- Публикувана: 27 дек. 2023, 08:36 ч.
- Последно мнение: 24 май 2024, 08:22 ч.
ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 49
Добро утро! 
Варна, Алексия
Аз чакам да се понасъберат преведени серии и ... така снощи изгледах три наведнъж. Мисля си за мотивите за това убийство и стигам до два: - бременността на Лял и съсипване на Неслихан. Може да се появят и други мотиви, разбира се. Но убийството по-скоро е от неконтролируем гняв. Затова ми се струват заподозрени най-вече двамата бащи и първо - този на Лял, който има достъп и до дневника й.
За мен е изненада тази координирана работа между медия и полиция. През 19 век Джереми Бентам конструира един съвременен затвор и го нарича "паноптикум. В него традиционният надзор над обитателите на затвора е заменен с наблюдение на затворници и надзиратели. В днешния свят ситуацията на властови контрол над индивида далеч е надхвърлил антиутопичния затвор на Бентам. Съблазняването на масовата публика чрез принципа на прозрачност (в случая) може да изиграе лоша шега на иначе благородното намерение да се разкрие истината за едно убийство. Колкото и да си силен характер и да вярваш в доброто. Щото неминуемо лъсват всички недостатъци на знаменитостите. Дилемата: журналист или майка засега води Неслихан по ръба на закона, но ... бъдещето явно ще я подложи на неочаквани и нентролируеми ситуации. А публиката чака кръв...
https://www.anarchy.bg/articles/moderniyat-panoptikum/
Спорен ден ви желая.
Варна, Алексия
Аз чакам да се понасъберат преведени серии и ... така снощи изгледах три наведнъж. Мисля си за мотивите за това убийство и стигам до два: - бременността на Лял и съсипване на Неслихан. Може да се появят и други мотиви, разбира се. Но убийството по-скоро е от неконтролируем гняв. Затова ми се струват заподозрени най-вече двамата бащи и първо - този на Лял, който има достъп и до дневника й.
За мен е изненада тази координирана работа между медия и полиция. През 19 век Джереми Бентам конструира един съвременен затвор и го нарича "паноптикум. В него традиционният надзор над обитателите на затвора е заменен с наблюдение на затворници и надзиратели. В днешния свят ситуацията на властови контрол над индивида далеч е надхвърлил антиутопичния затвор на Бентам. Съблазняването на масовата публика чрез принципа на прозрачност (в случая) може да изиграе лоша шега на иначе благородното намерение да се разкрие истината за едно убийство. Колкото и да си силен характер и да вярваш в доброто. Щото неминуемо лъсват всички недостатъци на знаменитостите. Дилемата: журналист или майка засега води Неслихан по ръба на закона, но ... бъдещето явно ще я подложи на неочаквани и нентролируеми ситуации. А публиката чака кръв...
https://www.anarchy.bg/articles/moderniyat-panoptikum/
Спорен ден ви желая.
Цитат
За мен е изненада тази координирана работа между медия и полиция.
В Турция действително съществува такова предаване като това, което води Неслихан.
Те са две всъщност, изключително популярни.
Въпреки че се излъчват през деня, много често бият по рейтинг сериалите в прайм тайма.
Едното се занимава и със семейни разправии, но другото е фокусирано върху разнищване на криминални случаи.
Със сигурност си сътрудничат с полицията.
В нашия сериал нещата малко са преувеличени.
То направо не остана следствена тайна.
А и Нежат има слабост към Неслихан, което е причина понякога да прави компромиси.
Както каза Джанер в едно интервю: "Ако Нежат нямаше увлечение по Неслихан, може би много по-бързо щеше да разреши случая. То му пречи в определени моменти".
======
От Берг в Лондон:
“Дойде моето време.”
Здравейте, момичета! 
Усмихнат и цветен следобед!
От Берг
От Берг
ДИЛЕМА
ЕПИЗОД 3 с бг субтитри
ЕПИЗОД 3 с бг субтитри
Варна 
Алекссия 
Благодаря!
Алекссия Благодаря!
И за чудесните анализи, които прочетох с удоволствие.. 
Привет 
Варна, благодаря за новините и превода
Katya_I много интересна информация за паноптикума!
От ауканта на Берг
https://vk.com/berguzar_korel?z=video-29037595_456247889%2F81d9d … pl_wall_-29037595
https://vk.com/berguzar_korel?z=video-29037595_456247890%2Fpl_wall_-29037595
https://vk.com/berguzar_korel?z=video-29037595_456247891%2Fpl_wall_-29037595
Варна, благодаря за новините и превода
Katya_I много интересна информация за паноптикума!
От ауканта на Берг
https://vk.com/berguzar_korel?z=video-29037595_456247889%2F81d9d … pl_wall_-29037595
https://vk.com/berguzar_korel?z=video-29037595_456247890%2Fpl_wall_-29037595
https://vk.com/berguzar_korel?z=video-29037595_456247891%2Fpl_wall_-29037595
Здравейте!
Успях да гледам 1 и 2 епизод на ,,Дилема,,.
Прекрасна актьорска игра на всички, динамика, заплетени ситуации.
Хем ме е интересно, хем ми действа натоварващо.
Спомних си интервюто, което Варна беше превела и думите на Берг,
и напълно я разбирам.
Надявам се довечера да намеря време и за 3 епизод.
След това ще се върна пак при Хакан и Магнолия,
за пореден път.
Хубава вечер на всички!
Успях да гледам 1 и 2 епизод на ,,Дилема,,.
Прекрасна актьорска игра на всички, динамика, заплетени ситуации.
Хем ме е интересно, хем ми действа натоварващо.
Спомних си интервюто, което Варна беше превела и думите на Берг,
и напълно я разбирам.
Цитат
И един път импулсивно вдигнах телефона, обадих се на Али и започнах: “Али, ако някой ти предложи напитка, не я вземай. Не опитвай нищо, което ти предложат чужди хора. Ако стане нещо около теб, някое сбиване, някой конфликт, веднага се отдалечи.
Той: “Мамо, какви ги приказваш, какво ти става?”
Той: “Мамо, какви ги приказваш, какво ти става?”
Надявам се довечера да намеря време и за 3 епизод.
След това ще се върна пак при Хакан и Магнолия,
за пореден път.
Хубава вечер на всички!
Интервюто с Берг за списание HELLO.
Реп: Вие сте много сплотено семейство. В Лондон повече възможности ли имате да прекарвате време заедно?
Берг: Ние сме винаги заедно, когато не сме ангажирани с проекти. В продължение на 10 години, когато бяхме само с едно дете, правехме всичко заедно. Тримата се забавлявахме, тримата ходехме на почивки. Домът е нещо много важно за нас. Няма по-голямо щастие за мен от това да се пъхнем всички под одеялото, да си поръчаме отвън храна и да си пуснем някой филм.
Реп: Али все още ли е увлечен по музиката? Хан и Лейла към какво имат интерес?
Берг: Страстта на Али по музиката продължава с пълна сила. Иска да учи „Музикално продуциране“. Още от много малък беше ясно с какво иска да се занимава, когато порасне. Децата на неговата възраст си играеха с колички, ритаха топка, той, в която и страна да отидехме, започваше да проучва каква е музиката им, какви са корените й. Слагаше си ръцете на слушалките и казваше: „Чувствам музиката с цялото си същество“. Хан е по-спортна натура, по-активен, бяга, скача. Лейла е истинска мъжкарана. Но много обича да танцува. Ще видим те по какъв път ще поемат, наблюдаваме ги с голямо вълнение.
Реп: Майчинството ти с Али различаваше ли се от това с Лейла?
Берг: Разбира се, че има много разлики. Единственото, което не се е променило и с трите деца е това, че ги обичам и съм привързана до лудост към тях. Но с Али, с първото дете, много се тормозех, тревожех, съсипвах се от притеснения дали правя всичко правилно. Хан се роди по време на пандемията. Лейла също. Но Хан се роди на 8 март, на 10-ти се прибрахме от болницата и обявиха за първите случаи на ковид в Турция. Затвориха страната. Изкарах първите месеци след раждането изолирана. Но се мобилизирах, чувствах се силна, знаех, че трябва да се справя и не ми оставаше много време за тревоги и притеснения. Мисля, че в онова кошмарно време всички се научихме да приемаме по-спокойно нещата. Благодарността ми за всичко, което имам и приемането на нещата такива, каквито са изплуваха над тревогите и страховете ми.
Реп: Имате много динамичен живот между Лондон и Истанбул. Не е ли трудно, как се справяте?
Берг: Аз обичам да пускам корени, да бъда закотвена някъде. Затова в началото ми беше много трудно, но вече свикнах.
Реп: Майка си на три деца, които са на различна възраст, имат различни потребности. От друга страна работиш като актриса. Как бих описала ежедневието си?
Берг: Всеки ден е пълен с изненади. Тъй като всяко от трите деца се нуждае от различни неща, връзката ми с всяко от тях е различна, по-различен начин прекарваме времето си. Всеки миг научавам по-нещо ново от тях.
Реп: Кое е най-силното, най-важното качество на жените?
Берг: Мисля, че жените умеят да се фокусират върху това да намерят изход от всяка ситуация. Сякаш сме в състояние да направим всичко. Или по-точно казано, възпитават ни с нагласата, че трябва да можем да се справим с всичко. И наистина, както психически, така и физически, ние сме по-издържливи. Силата ни идва от това, че ние създаваме. Жената дава живот, създава, твори. Това ни дава невероятна сила.
Реп: Харесва ли ти да те описват като „справяща се с всичко, силна и красива жена“? Или това натоварва с прекалена отговорност?
Берг: Така ли изглеждам наистина? Не знам. Ако е така, получава се съвсем несъзнателно. Правя толкова, колкото ми стигат силите. Но сега като ме попита, се сетих за следното. Моят телефон не спира нито за миг през деня. Но Whatsapp чатовете ми са пълни със съвсем други теми- детски лекари, готварски рецепти, пазаруване, психология, лични проблеми. Разменяме си информация с приятелките ми. Всеки пише, пита, отговаря. Много е забавно. Страшно харесвам това общуване, наслаждавам му се и ме разтоварва.
Реп: При първата си бременност каза ли си: „Ще родя дете, но ще градя и кариера“. Имаше ли притеснения за кариерата си?
Берг: Изобщо не съм се замисляла за това, че след детето животът ми ще се промени, че ще трябва да направя пауза в кариерата си. Аз станах рано майка, според днешните стандарти. Започнах да работя от малка. След „1001 нощ“ всички очакваха от мен нов проект, но аз се омъжих и родих дете. В началото не разбирах това очакване, но натискът бързо да се върна на снимачната площадка след раждането ме изтощи и се чувствах нещастна. Затова работих само една година и прекъснах.
Реп: Ако се върнеш към първия ден на първото си майчинство, какво би се посъветвала?
Берг: Не слушай никого. Не се притеснявай, че детето може да свикне все да е в прегръдките ти, нека спи на гърдите ти. Не се тревожи, че кърмата ти може да намалее, ако се наложи, давай му адаптирано мляко, това не те прави лоша майка. Прегръщай постоянно детето си, защото като порасне и да искаш, няма да идва. Остави настрана чувството за вина, че нещо не си направила както трябва. Наслаждавай се на майчинството. Бъди до детето си, това му е достатъчно, за да е щастливо. Нито за миг не подлагай на съмнение решенията, които вземаш.
Реп: Има ли мигове, в които просто си стоиш и нищо не правиш. С какво обичаш да се занимаваш тогава?
Берг: Не, няма такива моменти. Моят мозък постоянно работи. Опитвала съм се хиляди пъти да бъда друга, не става.
Реп: Коя е основната разлика на живота ви в Лондон и в Истанбул?
Берг: В Лондон животът тече по-бавно, по-спокойно, по-тихо. Времето ми стига за всичко. В Истанбул живея в бясно темпо, но аз много съм свикнала с него. Много по-комфортно ми е в Истанбул, но не от материална гледна точка. Комфортът идва от това, че съм близо до корените си. Познаваш всичко в града и страната като дланта на ръката си. Когато и където пожелаеш можеш да прегърнеш любимите си хора, да си споделите някакви неща, някой най-неочаквано да се появи на вратата на дома ти, да планираш нещо спонтанно. Истанбул ми дава чувство на принадлежност.
Реп: Преместихте се в нов квартал, в нов дом в Лондон.
Берг: Да, преместихме се в нов квартал. Първите две години живеехме далеч от центъра на града и животът ни беше много различен. Сега сме в централната част и начинът ни на живот е много по-близък до това, с което сме свикнали. Къщата ни е по-малка, живеем по-скромно, но по всяко време можем да отидем навсякъде. Аз съм свикнала така и сега се чувствам много по-добре. Домът ни го правехме от нулата. Предишните ни къщи ги правехме винаги по-цветни, с повече декорации, по-обзаведени. Сегашният ни дом е по-изчистен, нямаме място да трупаме прекалено много неща и мебели. Исках да има и комфорта на хотел, за да могат приятелите ни, когато идват, да се чувстват добре. Започнаха да ни идват гости вече.
Реп: Как си поделяте работата вкъщи с г-н Халит?
Берг: Не си поделяме работата. В нашия дом всеки прави всичко. Според това какво е нужно в момента и кой е свободен.
ПРОДЪЛЖАВА
Реп: Вие сте много сплотено семейство. В Лондон повече възможности ли имате да прекарвате време заедно?
Берг: Ние сме винаги заедно, когато не сме ангажирани с проекти. В продължение на 10 години, когато бяхме само с едно дете, правехме всичко заедно. Тримата се забавлявахме, тримата ходехме на почивки. Домът е нещо много важно за нас. Няма по-голямо щастие за мен от това да се пъхнем всички под одеялото, да си поръчаме отвън храна и да си пуснем някой филм.
Реп: Али все още ли е увлечен по музиката? Хан и Лейла към какво имат интерес?
Берг: Страстта на Али по музиката продължава с пълна сила. Иска да учи „Музикално продуциране“. Още от много малък беше ясно с какво иска да се занимава, когато порасне. Децата на неговата възраст си играеха с колички, ритаха топка, той, в която и страна да отидехме, започваше да проучва каква е музиката им, какви са корените й. Слагаше си ръцете на слушалките и казваше: „Чувствам музиката с цялото си същество“. Хан е по-спортна натура, по-активен, бяга, скача. Лейла е истинска мъжкарана. Но много обича да танцува. Ще видим те по какъв път ще поемат, наблюдаваме ги с голямо вълнение.
Реп: Майчинството ти с Али различаваше ли се от това с Лейла?
Берг: Разбира се, че има много разлики. Единственото, което не се е променило и с трите деца е това, че ги обичам и съм привързана до лудост към тях. Но с Али, с първото дете, много се тормозех, тревожех, съсипвах се от притеснения дали правя всичко правилно. Хан се роди по време на пандемията. Лейла също. Но Хан се роди на 8 март, на 10-ти се прибрахме от болницата и обявиха за първите случаи на ковид в Турция. Затвориха страната. Изкарах първите месеци след раждането изолирана. Но се мобилизирах, чувствах се силна, знаех, че трябва да се справя и не ми оставаше много време за тревоги и притеснения. Мисля, че в онова кошмарно време всички се научихме да приемаме по-спокойно нещата. Благодарността ми за всичко, което имам и приемането на нещата такива, каквито са изплуваха над тревогите и страховете ми.
Реп: Имате много динамичен живот между Лондон и Истанбул. Не е ли трудно, как се справяте?
Берг: Аз обичам да пускам корени, да бъда закотвена някъде. Затова в началото ми беше много трудно, но вече свикнах.
Реп: Майка си на три деца, които са на различна възраст, имат различни потребности. От друга страна работиш като актриса. Как бих описала ежедневието си?
Берг: Всеки ден е пълен с изненади. Тъй като всяко от трите деца се нуждае от различни неща, връзката ми с всяко от тях е различна, по-различен начин прекарваме времето си. Всеки миг научавам по-нещо ново от тях.
Реп: Кое е най-силното, най-важното качество на жените?
Берг: Мисля, че жените умеят да се фокусират върху това да намерят изход от всяка ситуация. Сякаш сме в състояние да направим всичко. Или по-точно казано, възпитават ни с нагласата, че трябва да можем да се справим с всичко. И наистина, както психически, така и физически, ние сме по-издържливи. Силата ни идва от това, че ние създаваме. Жената дава живот, създава, твори. Това ни дава невероятна сила.
Реп: Харесва ли ти да те описват като „справяща се с всичко, силна и красива жена“? Или това натоварва с прекалена отговорност?
Берг: Така ли изглеждам наистина? Не знам. Ако е така, получава се съвсем несъзнателно. Правя толкова, колкото ми стигат силите. Но сега като ме попита, се сетих за следното. Моят телефон не спира нито за миг през деня. Но Whatsapp чатовете ми са пълни със съвсем други теми- детски лекари, готварски рецепти, пазаруване, психология, лични проблеми. Разменяме си информация с приятелките ми. Всеки пише, пита, отговаря. Много е забавно. Страшно харесвам това общуване, наслаждавам му се и ме разтоварва.
Реп: При първата си бременност каза ли си: „Ще родя дете, но ще градя и кариера“. Имаше ли притеснения за кариерата си?
Берг: Изобщо не съм се замисляла за това, че след детето животът ми ще се промени, че ще трябва да направя пауза в кариерата си. Аз станах рано майка, според днешните стандарти. Започнах да работя от малка. След „1001 нощ“ всички очакваха от мен нов проект, но аз се омъжих и родих дете. В началото не разбирах това очакване, но натискът бързо да се върна на снимачната площадка след раждането ме изтощи и се чувствах нещастна. Затова работих само една година и прекъснах.
Реп: Ако се върнеш към първия ден на първото си майчинство, какво би се посъветвала?
Берг: Не слушай никого. Не се притеснявай, че детето може да свикне все да е в прегръдките ти, нека спи на гърдите ти. Не се тревожи, че кърмата ти може да намалее, ако се наложи, давай му адаптирано мляко, това не те прави лоша майка. Прегръщай постоянно детето си, защото като порасне и да искаш, няма да идва. Остави настрана чувството за вина, че нещо не си направила както трябва. Наслаждавай се на майчинството. Бъди до детето си, това му е достатъчно, за да е щастливо. Нито за миг не подлагай на съмнение решенията, които вземаш.
Реп: Има ли мигове, в които просто си стоиш и нищо не правиш. С какво обичаш да се занимаваш тогава?
Берг: Не, няма такива моменти. Моят мозък постоянно работи. Опитвала съм се хиляди пъти да бъда друга, не става.
Реп: Коя е основната разлика на живота ви в Лондон и в Истанбул?
Берг: В Лондон животът тече по-бавно, по-спокойно, по-тихо. Времето ми стига за всичко. В Истанбул живея в бясно темпо, но аз много съм свикнала с него. Много по-комфортно ми е в Истанбул, но не от материална гледна точка. Комфортът идва от това, че съм близо до корените си. Познаваш всичко в града и страната като дланта на ръката си. Когато и където пожелаеш можеш да прегърнеш любимите си хора, да си споделите някакви неща, някой най-неочаквано да се появи на вратата на дома ти, да планираш нещо спонтанно. Истанбул ми дава чувство на принадлежност.
Реп: Преместихте се в нов квартал, в нов дом в Лондон.
Берг: Да, преместихме се в нов квартал. Първите две години живеехме далеч от центъра на града и животът ни беше много различен. Сега сме в централната част и начинът ни на живот е много по-близък до това, с което сме свикнали. Къщата ни е по-малка, живеем по-скромно, но по всяко време можем да отидем навсякъде. Аз съм свикнала така и сега се чувствам много по-добре. Домът ни го правехме от нулата. Предишните ни къщи ги правехме винаги по-цветни, с повече декорации, по-обзаведени. Сегашният ни дом е по-изчистен, нямаме място да трупаме прекалено много неща и мебели. Исках да има и комфорта на хотел, за да могат приятелите ни, когато идват, да се чувстват добре. Започнаха да ни идват гости вече.
Реп: Как си поделяте работата вкъщи с г-н Халит?
Берг: Не си поделяме работата. В нашия дом всеки прави всичко. Според това какво е нужно в момента и кой е свободен.
ПРОДЪЛЖАВА
