?Въпроси всякакви за СО? 2024

Нямам дете, не мога да дам мнение, но мога да дам предложение, щом му се отварят ципове. Гледах наскоро клип как примерно зашит плат към цип, който е залепен на нещо като дъска. Тип Монтесори игра. Заедно с копченца и прочее. И детето си играе с тях, откопчава, разкопчава, закопчава и така до безкрай.
https://vm.tiktok.com/ZGe32JPLU/ нещо подобно може да си направите, може да спре да му е интересно чуждото особено вкъщи като си има ципове. То може и навън да взимате дъската.

Детето има съвсем нормално поведение за възрастта си. Всички едногодишни са любопитни и искат да изследват света. То няма все още представа за "собственост", т.е. не знае, че нещото било на еди кой си и пр. Просто му е интересно като нов обект. Няма какво да направиш, а и всеки родител го знае това и не вярвам някой да прави проблем, че бебе му разгледало нещата. Колкото до 8-гпдишното, то е в съвсем друга фаза на развитие, но все пак е дете. Достатъчно е да му кажеш, че не е възпитано да се говори така и приключваш. Не виждам нещо кой знае какво да е станало, че чак толкова да го мислиш. Да защитавам детето си ми се е случило точно веднъж до сега /на 5г е/, и беше, когато друго дете го удари и блъсна на земята нарочно. Ама не се разправях с детето, а с майка му. Общо взето ако има проблем, аз говоря на моето дете, а за другите се обръщам към родителя им. Не ми е работа да възпитавам чужди деца по площадките. Достатъчно го правя професионално, че и в свободното си време да се занимавам. Имат си родители, да се оправят, аз си гледам моето и обяснявам на него. В случая бих взела моето и на висок глас казвам "не си лигльо миличко, каката е явно невъзпитана" и готово. То няма да разбере думите, но ще разбере прегръдката, а майката на каката ще чуе.

Ти сериозно ли? Как може да се влияеш от нещо, което е казало 8-годишно дете? За 8 годишните всички бебета са лигави. Че и чак изпадаш в ступор и ще се обясняваш... Вземи се в ръце, че ако знаеш какво още те чака...

И аз съм учудена от желанието да спориш с осемгодишно и да му обясняваш, че бебето ти не е лигаво/не точи лиги.

Искам да обърна внимание на друго, обаче. Аз съм с висок толеранс към чужди малки деца и от либералните майки, но никога не съм позволявала моето дете да ходи и пипа по количките и вещите на непознати деца, нито съм окей други бебета да ровят моите. Това е нехигиенично и небезопасно и за двете страни.
"Общите" играчки, захвърлени в пясъка, окей, но по количките на хората  - не. Ходиш след него, отклоняваш му вниманието и не допускаш да взема чужди чанти, шишета, ципове, да вади играчки и прочие.
Носи му достатъчно неща, с които да се забавлява.

Детето ти проявява нормален интерес за възрастта. Но то не може да разбере концепцията за мое-чуждо все още. Не го оставяш да рови в колички и чанти докато му обясняваш, че не е хубаво - просто го отстраняваш от мястото и толкова.

8 годишното е дете, въпреки че на фона на едногодишно сигурно изглежда ехей, голям човек. Мож би е добре да помислиш какво за теб означава "да защитаваш" детето. От какво - от бедствие, от огън, остри предмети или от общуването му с околните. Много родители стават свръхпротективни и с това пречат на детето да порасне. В мнозинството от случаите това не се дължи на детето, а на лични особености на родителя.

Има доста литература за деца 1-3 годишна възраст с насоки за родителите. Може да потърсиш и по всяка вероятност ще ти бъде от полза. Отделно има един подкаст "Автентичност" - там професионални психолози в различна област - включително детско развитие, разглеждат теми, които биха били интересни на родителите.

Чуждите вещи не се пипат! И на двете ми деца е ясно това, може би от бебета още като бяха. Въпрос на принципи и други неща. Любопитството е първата стъпка към въображението,да ,така е.Но! не и с чужди вещи:) Осем годишните са брутално откровени,но зрял човек би трябвало да знае това и да разбере,а не да се фрустрира:) Живи и здрави да са дечицата.

В случая по ми е притеснително, че ти приемаш за нормално поведение детето ти да ходи и да взема чуждите вещи, отколкото откровеността на 8-годишно дете. Като страничен наблюдател не бих определила детето ти като лигаво, в смисъл разгевезено, много е малко още, но бих си помислила тази майка защо позволява детето да взема чужди неща и да бърка по чанти и колички. Иначе 8-годишното след като не е виждало неговото братче да прави така, е решило, че това, което друго дете прави, не е правилно и може би с право. Просто са откровени на тази възраст и каквото мислят, си го казват.

Толкова много неща има навън, зор ли е да проявява изследователските си инстинкти с вещите на други хора? Не би трябвало да е толкова трудно да го разсееш, да му показваш разни тревички, животни, вашите играчки, какво ли още не. Не очаквай всички да са склонни да проявят търпение.

Но да се връзваш и обиждаш на думите на 8-годишно дете за мен показва нещо объркано. Не го казвам с лошо, сигурно си уморена, чувствителна. Все пак не е нормално.

Детето ти опознава света, което е напълно нормално и в реда на нещата. Останалите си пазят “собствеността”, което е също нормално и в реда на нещата. Точно сега е моментът детето да научи къде са границите. Много е интересно по чуждите чанти и играчки, но не бъркаме там, не стигаме изобщо до там, а не веднъж като сме стигнали да го махаме. Никога не съм слагала обезопасяване на шкафове. Давала съм да се отворят и да се погледнат неща, някои да се извадят, други - да не се пипат. Всичко това става с мноооого говорене. Достатъчно добре разбират.
Мисля, че заблудата ти идва първо от това, че мислиш, че големите  - и деца, и възрастни, трябва да помагат на малките да опознават света като им позволяват да пипат и дори да си играят с вещите им. Това не е възпитателно, а учи детето, че може да получи всичко, което желае. Не може. Ако много държи може да погледне нещо, но трябва да го върне. Не съм учила детето си да споделя играчките си на 1 година. Не е нужно и не трябва. Към 2-3 год. съм учила, че може да даде само ако иска. Ако не иска,  не дава. Чак около третата започва разбирането за обща игра, споделяне, делете на нещата, изчакване на ред по доброволния и осъзнат начин.
Детето на 8 години съвсем не е невъзпитано, просто може да каже неща, които майки му само ще си помисли. То тепърва гради такт. Не можем да възпитаваме чужди деца, нито да ги обиждаме, нито да спорим с тях и да се разправяме. Как така търсиш обяснение от чуждо дете? Да, лигльо е обида и съвсем не е еднакво дали ще я каже на дете на 1 годинка, което нищо няма да разбере или ще я каже на дете на 4-5, което ще се разплаче и ще му стане обидно. При това положение се разправяш с родителя, не с детето. Много ми е интересен този феномен да заговарвяш и да възпитаваш чужди деца. В момента, в който се изправиш пред майката или бащата и понечиш да кажеш “пък вашето дете нарече моето лигльо” ще осъзнаеш нелепостта на цялата ситуация. Не правим с децата неща, които не бихме направили с възрастните.
Можеш да защитиш детето си само и единствено ако го научиш само да се защитава, да разпознава вербалната и физическа агресия и да реагира. Подминаването на агресия е сигнал за отсрещната страна. В този случай детето ти е много малко за да отвърне именно защото не разбира и не осъзнава обидата. Т.е. рано е за реакция, защото нямаме нараняване. Казвам само “лигльо е обида, когато станеш по-голям ще можеш да отговориш на какичката, но тя преди теб ще разбере какво значи да те обиждат.”
Ако обаче какичката е блъснала детето, то мигновено разбира, че е наранено. Реално инстинктивно ще я блъсне или ще я удари с нещо. Така работи защитата. Тогава търсиш родителите.

И на мен ми се струва нередно ровенето по чужди вещи. Като малка много ме дразнеха децата, които ми взимаха нещата без да питат, пипаха ги, чупеха ги и все едно нищо не е станало. Смятах, че родителите им не са ги възпитали.

Да, на тази възраст детето е любопитно и иска да пипа навсякъде, но зависи от родителя да му покаже къде са приемливите граници, да разгриничи свое от чуждо, редно от нередно. В един по-късен етап ще е много трудно да се отучи от това, ако основите не са положени навреме. Детето ти няма да разбере коментара на другото, по-голямо дете, но според мен ти някъде вътрешно го усещаш като критика към теб, и затова си жегната.

Фрустрацията на младите майки е отчайващо сладка ♥

Не влизаш в пререкания с деца, не им показваш пътя, истина и живота и не се напрягаш за няма нищо.

Предполагам, навсякъде си плътно до детето. Още докато посегне към чанта, цип, го отстраняваш.Ако иска чужда играчка, но детето не я дава, го залъгваш с друга, която носиш.
Дете на 8е също дете. Не е казало някаква грандиозна обида, не се връзвай.На този етап му е трудно да се въздържа да каже което мисли.

8- годишното не е далеч от истината. Личи си и по поста ти. Пълна свобода е равно точно на това поведение. Ограничения има в обществото, златна ми приятелко.

8 годишното е много далече от истината. Бебето си е просто бебе. То пипа всичко и, о ужас, дори си го слага в устата. Лигави го демек. Макар че момиченцето не го казва в тоя смисъл, а като невъзпитано, разлигавено. На тая възраст колкото и да говориш бебето не вдява и след една минута пак е там, , можеш само да се надяваш, че от всичкото това говорене нещо ще му остане. Така че възпитаво-невъзпитано и лигаво-нелигаво бебе, това е нонсенс.
 Подходящото за тази възраст е физическото ограничение. Хващаш, отстраняваш, отвличаш вниманието, тръгвате си.  Неслучайно това е най-тежкия период за родителя, в който се движиш полуприведен, с изострени инстинкти и очите на четири.

Аз пък съм учила моето дете да споделя играчки, още от както беше на година и нещо и започна да се заиграва с децата по площадките. Даже съм я прибирала, когато е отказвала да дава играчки на дечица, с които си играеше по принцип, все пак съм я завела на площадката да си играе с децата, сама може и вкъщи да си играе. Моите приятелки с деца на същата възраст, също процедираха като мен. Тя рядко е искала чужди играчки, ако понякога е харесвала вещ на непознато дете и то не я е давало, гледах да отклоня вниманието й с друго. Съветът ми към авторката е да излиза повече с майки, които мислят като нея, в крайна сметка не е нужно, нито възможно целия свят да харесва нея и детето й. А на него да му отклонява вниманието от вещите на непознатите, да носи повече техни неща и ще свикне в един момент.