Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Да споделя за консорциума SSPsyGene.
Учените имат за цел да декодират генетичните корени на психичнит … ния в голям мащаб

И сайта на SSPsyGene
https://sspsygene.ucsc.edu/

Първо ще отговоря на NightWiSH после ще спомена и  дислексията като имам възможност.  Въобще трябва да говорим като общо за Специфични нарушения в ученето (СНУ) а не за дислексия в частност. В СНУ влизат затруднения в четене писане смятане (дислексия, дисграфия и дискалкулия). Останалите са не по-малко неприятни. В МКБ пък всичко това е заложено в код 81.0.



СНУ са пряко обвързани със Синдрома на ДВХА по една доста интересна историческа причина, но  сега няма да пиша за това.

Това за Sпектър и мен ме напряга,  но не е един или двама родителите са ми се оплаквали и то някак доста лавинообразно последнатa половин година. Оплакват се от отношение, от поведение на някои от специалистите, от категоричност в диагнозата, от терапията след това.

Тук нещо което е важно по вашия казус. Ресурсно подпомагане не е обвързано с медицинска диагноза по профил на заболяването. То се отпуска на деца с обучителни затруднения , които се обучават в образователни институции (ДГ или уч-ще) . Отпускат се чрез процедура която се стартира  по заявление от родител. Обхващат като помощ - логопед, специален педагог, психолог. Диагностиката на НУЖДИТЕ  на детето се извършва от диагностичен екип на Ресурсно. В наредба за Приобщаващо образование това всичко е подробно описано. Последните няколко години обаче Ресурсно подпомагане "играят на извиване на ръце". Изтъкват като причина липсата на специалисти за екипа - да не диагностират за да обхващат с помощта си. Или че има толкова много деца в нужда, които "да обгрижват" че с предимство се ползват тези с медицински диагнози. Тук е важно да се  прави разлика между диагноза по смисъла на МКБ ( медицински документ по профил на заболяването) и диагностика на нуждите на детето за ресурсно подпомагане.

Това че на вас ви е поставена медицинска диагноза не ви задължава да си вадите ТЕЛК. Примерно ние не направихме ТЕЛК на нашето дете. Мисля че имаше и период при наличие на валидна документация с диагноза с връщане май беше две години назад, да получиш обезщетението. Това е привлекателно в ТЕЛК -  финансовата помощ и другите облаги като примерно чужда помощ с асистент. ТЕлк само по себе си не е ограничаващ, но зависи какво е заболяването разбира се, което подлежи на телкизиране. Сега ще се поясня. ТЕЛК за ранен детски аутизъм е едно. ТЕЛК за диабет примерно е съвсем друго.

ТЕЛК сам по себе си касае медицинския аспект на състоянието на детето. Представете си дете без крак или както казах такова с диабет. Те имат Телк но липсата на крак или нерегулирането на кръвната захар не оказват влияние върху техните интелектуални качества и обучаемостта им. Програмата им не се различава от тази на другите деца. Детето без крак не играе физическо. Ако детето примерно е със лежащо състояние , но без други здравословни проблеми - обучението му може да индивидуално - у дома, в болницата , но отново без това да оказва влияние върху сложността на основния учебен материал. В тези случаи, децата завършват като всички други, имат ТЕЛК но имат диплома ако материалът в усвоен в обем и сложност като на другите деца.

Сега преминавам към вашия случай. Аз съм далеч от мисълта че  при вас става въпрос само за хиперактивност с ДВ. Наречете го интуиция, но като майка на пораснало вече дете със Синдром на ДВХА ( и с дислексия вторично) съм много чувствителна към симптомите които описвате и заключението, което мога да направя е,  че  няма как това да е ДВХА в чист вид. Вероятно има ДВХА, но то е вторично към нещо друго, много по-"голямо".  ДВХА е състояние което не изисква придружителство както е поставено условието във вашия случай .   Това е напълно в разрез със симптомо-комплекса на състоянието. Децата с ДВХА са "напълно с ума си",  те са без интелектуално затруднения, те са социално адекватни. Дори поведенчески те са адекватни, просто контролът над себе си им е много труден, тях работи психолог. Специален педагог би работил ако говорим за запуснатост в усвояването на учебния материал, но това става в горните класове. В периода 1-4 клас те се движат горе долу в масата.  Обучителните им затруднения са от друго естество, те не касаят техния интелект.
А) МАтериалът не  затруднява децата със синдром на ДВХА, затруднява ги концентрацията за процеса на усвояване.
Б) Това е напълно обратно на децата със СНУ, които ги затруднява самия процес по усвояване на материала. В) това което се случва с децата със СНУ и ДВХА е съвсем в опозиция по сравнение  примерно с децата с Интелектуални затруднения (първично) с ДВХА (-вторично) или аутизъм (първично) с ДВХА ( вторично ) - при интелектуален дефицит. При тях материалът за усвояване е сложен. Дори да бъде подбран най-прекрасно-подходящия начин за преподаване на материала.

Очаквам с интерес какво ще дадат като заключение Sпектър , за да видя нещата от тяхната гледна точка, защото очаквам и за тях състоянието на детето да не се изчерпва само с ДВХА. Мисля че тест и за IQ (освен оценка на реч/език и социална адекватност) във вашия случай е наложителен. Едва тогава ще можем да сме по-конкретни за някакви прогнози около ТЕЛК и образователния процес около  детето.

На мен ми стана интересно re_ge наясно ли си различните IQ как ги водят? Примерно синът ми се води  Високофункциониращ Аутизъм и IQ му беше  в повечето сфери около 64 имаше и 70, което е граничнито доколкото знам. Кое попада в периферия и кое вече е по-централно нарушение?

Реге благодаря за изчерпателния отговор! Много ми се избистриха нещата, няма да коментирам специалистите от центъра, между тях имаше и такива, които са на ниво и се държат учтиво и професионално. Така казаха всички от тях единодушно, че детето е с аутистични маркери. Никой не спомена нещо друго. Изследваха IQ,, но няма конкретно готов резултат. Психолога, пишеше на един лист, което отговаря детето и задачите, които реши там на място. Обясни ми също как функционират хората в норма и аутистите, къде се разминават показателите, показваха ни таблици. Сложна работа. И проблемите са сложни, един въпросник попълнихме вкъщи свързан с детето и неговите възможности изобщо в социален аспект. Обследването продължава, имаме среща отново със специалисти и назначаване дата за краен резултат. Един от специалистите ни сподели, че по принцип към тях има недоволство от доста родители, но аз не го взех присърце. Все пак разумен човек съм, виждам как се държи детето ми. Не бих оспорила и при това, че нямам ниво на компетентност. Благодарна съм, че са обективни, хубаво лошо, по-добре, отколкото кон с капаци и накрая детето да затъне още повече от отричане или неглижиране на проблем.

Самоцитирам се с малка част от мненията ми на двете места по двата линка. Останалото в мнението също си струва да се прочете
https://www.bg-mamma.com/?topic=1616710.msg48143804#msg48143804
https://www.bg-mamma.com/?topic=1616710.msg47747606#msg47747606

"Според МКБ 11 ( все още в процес на въвеждане в бг, но прието мисля че беше около 2020, иначе вече е в сила в щатите, според техния класификатор) симптомите на Разстройство от аутистичния спектър (съкратено РАС - вътре в тази нова 11-та версия на МКБ ще са и аспергерите и ранния детски аутизъм и атипичиния аутизъм абсолютно всички с кодове 84.0 до 84.9 от МКБ 10 ) са специфицирани по две направления:
1. Проблеми в комуникацията и социализацията
2.  стереотипно и консервативно поведение.

Тези симптоми задължително присъстват при всички деца от групата с Разстройство от Аутистичния спектър без значение нисък, висок спектър, аспергер и т.н. (Синдром на РЕТ изпада, това е генетично заболяване от друго естество). От там нататък ,  в групата на РАС  - всички деца ще се класифицират в подкатегории  по два показателя
1. интелект
2. функционален език.

Комбинациите между двете чертая категории в секцията РАС (МКБ11), всяка ще бъде с отделен код. Има с висок интелект и  развит функционален език, същото но или с неразвит или без функционален език. Има и обратно още две категории с нисък интелект -  със или без функционален език.
Ще бъдат категоризирано по следния начин:
• РАС   с нормативно интелектуалното развитие и без (или леко) нарушение на функционалния език;
• РАС   с нормативно интелектуално развитие и с нарушен функционален език (умерена, тежка  степен);
• РАС   с нормативно интелектуално развитие и с липсващ функционален език
• РАС с интелектуално затруднение и без (или леко) нарушение на функционалния език;
• РАС с интелектуално затруднение и с нарушен функционален език (умерена, тежка степен);

• Други специфични РАС
• Неспецифични РАС
" край на цитата

От там директно на въпроса на niditop3.
За момента, когато се говори за център и периферия (защото според МКБ 11 такива вече няма ) се имат предвид чисто аутистичните черти. Степента на запазеност на Интелектът не е аутистичен маркер. Макар много често понастоящем се смята от незапознатата маса, че всички аутисти са със занижени интелектуални способности.
"Периферия" за момента според специалистите е когато говорим за т.н. "другост", неспецифичност или атипичност на аутистичните маркери - някои признаци липсват, проявило се състоението след 3 г. и т.н. В старото МКБ 10 обаче като аутистични маркери се считат и много други признаци, които вече е очевидно че се дължат на сензорната дезинтеграция или някакви други проблеми (има такива, но да не разводнявам в момента) . В МКБ 10  ,начина, по който става диагностирането е по няколко групи от признаци и във всяка група детето трябва да има да кажем не по-малко от [еди си колко] признака, а сумарно по всички групи да са не по-малко от  [еди си колко]. Т.е става едно отброяване на признаци, детето може да има по-малко в едната група, а повече в другата и т.н. - видимо е че този стар начин на диагностиране е неточен.

 МКБ 11 е нов опит да се обхване разнообразието на групата деца с аутистична симптоматика и да се престане с това :  център и периферия, ниско, високо функционален и т.н. Или си от спектъра или н си. Ако имаш Проблеми в комуникацията и социализацията, стереотипно и консервативно поведение - то си от спектъра. Къде попадаш по  групите се изяснява тест IQ и езиково-речеви умения. Нормативно интелектуално развитие е очевидно това с IQ количествен показател  над 70.

Да спомена че МКБ 11 за пръв път дава възможност за съчетаност на диагнози (РАС и Интелектуални затруднения). Нещо което в МКБ 10 стоеше някак в страни. Ако детето не е аспергер но е с граничен , леко подграничен, много подграничен  интелект то къде да попадне според старата класификация? В новата е видимо къде попада. И спецификите на детето стават  очевидни  за всеки който чете диагнозата според новия класификатор.

Ето за сравнение как е старата класификация и как ще бъде новата.


П.С. И на последно място аспергерите също са в тази класификация,  в най-първата подкатегория, но очевидно се равняват на децата с малко надграничен интелект. Т.е. едно дете с РАС и IQ 71 ще е в една и съща а група с "Аспергер" с IQ 130. Не че е от значение,  съгласна съм, но аз лично бих предпочела тези удивителни човешки създания  да са някак отделени от масата.

Реге, прекрасно го написа и отново благодаря. Това последното изречение, да равнявашIQ 70 и 130 е меко казано нелепо, защото дете с 130 може да има таланти, които нормотипните деца да нямат, макар че има проблеми в комуникацията и социализацията.
 Връщам се назад във времето и спомням за себе си, имах спомени от 4 годишна, тръгнах на градина на пет. Всички страняха, но аз не общувах, нямаха проблем с мен, защото се обслужвах сама  точно от тази възраст. А моето дете от 6 години чак се научи на самостоятелност. Така, няма да задълбавам. Не говорех с госпожи, деца, до един момент ,след което гледах децата техните действия и ги имитирах. Научих глупости и обидих една учителка, защото не знаех какво да правя и да и отвърна, когато ме беше питала нещо. Естествено наказаха ме, не можех да стоя мирна, имаше ме на снимка как си подпирам ръцете под краката си на стола да не мърдам. Доста ме наказваха в последната група, все не ме слагаха в пиеси, все не можеха да ме научат. Не знам как минах периода. Не спях след обед, пак ме наказваха.  В училище много трудно беше, учителката все ми се цупеше, все ме питаше , а мълчах. Докато в 4 клас не я смениха и дръпнах изведнъж. При моето дете е по- тежко, намирам някакви прилики макар и минимално . Но минало заминало,  вероятно има генетичен фактор. Разбира се това са лирични отклонения, по- скоро хората ще помислят, че не съм добре. Детето ми се опитваше да общува, не беше абсолютно некомуникативен. Когато проговори, връщаше се от градина казваше "ти си ненормален". Представете си само, често съм го виждала да плаче сам. Толкова. Било квото било, продължаваме напред, той така или иначе ще ходи на училище, макар и с придружител. И така е по- добре, поне няма да смеят да го обиждат и унижават.

Моето дете на 6.5г. го определиха с IQ 128 в Св. Никола и казаха, че от 130 нагоре ги водят гении и е много хубаво, че макар и умно детето не е гений. Психоложката с която работехме в нашия град от 5 год. му възраст беше убедена, че е Аспергер, но в Св. Никола казаха, че не е съвсем Аспергер и сложиха диагноза ГРР - други високофункциониращ. Същата диагноза като на детето на NightWISH. Казаха в училището да не казвам за диагнозата, защото детето има потенциал да се справи само и само в много краен случай, ако се наложи да търсим външна помощ да покажа епикризата. И детето действително се справи само.
Когато мина на индивидуално обучение в къщи, заради възникнало физическо увреждане имаше и занимания с психолог. Играеха специални игри и единственото което психоложката сподели като признак за проблем е, че историите които му дава да измисля по едни карти никога не завършвали с хепиенд, но не били и с трагичен край, което тя свързваше със ситуацията в която се намира детето и приемаше, че това общо взето е нормално. Тя нито веднъж не спомена дефицити в спектъра, което означава, че детето наистина е успяло да изгради форма на комуникация поне с учителите близка до нормалната за възрастта му. От друга страна то още от детската градина говореше и мислеше като възрастен и общуваше по-лесно с възрастните отколкото с децата.

Много благодаря re_ge за всички обяснения. Новата разпоредба е много по-добра и някак разграничава отделните състояния. Друг е въпроса, че самата оценка също следва да се прави доста по-обстойно. Ние сме ходили до сега в Спектър и в св.Марина Варна. Самото отношение във Варна е доста по-добро от Спектър. Но резултатите от обследването бих казала, че са единтични.

_re_ge, това което пишеш за новостите в диагностиката е много интересно, кога ще го въведат в България?

"1. Проблеми в комуникацията и социализацията" Ако едно дете има например разстройство на речта (експресивна и рецептивна), като единствена диагноза, нима то може да общува и да се социализира качествено? Особено рецептивната реч ако е зле, то няма да разбира всичко, а експресивно, като не може да се изрази вербално, започват подигравки от децата, които могат да го потиснат и то да се изолира. (Само разсъждавам.)

При дъщеря ми, колкото повече се развива речта, толкова по-лесно комуникира с хората (деца и възрастни), тоест с подобряването на реч и разбиране, социализацията ѝ търпи подобрения. Тя е щастлива да общува. После ще дам реални, пресни примери.

"2. стереотипно и консервативно поведение." Това нещо, при моето дете също търпи голямо положително развитие, с развитието на реч и разбиране. До такава степен, че тя е почти неразличима от деца в норма, ако някой ги наблюдава отстрани. Разликата се вижда, когато отговаря ехолалично на въпроси, които не разбира добре. Нали ехолалията е ярък аутистичен маркер.

1. и 2. при моето дете си ги има все още, макар и в лека степен, което автоматично я слага в спектъра (това го видя и психиатърката при 40-минутния преглед).

Относно интелекта, на мен ми е ясно, че си има конкретни тестове, които трябва да се направят, за да се измери максимално точно. Иначе за тези 40 минути докторката я тестваше постоянно, караше я да рисува конкретни неща, да обяснява какво е нарисувала, питаше я най-различни неща, наблюдаваше как комуникира с мен и с баща си. И заключението относно интелекта беше на база това нейно изследване, разбира се не официално.

А това за периферията и леката форма си е чисто професионално мнение, че детето има всички шансове и потенциал, да търпи положително развитие до степен.........ще видим каква. Останалото е Божа работа и разбира се работа на специалисти, семейство и т. н. Така го разбирам аз и така ми бе обяснено.

Не знам дали ви споделих тук, че започнах да влизам в някои часове с нея, разрешиха ми (когато преценя), защото заедно решихме, че за моето дете това е най-полезното нещо, което може да се направи в училище. Никой не ми предложи да подавам документи за СОП, дори и дума не са повдигнали. И  ефектът от моето присъствие се видя още първия ден. Рязко поведението ѝ стана почти отлично, седи до последния час (11:30), не става от чина. Дори започна  да пише, с моя насока (къде и какво), защото си има изоставане от връстниците, което се видя още в 1 клас. Вече чете и пише, но с по-бавни темпове и бързо се уморява. Но все пак се видя, че може, макар и най-вече с моя помощ в 1 клас, относно учебния материал, само аз се занимавах с нея. Специалистите си работеха техните си неща и си следваха тяхната програма, която е преди 1 клас.

По-горе писах, че ще дам примери за социализацията. Когато децата говорят неща, които разбира и играят с нея, тя с радост се включва и е щастлива с тях. Дори по физическо участва в отборни игри. Моята подкрепа, това, че вижда, че има на кого да разчита, направо я кара да разцъфва и аз започвам да съжалявам, че не влизах с нея в 1 клас... Да, това все още не е социализация, защото съм наблизо, но желанието за такава е една добра крачка.

Учителите (тази година са 4 на брой) са много мили и влизащи в положението ѝ. Хем имат изисквания, хем се съобразяват със спецификите ѝ. Винаги, когато заслужи я хвалят и изтъкват пред децата, да обърнат внимание на уменията ѝ. Това я кара да се усмихва и да се чувства значима. По рисуване винаги нейните рисунки са закачени на таблото, въпреки че не разбира съвсем точно условието, но талантът ѝ в тази област се подчертава постоянно.

Здравейте! Някой правил ли е лорета на детето си и електостимулации на мозъка след това? На нас ни назначиха със 100% гаранция, че ще се оправи. Синът ми е на почти 5 години, не говори и има диагноза - детски аутизъм. Струва ми се съмнителна тази "гаранция" и търся отзиви.

Момичета здравейте, днес беше заключителната ни среща със специалист. Другият месец ще получим становище окончателно. По същество - ниво на разбиране се равнява на 24 мес.възраст. Препоръчват ни терапия за овладяване на комуникативно развитие, поведение - днес се навря под масата на терапевтиката и тя запази самообладание и продължи да го изпитва. Въпреки това тя дава надежда, че след година поведенческа терапия детето ще се подобри и се надява да даде по добри резултати. Посъветваха ме никакви лекарства, барокамери и от предния пост за екетростимулации абсурд. Прочетох, че се споменава. За бога не правете това  с детето си, ако не искате да получи необратими последици след това! Това е засега при нас. Много сте приятни всички ,радвам се че ви има.

Ние имаме записан час за еег лорето по препоръка на логопед от нашия град,децата ни бяха в една детска градина,но не сме ходили при нея като специалист.Имала деца положително повлияни след тези стимулации.
Предупреди ни,че се чака година,година и половина.Записани сме от края на юни.

Здравейте,

Искам да попитам за отзиви за метода Томатис? Според вас може ли да навреди, ако не помогне?

Относно Синдрома с Дефицит на Внимание и Хиперактивност (и Импулсивност )

Състоянието е старо колкото света. Има данни, че още Хипократ, 400 години преди Христа, споменава състояние при свои пациенти, което изключително много напомня съвременното описание на СХАДВ. Няма да споменавам Шекспир, Гоьте, които имат в произведенията си  герои, демонстриращи симптоми на състоянието. През 19 век се смята, че симптомите, които имат хиперактивните и/или разсеяни деца са резултат от непослушание/лошо държане и „дефектен морален контрол“.  Началото на миналия век, става очевидно че при това състояние съвсем  не става въпрос за увреждане на интелекта (потвърдено от всички съвременни изследвания). По-късно, че  амфетамините намаляват проявите на ДВХА. Причините за появата/проявата на разстройството не са ясно обособени – счита се че може да има генетичнна подплата ( свързано с острата реактивност – бърза и силна реакция на дразнения на нервната система), проблеми по време на бременност и раждане, екологичен фон,  хранене/алергии , някакви дискретни мозъчни увреди водещи до отклонение във функционирането на ЦНС и много други.

Какво е ясно за сега:
1.Дефинират се точно диагностичните симптоми
2. Стига се до извода че групата на децата, които демонстрират еднакво  слаба резултатност в първите години в училище (не преди това, не преди да е започнало ограмотяването) е доста разнородна. Тя се разделя на две обособени две групи :
А) Първа група - деца със ДВ и ХА и Импулсивност – те както казах няма интелектуални затруднения, но имат проблем да се концентрират върху ученето и от там ниска успеваемост.
Б) Втора група - деца със специфични нарушения в ученето -  дисграфия, дислексия,  дискалкулия и комбинации. При тези деца проблем е самото обучение, специфичния начин за възприемане и от там усвояването на материала, водещо до ниската успеваемост. Изисква се индивидуален подход за всяко дете според особеностите му.  
3. Избрано е Конкретно име на състоянието, което описва спецификата му : Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). В МКБ-10 - код F.90.
3.1. Отклонение : В групата на Генерализираните разстройства F84 (където е аутизма) има състояние с код Ф84.4 което е Хиперактивно растройство с умствено изоставане и стереотипни движения. Тук се поместват децата с частична/атипична спектрална симптоматика, паралелно със интелектуални затруднения и ДВХА. Тук ДВХА не може да бъде извадено от контекста на „обобщеността, комбинираността“ на състоянието си. Чувала съм че с порастването при индивидите от тази група  хиперактивността усяда и даже се обръща в хипоактивност. Всеки родител трябва да помни че проявите на ДВХА НЕ СА водещи, когато говорим са РАС и ИЗ. Тяхната роля е съпътстваща основното състояние. Край на отклонението.
4. В много голяма част от случаите (повече от 50%) СДВХА се проявява съчетано с други отклонения, примерно: РАС, тревожностни разстройства, биполярно разстройство, Специфични нарушения в ученето, отклонения в поведението и т.н.
5. Възможно е подобно поведение да касае темперамент, буйност в детството. Затова на деца от периода на ДГ до 2-3клас не се поставя тази диагноза, защото може проявите да намалеят и изчезнат.... но при поне 50% не изчезват, а се запазват с възрастта.
6. Има две направление от признаци при това Разстройство и съответно при даден индивид може да присъстват симптоми само от едното или само от другото а може и двете направления. Направленията са Дефицит на внимание (често за момичета)  и Хиперактивност и импулсивност (често за момчетата) .  Двете заедно се срещат в 80 % от случите.
7. Състоянието има степен - лека, тежка
8. Симтомите за диагностика са разграничени в две групи  по двете направления (ДВ отделно и ХА и импулсивност отделно). Трябва да има по [еди си колко] симптома от таблиците, които са разписани в диагностичния справочник за всяка група. В зависимост от това по колко симптома има от всяка група диагностирания индивид може да има ДВ и/или ХА. Броят наблюдавани симптоми е различен за деца и за възрастни. Наблюдение – минимум 6 месеца. Трябва да се установи че симптомите не се случват само в училище, а и у дома в ежедневието – навсякъде.
9. Симптомите в направление за ДВ примерно са : трудно задържа внимание, греши от бързане, изглежда разсеян, трудно се организира, отказва да прави неща, които го затрудняват и много други.
10. Симптомите на ХА и импулсивност са : мърда ръце крака, тропа, бяга тича без цел и причина, говори прекомерно, не чака отговор, изпреварва, прекъсва, не умее да пази реди т.н.

И така:
1.Ако дете има РАС и/или Интелектуални затруднения и Разстройство с ДВХА - е очевидно кое е първичното и то е именно РАСи/илиИЗ, върху тях е фокуса. СДВХА е вторично.
2.Ако имаме дете с Разстройство е ДВХА и Специфично нарушение в ученето е очевидно че СДВХА в първичното нарушение, а СНУ вторичното отклонение.
3. Очевидно е че детето може да не се държи като перпетум мобиле (ХА) и пак да има СДВХА, защото някъде „блуждае“ по време на учебен процес, а това е очевиден Дефицит на внимание.
4. Подходът не е лечение. Това не е болест. Работи се с психолог за овладяване на реакции, поведение и т.н. Трябва диагностиката да се смъкне към ДГ според мен, защото 2-3 клас вече се закъснява да се „работи“ с децата за това, да се научат да се самоуспокояват и контролират. Заради състоянието си , младия човек трябва да избира внимателно професионалната си ориентация.
5, Медикаментозно „лечение“ се предприема ако всички други холистични мерки са предприети но са неуспешни и състоянието води до повишена тревожност и ниско качество на живот. В щатите се предписват доста бързо хапченца, но там за всяко нещо има хапченце. Ситуацията е много сложна, казвам ги като засегнат родител. Ако  е класическо състояние ДВХА то не се „израства с времето“ каквото и да съм си мислила преди.

Нашата терапевтка работи с Томатис, но за сега не сме пробвали, защото трябва 2 седмици всеки ден да се ходи, което ни е трудно. Има доста различни програми честно казано не съм много запозната . Иначе отвреме навреме му слага слушалки, също на Томатис , но някакъв по-друг вариант. Притеснявах го да не го превъзбужда, но в случая на синът ми му пуска успокояваща програма.