справедливост и любовта към детето й, проблемите в един брак, в който жената е по-успешна и известна, проблемите на детето, което живее с родители, които са повече съперници, отколкото партньори. Майката амбициозна, праволинейна, концентрирана повече върху живота на другите, отколкото върху своя.  Бащата потиснат, фрустриран, ревнив.
Има много интересни теми, да бъдат така добри да не я залюбват с някого Неслихан.
Виж, при младите, приятелската групичка на сина й, може да има нещо.
По-добре ще е.

Добро утро!

Бирсен е написала:


Направих много сладко интервю с Бергюзар, Серкан Алтунорак и Джанер Джиндорук.
Очаквайте го скоро.


А аз днес ви представям интервюто на Халит, Туба и режисьорката Зейнеб Гюнай за предаването „Başka Şeyler”.


Въпрос: За пръв път виждаме  сериал от такъв тип  в Турция. Какво преживяване беше за вас работата по този проект? Какво ви донесе?


Туба: Беше нещо ново. Цялата система на работния процес беше различна. Малко ще се отклоня, но за мен имаше и друго неудобство. Аз съм човек, който даже само пакет с цигари  да види в една стая и не влиза в нея.  Никога не съм пушила,  тук трябваше да го правя  17 дни непрекъснато.


Въпрос: С г-н Халит работихте заедно и в „Червеният Истанбул“.


Туба: Да, но тогава нямахме много общи сцени. Героите ни бяха доста дистанцирани един от друг. Нямаше такава възможност за опознаване и сближаване между нас.


Въпрос: Имахте усещането, че за първи път работите заедно.


Туба и Халит: Точно така.


Туба: Тук се запознахме реално с Халит.


Въпрос: Г-н Халит, за вас как мина работата по проекта?


Халит:  Беше много приятно. Започнахме да усещаме снимачната площадка като наш дом. Бяхме много малък екип. Ако случайно се появеше някоя непозната физиономия, си казвахме: „Този кой е, какво прави тук?“ (смеят се) Имахме чувството, че сме работили години наред заедно и някой нарушава пространството, което си е само наше.


Туба: Последният ден всички бяхме с печални физиономии. Защото се разделяхме и с героите, и един с друг, и с мястото, където бяхме снимали толкова дни подред.


Халит:  Много приятно беше. За мен този проект винаги ще има специално значение. Работата с Туба и Зейнеб беше истинско удоволствие. Имаше невероятна енергия между нас. Аз й казвам маестро Зейнеб …(смее се).


Зейнеб: Недей така.



Халит: Не, вярно е. Тя умееше да контролира цялата енергия на сета, настроението, в което се намираше всеки един от екипа в този ден, така че да се получат нещата. Невероятен човек е.


Туба: Много интересно, успяваше едновременно да дирижира Магнолия и Хакан от една страна и Туба и Халит като актьори от друга.


Въпрос: Не искам да прозвучи сексистки, но жените режисьори сякаш успяват да вкарат повече топлина, повече нежност в сцените. Как мислите?


Халит: Казахте, че не искате да прозвучи сексистки, но май точно такъв отговор очаквате. (смеят се) Не, шегата настрана. Страхотно е да работиш със Зейнеб.  Има много интересен поглед към света, невероятен начин на мислене.


Въпрос: Г-жо Зейнеб, работихте с двама от най-харесваните и най-добри актьори в Турция. От разговора ни усещам, че и за тримата сериалът е много специален. За вас какво беше да работите с Туба и Халит?


Зейнеб: Мисля, че двамата са много смели актьори. Да си на върха на кариерата си и да приемеш да участваш в толкова необичаен проект, който те връща с всичките си трудности в първи клас, говори много за тях. И аз като режисьор искам винаги да работя по проекти, в които има силно предизвикателство, мога да науча нови неща, но не всеки път получаваш такава възможност. Когато вече си направил име, имаш успешни проекти зад гърба си, се страхуваш да рискуваш, да не направиш грешка, да не покажеш, че с нещо не можеш да се справиш. Ние още първия ден се разбрахме, че няма да мислим за това и се доверихме един на друг. Всеки можеше без притеснение да покаже слабите си места, грешките, уязвимите моменти, това, което го затруднява. Снимаме сцената, може великолепно да се получи, може да е пълен провал, няма да се притесняваме от това. Аз съм 20 години режисьор, за първи път правя такава договорка с актьорите и благодаря на двамата за всичко. Всъщност, мисля, че точно това ни даде спокойствие и комфорт. Първия ден се разбрахме, че грешките са допустими и оттам нататък се отдадохме на удоволствието от работата. Обменяхме мнения, изслушвахме се, разсъждавахме върху героите, опитвахме се да ги разберем, да разберем какво ни казват. Много хора сравняват общуването между Магнолия и Хакан с размяна на шахматни ходове, но те бяха подплатени с обмяна на мисли между нас преди това, с детайлно разнищване на отношенията между мъжете и жените, любовта, сексуалността, слабите места на хората. Халит и Туба много се забавляваха. Аз понякога стоях пред монитора, гледах ги и си казвах: „Боже, какво правят тези двамата?“ (смеят се) Много хубава динамика имаше на сета. Приключваме една сцена, започваме да танцуваме, да се смеем. Затова последния ден на всички ни беше тъжно. Казвахме си: „Наистина ли всичко свърши?“ Този проект винаги ще си остане приятен спомен, ще има специално място в живота ми.


Туба: Аз няма да забравя… Снимаме с Халит, приключва сцената, но не сме сигурни как се е получило. Само виждаме Зейнеб в далечината. Аз му прошепвам: „Халит, май не е станало“. Той: „Май да“. Зейнеб идва започва да мисли какво да правим. Друг път снимаме и чуваме, че хората от екипа се заливат от смях. „Аха, харесва им значи, добре вървят нещата, да продължаваме“.


Халит: Трудното беше в това да се запази усещането, че всичко се случва в една и съща нощ. Ето, сега ние тримата стоим тук и разговаряме. Ако утре снимаме същия разговор, даже да използваме същите думи, интервюто няма да е сто процента същото. Ще има друго настроение. А да предположим, че идването ни пък тук сме го заснели вчера, а самото интервю днес. Още по-трудно е да направим така, че да не си личи.


Въпрос: Всеки ден сетът е трябвало да замръзне на точката, в която сте приключили.



Зейнеб: Аз като зрител не съм човек, който ще седне да гледа двама души постоянно на едно място. Но когато получих сценария, от професионална гледна точка ми се стори много вълнуващо. Това, че ще работя с Туба и Халит също. Исках да хвана зрителя за ръка и да го вкарам в дома на Магнолия. Затова направихме и друга смела крачка. Не сме използвали изобщо сложно техническо оборудване. С изключение на две сцени, всичко останало беше заснето от двама оператори, които държаха камерата на рамо. Това означава, че актьорите играят 10 минути и камерата следи всеки миг от тези 10 минути, без да изпуска нищо. Това изискваше пълна концентрация, постоянно да си нащрек. И нещо друго забелязах, при нормалните сериали има паузи- сменяш си дрехите, прическите, чакаш да свърши сцената на някой друг. Снимаш 10 минути, а след това един час стоиш и чакаш. Ние работихме 7-8 часа без прекъсване, ако изключим обедната почивка. Това също беше различно. Без никаква пауза, което държи адреналина висок.


Въпрос: Да погледнем малко зад кадър. Слушахте ли музика на сета, каква?


Туба: Музиката беше в центъра на живота ни на сета. Пускаха ни парчета според емоционалното ни състояние. Защото дълги часове се работеше, само ние двамата. Идва момент, в който на единия тонусът спада, пускат музика. Настройваха ни и за настроението на сцените с подходяща музика. Започваме с Халит да играем и хоп, тръгва музиката.


Халит: Пращаха ни съобщение.


Туба: Да, започваме диалозите и  под формата на музика идва посланието каква емоция да предадем. Вид манипулация от страна на Зейнеб.


Халит: За всяка емоция имаше подходяща музика, която да ни помогне да влезем в нея. Измислихме си този метод.

Зейнеб: Имахме плейлист.


Туба: Имаше специална песен за момента, в който на Туба й се приспи. Я да я вдигнем на крака и хоп, тръгва песента. (смее се)


Въпрос: Имаше много цигари, много алкохол, но ядяхте ли нещо изобщо?


Халит: Дали сме яли? (Туба и Халит започват да се смеят) Ядяхме като невидели с Туба на обяд. Зейнеб в началото не можеше да разбере защо след обедната почивка толкова трудно влизаме в ритъм. После един ден дойде …


Зейнеб: Те ме поканиха на обяд с тях.


Халит: И разбра за какво става въпрос.


Туба: Връщаме се един ден от обедна почивка. Пак сме се натъпкали, както обичайно. И сядаме на пода, защото често снимките ни бяха на пода. Аз му казвам: „Халит, ще се пръсна, не мога нито да стана, нито да си кажа репликите“ (смеят се).


Халит: И това беше част от забавлението. Изобщо, можем да кажем, че беше лукс да се работи в такава обстановка.


Зейнеб: Да, рядко се среща това.


Туба: Луксът идваше и от свободата да правиш грешки. Това е нещо много важно.


Зейнеб: И от това, че имахме време да се слушаме един друг. Защото при обичайните сериали нямаш време да чуеш мнението на всеки. Ние постоянно се слушахме, какво мисли всеки за определена сцена, разговаряхме.


Въпрос: Накрая, две думи за героите. Г-н Халит, какво бихте му казали на Хакан?


Халит: Хакан преживява нещата, които трябва да преживее. Няма нужда да му казвам нищо. (смеят се)


Въпрос: Туба, ти какво ще ни кажеш за Магнолия.


Туба: Магнолия никак не прилича на мен. Аз като характер съм по-близо до Хакан. Като начин на мислене, като светоусещане. Имах чувството, че играя срещу себе си. Магнолия се налагаше да ме убеждава в това, в което вярва. Много интересно и обогатяващо беше да вляза в тази роля. Зейнеб знае добре за вътрешните ми борби. Тя се бореше с мен, и двете се борехме с този образ, защото имаше моменти, в които буквално се съпротивлявах да бъда Магнолия. Толкова силно не вярвам в някои от нещата, които тя защитава. Но постепенно всичко тръгна.


Въпрос: Доколкото разбирам, всички сте се борили срещу Магнолия.


Туба: Или тя се е борила срещу всички.


Зейнеб: Това е свързано с поколението, на което принадлежим. Разликата между ценностите, с които сме израснали ние и поколението на Магнолия.

Въпрос: Но е силна жена, на мен това ми хареса.

Зейнеб: На много неща ни научи. Благодарим ти, Магнолия.


Въпрос: Благодарим на Магнолия и Хакан.

Халит: И на сценаристката непременно.

Туба: О, да трудно се намират хубави сценарии, а това е най-важното нещо.

Привет!

Варна

Хареса ми интервюто.
Разговорът с интелигентни хора е удоволствие за всички.
Много ми е интересен процеса на заснемане и озвучаване.
Пускат музика, за да ги настроят към емоционалното състояние
на героите им, а после отделно озвучават. Дали и самите реплики
пак повтарят?  Дълъг процес, работа на много хора, докато се стигне
до магията, която ни кара да харесваме героите, актьорите....


Халит е забравил за диетата!

Хубав ден на всички!

Нашата красавица!
Два дни до премиерата.
Дано Prime Video позволява сваляне на сериите.

Привет

Варна
Интересно интервю.
Много е трудно за 17 дни да заснемеш емоциите на една нощ така, че да не личи прекъсването.
Това го могат само големи професионалисти!
Имало е и забавни моменти- обядите и музиката
Когато работиш с настроение и удоволствие, получават се нещата




Обратното броене- само два  дни ....



Майката на Керем е била приятелка на Зейнеб Корел

Турските журналисти са уникални.
Отишли на представянето на сериал и питат "Ама вие нямате ли роднинска връзка с Керем Бюрсин?"
Берг погледна репортера изумено.
Само жълтини и глупости.
И друго забелязах в интервютата с Халит и Туба.
По 5 минути задават един въпрос.
То са обяснения, разсъждения, разсъждения върху разсъжденията.
Едната ни в клин, ни в ръкав цитира Кант!?
Бирсен пък казва на Халит: "Не съм виждала Туба в друг сериал толкова страстна и секси. На вас как ви се стори?"
Какъв точно отговор очакваше от женен мъж, не можах да разбера.

Момичета, здравейте!
Съвсем случайно след доста години се завърнах във форума. От съвсем скоро пък ( една година) обърнах внимание на турските сериали. За мен (както и за много преднамерени зрители) гледането на турски сериали беше проява на
“лош вкус”. Няма да влизам в обяснителен режим. Все още има много плява измежду сериалите, без художествена или интелектуална стойност, но това го има във всяка киноиндустрия, която бълва продукция и работи в  конкурентна среда.
Мисълта ми и целта на поста е друга.
А именно да изразя най-искрената си благодарност, че някак си случайно, но и целенасочено ми се даде възможността да изгледам първите три, преведени от Варна (моят град 😉), серии на “Ако няма да има утре”. Вчера ги изгледах за един следобед, мислех ги Хакан и Магнолия цяла вечер.. сънувах ги.
Днес отново ще ги изгледам, ще се насладя на диалозите, на великолепната актьорска игра, на топлината в очите на Халит, на дяволитите очи на Туба.
Благодаря ви още веднъж, щастлива съм, че ви открих. Моите почитания за усилията! ❤❤❤

Благодаря ти от сърце, 6tampa!
И аз ги сънувам и исках и други да изпитат тази емоция.
Надявам се, че е стигнала до повече хора.

В неделя, живот и здраве, ще пуснем последната серия.
Може да ни кажеш тогава какво мислиш за финала.

От списание "Magnet Quarterly".

Не знам дали е корицата или само снимка.