Аз това питане много не го разбрах. Как ще са му уж приятелки и ще му се натискат, а той ще ги води вкъщи?
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2024, 18:40 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2024
Мъжът от новия казус бил ли е наясно с намеренията на "приятелката" и имал ли е нещо "неприятелско" към нея? Умишлено ли я е представял за приятелка, докато са любовници или не е подозирал за намеренията ѝ?
По отношение на броя на децата - всеки има право на избор, но в едно семейство е добре да се напаснат в решението.
Имали сме 2 случая, в които точно мъжът прави дете извън семейството, защото жена му не иска второ/трето дете и после е ясно защо са ни били клиенти.
Аз самата не знам как бих реагирала ако не ни бяха съвпаднали желанията, предвид големия брой деца. Надали щеше да ми е приятно и надали щях да изпитвам точно тези чувства към него. Предполагам важи и за него.
По отношение на броя на децата - всеки има право на избор, но в едно семейство е добре да се напаснат в решението.
Имали сме 2 случая, в които точно мъжът прави дете извън семейството, защото жена му не иска второ/трето дете и после е ясно защо са ни били клиенти.
Аз самата не знам как бих реагирала ако не ни бяха съвпаднали желанията, предвид големия брой деца. Надали щеше да ми е приятно и надали щях да изпитвам точно тези чувства към него. Предполагам важи и за него.
По темата само да споделя, че една мъдра баба преди години ми каза нещо, което е много вярно. " В едно семейство, ако няма второ дете, или жената е болна, или има проблем между съпрузите". Чичи си вижда проблемите. Дано не поддаде да забременява пак!
Или просто да не иска/т друго дете.
Не ми звучи много мъдро тази жена.
Няма как да не усетя ако една жена има намерения към моя мъж.
А ако той, знае за нейните намерения и продължи да общува с нея, това е край.
Ако не осъзнава какво иска тази жена от него ( някои мъже наистина хабер си нямат, но някои се правят на глупави, за да им се четка егото) и му кажа какво мисля и той не вземе това предвид също е край.
Не виждам как мъжът ми ще си води приятелка вкъщи, ако тя има нещо към него. Изобщо не го виждам и да общува с нея 😃 не знам какви мъже имате 😃
А ако той, знае за нейните намерения и продължи да общува с нея, това е край.
Ако не осъзнава какво иска тази жена от него ( някои мъже наистина хабер си нямат, но някои се правят на глупави, за да им се четка егото) и му кажа какво мисля и той не вземе това предвид също е край.
Не виждам как мъжът ми ще си води приятелка вкъщи, ако тя има нещо към него. Изобщо не го виждам и да общува с нея 😃 не знам какви мъже имате 😃
Оффф и на русата амбиция нямат край драмите. Все едни и същи, не ви ли писна бе, момичета?! На мен ми омръзна да ви чета с Чичи, на вас, дето сте там в тия батаци, не знам как не ви писна?!
Човека иска да я върже. Да е зависима от него. Че току виж може и да се усеща, че не го долюбва особено и може да отлети и тя като поотрасне детето.
Ако тя искаше второ, а той не, какви щяха да бъдат причините…тя да го върже или?
Не я обича. Децата са с цел да манипулира и мачка.
Ако обичаш някого се съобразяваш с неговото мнение. А не тропаш с краченце и не се налагаш.
И предвид и старите и драми с този от километри си личи, че не я обича. А е манипулатор и използвач.
Хайде да си припомним:
Кой тропа, се налага, манипулира, държи насила, връзва?!
З@дник ли съм, че не искам второ дете.
ММ винаги е искал 2 деца, че даже и 3 деца. След първото взех решение за себе си, че не искам повече. Днес заделих някакви стари дрехи на детето за дарение и мъжът ми се натъжи. От години му казвам, че повече деца не искам. Дълго съм го обмисляла и съм сигурна в решението си. Като ме попита защо му казах, че не искам да съм бременна, да раждам, да се връщам в ужаса на бебешкия период, да вися вкъщи по майчинство с ревящо бебе. Освен недоспиването и умората бебешкия период беше изключително еднообразен и направо се побърквах. Сега е по голям и игрите и заниманията с него са по разнообразни и интересни. От друга страна ММ почна все по често да си седи на компа или да гледа тв, особено сега когато сме в къщи почти само аз се занимавам с детето. Да, помагал ми е, гледал е детето, но все ми се струва, че е защото е нямал избор примерно ако съм на работа или защото мрънкам. Не разбирам защо настоява за второ при положение, че не примира да прекарва време с детето и сега. Напоследък мрънка ако играе с детето 20 минути при положение, че преди това е бил на компа 1 час. Ходи дори на еднодневни излети. Аз имам свободно време само когато детето спи. А пък за цял свободен ден не смея дори да си помисля.
Сега ми е сърдит, защото съм казала, че бебешкия период е ужасен и че не искам да се връщам отначало. Не се говорело така. Каза, че ми се помагало, а аз му казах, че не искам помощ. Искам някой да го гледа - както в градината - водиш го и шапка на тояга. Ама нали съм майка било моя работа да гледам деца. Явно той като баща само помага.
З@дник ли съм, защото ми харесва да се наспивам, да съм отпочинала. Защото искам да правя и други неща освен гледане на дете.
ММ винаги е искал 2 деца, че даже и 3 деца. След първото взех решение за себе си, че не искам повече. Днес заделих някакви стари дрехи на детето за дарение и мъжът ми се натъжи. От години му казвам, че повече деца не искам. Дълго съм го обмисляла и съм сигурна в решението си. Като ме попита защо му казах, че не искам да съм бременна, да раждам, да се връщам в ужаса на бебешкия период, да вися вкъщи по майчинство с ревящо бебе. Освен недоспиването и умората бебешкия период беше изключително еднообразен и направо се побърквах. Сега е по голям и игрите и заниманията с него са по разнообразни и интересни. От друга страна ММ почна все по често да си седи на компа или да гледа тв, особено сега когато сме в къщи почти само аз се занимавам с детето. Да, помагал ми е, гледал е детето, но все ми се струва, че е защото е нямал избор примерно ако съм на работа или защото мрънкам. Не разбирам защо настоява за второ при положение, че не примира да прекарва време с детето и сега. Напоследък мрънка ако играе с детето 20 минути при положение, че преди това е бил на компа 1 час. Ходи дори на еднодневни излети. Аз имам свободно време само когато детето спи. А пък за цял свободен ден не смея дори да си помисля.
Сега ми е сърдит, защото съм казала, че бебешкия период е ужасен и че не искам да се връщам отначало. Не се говорело така. Каза, че ми се помагало, а аз му казах, че не искам помощ. Искам някой да го гледа - както в градината - водиш го и шапка на тояга. Ама нали съм майка било моя работа да гледам деца. Явно той като баща само помага.
З@дник ли съм, защото ми харесва да се наспивам, да съм отпочинала. Защото искам да правя и други неща освен гледане на дете.
Ти чела ли си старите и постове и драмите и с този човек?
Дори и да не ги бях чела пак ще съм на мнение, че тя е в пълното си право да иска или да не иска второ бебе.
Мъж който обвинява жена си, че е болна и той трябва да поеме грижата за детето си е долнопробен боклук и тук обичта няма място.
И това е капка в морето.
Дори и да не ги бях чела пак ще съм на мнение, че тя е в пълното си право да иска или да не иска второ бебе.
Мъж който обвинява жена си, че е болна и той трябва да поеме грижата за детето си е долнопробен боклук и тук обичта няма място.
И това е капка в морето.
Какъв и защо е долнопробен боклук?!
Имала помощ от него, свекърва и платена…четох.
Тя му казвала просто НЕ, без да се обяснява.
Последно той настоява или “ако настоява”?!
Имала помощ от него, свекърва и платена…четох.
Тя му казвала просто НЕ, без да се обяснява.
Последно той настоява или “ако настоява”?!
Само да кажа, че не съм тръгнала да се развеждам. И аз като много други да си помрънкам тук.
Правим неща заедно разбира се. Пътувахме докато времето беше хубаво, излизали сме заедно почивните дни, често бяхме и на заведение и с познати. Просто през седмицата се редувахме вечерно време след яслата. Тогава или почивах или чистех вкъщи. Походите на които ходи са интензивни, чесно казано не са моето нещо, а и детето е малко и няма кой да го гледа да идем някъде заедно.
Всеки път когато съм била уморена или недоволна ми се е обяснявало колко много ми се помага и че едва ли не аз нищо не правя. С времето почнах да се оплаквам все по малко. Приела съм, че като имам дете няма да имам много свободно време. Не ми пречи че готвя и чистя, това е нещо, което трябва да свърша, искам детето да яде готвено и разнообразно, а и дори да се разведа пак ще трябва да го правя.
Мисля, че се подразник, защото той настоява за дете и се мъчи да ме манипулира. Няма значение какво ще кажа, как ще кажа - даже ми се сопна, че какво ще правим ако той държи да има второ. Казах му да търси друга жена.
Правим неща заедно разбира се. Пътувахме докато времето беше хубаво, излизали сме заедно почивните дни, често бяхме и на заведение и с познати. Просто през седмицата се редувахме вечерно време след яслата. Тогава или почивах или чистех вкъщи. Походите на които ходи са интензивни, чесно казано не са моето нещо, а и детето е малко и няма кой да го гледа да идем някъде заедно.
Всеки път когато съм била уморена или недоволна ми се е обяснявало колко много ми се помага и че едва ли не аз нищо не правя. С времето почнах да се оплаквам все по малко. Приела съм, че като имам дете няма да имам много свободно време. Не ми пречи че готвя и чистя, това е нещо, което трябва да свърша, искам детето да яде готвено и разнообразно, а и дори да се разведа пак ще трябва да го правя.
Мисля, че се подразник, защото той настоява за дете и се мъчи да ме манипулира. Няма значение какво ще кажа, как ще кажа - даже ми се сопна, че какво ще правим ако той държи да има второ. Казах му да търси друга жена.
Виждам, че все още се занимавате с моя казус, та ще пиша пак.
Мисля, че основно се чувствам виновна, че не успявам да се отдам изцяло да бъда майка. Не мога да потуша "жаждата" за нещо друго различно от деца, семейство и домакинство. Мъжът ми играе точно по тази струна, както и факта че съм имала помощ. В момента се намествам в един спокоен и щастлив живот. Но пък така блокирам неговата мечта да има 2 деца. Не е и толкова лесно просто да се разделим, ако не съвпадаме като виждания.
п.п. Ако ви е писнало, просто не ме четете/пишете, както аз правя с други теми, които не намирам за интересни.
Чета всички мнения, има много добри гледни точки и благодаря на включилите се.
Мисля, че основно се чувствам виновна, че не успявам да се отдам изцяло да бъда майка. Не мога да потуша "жаждата" за нещо друго различно от деца, семейство и домакинство. Мъжът ми играе точно по тази струна, както и факта че съм имала помощ. В момента се намествам в един спокоен и щастлив живот. Но пък така блокирам неговата мечта да има 2 деца. Не е и толкова лесно просто да се разделим, ако не съвпадаме като виждания.
п.п. Ако ви е писнало, просто не ме четете/пишете, както аз правя с други теми, които не намирам за интересни.
Чета всички мнения, има много добри гледни точки и благодаря на включилите се.
Какви и защо да чета.
Задава се въпрос, конкретен.
Едит: Ахх, ето…на нея просто не и’ се иска да е отново майка, самата тя се чувства “виновна” от този факт, но форумът реши, че мъжът и’, който явно принципно иска, говори за второ дете е “долнопробен боклук”, “комплексар”, “манипулатор”, с който трябва да се разведе.
Няма нищо лошо да не иска второ дете, както няма нищо лошо и съпругът и’ да иска, говори за такова.
Нито единият е задник, нито другият долнопробен боклук, нито заради това трябва да се разведат.
Задава се въпрос, конкретен.
Когато го срещнах бях много добре финансово и кариерно, но едно дете и разни други препятствия ме потопиха. Знам обаче, че като поотрасне още малко ще имам повече възможности. И аз съм се чудила дали това не го дразни в някаква степен, но не съм забелязала маркери. Иначе си мисля, че е по вероятно да е имидж, его да го видят какво перфектно семейство е направил.
По принцип не говоря защо не искам, просто казвам НЕ. Но май сега най после моя отказ е пробил в съзнанието му и се засегна. А не се обяснявам, защото знам че ще се вкисне.
Не се налага да се занимава с домакинство, защото в тези 20-30 минути, които е с детето гледам да отметна задачи. Аз имам по пластично работно време и през деня готвя, чистя, пазарувам. Иначе лятото се редувахме кой да е с детето навън. Но в къщи той почти не се занимава, а то това е най тягосно и бавно върви времето.
Каза, че няма проблем да гледа второто, но аз трябва да осигурявам доходите. Само дето докато аз гледах първото и си работех и осигурявах добър доход в семейството.
Пазя се, но съм решила ако все пак стане нещо да направя аборт.
По принцип не говоря защо не искам, просто казвам НЕ. Но май сега най после моя отказ е пробил в съзнанието му и се засегна. А не се обяснявам, защото знам че ще се вкисне.
Не се налага да се занимава с домакинство, защото в тези 20-30 минути, които е с детето гледам да отметна задачи. Аз имам по пластично работно време и през деня готвя, чистя, пазарувам. Иначе лятото се редувахме кой да е с детето навън. Но в къщи той почти не се занимава, а то това е най тягосно и бавно върви времето.
Каза, че няма проблем да гледа второто, но аз трябва да осигурявам доходите. Само дето докато аз гледах първото и си работех и осигурявах добър доход в семейството.
Пазя се, но съм решила ако все пак стане нещо да направя аборт.
Едит: Ахх, ето…на нея просто не и’ се иска да е отново майка, самата тя се чувства “виновна” от този факт, но форумът реши, че мъжът и’, който явно принципно иска, говори за второ дете е “долнопробен боклук”, “комплексар”, “манипулатор”, с който трябва да се разведе.
Няма нищо лошо да не иска второ дете, както няма нищо лошо и съпругът и’ да иска, говори за такова.
Нито единият е задник, нито другият долнопробен боклук, нито заради това трябва да се разведат.
Какви и защо да чета.
Задава се въпрос, конкретен.
Задава се въпрос, конкретен.
Мислиш ли, че ще си губя времето с това заради теб
Мнението ми е на база всичко, което е писала, не само този и пост, но и старите.
Виждам, че все още се занимавате с моя казус, та ще пиша пак.
Мисля, че основно се чувствам виновна, че не успявам да се отдам изцяло да бъда майка. Не мога да потуша "жаждата" за нещо друго различно от деца, семейство и домакинство. Мъжът ми играе точно по тази струна, както и факта че съм имала помощ. В момента се намествам в един спокоен и щастлив живот. Но пък така блокирам неговата мечта да има 2 деца. Не е и толкова лесно просто да се разделим, ако не съвпадаме като виждания.
п.п. Ако ви е писнало, просто не ме четете/пишете, както аз правя с други теми, които не намирам за интересни.
Чета всички мнения, има много добри гледни точки и благодаря на включилите се.
Мисля, че основно се чувствам виновна, че не успявам да се отдам изцяло да бъда майка. Не мога да потуша "жаждата" за нещо друго различно от деца, семейство и домакинство. Мъжът ми играе точно по тази струна, както и факта че съм имала помощ. В момента се намествам в един спокоен и щастлив живот. Но пък така блокирам неговата мечта да има 2 деца. Не е и толкова лесно просто да се разделим, ако не съвпадаме като виждания.
п.п. Ако ви е писнало, просто не ме четете/пишете, както аз правя с други теми, които не намирам за интересни.
Чета всички мнения, има много добри гледни точки и благодаря на включилите се.
Колко помощ да си имала? Защото съм те чела и то всичко май върху теб е падало.
Четох ти и мнение как ти казвал, че няма да те пази и ще те забремени.
Което е страшно грозно и проявява за пореден път пълно неуважение.
Жената решава за забременяване. Не мъжа. Тук мъжа няма думата.
Щом жената е тази, която 9 месеца го носи, търпи всякакви физични и психични промени. Жертва си развитието в кариерата + и става зависима, то тя е тази, която решава.
Господина може само да попита. Толкова право има
В случая обаче той явно не те смята много за човек, а за някаква разплодна кобила, която трябва да му изпълнява претенциите. Дреме му ти какво искаш. Той и едва ли знае за тази "жажда".
Но и да знае, като те чета, не му пука.