И тогава кое му е "доброто"?! 
Пък за забременяване обикновено трябва секс, доколкото знам
Пък за забременяване обикновено трябва секс, доколкото знам
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 18:40 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2024
Здравейте на всички!
Скрит текст:
На 30 години съм и съм във връзка от 5 години.. Първата половин година всичко чудесно, но от там отношенията се бутнаха, като с времето става по-зле. Досега търпях, тъй като съм изключително нерешителна, а и обичам да избутам нещата до самия край, а не при първата трудност и да се откажа. Човекът не е лош, напротив изключително добър е, но нямаме никаква комуникация, не излизаме заедно, не ходим никъде освен за един ден в годината нещо ако излезе, нямаме общи интереси. Рядко дори стоим в една стая
Аз по никакъв начин не се чувствам, желана, обичана, не се чувствам жена.. Нямаме абсолютно никаква близост и интимност... Там пак в месеца веднъж ако стане е добре. Ясно ми е, че страстта и любовта си отиват при някои двойки, но когато съм говорила с него той отрича. Казва, че ме обича и тн., но не го показва изобщо, като тук не говоря за подаръци, срещи, вечери, а за прегръдка, целувка дори.. Още повече че и не предприема никакви действия поне за годеж, все пак живеем заедно от 4 години. Дори не спим в едно легло. В последните 2 години самочувствието ми е сринато, не се чувствам желана от мъжа си.. А се поддържам, тренирам, чист човек съм. Моля за мнение, съвет, каквото и да е ще е от полза!
Благодаря Ви!
Аз по никакъв начин не се чувствам, желана, обичана, не се чувствам жена.. Нямаме абсолютно никаква близост и интимност... Там пак в месеца веднъж ако стане е добре. Ясно ми е, че страстта и любовта си отиват при някои двойки, но когато съм говорила с него той отрича. Казва, че ме обича и тн., но не го показва изобщо, като тук не говоря за подаръци, срещи, вечери, а за прегръдка, целувка дори.. Още повече че и не предприема никакви действия поне за годеж, все пак живеем заедно от 4 години. Дори не спим в едно легло. В последните 2 години самочувствието ми е сринато, не се чувствам желана от мъжа си.. А се поддържам, тренирам, чист човек съм. Моля за мнение, съвет, каквото и да е ще е от полза!
Благодаря Ви!
Тръгни си. Даже може и да не забележи, че те няма.
Сериозно, това каква връзка се води?
Това не е връзка дори.
Мисля, че е това, че е наистина добър човек, ама изключително добър. Нито е избухлив, нито има някакви зависимости, не е мега активен в социалните мрежи, адски работлив е.
Ха ха ха, това ли са ти критериите за доброта. Припадам.
Аз все си мислЕХ, че да няма зависимости, да не избухва и прави скандали, да няма престъпни наклонности, да няма присъди и да работи постоянна работа е програма минимум за нормален мъж. Ама явно не е.
Да, ама поне малко внимание да обръща, да иска да прекара малко време с нея, да я заведе на едно кафе поне, ако не някъде на екскурзия или почивка.
На една жена внимание ѝ трябва. Разминавате ли се като товарни влакове, то това не е връзка. Не знам какво е, някакви чужди, отчуждени хора, които все едно насила са ги събрали.
На една жена внимание ѝ трябва. Разминавате ли се като товарни влакове, то това не е връзка. Не знам какво е, някакви чужди, отчуждени хора, които все едно насила са ги събрали.
Очаквайки да бъда оборен, ще споделя някои лични наблюдения. Жената като правило завързва лесно връзки 
поради причина, че лесно се влюбва. А се влюбва лесно, понеже в началния период се съсредоточава върху 1-2 от положителните качества на мъжа. Бих казал също, че си затваря очите за някои от недостатъците му.
Тъй като основна женска характеристика е незадоволеността, то за същата жена, след изминал кратък период със същия мъж, положителните му качества губят привлекателността си. Или жената вижда и у други мъже същите, че и по-добри .), или почва да мърмори, че мъжът не иска да се усъвършенства.
Тоест претенциите ѝ нарастват. А мъжът си е същия.
Добър човек, ама не иска да става по-добър, особено след като самия той не изисква това от нея.
Съответно - разочарования, по-добре сама и подобни теми в мамата с редовните съвети бий му шута.
поради причина, че лесно се влюбва. А се влюбва лесно, понеже в началния период се съсредоточава върху 1-2 от положителните качества на мъжа. Бих казал също, че си затваря очите за някои от недостатъците му. Тъй като основна женска характеристика е незадоволеността, то за същата жена, след изминал кратък период със същия мъж, положителните му качества губят привлекателността си. Или жената вижда и у други мъже същите, че и по-добри .), или почва да мърмори, че мъжът не иска да се усъвършенства.
Тоест претенциите ѝ нарастват. А мъжът си е същия.
Добър човек, ама не иска да става по-добър, особено след като самия той не изисква това от нея.
Съответно - разочарования, по-добре сама и подобни теми в мамата с редовните съвети бий му шута.
Викаш да няма никакви изисквания, да стои там незадоволена, незабележима и невидима и да си трае. Що обаче?! Щото вече си го избрала и както преди казваха във форума - ми такъв си го избрала. Ми както го е избрала, така и ще си тръгне, то не е казано, че няма право да си поправи грешката...
Здравейте на всички!
На 30 години съм и съм във връзка от 5 години.. Първата половин година всичко чудесно, но от там отношенията се бутнаха, като с времето става по-зле. Досега търпях, тъй като съм изключително нерешителна, а и обичам да избутам нещата до самия край, а не при първата трудност и да се откажа. Човекът не е лош, напротив изключително добър е, но нямаме никаква комуникация, не излизаме заедно, не ходим никъде освен за един ден в годината нещо ако излезе, нямаме общи интереси. Рядко дори стоим в една стая
Аз по никакъв начин не се чувствам, желана, обичана, не се чувствам жена.. Нямаме абсолютно никаква близост и интимност... Там пак в месеца веднъж ако стане е добре. Ясно ми е, че страстта и любовта си отиват при някои двойки, но когато съм говорила с него той отрича. Казва, че ме обича и тн., но не го показва изобщо, като тук не говоря за подаръци, срещи, вечери, а за прегръдка, целувка дори.. Още повече че и не предприема никакви действия поне за годеж, все пак живеем заедно от 4 години. Дори не спим в едно легло. В последните 2 години самочувствието ми е сринато, не се чувствам желана от мъжа си.. А се поддържам, тренирам, чист човек съм. Моля за мнение, съвет, каквото и да е ще е от полза!
Благодаря Ви!
На 30 години съм и съм във връзка от 5 години.. Първата половин година всичко чудесно, но от там отношенията се бутнаха, като с времето става по-зле. Досега търпях, тъй като съм изключително нерешителна, а и обичам да избутам нещата до самия край, а не при първата трудност и да се откажа. Човекът не е лош, напротив изключително добър е, но нямаме никаква комуникация, не излизаме заедно, не ходим никъде освен за един ден в годината нещо ако излезе, нямаме общи интереси. Рядко дори стоим в една стая
Аз по никакъв начин не се чувствам, желана, обичана, не се чувствам жена.. Нямаме абсолютно никаква близост и интимност... Там пак в месеца веднъж ако стане е добре. Ясно ми е, че страстта и любовта си отиват при някои двойки, но когато съм говорила с него той отрича. Казва, че ме обича и тн., но не го показва изобщо, като тук не говоря за подаръци, срещи, вечери, а за прегръдка, целувка дори.. Още повече че и не предприема никакви действия поне за годеж, все пак живеем заедно от 4 години. Дори не спим в едно легло. В последните 2 години самочувствието ми е сринато, не се чувствам желана от мъжа си.. А се поддържам, тренирам, чист човек съм. Моля за мнение, съвет, каквото и да е ще е от полза!
Благодаря Ви!
Повечето чак такива дефицити нямат. 
Ред пил в действие е Джеръмито. Как тънко внушава, че няма смисъл много претенции да имат жените.
Няма идеални връзки и идеални отношения. Много мразя думата "компромис". Трябвало да се правят компромиси във връзките. Не, не е нужно да се правят компромиси. Правят се, понякога, отстъпки 
, но е важно двамата в една посока да гледат, едно и също да искат, с едни и същи вятърни мелници да се сражават. Без особени компромиси.
Да живееш с добър човек и да правиш компромиси със себе си е... компромисно. По-добре сам.
У нас сме над 50 и двамата и не живеем компромисно. Поскарваме се, от време на време, изясняваме после нещата, но си живеем, пътуваме, излизаме. Сексуалният ни живот не е както като бяхме на 30 и бяхме като зайци..., но не е и по веднъж месечно, все пак, макар често да спим в различни стаи, защото хъркаме и двамата.
Надявам се да е станало ясно на питащата, какво трябва да се направи.
, но е важно двамата в една посока да гледат, едно и също да искат, с едни и същи вятърни мелници да се сражават. Без особени компромиси.Да живееш с добър човек и да правиш компромиси със себе си е... компромисно. По-добре сам.
У нас сме над 50 и двамата и не живеем компромисно. Поскарваме се, от време на време, изясняваме после нещата, но си живеем, пътуваме, излизаме. Сексуалният ни живот не е както като бяхме на 30 и бяхме като зайци..., но не е и по веднъж месечно, все пак, макар често да спим в различни стаи, защото хъркаме и двамата.
Надявам се да е станало ясно на питащата, какво трябва да се направи
. 
Аз познавам единици мъже със зависимости, и който не работят, или са много мързеливи за всичко, или не излизат с жените си, или не ходят/не искат да ги водят на почивки. Изобщо не смятам, че е да удариш лотарията, даже обратно - каръшката лотария си ударил, че от толкова нормални ти си хванал и търпиш някакъв, който не покрива минимума. Като гледам и всички жени тук са на мое мнение (което е добре, защото имаме явно висока оценка за мъжете по принцип).