Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 102 520
  • 922
  •   4
Отговори
# 360
  • Мнения: 34
Ако…Ако… ако това ако онова да се стигне до там пък тогава ще го мисля.
Всеки човек познава детето си знае неговите възможности според мен моето дете щеше да има напредък дори минимален ако щете ако ерготерапевта беше добър в работата си това е половин година.Както съм намерила правилния логопед и работим до ден днешен така и търся ерготерапевт който да не вдига рамене защо няма напредък за 6месеца самата тя каза от толкова дълго време ли сме заедно ами работим ще се случат нещата терапевт който не дава домашно за вкъщи.Тук съм защото търся добър ерготерапевт хора минали през това дават съвети идеи за справяне с проблеми и майки които са от Варна да помагат с терапевти доста от тях вече го направиха за което съм им благодарна.Не мисля че има тук майки които казват е край няма какво повече да правя всеки от нас се бори всеки ден и живее с надеждата че утре ще е по хубаво по различно

# 361
  • Мнения: 8
...Стериотипите както казах са изразени в това да чупи пръсти подскача странни движения с тялото с ръцете общо взето поведението му е много странно на фона на това колко говори обяснява разказва.Проблемът е че незнам как да помогна неможе симптоми да не намалят не е възможно или детето няма потенциал да напредне или терапевтът е неподходящ вярвам във второто защото знам на детето си възможностите...

Споменавам набързо някои неща, които ни помогнаха. Не съм специалист - споделям само личен опит. 

- Повече, а не по-малко шум. Слушайте музика (вкъщи, в колата). Ако нямате, купете си радио. При нас прахосмукачката беше голяма драма. Опитайте, докато Вие почиствате, таткото да гони/боричка/гъделичка детето - трудно е да стоиш със запушени уши в такъв момент, а положителната емоция от играта обикновено надделява над стреса от шума. Поощрявайте детето да бъде шумно (в подходящо време, на подходящо място) - "свирете" на ксилофон, на барабан, на леген, на тенджера... Играйте на "Как прави това животно?" като започнете с мушица или мишка и постепенно стигнете до рев на лъв или мечка. Отидете на излет в планината и викайте силно, за да чуете ехото. Ходете на кино - то е супер шумно, но почти всички дечица го обожават (започнете с по-ранен час в делничен ден, когато салонът е почти празен). Всичко това - малко по малко и примесено с възможно най-много смях.

 - Много скачане на батут, всякакви люлки (особено хамак!), игра на "самолетче" (ако теглото на детенцето и физическата форма на таткото позволяват), игра на палачинка - детето е "плънката", а "палачинката" е мек килим, който внимателно навивате на руло и после бавно развивате. Пробвайте и няколко антистрес играчки за мачкане с ръце.

- Повече спокойствие. При моето дете тези проблеми осезаемо се засилват, когато отношенията в семейството са обтегнати, когато има напрежение и притеснение. Нормално е да се притеснявате от тръгването на училище. Нормално е да го виждате като шанс за ново начало, да искате да започнете на чисто. Позната ми е тази паника, но тя само вреди на цялото семейство. Вие сте стресирана, детето неизменно усеща и поведението се влошава, Вие се стресирате още повече, детето се влошава още повече... По-реалистично е Вие да прекъснете този омагьосан кръг. Хвалете го. Казвайте му какво харесвате у него. Празнувайте всички неща, които прави добре. Имате кротко, умно, разбиращо, общуващо дете - няма да Ви е трудно да намирате поводи за похвала!

Няма пак да подхващам темата с медицинските изследвания, но как така "опитвала съм се няколко пъти но казва не искам да давам кръв боли"? Детето е на 6. Разбира се, че не иска да го бодат с игла. И повечето възрастни, които познавам, не искат. Ако имате препоръка от доверен специалист и се налага кръвна проба, просто отивате и действате. 10-15 минути стрес си струват, когато погледнете голямата картина.

Успех!

# 362
  • Мнения: 34
Благодаря ви много!Ще работим над всичко което описахте.
Така е жаля го много а не трябва.Угаждам прекалено но ще го заведа за кръг трябва да да се види пълната картина

# 363
  • Мнения: 16 154

Всеки човек познава детето си знае неговите възможности

Не желая да се противопоставям но това не е вярно. Родителят изключително често надценява или подценява ( в много редки случаи, аз поне познавам само един такъв случай) възможностите на детето си. Родителят не разбира, той няма капацитета, знанията , вижданията, разбирането, мъдростта да си представи сложността/факторите/механизмите на развитие/ кое върху кое оказва влияние/ кое води до подобрение на кое. Всичко това е много дълъг процес на "образоване" и  отнема години за разбиране що е то "отклонение в развитието при детето". На много родители им се струва че детето им е много интелигентно, че разбира всичко, че е умно, че само малко му липсва , ама съвсем малко и т.н. Но няма как дете да не говори пък да разбира всичко, няма как да не разбира пък да е с запазен интелект, няма как да е от  спектъра пък да няма стереотипии, няма как да има сензорна дезинтеграция и да няма странно поведение. Аз съм родител, знам как е било, била съм на ваше място. Какво съм смятала, колко сляпа съм била да виждам нещо което не е било реално, разбирам едва последните години...

Нека наречем това Отклонение с точните думи -  нарушение, заболяване, състояние, увреда. Сега е много модерно да се ползват именно такива  "необиждащи" термини - термини като - затруднения, забавяне, отклонения  ... Обаче  именно тази терминология  води също до объркване. Родителят възприема ситуацията като нещо леко и поправимо. Само че детето не се ражда с "инструкция за употреба и описание какво да се прави ако нещо не се случва както трябва".
1. Има хиляди възможности за работа с всяко дете , но коя е успешната никой не знае.
2. може да се работи по 1000 възможни начини с едно дете с отклонение в развитието и никога да не се постигне подобрение
3. развитието на всяко детето , на всеки човек е динамичен процес, той може да се подобрява, може да се влошава. Същото важи и за дете ако е с нарушения,  причината за това влошаване или подобряване може никой никога да не е в състояние да определи. Това е заболяване, нарушение, увреждане , няма начин за предсказване кое е помогне кое няма да помогне. Всичко е проба грешка.
4. ПРи едно дете помага едно при друго - друго. Няма универсална рецепта , това не е баница или кекс.


Опитва се всичко, всякак и с всякакви специалисти. Ако не се получи се преминава нататък и така, докато все пак някъде се получи. Но може и да не се получи.

Последна редакция: чт, 25 юли 2024, 23:12 от _re_ge

# 364
  • Мнения: 3 480
Родителят изключително често надценява или подценява ( в много редки случаи, аз поне познавам само един такъв случай) възможностите на детето си.
Има и друг фактор - казва се нещо на детето и то реагира с някакво желано действие. Това затвърждава при родителя усещането, че детето може, разбира и т.н. А може да е случайно съвпадение. Може и да не е. Месеци наред тествах /че и сега продължавам/ дали синът ми ще даде един и същ отговор на въпрос, понеже отговаря с да и не. Задавах въпроса по най различни начини. Все още има моменти когато усещам, че не разбира нещо. И тук Ре-ге е права, че аз като неспециалист се лутам дали това неразбиране е нормално за възрастта или се дължи на изоставане. Дали пък аз не съм задала въпроса сложно или пък просто детето не може да реши или не знае отговора.
Според мен /не съм лекар или друг специалист/ тези стериотипи са се появили в отговор на промяна в средата - вероятно някаква тревожност. Те затова и не изчезват, защото изначалния проблем не е решен. Мисля, че трябва да се наблегне на наблюдение в ежедневието дали нещо не ги провокира.

# 365
  • Мнения: 34
Там е проблема че преди ги правеше при вълнение.
А вече ги прави може би от година нон стоп 24/7 събужда се с пръсти пред лицето си лягаме вечер по същия начин незнам психиката ми не издържа да го гледам цял ден адски много се вбесявам знам че не зависи от него но това че ги прави без абсолютно никаква причина само когато си играе с нещо ангажиран само тогава а и няма как нон стоп да е ангажиран.Незнам наистина има добър очен контакт и когато го извикам веднага се обръща  и казва да Мамо а когато с нищо не е ангажиран държи се все едно е със умствено изоставено много е тежко положението погледнато отстрани повярвайте ми.За това се обърнах към вас вече незнам какво да правя и какъв терапевт би помогнал поне да ги намалим не се издържа просто.Адекватно отговаря на въпросите винаги дори мен поправя когато допусна грешка казвам донеси ми лъжица забравила съм за салатата казва Мамо салата не се яде с лъжица и ме гледа и в следващия момент подскача чупи пръсти клати се играе му брадичката скърца със зъби тревожен е много така го описваха и от градина

# 366
  • Мнения: 16 154
Има и друг фактор - казва се нещо на детето и то реагира с някакво желано действие. Това затвърждава при родителя усещането, че детето може, разбира и т.н. А може да е случайно съвпадение. Може и да не е. Месеци наред тествах /че и сега продължавам/ дали синът ми ще даде един и същ отговор на въпрос, понеже отговаря с да и не. Задавах въпроса по най различни начини. Все още има моменти когато усещам, че не разбира нещо. И тук Ре-ге е права, че аз като неспециалист се лутам дали това неразбиране е нормално за възрастта или се дължи на изоставане. Дали пък аз не съм задала въпроса сложно или пък просто детето не може да реши или не знае отговора.
Аз съм писала по този проблем, но никога не е излишно да се подчертае отново.
Начина по който е формулирана командата, разбирането й като сложен езиков конструкт и като смисъл е много важен показател за интелектуалното развитие на детето, не само самото решение и изпълнение. Често , много често, родителят смята че отговорът, изпълнението, следването на командата, решението -  вече само по себе си е показател че детето се справя много добре. Но рядко родителите разбират, че адаптирайки въпроса или командата те всъщност "изкривяват" резултата. Не че не трябва да го правите ако детето ви се затруднява и има проблеми - а да разбирате какво правите с тази адаптация и какъв е проблема на детето и колко е сериозен щом се налага такава адаптация.
Давам пример с мен и моето дете. Аз бях перфектния "преводач" и "адаптор". Разбирах по изражението на лицето/ по погледа/ по секундите забавяне/ - дали и  какво точно от някой въпрос или задание е разбрало детето и дали се затруднява. Веднага се спусках да адаптирам и така,  докато след някакво количество опити  не налучквах правилната конструкция за команда и/или задания и от там получавах правилния отговор ( не случаен а осъзнат правилен  отговор , но УВИ на адаптирано задание). За мен това беше перфектно- ура детето ми се справя, какво значение има че съм преправяла заданието за да може детето ми да го разбере.
Когато отидохме на векслер ( тест за интелигентност) , се оказа че има въпроси на които детето ми не може да отговори само заради формулировката. Според мен тя можеше да се опрости, да се адаптира  и така детето да реши задачата! Но  ето тук клиничен психолог ми обясни че формулировката е част от проверката на интелекта.  И че това че формулировката изисква адаптация за да реши детето задачата не е добре, защото децата на неговата възраст нямат нужда от това сдъвкване. Формулировката показва много важни неща свързани с развитието за дадената възраст - дали детето разбира езиковите конструкти  за това ниво за развитие, дали  схваща смисъла и дали може да реши задачата и накрая да формулира или напише отговор. Като е възможно задачата да е лесна но с затрудняваща формулировка ( за справка НВО след 7 и след 10 клас. Има деца които не разбират усложнените условия на иначе прости като решение задачи. А условията са специално усложнени. Изисква се детето сам самичко да си ги "сдъвче").

Не на последно място е И времето за което се решава задачата или изпълнява командата. Много много често родителите  казват  е нали е решило задачата няма значение колко време е отнело. Това е достатъчно за да сметнем че то се справя. Е да , но не. Времето е също показател, Не се вместваш - не си норма. Примерно тази година НВО МАТ след 7 клас дадоха още 15 допълнителни минути и смениха на 3 задачи условията с затворени отговори - в резултат - незапомнено високи оценки и балове.

И така, в светлината на моя разказ , след този Векслер на мен ми стана ясно че аз всъщност много съм грешала с тези преводи и адаптации. Защото ако искам интеграция а не приобщаване - моето дете трябва да се наглася към системата. Целта не е аз да адаптирам, а детето да се опита само да си адаптира формулировката - да я разбие на по-малки команди, на по-прости изречения, да си "преработи" всичко за да улесни своето възприятие и така да я реши. Разбира се има деца за които това е невъзможно , при тях има приобщаване - системата трябва да се нагласи към тях а не те към системата. Очевидно те за извън нормата - и за тях и/или адаптацията на условието/командата/задачата от друг човек е наложителна и допълнителното време  също,  иначе те не могат да решат задачата/ да изпълнят командата. В ситуация, в която вече и с адаптация не става , детето не може да изпълни/ да реши  - то всичко вече е напълно очевидно. Докато в другите случи има една такава "скрита" проблематика, която "родителя не вижда"

Последна редакция: пт, 26 юли 2024, 23:20 от _re_ge

# 367
  • Мнения: 1 236
_re_ge, но когато детето е с нарушена слухова обработка (на сложната реч), това означава ли, че интелектът не е в норма? Тоест не разбира напълно по-сложно формулираните въпроси, но пък има ясна представа за нещата, ако въпросът се опрости.
Аз се разрових малко в Интернет, да видя за какви тестове става въпрос и попаднах на няколко, единият изискваше да се нарисува човешка фигура, без да гледа отнякъде. И според броя на елементите, които използва детето (глава, врат, уши, коса и т. н.) се дават точки. Ами тук детето ми се справи повече от добре. На нея рисунките ѝ стават все по-добри, цели сюжети рисува и после обяснява какво е нарисувала.
Също, добре се справя с логически задачи, има чудесна механична памет. Но във вербалната част навярно ще срещне затруднения. Въпреки че последните няколко седмици наблюдавам голям прогрес в разбирането. Затова, още малко време ще ѝ дам и ще я заведа на клиничен психолог, да ѝ направи тест за интелекта.

# 368
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 455
_re_ge, т.е. ти си престанала да опростяваш  и да адаптираш, за да може синът ти сам да се "ориентира" и да достигне до отговора?

# 369
  • Мнения: 485
Здравейте!Писала съм няколко пъти в темата за трудното проговаряне,но тук редовно ви чета,заради добрите съвети.Аз лично не смятам,че щом децата не се справят с дадено условие или пък тест,то задължително им има нещо.Много хора не се справят с разни неща,но са си съвсем в норма,при децата с проблеми в развитието вече се забелязва всичко,а пък ние родителите се вглеждаме във всеки детайл(аз също го правя). Доколкото съм запозната с високо функциониращите хора от спектъра,те всъщност могат всичко,което се иска,за да се справят с живота и въпреки това са различни в очите на другите и това със сигурност не се дължи на факта,че не могат да разберат дадено условие.Струва ми се,че тези клинични психолози имат прекалени очаквания към децата изобщо.Много пъти не съм разбирала дадено нещо, защото е написано така че не ми го обработва мозъка и това е.Иначе смятам,че съм си със съхранен интелект и напълно адекватна.Не мога да искам от детето ми да разбира всичко, защото всеки си има силни и слаби страни.

# 370
  • Мнения: 1 412
Количествените, а и качествените показатели за норма на тестовете, се извеждат на база средни резултати на общата популация, а не самоцелно. За да се стандартизира един тест, винаги има и контролна група, върху която се апробират стимулите и едва тогава той може да бъде одобрен за употреба.

Последна редакция: сб, 27 юли 2024, 22:52 от Venel82

# 371
  • Мнения: 485
Едно време,като решавахме листовки за изпит по кормуване си спомням колко въпроса бяха така зададени,че да те объркат и много от хората около мен точно там се дънеха.Какво толкова,като му го формулираш въпроса по друг начин след като така ще го разбере.Повече деца в училище имат проблем именно с тази част че не разбират условието.Не това отличава децата от спектъра с другите,мое мнение.След като са измислили тестове,за да определят интелекта на децата от спектъра да им го нагодят към техните мозъци,да е поднесен въпроса така,че да го разберат и тогава да правят изводи.Тази психоложка,ако някой физик от БАН реши да ѝ прави тест на интелекта,дали ще го мине,според него.Въпроса ми е риторичен.

Последна редакция: сб, 27 юли 2024, 15:51 от Bqloto

# 372
  • Мнения: 219
По въпроса с тестовете за интелигентност и аз съм се питала дали са достатъчно обективни. Спорно е. Не могат да обхванат всички аспекти на интелекта, но са някакво средство за сравнение и измерване.
Тестът, който направиха на сина ми, по мое мнение, беше сложен. И имам сериозни съмнения, че повечето му връстници биха се справили. Може и да греша, разбира се. Не съм специалист. Но имам поглед върху различни деца. Имам и голямо дете в норма. Момиче. Будно и доста добре развиващо се в тази възраст. Помня възможностите и на 4, 5, 6, 7 и т.н. години. Просто сравнявам. Не мисля, че тя би се справила с теста на 4,5 години, колкото беше брат и, когато го направи.
Той, например, успя да разбере условията, така, както му ги задаваше психологът. Въпреки че аз бях през цялото време "на ръба" да му ги адаптирам. Защото допусках, че се затруднява. При него има едно забавяне при обработката на информацията. Но той ги разбра, все пак. Обаче не можа да изпълни доста от тях. Особено втория ден от обследването. Тогава задачите бяха осезаемо по-трудни.
И аз си останах с усещането, че не са много подходящи за възрастта му. Може да бъркам. Ще ми е интересно, ако някой е водил 4,5 годишно дете за обследване в "Св. Никола", да сподели как му се е сторил тестът. Дано не бъда разбрана погрешно. Не се опитвам да оспорвам резултата на сина ми, нито преценката на специалистите. Моето дете си има изоставане в доста направления. Само си разсъждавам върху задачите, с които оценяват интелекта в тази възрастова група.

# 373
  • Мнения: 16 154
Там е проблема че преди ги правеше при вълнение.
...  подскача чупи пръсти клати се играе му брадичката скърца със зъби тревожен е много така го описваха и от градина

Скрит текст:
Повече, а не по-малко шум. Слушайте музика (вкъщи, в колата). Ако нямате, купете си радио. При нас прахосмукачката беше голяма драма. Опитайте, докато Вие почиствате, таткото да гони/боричка/гъделичка детето - трудно е да стоиш със запушени уши в такъв момент, а положителната емоция от играта обикновено надделява над стреса от шума. Поощрявайте детето да бъде шумно (в подходящо време, на подходящо място) - "свирете" на ксилофон, на барабан, на леген, на тенджера... Играйте на "Как прави това животно?" като започнете с мушица или мишка и постепенно стигнете до рев на лъв или мечка. Отидете на излет в планината и викайте силно, за да чуете ехото. Ходете на кино - то е супер шумно, но почти всички дечица го обожават (започнете с по-ранен час в делничен ден, когато салонът е почти празен). Всичко това - малко по малко и примесено с възможно най-много смях.

 - Много скачане на батут, всякакви люлки (особено хамак!), игра на "самолетче" (ако теглото на детенцето и физическата форма на таткото позволяват), игра на палачинка - детето е "плънката", а "палачинката" е мек килим, който внимателно навивате на руло и после бавно развивате. Пробвайте и няколко антистрес играчки за мачкане с ръце.

- Повече спокойствие. При моето дете тези проблеми осезаемо се засилват, когато отношенията в семейството са обтегнати, когато има напрежение и притеснение. Нормално е да се притеснявате от тръгването на училище. Нормално е да го виждате като шанс за ново начало, да искате да започнете на чисто. Позната ми е тази паника, но тя само вреди на цялото семейство. Вие сте стресирана, детето неизменно усеща и поведението се влошава, Вие се стресирате още повече, детето се влошава още повече... По-реалистично е Вие да прекъснете този омагьосан кръг. Хвалете го. Казвайте му какво харесвате у него. Празнувайте всички неща, които прави добре. Имате кротко, умно, разбиращо, общуващо дете - няма да Ви е трудно да намирате поводи за похвала!

Това, което е писала Роботова като схема за  работа при СИД по аудио сензори ката в хиперзоната - е много добро обобщение. В случая обаче, анализирайки всичко написано от Angel22 може да се направи извод че не става въпрос именно за поведение водено от  сензорна дезинтеграция. При  СИД, когато говорим за нарушено сензорно възприятие в хиперзоната, този дефицит има прояви от ранна бебешка възраст. Той е вроден дефицит. От бебешка възраст децата имат проблеми с шум, силни звуци ако говорим за аудио дисфункция . Когато говорим за хипозоната и последващи самостимулации - те се появяват по-късно. Няма как запушването на уши да го е нямало преди да се появява на 5 г и да се засилва с възрастта, както го описва  Angel22. Именно затова не съм и обърнала внимание на този тип работа, за преодоляване на сензорна дисфункция (ако говорим за хиперзона) защото според мен не е сензорна дисфункция това, което предизвиква подобно поведение. По хиперзоната никое дете не прави самостимулации - самостимулации са  винаги само  по хипозоните и целят  -
@или задоволяване на нужда
@или заемане на време
@Или преодоляване на някакъв друг дразнител или проблем, това в случая е според мен  справяне с тревожността.
Тревожност - това е думата, която се забелязва на много места в нейните описания   -  всички казват тревожност ( Ерготерапевтът, учителките в ДГ, самата майка) . Детето се опитва да преодолява емоциите - тревожността със самостимулация. Преди, когато детето е било по-малко, без реч и с ниско разбиране - стереотипът е била начин за справяне с емоции като вълнение  Сега емоцията е преди всичко тревожност, дразнене. Затова и работата с ерготерапевт няма успех. Ерготерапевтът работи по сензорика в хиперзоната и в случая няма как постигне напредък. Той не работи по душевен комфорт. Неприемливото поведение е начин  детето се "отплесва/понижава/отвлича" от тревожността. То се справя с нея чрез неприемливото си поведение, самозадоволявайки се по хипосензорно направление (аудио, вестбуларно - пръсти пред очите) . Това неприемливо поведение  може да бъде "поправено" единствено чрез понижаване нивото на тревожност и това става чрез работа с психолог. Той е този който ще подпомогне детето да се научи да се справя с усещанията, да се балансира емоционално, да "работи" с приемливи модели на поведение. Възниква въпрос - защо преди то не е имало такива натрапливи самостимулации, а сега има? Заради късното проговаряне. Късно проговаряне (след 4тата година), съответно  води до  по-късно формиране на разбиране  на "случващото се, на живота". Непълното разбиране, формирано след проговарянето - води до страх, тревожност, неувереност - това, от което се оплаква майката в поведението му в ДГ. Всичко е взаимосвързано.

А лично задължително бих записала в тази ситуация детето си на предучилищна. Предполагам че то ще има сериозни  проблеми първи клас - поведенчски емоционални социални. Предучилищната ще му е буфер - ще има време в много близка до училищната обстановка да формира поведение, взаимоотношения, ако има някакви специфични нарушения в ученето те ще се проявят в процеса на обучение и родителя ще може бързо и адекватно да реагира.

Последна редакция: нд, 28 юли 2024, 13:40 от _re_ge

# 374
  • Мнения: 485
Аз лично нямам много доверие в тези тестове,а пък на клиничните психолози съвсем.Когато водихме нашето дете на обследване на 2 години и 8 месеца една психоложка толкова категорично се изказа,че детето е от спектъра и един куп глупости ни наговори,но тогава не знаех почти нищо за това и състояние и съответно ме вкара в такъв филм.Затова и вече не им вярвам на приказките, аз и сама мога да преценя,че детето ми си има запазен интелект и може да мисли логично,не ми е нужен тест или пък някой да ми го каже.Ако детето не говори все още да речем,че има някакъв смисъл,но когато говори мисля,че вече можем и сами да преценим.

Общи условия

Активация на акаунт