Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 101 773
  • 912
  •   1
Отговори
# 210 5 юни 2024, 23:12 ч.
  • Мнения: 23
Оххх като чета ми става тъжно малко ,и същевременно ви разбирам напълно ,във вашите обувки съм .И моето момченце е някъде в спектъра, макар и засега само говорно засегнато ,което не е малко де .Но и аз се замислям ,ами ако не проговори, ами как ще се справя ,има две сестри на 18 и 16 год.,които обаче си имат вече свой живот ,виждам че не им се ангажира с него да помагат ,или да го обучават ...та и аз с дилемата съм ,някой ден мен като ме няма, или баща му ,ако нещат се влошат, какво ще стане с него .Моля се на Бог да се подобрява и треперя над поведението му,на къде върви ,чак съм параноик вече

# 211 6 юни 2024, 09:08 ч.
  • Мнения: 43
Цитат на: mrnn в ср, 05 юни 2024, 11:53
Цитат на: помбер в вт, 04 юни 2024, 09:47
И мен ме питат защо нямам второ дете, все едно трябва да обрека някой да се грижи до живот за брат си, не разсъждавам така.
И също не ми харесва мантрата, “те са ви избрали”, “да ви научат нещо, не е случайно”, но всеки си намира сламка да се чувства добре, няма лошо. И без това е достатъчно трудно, намерете си своята мантра.

Вижте какво, моето мнение е много далеч от вашето. Не смятам, че обричам второто си дете! Майко мила!!!! Вие въобще ли не можете да си представите, че децата ви ще напреднат и в това модерно време, в което аутистичният спектър се превръща в пандемичен, ще намерят лек и тн? Грам позитивизъм ли нямате? Това няма как да е реалистично мислене. И пригответе се за шок - обмислям да имам и трето дете! Самата аз имам две сестри, имах прекрасно детство,  а сега имам две най-добри приятелки в тяхно лице.

И да, моите деца са ме избрали, не е мантра, това са моите вярвания. Вашето може да си повтаряте, че вие сте си го избрала, вие си преценявате.

Не ми е нужна сламка - не съм удавник.
Чувствам се страхотно, обожавам децата си, щастливи са нищо друго не ме интересува.
Черните прогнози за бъдещето, от отчаяни и негативни хора, също няма как да ме докоснат.

Желая здраве и позитивни емоции, на всички!

И аз съм абсолютно съгласна. Третото ми момче е с диагноза ГРР. Батковците му нямат никакви проблеми. А сега имаме и малка сестричка, също без проблем. Не разбирам родителите, на които  първото им дете е с проблем и се отказват да имат второ дете. Пропускат шанса да усетят радостта от това да си родител. А децата ми са научили много за важните неща в живота и са станали много по-толерантни и осъзнати благодарение на своя брат. Уважават хората с увреждания. Разбират колко е трудно за семействата им и колко грижи и сила на духа са необходими, за да се справяш с такава житейска ситуация.

# 212 6 юни 2024, 09:22 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 527
За съжаление понякога и второто дете може
 да е с проблеми (а тогава родителите едва ли биха искали още).Така че разбирам отлично и тази гледна точка.Самата аз се бях вкарала в един филм, когато някъде прочетох,че на 18 месеца детето трябва да има запас от поне 20 думи,а малкия нямаше и 10.Слава Богу всичко си дойде на мястото и с говорът е добре, но като майка на специално дете винаги имам една червена лампа,която свети в главата ми...

# 213 6 юни 2024, 15:22 ч.
  • Мнения: 16 142
Цитат на: Елислава в чт, 06 юни 2024, 09:22
За съжаление понякога и второто дете може ...
 

че и да е по-зле от първото, не са единични случаите на мои познати тук в бг мама. Ами аз не съм ли сред тях? Аз разбирам всички гледни точки,  но се дразня , когато някой се опитва да натяква неговата си под предтекст че така му се струва че е най-добре. НА него да. Добре му е, защото не е  в по-лошото положение. Понеже ако се получи и  двете/трите деца да са със СОП,  кое от кое по-специфично вероятно гледната точка щеше да е различна. Отстрани е лесно да се съди колко е хубав света , като не си в "стискащите" обувки. Не е необходимо да има дете с увреждане в семейството  за да се учат децата на емпатия. то е задължение на възрастните, не приоритет на децата. Пък и да не се връщаме на темата че от СОП до СОП има разлика. Като имаш у дома един СОП дето примерно проявява агресия и/или  е зависим и почва малко да ти увехва оптимизма за това как нещата ще са цветя и рози , а остава Х какво ще се случва като преминеш "към високите сини полета".

Последна редакция: чт, 06 юни 2024, 15:27 от _re_ge

# 214 6 юни 2024, 15:52 ч.
  • Мнения: 3 246
Страхотен пост! Heart

Радвам се за всички, които са си в розов балон, няма нищо лошо да си имаш мантра, хората стотици евро дават за коучове, 🤣

Моят цялостен физически и финансов ресурс е съсредоточен в детето, не ми се играе ДНК хазарт с второ дете. Това съм си аз, просто за мен е късата клечка и не ми го е пратила вселената с висш промисъл, просто такъв е животът, има от всичко.

# 215 7 юни 2024, 20:22 ч.
  • Мнения: 16 142
Аз си спомням какво беше първата половин половин година до година като получихме диагнозата. Такива паник атаки имах, не можех да спя да ям, да дишам. Струваше ми се че стените падат върху главата ми, бях като изгубена. От фазите на скръбта  на Кюблер  тотално прескочих отричането и гнева. Не знам защо. Не станах и религиозна. Нямаше кого да обвинявам нито да се самозалъгвам, то си беше очевидно че ситуацията е трудна. Достатъчно съм прозорлива, че да не се заблуждавам, че като не говори и на памперс на три години - изведнъж ще се случат чудеса. Така че  влязох остро във фазите на вината и депресията и беше много страшно. А  как да съм полезна на детето, как да съм адекватна, да "вадя" от него каквото може и то "да разчита на мен" като аз самата се давя. Така че  ползвах помощ от психолог и тя на мен ми помогна. Но е имало в центъра отказващи родители. Сигурно са преценили че не им трябва. Но на мен ми потрябва ... защото това съм аз. Може би нямах сили , умения, опит да се справя сама. Не е срамно да помолиш и получиш помощ когато си в трудна ситуация.

Последна редакция: сб, 08 юни 2024, 00:15 от _re_ge

# 216 7 юни 2024, 20:54 ч.
  • Мнения: 3 246
За мен въпросът за психическото здраве на родителите, отглеждащи деца с увреждане, просто не съществува в България. След случая с изчезналия Сашко от Перник, се заговори колко уморени са родителите на такива деца, за обществото беше, “как може да си загубиш детето”. Може. Пример аз за всички, които призовават и се възмущават как не се раждат втори, трети деца:
-не съм спала спокойно от 7 години
-детето отказва да пие лекарства дори и болно
-не може да се стигне от точка А до Б или да се пътува с метро, защото има модел и наруши ли се, следва истерия. Вече не мога да се боря с 30+ кг човек, ако реши да не слиза на спирка
- невъзможни са стоматолог и фризьор
-невъзможно е лежерно излизане до дестинация, която не иска
-невъзможно е окапване, дори с една капка вода, започва събличане на секундата независимо публично място
-невъзможно е ходене на гости/ресторант, обикаля се и се мучи, издават се звуци, автостимулация
-автостомилацията всеки ден от 6:30 сутринта, няма почивен ден
- и още….

Затова по-спокойно с призивите и почудата.

# 217 7 юни 2024, 22:02 ч.
  • Мнения: 23
Оххх мъка ...и аз откакто сме с диагнозата Грр не съм на себе си,не съм адекватна, плача често ,изнервена съм, не ми се среща с никой ,отказах морета с приятели,омръзна ми дс обяснявам какво се случва с детето, не съм и длъжна, искам само да му помогна дс се подобри .А мъжът ми като че ли още не осъзнава какво се случва, въпреки че вижда различията .При нас няма мучене ,няма кой знае какви стереотипи, ходим навсякъде ,но е трудни ,има доза неразбиране, трушка се за всичко ,честно казано излизам със страх с него като съм сама ,трудно е

# 218 8 юни 2024, 05:12 ч.
  • Някъде там
  • Мнения: 5 918
Цитат на: помбер в пт, 07 юни 2024, 20:54
За мен въпросът за психическото здраве на родителите, отглеждащи деца с увреждане, просто не съществува в България. След случая с изчезналия Сашко от Перник, се заговори колко уморени са родителите на такива деца, за обществото беше, “как може да си загубиш детето”. Може. Пример аз за всички, които призовават и се възмущават как не се раждат втори, трети деца:
-не съм спала спокойно от 7 години
-детето отказва да пие лекарства дори и болно
-не може да се стигне от точка А до Б или да се пътува с метро, защото има модел и наруши ли се, следва истерия. Вече не мога да се боря с 30+ кг човек, ако реши да не слиза на спирка
- невъзможни са стоматолог и фризьор
-невъзможно е лежерно излизане до дестинация, която не иска
-невъзможно е окапване, дори с една капка вода, започва събличане на секундата независимо публично място
-невъзможно е ходене на гости/ресторант, обикаля се и се мучи, издават се звуци, автостимулация
-автостомилацията всеки ден от 6:30 сутринта, няма почивен ден
- и още….

Затова по-спокойно с призивите и почудата.
Това, което си описала се случва точно при нас.
Ходим по едни и същи маршрути, вечно в мен има дрехи - не знам с какво ще се изцапа и кога ще започне истерията.
Издава звуци, при нас започват от 4:00.Сън нямам от година и половина.
Нервите са ми опънати и от най малкото мога да подскоча.
Не съм търсила помощ от психолог, но се замислям.
Имам предписани леки успокоителни, но не съм ги започвала, че то веднъж като ги започнеш и няма спиране.

# 219 8 юни 2024, 15:44 ч.
  • Мнения: 632
Помбер, детето не пие ли лекарства. Не съм чела назад темата и не знам. Но тук всички такива деца пият Дипирепон, Риспердал, Абилифлай. Моето пие Дипиперон. Съня ще се оправи. Мученето ще намалее леко.
Аз живея в Белгия, еми и тук никой не се е затичал да ми помага психологически. Но пък имаме училище, където може да преспива  когато реша през седмицата. На 14 е и много скучае в къщи. Преди го водих по катерушки, но сега е 190 см. и намаме работа там. Ако не е това училище, не знам какво би станало, тези деца са и хиперактивни. Не е да си четат книга от сутрин до вечер. Това дето не се срамуват от голотата е най- тежкия проблем, особено като преминат 12 години. Аз съм нон стоп със сърцебиене заради това.

# 220 8 юни 2024, 16:14 ч.
  • Мнения: 4 078
Цитат на: beo в сб, 08 юни 2024, 15:44
Помбер, детето не пие ли лекарства. Не съм чела назад темата и не знам. Но тук всички такива деца пият Дипирепон, Риспердал, Абилифлай. Моето пие Дипиперон. Съня ще се оправи. Мученето ще намалее леко.
Аз живея в Белгия, еми и тук никой не се е затичал да ми помага психологически. Но пък имаме училище, където може да преспива  когато реша през седмицата. На 14 е и много скучае в къщи. Преди го водих по катерушки, но сега е 190 см. и намаме работа там. Ако не е това училище, не знам какво би станало, тези деца са и хиперактивни. Не е да си четат книга от сутрин до вечер. Това дето не се срамуват от голотата е най- тежкия проблем, особено като преминат 12 години. Аз съм нон стоп със сърцебиене заради това.
В Белгия няма ли Дневни центрове за деца и младежи с Аутизъм?

# 221 8 юни 2024, 16:25 ч.
  • Мнения: 632
Има и дневни центрове, има и училища за деца с СОП. В училищата ги учат дипломирани учители, в дневните центрове санитари само ги занимават и гледат. Моето ходи на училище, но се оплакват. Там има правила и тн.

# 222 8 юни 2024, 17:09 ч.
  • Мнения: 4 078
Цитат на: beo в сб, 08 юни 2024, 16:25
Има и дневни центрове, има и училища за деца с СОП. В училищата ги учат дипломирани учители, в дневните центрове санитари само ги занимават и гледат. Моето ходи на училище, но се оплакват. Там има правила и тн.
От какво се оплакват, от поведението ли?
Обяснете им, че това поведение е характерно за този спектър, а те са отишли там да работят доброволно, а не с пистолет до главата!

Последна редакция: сб, 08 юни 2024, 17:38 от Benichka56

# 223 8 юни 2024, 17:23 ч.
  • Мнения: 3 246
Цитат на: beo в сб, 08 юни 2024, 15:44
Помбер, детето не пие ли лекарства. Не съм чела назад темата и не знам. Но тук всички такива деца пият Дипирепон, Риспердал, Абилифлай. Моето пие Дипиперон. Съня ще се оправи. Мученето ще намалее леко.
Аз живея в Белгия, еми и тук никой не се е затичал да ми помага психологически. Но пък имаме училище, където може да преспива  когато реша през седмицата. На 14 е и много скучае в къщи. Преди го водих по катерушки, но сега е 190 см. и намаме работа там. Ако не е това училище, не знам какво би станало, тези деца са и хиперактивни. Не е да си четат книга от сутрин до вечер. Това дето не се срамуват от голотата е най- тежкия проблем, особено като преминат 12 години. Аз съм нон стоп със сърцебиене заради това.

Единствено е приемал ноотропил и ставаше по-зле, невролог категорично дори не искаше да изписва ноотропил.
Тези изброени лекарства не съм ги чувала, виждам, че са за лечение на шизофрения и биполярно разстройство.
Единствено омега 3 и вир Д с 300 зора давам.

# 224 8 юни 2024, 17:31 ч.
  • Някъде там
  • Мнения: 5 918
Дъщеря ми приемаше Абилифлай(Абизол), Сперидан, Хедонин, Хлорпротексен, Оланзапин (последно)
От лекарствата положението при нас се влошава. Психиатъра, който ни наблюдава по местоживеене, взе решение и реши да спрем. За мен лично е по-добре без лекарства.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата