Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Д-р Трендафилова и дума не е споменала за хиперлексия. Каза заключително, че попада в аутистичния спектър, лека форма, гранична. Какво трябва да означава това? Написала е F84.8. Взех да чета в Интернет какво е това и там е сложена хиперлексията, на която дъщеря ми отговаря до голяма степен. Специалистите, при които ходим на терапия казват, че не е точно хиперлексия при нея и че тази диагноза /F84.8/ се слагала на деца, които са в периферията на спектъра.
Не виждам защо ще ме баламосва докторката, след като сме казали, че искаме да знаем с какво се борим, затова сме отишли и нищо да не ни спестява. Имам документ, на който се е подписала.
Аз честно казано си мислех, че ще каже атипичен аутизъм, защото не покрива всички критерии, но все пак има някои....а тя нищо такова не каза. Но пък каза да не задълбавам в нищене на диагнози, а да действаме с препоръчаните терапии и да вярваме в детето си.

Размишлявам на глас защо вероятно не е сложила атипичен аутизъм.



Ако разгледаме таблицата с кодове, където попадат аутистите според МКБ 10,  е видимо че там нещо не е наред. Като поотраснат малко тези аутисти  (дето не са Аспергери, нито синдром на Рет) как точно да ги диагностират тогава?

1.  84.0 - ранен детски аутизъм няма как да бъде поставено като диагноза на по-голямо дете, диагностирано за пръв път.  Тук говорим за първа диагноза със пълни симптоми на спектъра на възраст под 36 месеца. Тя може да се поставя до момент в който детето не е дете.

2. 84.1 - Атипичен аутизъм - е аутизъм със симптоми с отклонения от пълния стандартен комплекс от чисти симптоми на аутизм. НО все пак е състояние  което НЕ СЕ счита за периферия , говори се по-скоро за концентрирано , близко до истинския аутизъм състояние. Много често това е съпътстваща симптоматика на друго състояние - примерно интелектуални затруднения. Вариант е да бъде поставена когато първите симптоми се появяват да кажем след 3-тата година. Спирам, макар че темата не може да бъде изчерпана, очевидно е кои деца попадат тук.

3. 84.8 - Други генерализирани разстройства в развитието - ами както е видимо в таблицата няма други диагнози в групата на код 84 по МКБ 10, които да опишат аутистичния комплекс от маркери (пълен или непълен) .  Ако имаме детето със симптоми, но то не е аспергер,  тогава без значение дали е център или периферия на спектъра попада тук. Очевидно е, че става въпрос за деца при които първичното не е интелектуалното затруднение. Те може и да имат такова но е в границата на умереното ИЗ. Тук може да се говори за хиперлексията,  защото тя съпътства винаги спектъра, заради нехомогенността на уменията. Както казах спохожда средно-високия спектър който е поместен в тази група. В новата ревизия  -  МКБ 11 , цялата тази мацаница според МКБ10, е точно урегулирана. Прави се диагностика, оценят се реч и интелект за всяко дете/човек с основни симптоми на РАС и според тях то се класифицира в една от групите на РАС с подходящи признаци. Код 84.8  означава, че когато диагностИка поставя детето в него - той е сигурен че диагностираната персона е от спектъра.

4. 84.9 Генерализирано разстройство в развитието  - неуточнено.
Констанца, в една от старите теми казваше:
"Понякога (както казва д-р Volkmar) зад ГРР- неуточнено (PDD-NOS по DSM-ІV) се крие несигурност в диагнозата на лекаря, който диагностира на този конкретен етап, друг път - непълно наличие на критерии за аутизъм (например2, а не 3), а понякога - просто предпазливост или нежелание за конкретизиране." край на цитата.
Това означава че тук попадат деца, за които диагностИка не в сигурен дали са спектър или не. Т.е. тук периферията е толкова широка и има такава несигурност, че е възможно детето в един момент да се окаже извън спектъра с времето и мерките предприето по работата с него. ( моят син беше тук 4 години и после "излезе" от спектъра окончателно. Често ме питат: как така излезе от спектъра. Ами ето така, явно никога не е бил там за да излезе. Бил е като дете от спектъра) .

Здравейте, мога ли да се присъединя към вашата тема? Ето накратко и нашата история. Детето беше особено от детската градина. Проговори на 4. Беше на ресурсно подпомагане. Посещавахме детски психолог известно време в трета и четвърта група. Сега е записан в първи клас. Но още първия ден детето става обикаля около чиновете и се хвърля на пода ( правил го и в градината). Извикаха ме, веднага отидох. Стоях с детето три дни в клас. Но трябваше да се върна на работа.  Посетихме психиатър за възрастни, след ЕЕГ, постави диагноза ХАДВ. Докторът беше категоричен, че  сме закъснели и трябва да пие лекарства с години. Все пак психиатъра не ги изписа, насочи ни към детски психиатър. От друга страна взехме болнични на детето и от училище ни пратиха на обследване в Пловдив. (СПЕКТЪР).То все още тече, не е приключило. Диагнозата я поставиха като влязохме още на първа среща с детски психиатър. Днес ходих до училище, съобщих им диагнозата устно. Ще трябва да минем ТЕлк, да кандидатстваме за личен асистент, защото искат придружител за детето в клас, то ясно де, с тая диагноза, бяха категорични, че няма да стои в клас сам. Аз желая да продължа да работя. Но докато излезнат тези решения голямо ходене по мъките. Естествено вкъщи всички рухнаха, аз лично си го  преживях по мой начин, но затова сме майките да понасяме всичко. Иначе нашето детенце е много хубаво, даже умно дете, пише, смята, учим си вкъщи, ще мине онлайн докато вземем документите и личен асистент. Всички не могат да повярват какво се случва, но аз си го виждам  на интелектуално ниво е добре, може би леко изостава от връстници, но на ниво общуване е като три годишен. Хигиенни навици е приучен с много внимание през годините, тоалетна, облича съблича, макар и с подканяне, мие зъби, опитва се да се къпи сам, само стоя в банята и го наблюдавам, да не се ощави с гореща вода. Изобщо душичка си е, много си го обичаме. Дано не съм ви натоварила, но виждам че в клас няма да се получат нещата, родителите ще се нахвърлят отгоре ни, детето ще пречи. Пропуснах да кажа, че пише и работи в час,като му стои човек до него.  Всички работим, аз баща му, баба леля понякога..Предстои ни години терапия, като вземем становище ще ни насочат за терапевтична помощ.

_re_ge, интересни разсъждения. Ще видим като мине още време, все трябва да има някаква по-голяма яснота. Междувременно детето си напредва, мърда в положителна посока, явно ще е с малки крачки, а не с някой голям скок. Днес я запознах с една ресурсна учителка, която е и психолог и дълги години е работила с какви ли не деца с проблеми. Каза, че за нея това дете е с ХАДВ. И оттам идва съответното поведение. Интересно, като е с ХАДВ, как издържа до обяд, седейки на стола в училище. Седи и по 60 минути, понякога им сливат часовете. Хиперактивна (превъзбудена) става, когато усети, че я напъват много да учи. Когато я караме кротичко, няма проблеми, съдейства.

Мисля че психиатъра ви  е човек, който абсолютно не е наясно със ситуацията, начина по който се поставя диагнозата и какви са диагностичните критерии на "чистото"  състояние Синдром на  ДВХА, такова, каквото той смята че имате. Тук има едни възрастови категории които са под 12, между 12 и 16 и над 17. Диагностирането ,  даже на възрастни,  отнема повече от 6 месеца наблюдение. Медикаментозното лечение даже няма коментирам - то се прилага само за възрастни за които оказваната целенасочена психологична помощ  не е довела до успех. Да, той е лекар, специалист но не всеки специалист разбира спецификата на темата. Затова си има различни специализирани големи болнични заведения, където работят цели колективи, компетентни в този вид  диагностиране.
Децата със СДВХА в чист вид ( или да кажем коморбидни/съчетани  със Специфични нарушения в ученето - СНУ, но не и тези с Разстройство от Аутистичния спектър и Интелектуални затруднения) като най-малко не проговарят на  4 години. Тяхното развитие следва нормата и дори в някои аспекти може да я изпреварва (прохождане, проговаряне). Както и сфери, които силно ги привличат (могат да почнат да четат и пишат по-рано). Още тук виждам несъотвествие с чистата диагноза. Както и това, което описват - като лягане по земята- е признак на поведенчески девиации, които не са свързани с въпросния синдром. Едно дете с СДВХА е социално адекватно дете, то знае как да се държи в социални ситуации. Може да не издържа да седи и работи 40 минути в клас, но няма да ляга на земята заради това. Ако е ХА ще почне да се върти, да говори, да се смее и да си клати краката, да разваля дисциплината по този начин, ако е с ДВ просто ще се отнесе в облаците... но не и с неадекватно, неподходящо за възрастта поведение като мятане по земята, ставане, разхождане и т. Н.

За център  "Спектър"  - Около тях се вихри голямо родителско  недоволство по една или друга причина. Те са малко като "октопод" в тази населена точка и всички препращат към тях,  вместо да препратят към СФ където възможностите за адекватна диагностика са много по-големи.
 
Не знам дали тук е мястото да се обсъжда Синдром с ДВХА ( това е начина по който се изписва абревиатурата понастоящем в световен мащаб - синдром с дефицит на внимание и хиперактивност  - ДВХА), но като гледам какво пише Д@нди може би ще е полезно. Пък и СДВХА е често срещано състояние в коморбидност (съчетание)  с РАС (т.е първично РАС , от там вторично ДВХА ) . А по същество то се среща в съчетание не само с РАС ( а и с Интелектуално затруднения - като вторично , със Специфични нарушения в ученето , с различни обсесивно-компулсивни, биполярни разстройства,  поведенчески девиации и т.н. ) .Може пък да има нужда да разнищим и тази тема. И всеки да извлече полза от нея в един или друг аспект.

Реге, много благодаря, това за спектър ме шокира. Но все пак от центъра ни казаха да не даваме лекарства, защото ще се влоши. Просто го споделих с тях и те бяха категорични. Докато получим становище ще почакаме, но учудващо е, защото от у-ще казаха, хората били доволни от тях. Какво да правим, наистина логистично ни е близо, а искаха становище по- бързо да го включат в ресурсна помощ. Дали някой би бил добър да ми отговори, дали като мине ТЕЛК, ще получи диплома или тя няма да е валидна, т. е. ще има ли истински оценки (количествени) или само качествени? Аз знам че до 4 клас нямат оценки, но все пак ми е малко ме мъчи това. Има ли шанс, ако след време дръпне детето напред, започне да се оправя сам в клас и да слуша госпожата да се откажем от телка? Благодаря

Здравейте, искам да благодаря на re_ e за винаги точните и подробни обяснения, които дава. Аз лично намирам много ценни съвети все още, въпреки, че синът ми е на 11г и доста от нещата сме ги преодолели или приели.
По предния въпрос на дамата - това, че детето е с Телк не му пречи да вземе нормална диплома. Ако се справя с материала за връсниците си и е с количествени оценки нищо не го различава от другите деца. Ако не е тогава вече получават само свидетелство. И за да получат диплома трябва да държат и се справят добре с изпитите.
Аз от 3 г прехвърлих синът ми в индивидуална програма. Не ми се искаше точно за това, но при него е много трудно ученето поради дислексия, която много малко специалисти разпознават и имат методи да работят с нея. При синът ми диагнозата е Детски Аутизъм 84.0 и продължава да е такава , а вече на 11г, в България тази диагноза я поставят до 16г и по мои наблюдения е най-често поставената диагноза, защото не могат да различават другите състояния. Последния ни Телк дадоха до 16 г и после ще ходим пак  . Което ще е в София. До сега ходихме във Варна . При синът ми водещо е дефицита на внимание, хиперактивен става на моменти,  дислексията, както и стериотипи. Диагнозата изобщо не я мисля, важно ми е да корегирам дефицитите му, но в Стара Загора възможностите за добри специалисти клонят към 0. Та аз сега започвам да чета и да се образовам за Дислексията, защото тя е водеща при детето.

Дислексията, не знам кой специалист я е поставил като диагноза, но тя НИКОГА по дефиниция, не е вторично нарушение. Тя винаги е първична и се поставя, ако няма никакво друго нарушение, което да води до обучителни трудности. В случая на сина Ви, доколкото разбирам от написаното, той си е с класически аутизъм на Канер. Той е водещата диагноза, а проблемите в ученето са следствие от него.

Диагноза Дислексия доколкото знам дори няма. Той няма такава диагноза. А иначе клиничен психолог му прави обследването и видя, че има данни за дислексия ,т.е образната обработка е по-различна при него. С пълния спектър на това състояние За момента това са му основните трудности, както и дефицита на внимание и те трябва да се коригират.

Това го твърдите от каква позиция?
Ето за видовете дислексия класификация  според д-р Копп- Дулер
https://www.ngobg.info/bg/news/104608-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC-% … D0%B5.html  
Ето ви точка 3 направо,ако не ви се чете.
3.Вторична дислексия, която е вследствие на заболяване или увреждане.

От позицията на логопед с близо двайсетгодишен стаж. Статията не отрича, а потвърждава казаното от мен. Явно всеки чете и разбира, каквото иска да види. Много точно е описано в статията, че за дислексия може да се говори и предполага, едва след като е преминал първоначалния етап на ограмотяване. Масово учители по градините поставят тази диагноза на деца от предучилищна възраст. Тогава може да се говори само за предиктори (белези, които евентуално са предпоставка) за дислексия.
Дислексия в чист вид се среща много, много рядко. Обикновено като дислексици биват категоризирани деца, които в доучилищния период са били с езиков дефицит (първичен или вторичен), който не е добре или изобщо компенсиран и като следствие срещат трудности в ученето.

Всъщност вие се изказахте за неща, които аз не съм споменала. Аз не казах, че детето има поставена такава диагноза, а че има хванати маркери в оценката, която му се правеше. Но е важно специалистите да са наясно, за да работят вземайки ги предвид. Щом сте такъв специалист знаете, че има методи за работа при Дислексия. И ако дете в Аутистичния спектър има и такъв тип затруднения при обработката на информация , не трябва ли върху това да се наблегне? Исках да кажа, че Аутистичния спектър Не изключва наличие на Дислексия.

Аз пък искам да кажа, че ако има аутизъм или каквато и да е друга водеща диагноза, няма дислексия. Дислексия може да се наблюдава, когато интелектът, слухът, зрението, езиковата система, поведението са в норма, детето е правилно и добре ограмотено и въпреки това всеки път допуска едни и същи, повтарящи се грешки при писане и/или четене. Всичко друго са просто обучителни трудности. Разбира се, че трябва да се работи върху тях, ако са налице. Но това не е дислексия, а обучителни трудности.

Специалистите, които правят оценка на развитието не са логопеди! Така, че нямате нужните компетенции да коментирате, ако ще и 100 години опит да имате като логопед . Пак казвам ходим на оценки за развитието при Клиничен психолог и той ми е обяснявал други неща. Та като ви чета точно това имам предвид, че масово Логопеди, Ресурсни учители, Специални педагози не са подготвени за работа с деца със СОП.

Дислексия е логопедична диагноза и логопед я поставя или отхвърля. Никой не говори за оценка на развитието. Това са различни неща. Всеки път се заричам, че няма да пиша тук, но като чета меко казано нелепици, не се стърпявам.