?Въпроси всякакви за СО? 2024

  • 505 188
  • 13 417
  •   1
Отговори
# 13 365
  • Мнения: 14 916
И как точно ги пресметнахте тези 40000? Ако беше така, да вземе трето да роди 😄 Докато благоверният измисля всякакви схеми, тя направо апартамент ще може да си купи с още едно дете 🤣
Надали въобще има някакви спестявания момичето. Нито е имала възможност да задели такава сума, нито ѝ е минавало през ума да го прави.

# 13 366
  • Мнения: 18 347
Голям хаос настана в народопсихологията българска. Чакайте малко,  самостоятелен човек не е еквивалент на човек, който не се нуждае от подкрепа. Родителска, например, нематериална, материална…Тя може и да е самостоятелна, ама като няма кой да ѝ гледа детето, да го вземе навреме, да го заведе някъде?

# 13 367
  • София
  • Мнения: 37 869
Подкрепата е едно, но тук бащините двери се ползват кат въртележка след всеки любовен провал.
И принасяш с каквот си се сдобил, няма искам - не искам.

# 13 368
  • при късмета
  • Мнения: 25 544
Момичето не е казало и дума за пари. Както винаги, тук има кой да направи сметка вместо нея. Проблема ѝ беше държанието на мъжа ѝ. Финансите ще си ги прецени сама

# 13 369
  • София
  • Мнения: 19 644
Искрено се надявам един ден децата ми да са абсолютно сигурни, че ако някаква такава гадория им се случи, винаги ще имат моята помощ и подкрепа.
Толкова да ме дразни модерното - никой на никого не е длъжен - че няма накъде.
Слава богу, в моя семеен и приятелски кръг не живеем така.

# 13 370
  • София
  • Мнения: 37 869
Помощ и подкрепа е едно, вменено задължение друго.

# 13 371
  • Мнения: 18 347
Вменено от кого?

# 13 372
  • София
  • Мнения: 37 869
От болшинството потребителки на форума.
Често питам дали майките искат, знаят и могат да отглеждат 2-3 дечиня и порасналото си такова.

# 13 373
  • Мнения: 9 123
Тука няма искам или не искам, като детето ти има нужда помагаш с каквото и колкото можеш.

# 13 374
  • Мнения: 18 347
То пък и едни критикарки се навъдиха, дето много ги е еня за чуждите родители и семейства, а собствените си деца изритват на 18 и един ден.

# 13 375
  • Мнения: 17 314
За децата ни сме подкрепа за цял живот. Така върви светът. Ако си мислим, че децата ни са в беда, ще спасяваме. Инстинкт. Въпросът е редно ли е. И доколко. Къде е границата. Ами аз, за себе си, правя следната равносметка: възпитавай и отглеждай 18 години. Плащай частно средно и висше. Издържай. И така, 30 години ми минали да инвестирам в човек. И тъкмо съм решила, че ми се полага живот без ангажименти, достатъчно здрава и с хъс да си поживея поне, поне 10 години, и да ми се изсипе инвестицията у нас, заедно с потенциална нова инвестиция. Ами, не е добре. Временно- да. Но ако временното е да гледам две бебета, вместо с приятели по света, няколко години, не е ок.

# 13 376
  • София
  • Мнения: 37 869
Ето вменено задължение, нали пита Дренка.
И все пак, ако не искам?

Да погледнем от страна на родителите, които вече са извъртяли един цикъл на отглеждане и имат нужда от своя си живот, почивка, финанси.
Обаче се връща дъщерята без доход, без покрив и с две малки деца и котка.
С опция да си стъпи на краката…. никога. Защото обикновено такива истории четем.
Кое е подкрепа и кога тя става задължение?

# 13 377
  • Мнения: 18 347
Теб какво те бърка, че нечии родители си прибрали децата обратно? От опит мога да кажа, че на тези, дет цял живот чакат едно да мине, че друго да дойде, и старото да се не връща, нивгаш не им идва моментът, защото нещо четвърто, шесто или десето се случва и ги изтрещява когато най-малко очакват.

# 13 378
  • София
  • Мнения: 37 869
Теб какво те бърка, какво ме бърка мен, а? hahaha
Същото.

# 13 379
  • при късмета
  • Мнения: 25 544
А защо да няма опция да си стъпи на краката? И то по подразбиране

Общи условия

Активация на акаунт