Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Обратно на съветите и очакванията от детския уролог при моя син и двете нужди се случиха по друг начин - правостоящ с лице към тоалетната чиния. Послушахме психиатъра да дадем време и да не спираме развитието с отучване и настояване да сяда, но все пак правихме и тренинг да постоява седнал дори без резултат. И двете неща ги научи в поредни лета по време на почивка, в хотел. Сега вече сяда и нормално минава. Обаче в у-ще продължава да се стиска за голямата и едва издържа, докато се прибере. Това е свързано със страха да не се изцапа или да не се изложи.
Като има болки, му давам в ръце играчка от тези за върховете на пръстите (дето приличат на формички за лед). Така спря да тропа и да удря по пералнята.
Нервната с-ма не може да се излъже или принуди, само време и постоянство помага, колкото и да натискат от ясли/градини.

Здравейте! Имам син на 3г. и 6 месеца с диагноза от 1 година - ГРР/Детски аутизъм. Някъде от месец взе да си удря главата, все в твърди неща (стена, земята). От центъра, който посещаваме ме насочват към детски психиатър, но в околията няма такъв, а като търся в интернет - нищо не ми говорят имената им. Та, ако може, да ми предложите някой, който би свършил работа и сте доволни от него, ще бъда благодарна!

А от къде сте?

Тук като правило оставят децата сами да дорастат до тази стъпка в развитието. Говорихме с персонала в градината, когато голямото ни стана на 3г - нямаха проблем да сменят памперсите до като тръгне на училище.
Установихме, че веднъж като прояви любопитство относно гърнето (категорично бягаше от тоалетната), беше голям проблем да ползва алтернатива. Купихме еднакви гърнета за вкъщи, за в градината, и за навън като ходим (където и да е). Веднъж обаче като доби увереност относно гърнето, беше лесно да премине към тоалетна. Доста време след това продължи да има нужда от памперс нощно време, но толкова бяхме щастливи че денем ползва тоалетна, че не ни пукаше.

За мен е без значение къде ще се намира детския психиатър. Просто искам да е добър.

Аз нямам голям опит с психиатрите, но търсих мнения, разпитвах и ми бе силно препоръчана д-р Трендафилова (София), която има огромен опит с деца. Посетихме я наскоро и останах доволна от отношението ѝ и като цяло от прецизния ѝ поглед над детето.  

Заключението на докторката беше, че дъщеря ми попада в периферията на аутистичния спектър, лека форма, гранична - F84.8. Каза да не се отчайваме, а да продължаваме да я подкрепяме и да вярваме в нея, има голям потенциал, както и таланти. Още много щяла да ни изумява, а в някои отношения може да надскочи връстниците си. Каза, че интелектуално е съхранена. Попитах я да направим ли тестове при клиничен психолог. Отвърна, че тези тестове няма да ни покажат точни резултати, а вероятно ще са с по-малко точки, тъй като няма да съдейства на 100%. Също каза, че най-важният ни специалист е психолог, да се работи за емоции и социално поведение. Иначе напредваме...с бавни стъпки.

Тази диагноза F84.8, доколкото разбрах е сравнително нова и в нея попада хиперлексията, като отделна диагноза. Дъщеря ми почти напълно покрива маркерите за хиперлексия, може би в по-лека форма. Някой запознат ли е?

Здравей, d@indi.

Може ли да ми споделиш какви са симптомите при дъщеря ти и на каква възраст е тя? Бях чела преди за хиперлексията и сега пак прочетох и доста от нещата се покриват при нас.

Може и на лични ☺

Благодаря!

Ето тук описаните симптоми, повечето ги покрива.
Дъщеря ми проговори късно, малко преди 3-годишна възраст започна да казва целенасочено думи. Тогава започна да посещава логопед и постепенно речникът нарастваше. Но чак след 4г и половина започна да ги свързва по 2, а към 5г започна да съставя кратки изречения. Трудно разбираше устната реч. На 3 години установих, че тя знае цялата българска азбука без грешка, малко по-късно и английската. Около 4г. започна да спелува думите. Не мога да кажа, че е имала мания към букви и цифри, но по всичко личеше, че ѝ е много лесно да борави с тях. Като цяло най-голям дефицит при нея се оказа разбирането на  свързаната в по-сложни изречения реч. Простите изречения ги разбира отлично. Много е добронамерена и изпълнителна, когато разбере какво се иска от нея и то е по силите ѝ. Ако прецени, че няма да се справи, реагира опозиционно.
Сега е на 7г /почти 8/ и е втори клас. Не чете на срички, а глобално. Спелува си думите (вече започна да го прави и наум) и казва цялата дума. На срички не може (не иска) да чете. За щастие разбира думите, които е прочела, ако са познати. Много лесно учи думите като картинки. За да видя дали е разбрала думата я карам да ми нарисува това, което е прочела - прави го. Също учи лесно стихотворения/песни наизуст.
Забравих да спомена, че от много мъничка обожава книжки. И до ден днешен, всяка подарена книжка е малък празник за нея.

Извинявам се че стане дълго, но имам какво да коментирам и това ще е полезно. За съжаление описаното от вас е  ситуация която много често се наблюдава при деца с ГРР и РАС относно овладяването на тазово-резероварните нужди. И ття демонстрира ясно , че НЕ че децата не могат (!) а че не искат (!) да се случи тази промяна. Това е типичен пример за борба на детето за контрол на ситуацията ( не искам да правя каквото искат от мен, искам както преди, любимия сигурен памперс) и не сте единствените родители,  които са впримчени в този капан. Аз съм била в такава ситуация с моето дете, в момента консултирам няколко деца в подобна ситуация, а имам доста консултирани майки,  които са се справили успешно понеже :
- са чели материалите,
- спазвали това което с тях сме обсъдили като стратегия,
-  и много важно - били за много настоятелни, осъзнали са че решението зависи именно от тях , проявили са креативност, фантазия и импровизации свързана с тяхното конкретно дете, за да може това да се случи успешно( ето това не може да бъде сервирано  като рецепта).

Ще останете учудена ако ви кажа че детето ви е напълно готово за гърнето физически и психически, но няма да успеете ако не приложите малко натиск, защото на детето вмомента на памперс му е ок и става както то иска а не какво вие планирате. Ясно ли е кой печели борбата за контрол над ситуацията.
От градината са прави да ви натякват (съжалявам че трябва да го кажа, но в момента вината е ваша, детето е узряло , без значение че детето е телк). Детето демонстрира двата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ  показателя за готовност за тоалет и това са
1. Разбирането че това "излиза" от него
2. Умения да упражнява съзнателен контрол ( стискане).

Вие,  слагайки му памперс, всъщност, по правилата на приложения поведенчески анализ (АВА/ ГПП), му демонстрирате че памерса за момента може да го има или да го няма  - НО ВСЕ ПАК най-накрая памперса ще бъде сложен , просто той трябва да бъде търпелив и да изчака колкото трябва за да му го сложите. И всеки път, когато му го слагате все пак накрая,  вие го правите все по-търпелив и сигурен. Защото съботоето - слагат ми памперс - се случва.
Ако вие си представяте че едно дете , било то и в норма,  се учи да ходи на гърне като родителите го слагат, то се изпикава и готово - това не е така. Колко е по-"умно детето" толкова по бързо прави причинно-следствената връзка. При децата от спектъра проблема не е че те не могат да се стискат а че искат да пикаят там, където са свикнали, където им е добре. Задачата  на родителя е  да направи именно така че двете събития да съвпаднат - детето да започне да пикае и като започне  да пикае , това пикане да се извършва в нещо различно от памперс - може стоешката може седешката ( и моят почна стоешката, в банята, като "ловях" струята с кофичка, докато водата течеше за да го караше много много да му се пикае), може  да е гърне, може да е тоалетна , може да е кофа, може да е УЖ памперс, но със срязано дъно за да вижда детето как и къде се изтича струята.  и т..н.
Отново ще сложа материалите за тоалетната, скучно за тези които са преминали успешно този рубикон, но явно това е крайъгълен момент. Когато нашите деца започнат да пишкат в на гърне или в тоалетна  - ТОВА ЗА ТЯХ Е ОГРОМЕН ТЛАСЪК В РАЗВИТИЕТО ! Социалната  похвала че са големи, че са батковци, че могат да пускат и да спират струята, да контролират, да пикаят на различни места - в тоалетната, на гърне, в гората - за тях е огромна гордост, осъзнаване на себе си като личност, от която зависи нещо важно.   По принцип втория период на психическо развитие на децата според Ериксън е именно овладяване на тоалетната. Този световноизвестен психолог е отчел че тази стъпка е изключителен катализатор за развитието. Дете което не е овладяло тазово резервоарните функции не е изпълнило задачата на възрастта от 2 до 3 години и това е автономия и самостоятелност.

В случая с нашите деца случването на всичко това е задача за родителя... знам че не е лесно, но никой друг няма да го свърши вместо него, нито аз със съвети, нито някой друг от специалисти. Предавайки се , родителите лишават детето от автономия, от умения към които детето е готово и които за него биха били мощен катализатор.

Извадки от книгата W0rk@head на американски автори
Част 1





Извадки от книгата W0rk@head на американски автори
Част 2

_re_ge - много благодаря за материала и коментара.
Напълно осъзнавам, че вероятно аз не полагам достатъчно усилие и детето ме манипулира. Ще опитам отново.

 Ще сложа коментар по повода най-отдолу, имам възможност да си редактирам многократно мнението. но нека първо да отговоря на Иветолууп.



Здравейте
при условие че имате диагноза , поставена от психиатър, която отговаря на състоянието което вие описване при детето   - не виждам защо от центъра в който ходите ще искат ново посещение на психиатър с нова диагноза. Психиатър е човек който както казах поставя диагноза - вече вие имате такава. Не виждам защо да се търси нова, като тази си отговаря напълно на ситуацията.

В случая е важно да се дефинира какво точно провокира това поведение и да се търси начин за неговото преодоляване. Освен това не съм съгласна че психиатър трябва да предпише на детето успокоителни (ако именно това визират от този център). Мога да отправя към тях критика и тя е,  че щом в този център работят специалисти то за тях трябва да са ясни причините поради които едно дете на тази възраст и с ГРР може да проявява самоагресия, и работата над това е преди всичко тяхна задача в момента, подкрепена с участие от родителя. Те са тези които трябва да ви обяснят защо детето го прави и по какъв начин може да се работи за преодоляването на това поведение.
Ще почна отдалеч. Детето в случая има генерализирано разстройство, това означава че развитието му се отклонява от нормата и като темпове (по сравнение с връстниците)  и като вид. Вероятно е невербално. Възможно е да е на памперс, ниско ниво на самостоятелност, със сигурност има  интелектуални затруднения, вероятно няма формиран АЗ, липсва желание за взаимодействие. Тук предполагам само, може част от това което предполагам да е верно,  друга част не, но целта ми се да обрисувам едно незряло дете,  при все е на 3 години и половина.
Заедно с всичко което описах горе се случва и един процес,  който върви на долно подниво, невидим е за неразбиращите и това е емоционалната незрялост, чиято проява се вижда в поведението на детето. То не е в състояние да овладява емоциите си, да реагира по адекватен начин. И няма как защото няма реч, то изостава в развитието, то е с ГРР, при него всичко е на инстинктивна основа -поведението му е всъшност  вид комуникация .

Представете си дете на година и половина на което са отказали да купят близалка в магазина или да отидат на детска площадка или е свикнало да ходи по този път към вкъщи а не по другия. То е разтроено, реве и лежи по земята, може да ухапе себе си или родител в пристъп на ятрост или истерия и т.н. . В случая  детето  си блъска главата по подобна причина. За да я блъска разбира се има сензорен компонент (!) , който го кара чрез болката да забрави за това което го тревожи в момента. Какво е това което го тревожи,  мога само да гадая - промяна в нещо с което е свикнал, карат го да прави нещо което не желае, иска нещо,  но не може да съобщи за нуждите си. Причините може да са хиляди но реакцията е една  - блъскане на главата. Това в момента е начина по който детето  се справя със ситуацията - с тревожността, с неполучаването .
А) ако е тревожност - то болката отплесва съзнанието му от това което го тревожи
Б) ако е неполучаване - вероятно  с блъскането на глава веднага  по-най бързия начин получава това което иска - оставят го на мира, дават му каквото желае и т.н.  

По какъв начин трябва специалистите да се справят с това?
1. Да анализират дали самоагресията не е сензорно претоварване - звуци, хора, миризми,тълпи - ако има такова трябва да се работи в тази посока - анализ и редукция на нивото на сензорна дразнимост. Както и работа на дезинтеграцията - да се работи по повишаване нивата на дразнимост. Казано по просто детето да се раздразва по-трудно. Сетивата му да са леко притъпени - чрез работа не чрез медикаменти!

2. Смяна на привичния модел на живот, ситуации които заради неразборането им, новизната им са предизивкващи тревожност - детето се притеснява защото не знае  какво следва или как да се справи -  - ако е така, то въвеждането на визуални графици ( за тоалетна,миене на чинии, хранене и т.н. ) помага за този тип тревожност. Във вашето социално заведение,  с това трябва да се справят и на вас да ви обяснят как да го правите.

3. Работа над контрола над емоциите. При ниски нива на развитие това е сложно но начинът по който се работи е чрез въвеждане на алтернативна система за комуникация - картинки, или картинки и жестове ( не знам докъде е стигнало в развитието си детето )  за най-очевидните неща които детето може "да пожелае " - храна, тоалет, играчки и т.н.

4. Поведенческия компонент. По принципите на АВА. Ако детето иска нещо но няма да го получи ( то не трябва да получава всичко, това е очевидно за всички деца) то вие трябва да се научите как да потушавате самоагресията без да му давате това което желае. Обикновено става със здрава но нежна прегръдка отзад. И изчкаване докато детето се успокои. После вече работите за това ако детето иска нещо , то показването какво иска да стане без блъскане  а чрез неговото ниво на комуникация - жестове звуци, картинки и така нататък.

Ще сложа след малка извадка от една книга ( Стенли Грийнспан " На Ти с аутизма" ) която да опише в някакъв аспект какво точно имам предвид. Става въпрос за обучаващите общности  от хора с дефицити,  но в нашия случай трябва да се гледа върху това как се случва развитието на човека, за който става въпрос, а не контекста на общностите.

Извадка:
Случай от практиката

Роберт на 32г. е случай от практиката ни, който показва какви възможности дава на тези хора идеята за обучаващите общности. В началото, когато се запознахме с него,  Роберт беше невербален, без желание за контакти, със стереотипно поведение. По-голямата част от времето си той прекарваше в кревата и само издаваше високи звуци, когато е гладен. Роберт живееше само с майка си, баща му беше починал. Когато не получаваше каквото иска той ставаше агресивен. Майката се обърна към нас с молба за помощ и ние включихме Роберт и майка му в програма с обучаващи взаимодействия, като акцентирахме и върху предимствата на средата в която те  двамата живееха.



в никой случай не трябва да се създава представа че детето е един  "зъл демон", който съвсем съзнателно манипулира родителите и се бори да контролира ситуацията. Не, това е негов инстинкт - да се стреми към пътя на най-голямото удобство и най-малкото съпротивления, да прилага всякакви усилия да запази комфорта си и начин по който е свикнало да живее, защото в противен случай тревожността и неизвестността  го "дави" . Децата в норма са тези които се стремят напред подпомагани от социални стимули. Но както знаем стимулната система при децата с отклонение в развитието в началото е преди всичко материална. За тях похвалите : Браво, ти си голямо момченце, направи ме горда- са думи лишени от смисъл. Затова и подходът е съвсем различен, съобразен с техните особености.

Разбира се когато има инструкция всеки родител трябва да знае че няма универсална такава. Има насочваща, но импровизацията , свободното тълкувание зависи от родителите с оглед за конкретното дете и неговата нервна система и ниво на развитие и разбиране.

Затова и искам да дам пример за това как ние се отклонявахме от тази инструкция но пак постигнахме успех. Посещението на тоалетната в началото беше напълно невъзможно, помещението ни е малко и много шумно, а детето беше със СИД. Така че изпикаването не ставаше в тоалетната а в банята.
В началото пикаенето беше като детето стоеше право. Знам че противоречи на теорията за ходенето в началото седнал и наистина това ни създаде големи проблеми по нататък с голямата нужда, но нали в крайна сметка овладяхме и нея. И така, сутрин детето става сухо и чака да му сложа памперс. Аз не го слагам. Водя го в банята. Събличам го , пускам водата и започвам да поливам гръбчето . Водата тече стискането изисква големи усилия, той направо си плаче. Аз също плача. Но не слагам памперс. все пак цяла нощ не е пикал трябва да се изпикае. Това продължава докато не започне да пикае все пак а аз "ловя" струята с кофичка. В началото никакъв интерес, той си преживява трагедията че пикае без памперс, аз "ловя струята". От там през деня нямаше успешно изпикаване. Но цял ден го водя в банята свалям всичко и подлагам кофичката - поне да свикне с визията на този артикул. Едва на трети ден почна сутрин той сам да насочва струята към кофичката, защото преснаха да преживява че това излиза от него и не попада в памперс. Т.е  се заинтересува от взаимодействието - пиканото отива в кофичка. Беше очарован от това че спира и да пуска . Навън не сме слагали памперс, защото като се махне памперса се мана за постоянно и това е.  Ходехме си с кофичката, за голямо "удоволствие" и "пиперливи =коментари" на всичките ни познати. На мен не ми пукаше, Какво разбират те от това да си родител на  дете за което да махнеш памперса е зор..
И така детето получава награда като се изпикало в кофичката  сутрин. нищо че е съпротивлявало и половината е отишло навън.  Когато детето "разбра" че няма нищо сложно в това да пикае в кофичка,   а изливането й в тоалетната е съпроводено с браво и ура, сутрин почна да пикае там без проблем.

Тук важно беше да усети кога точно му с припикава за да  намерим бързо кофичката за да се изпикае в нея. Да, признавам че не правеше всичко сам както пише в инструкцията - аз водех събличах събувах, подлагах кофичката, показвах картинки, но да се изпикае извън памперса в кофичка - вече си беше успех.
След седмица сложих визуален график на стената на тоалетната и почнах да го водя с кофичката там като видя че е леко развълнуван, притеснен и подскача, обикаля  все едно му се пикае. Слагах кофичката в тоалетната. После почнах да се правя че съм забравила да я сложа вътре. Всъщност Това е доброто в липсата на памперс при децата - детето се стиска и не пуска защото е без памперс, пикае му се, но не се изпикава веднага в гащите  и е  видимо че му се пикае, родителят е по-лесно да познае.
Детето всъщност трябва да направи причнно-следствената връзка - пикае ми се и трябва да се изпикая еди си къде ( не в памперса както до сега). Когато детето ги свърже, нещата се облекчават. Може да има напикаване, но то ще е епизодично.

Здравейте
Питала съм и в другата тема, но мисля, че тук може да получа по добри насоки. Махнали сме памперса миналата година септември. От октомври се борим със запек. Запека няма физиологична причина, а е на психична основа - стиска се. Поне това казва гастрото. Давали сме камари лекарства. Стигнахме до там, че се наакваше в гащите много пъти през деня, като преди не му пукаше от това. Разбира се аз винаги сменям. Преди средата на август беше ужасно запечен с подут корем, давахме разхлабително. Тогава потръгна работата, не сме давали нищо от тогава. Преди 16 септември преди да тръгне на градина сутринта се събуди рано и казва, че има ако, слагахме на гърне и имаше много 2 поредни дни. След това нищо или малко в гащите докато сме навън, после на 23 септември пак и от тогава пак почна да се запича. В момента е в къщи болен. Пак почна да пуска по малко в гащите много пъти на ден, личи си че пак се стиска. Промяната е, че иска да бъде сменен веднага след като се изпусне, носи си сам гащите.
Разбира се, че говорим, че е голям 3г и 8 м, че не е редно, че се ходи на гърне, всички ходят и т.н. Днес му казах, че няма да го сменям ако се наака, да ползва гърне - разплака се. Просто сякаш се въртим в кръг - ту потръгне с гърнето, ту пак се върнем в гащите. С награди сме пробвали, но иззака малко колкото да не е без хич и иска награда, като я получи пак в гащите. А аз умирам от страх да не се запече много както преди.
Само да кажа, че като ака на гърне е притеснен, тропа с крачета, иска да го държат за ръка. Виждам, че има позив за ако, но той казва, че няма и след малко идва с гащите за смяна.
Дали да продължавам само с говорене или има нещо, което не съм пробвала.

ЗА ТОВА КАКВО МОЖЕ ДА КАЗВА ДЕТЕ МЕЖДУ ГОДИНА И ПОЛОВИНА И 2 .
На година и 7 месеца на племенницата ми казва " [името си] няма батуши!' когато вижда майка й да обува брат й да ходят в дъжда. На 1г и 9 месеца моят дъщеря казваше: "Аш шъм кука, буба, [името си] !". Защото й казвах че тя моята кукличка и бубинка. За сметка на това на 4г. и 9 месеца синът ми каза първото си изречение и то беше: "Дейвид няма!" в памет на изчезналия ни котарак.

Мис Чичи , ние голямата нужда я борихме някъде до  4 г. То беше епично нашето, отне половин година след регулиране на малката нужда. Той си го правеше на гащите , в градината и се преобуваше сам. Когато ще ходи,  се криеше по ъглите. Да разбера че се напъва можеш по това че леко почервеняваше между веждите, но той се криеше и този момент редовно изпусках, макар че го следях като хрътка. Правеше го стоешката, което допълнително много ме затрудняваше , защото другите деца клякат или сядат.
Един ден просто избумтях. Не се гордея с това. ето какво сум писала в бг мама  , самоцитирам се

https://www.bg-mamma.com/?topic=902330.msg33085942#msg33085942

" ... при нас стана това. След поредното надрискване побеснях защото половин година бяхме без никакви изгледи да разберем кога точно да вършим работата. Карах го да пикае седнал след разни там  изчетени съвети свързани с физиологията на момченцата за да може а-ха да стане. Да стане ама не ставаше. Избумтях, хванах го за ръка и го завлякох в тоалета. Свалих гащите и му показах как изхвърлям съкровищата  в тоалетната като повтарях разярена ето там акитата, чао акита! Еми Сработи ...."



За това което описваш мисля че той се страхува "Да не го завлече" гърнето. Децата имат страх от тази дупка,  която може да ги "хване" за краче или дупе. Както и от това че като седят се чувстват несигурни, особено като има проблеми с проприоцепцията. 'освен това напъването седешката не е удобно, ако коленцата стърчат нагоре . Помисли в тази посока какво можеш да направиш. Освен това той казва че 'няма ако " не за да те излъже а защото се самоуспокоява, иска да избегне процеса. това е като самовнушение- не ми се ака не ми се ака .... Според мен го притеснява самия процес а не какво става накрая (резултата) . Ако го притесняваше че е надрискан или екскрементите в гащите, щеше да ги крие. Т.е. самият резултат не е срамен нито притеснителен. Процесът на акане Е което го смущава.  Ако не беше това - поведението му щеше да е друго. А след процеса който го притеснява вече смяната е нещо което е като даденост, това не го смущава нито го напряга. Прояви още изобретателност. Ще се справите.

Благодаря, Ре-ге. Мнението и на гастрото беше подобно - заболяло го е като е акал и се е наплашил. Явно тези неща оставят дълбок спомен, защото лятото му влезнало сапун в очите докато се къпе и още повтаря, че в банята е беля - минаха месеци от тогава.
Днес на площадката пак се стиска, целия "изкривен", напрегнат, вдървен в опита да не ака. Успокоявам го, говоря да пуска акато, да се отпусне. След 2 седмици на затишие пак е запечен, пак отначало... Иначе се радва като има ако в гърнето, знае че ние много се радваме, показва го с гордост.

Никак не исках да пиша относно хиперлексията, но предусещам голям прилив на майки, които ще припознаят децата си в това състояние, защото е извадено от контекста  – като  възраст за поява на състоянието, като негова проява и диагностика.

Хиперлексията е удивително състояние! Децата с хиперлексия се диагностират за пръв път на възраст между 4-5 г (важно!). Именно на тази крехка възраст те, съвсем спонтанно, без да бъдат обучавани по какъвто и да е било начин (важно!)  започват да четат. Четат не как да е, а напълно гладко, като могат да грешат само в ударения, защото думите са им неизвестни, те не са в техния речник. Понякога децата с хиперлексия даже нямат спонтанна реч! Интонацията им при четене е изкуствена, „роботска“, защото по същество не разбират какво четат. Важното е че могат да четат всякакви текстове и такива много сложни пълни с термини, четенето като умение не ги затруднява. Затруднява ги разбирането. Примерно   -  елементарни текстовете , те са в състояние да ги прочетат, но ако имат изоставащо развитие,   може да не ги разберат - защото има думи които нямат в речника си ( невербалните пък хич!) , НО са в  състояние да ги прочетат. Съответно  не могат да отговорят дори на прости въпроси към текста, такива на които деца в норма биха отговорили. Децата с хиперлексия са перфектните декодери.

Хиперлексията няма нищо общо с глобалното/картинното четене  - това е друг тип умение. Глобалното четене касае  „картинки с предмет“  - изобразено нещо и под него написано какво е това. Детето прави аналогия между изобразеното и думата. Но то възприема думата в цялостност, като картинка (важно!) . При глобално четене детето вижда думата  ( за него е картинка) и я казва , но то дефакто не я чете, то я помни като изображение. Това не е четене. Полезно умение е за подготовка за ограмотяване ( децата почват да свързват вербализираните звукове с изписваните букви, могат да почнат да разпознават някои букви техните позиции, но това все пак не е четене в истинския смисъл на думата).
Видимо е че глобалното четене няма нищо общо с хиперлексията тъй като там детето е в състояние да чете никога невижан текст а при глобално четене "прочитането" на непозната дума не е възможно. Освен ако не е налучкване, обаче същото и е при другото четене - детето почва са ка и казва  "катеричка", а то всъщност е написано "катерач".

Малко отклонение. Какво може да бъде прочетено от един индивид? Текстът за прочитане може:
А)  да отговаря на нормата на развитие на неговата възраст
Б)  може и да не отговаря – т.е.  да е по-сложен.

1 - Ако имаме дете,   ограмотено в предучилищтна и първи клас, което е на възраст 2-3-4 клас и то  чете текст, който отговаря на неговата възраст,  но не го разбира това не е хиперлексия, това е нещо друго и то дава препратка към "изоставане" ( дали занемарен образователен процес – не чете детето и това е; дали нещо друго като специфично нарушение в ученето – примерно дислексия). Какво е  то  - трябва да бъде дефинирано.
2 - Ако дете   (на същата възраст като гореописаната и то е ограмотено , с него е работено по четене) чете текст, който е много по-високо като смисъл от текстовете , предназначение за неговата възраст, детето не го разбира, но това пак не е хиперлексия. Детето  има четивната техника, но няма речника и зрелостта да го разбере.

Нататък
Хиперлексията спохожда деца аспергери и някои деца от високия спектър. При аспергерите четенето като техника идва рано, разбирането винаги е изпреварващо възрастта и затова разбирането не  закъснява много след четенето. На възраст между 5 и 6 те вече и четат и разбират текстове със съдържание предназначено  с 1-2 и повече години над нормата възрастта им ( в някои области и много много по-изпреварващо) . Високия спектър няма техните качества, но И при тях разбирането на прочетеното идва задължително, те не са интелектуално затруднени, когнитивно изоставащи. Отново подчертавам че говорим за техника на четене и разбиране,  на ако текста е съобразен с възрастта.

От тук,  ако деца в училищна възраст – 2-3-4 клас , вече ограмотени четат (гладко или не ) но не разбират прочетеното, то имаме следните варианти:
А) мързеливи ученици в норма  -  имат качествата – нямат желанието.
Б) запуснати деца в норма – имат леки затруднения, нямат подкрепата на родителите, имат нужда от малко повече работа.
В) деца със специфични нарушения в ученето – да кажем силно запусната дислексия продуцира същите затруднения. Но дислектиците имат проблеми с овладяването на четивната техника по принцип. Но да кажем че имаме един дислектик- добър декодер с добра визуална памет.  
Г) деца с интелектуални затруднения - нямат възможности, но имат желание да се научат. Могат да овладеят до съвършенство четивната техника,  могат да се научат сами  да четат и по субтитри даже, но с разбирането на текст, подбран за календарната им възраст имат големи затруднения.

Съответно - ако разбирането при ограмотено дете (2-3-4- клас) за текстове от учебник не идва , а детето има добра четивна техника, то няма как да говорим за хиперлексия, а за друго -  обучителни и/или интелектуални затруднения.

Знам че е сложно за разбиране но съм се постарала да го напиша разбираемо за да направите разликата, за да можете вие да анализирате ситуацията и събирайки фактите да направите извод какво е това  дето има на детето - хиперлексия, глобално четене или нещо друго.

От тук мой коментар
Интересно дали доктор Тендафилова  би се подписала диагноза хиперлексия, ако трябваше да изпрати детето с официално становище за обследване в Александровска болница или Св.Никола .Предполагам, че не.  ГРР и запазен интелект е пълен оксиморон (цитирам Бр.). Дете 2-3-4 клас хиперлексия – е ляпсус. Ако за четене без  разбиране в училищна възраст се поставя диагноза хиперлексия, всички гладко четящи, но напълно неразбиращи деца щяха да са хиперлексици. Доктор Трендафиова или би била  в момент на умопомрачение или би го направила защото е започнала да експлоатира загадъчни ( всъщност стари колкото света) диагнози за да дава това, което искат да чуят ушите на тези които са отишли при нея.  
Имам щастието  (щастие за мен нещастие за родителите) да познавам деца с хиперлексия и да знам доста за това състоянието... и  като родител на дете започнало да чете на 5 г. защото се налагаше да обяснявам че това не е хиперлексия, а плод на труд по ограмотяването. Това удивително състояние няма нищо общо с  рецитирането на азбука, наизустяването на цифри до 10  и глобалното четене. Те всъщност показват единствено и само добра механична памет. Хиперлексията е нещо различно, нещо много повече и не съществува хиперлексия за дете,  обхванато от ограмотителния процес в училище. Щом то технически чете, но не разбира прочетения текст,  съобразен с неговата възраст, това е нещо друго.