Много копнея за бебче, но не сме готови...

  • 5 169
  • 110
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 390
Знаете нещо за болежките на майка ми ли? Или живеете вкъщи и сте чували за нашите сметки????
Казвам, че когато има помощ е добре, когато няма е в пъти по трудно, пък вие си пишете по инерция.
Я по-спокойно с тона! Ти пишеш по инерция, да си споделиш колко ти е тежко и да даваш акъл, без да знаеш кой какви възможности за помощ има. Изборът да имаш деца е твой и не трябва да е съобразен с това дали ще има на кого да ги оставиш. Не е сложно за разбиране...уж.

Вашият тон не е ок. Вие ми говорите на "ти" и вие ми разправяте как баби и дядовци са ДЪРТИТЕ. И как трябва да гледат деца, щото родителите пиели бира и мятали кючеци. Нещо четене с разбиране не ви се отдава особено. Въобще не съм обяснявала колко ми е тежко, особено пък на вас. Казах, че ТЕЖИ и е трудно, което е МОЯТА истина . И да понеже не е сложно за разбиране, децата боледуват, родителите имат нужда от болнични и понякога е невъзможно, там е възможно човек да опре до помощ, а не за да излиза да си прави кефа, единственият ви довод - безумен. . Акъл особено на "нарцис" като вас никога не бих дала. Това е тема с мнения, моето е такова, вашето друго. Само че вие обиждате, не аз. Хайде със здраве, дано получите медала на храбростта!

# 61
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 650
Темата доста се отклони, но фактите са, че след майчинството детето отива на ясла /градина и започват едни безкрайни боледувания, които (дори разделени с таткото) означават много отсъствия от работа. Затова е добре човек да има помощ, колкото може повече, и да има добри работни позиции отпреди това.
Пък защо и да не направи понякога нещо хубаво за себе си, да излезе някъде и да пие бира с други хора или да не отиде на концерт. Нищо осъдително няма в това.

Надявам се един ден да бъдем баби и дядовци и да гледаме внуците си повече, отколкото пишем тук.
На първо място, те ще са деца на нашите деца, за които ни боли и на които да помогнем.
На второ място, малките деца носят толкова много безкористна радост, че не виждам защо да не искаш да прекарваш време с тях, ако ги има.

# 62
  • Мнения: 2 226
Аз смятам, че е чудесно да им помощ, но в моето обкръжение имам познати, чието поведение хич не одобрявам.

А именно , две познати родиха и буквално тикнаха детето на майките си и си го прибират само уикенда.

Едната дори вече поиска второ, защото да били с малка разлика, а понеже имат да изплащат кредит, тя сега майчинство няма да има , а майка и си дава всички пари да им помага, пък и бебето гледа.

Не бих причинила това на моята майка.

Едва ли авторката е такъв тип жена, но наистина трябва да помисли трезво, колко нечестно е да седне на раменете на мъжа си или родителите си финансово , без осигуровки, без стаж, без майчинство.

А само след няколко години ще е напълно разумно и много по-лесно да си роди дете.

А иначе, не знам защо не може да спре да го мисли, може би няма достатъчно неща в ежедневието й, които я правят щастлива и затова толкова иска дете.(Само спекулация)
Затова казвам, да си направи живота колкото може по-пълноценен и интересен през тези няколко години.

# 63
  • Мнения: 19 081
Ще прекарвам време, но не бих ги отглеждала. Има голяма разлика.

# 64
  • Мнения: 2 604
Не забравяйте, че през седемдесетте години почти не е имало автоматични перални, памперси, готови пюрета. Било е доста по-тежко физическо, от колкото сега. Нормално е било да са имали повече помощ. Доста често млади и стари са живяли на едно.
Сега е различно.

# 65
  • Варна
  • Мнения: 5 421
Сега като се замисля, и аз имах такива мисли точно на възрастта на авторката, но от днешна гледна точка се радвам, че не съм ги осъществила. Вече съм завършила магистратура, отделно имам друга квалификация, нова професия, която обичам, друг мъж до себе си, имаме жилище, доходи, всички условия, и най-важното - и двамата се чувстваме готови - и финансово, и емоционално. Сега работим за бебе, но сме много по-улегнали и спокойни от авторката. Няма го това психясване - искам го сега и веднага.
Прочетох, че и сватба имат да подготвят. Това също си е много стресиращо и времеемко. Авторката учи уж тежка специалност, пък и работи, пък и запазва ресторанти, менюта, декорации, пък има време и за спорт. Върти мъж и домакинство. Евала ако всичко е истина!
Бабите и дядовците щом работят, вероятно ги гласи за финансова помощ. Може да ѝ дават пари за бавачка. Не е изключена опция.

Съветът, който написа една съфорумка, много ми хареса - чети книги за майчинството. Гледай видеа. Запознай се с цените на всички бебешки стоки и медицински услуги и калкулирай бъдещите ви месечки разходи. Обърни внимание на здравето си. Ходи редовно на гинеколог, пускай си изследвания, за да си сугурна, че след дипломирането и сватбата ще е безопасно да започнете с опитите.

# 66
  • Мнения: 18 901
Заедно сме живели, освен децата съм готвила за всички и хранила животни. Прала на ръка  и разнасяла водата че се пълни ямата , из двора нося. Тя не носи , защото пере малко.
 Така наредили.
 Къпане в корито в стаята ни, от банята на поне десетина метра нося и изнасям.
 Свекървата се връща от нива, надига капака на тенджерата и ако  е празна ,случвало се  е,  реже комат хляб, слага шарена сол, сирене , и си пере забрадката от тензух, тумбелка по нашенско,  и  на улицата до тъмно. Веднъж се заблудих, че пере пелени и донесох още една ,голям конфуз, ама ми се е искало.
 Другите,  и свекърът ,да се оправяме.

 Но го смятахме за нормално.
 Като отраснаха - имаше контакт, взема от градина ,че да я  пускат навреме,  и по-рано. Съседката и е шеф.
 Проблемът е ,че някои ,не всички, не искат промяна на статуквото си на свободни хора. Не искат да се лишат от екстрите ,дето имат ,свободата си. А майчинството си  е  лишение от личен живот.

# 67
  • Мнения: 529

Как да направя времето да минава по-бързо, да се разконцентрирам от тази идея? Как да се подготвям, докато чакам подходящия момент? (Обмислям в свободното време да започна и да спортувам, за да може да направя тялото си по-здраво за бъдещата бременност.)

Тоест въпросът ти е как временно да позабравиш тази фикс идея с бременността? Според мен много не вървиш в посока на "отлагане", щом споменаваш, че семействата са зад гърба ви.

Да са зад гърба ви е едно - да, ако се случи инцидентно ще са зад гърба ви за помощ и подкрепа. Но наистина ли няма да ти е съвестно да търсиш постоянно помощ (и финансова, и морална) само защото не можеш психически да се справиш с това желание за дете? Това, че сега балансираш учене и работа няма нищо общо с балансиране на учене и гледане на дете, всики майки тук ти го казаха. Приятелят ти явно си има стабилна работа, но не иска засега да се нагърбва с отглеждане на дете. Ще постъпиш егоистично и към него, ако не се откажеш временно от "копнежа си". Дори може и да си развалите отношенията, ако не се съобразиш с нежеланието му на този етап.

Та моят съвет е да се концентрираш върху това - че е наистна несправедливо към родителите ти и приятеля ти да настояваш. Става въпрос за година и половина чакане, ако нямаш волята да изчакаш година и половина, как ще имаш волята да отглеждаш дете?!

# 68
  • София
  • Мнения: 2 731
Няма да чета коментарите преди моя, ще ме извините.
Да разчитате на друг за помощ в отглеждането, но много да го искате - не ви ли звучи леко смешно. Аз станах майка към края на 26тата си година, но имахме собствено жилище, сами сме в София,  имах стабилна работа с много добро майчинство. Какво? Мама и тати ще ви издържат ли? Или с корем ще ходиш на изпити? Помислете реално върху нещата и първо си стъпете на краката - вашите, а не чуждите!

# 69
  • София
  • Мнения: 2 110
Авторке, мъжът на колко години е?

Спомена ли се някъде или авторката не отговори? Rolling Eyes

# 70
  • Мнения: X
Как да те разубедя?
За един довод се сещам. Не искаш ли да си завършиш, да започнеш сама да си вадиш хляба по специалността и да си поживееш, да попътуваш малко, например, с мъжа ти, преди да се ангажираш с бебе? Да се порадвате на младостта сами? Бебето на 24 години няма да избяга, има време за всичко. Поне това е моята философия на малко по-голяма възраст от твоята.

В противен случай, щом си организирана и имаш финансова стабилност от мъжа, както и помощ от родители, предполагам, няма да е проблем и да родиш. Някои дейни жени са факири - деца "изпраскват", изпити вземат, индивидуално е. На моя държавен изпит бях с колежка с 3-месечно бебе, справи се супер момичето. Замисли се обаче също какво по-напред искаш - ще се утвърждаваш на първата работа ли, семейство ли ще стартираш..

Последна редакция: ср, 03 яну 2024, 16:01 от Анонимен

# 71
  • Мнения: 405
Авторке, ще си готова да станеш майка, когато спреш да мислиш за бъдещото си дете като за "бебче". "Бебче" и "бебченце" искат девойките, дето изобщо не са готови да го имат. Извинявам се, ако звуча грубо, просто споделям мнение от дългогодишни наблюдения покрай себе си. Слушай мъжа си, явно е по-зрелия от двама ви. Бебетата няма да ти избягат. Само на 24 си, целия живот е пред теб.

# 72
  • Мнения: 2 005
Как да спреш натрапчиви мисли?
С много воля, самодисциплина и самопознание.
Замисли се и започни да си задаваш въпроси: Защо го искам? Какво ще ми даде? Какво аз ще му дам?
Опознай себе си - дали го искаш, защото ще го гушкаш и ще си играеш с него? Или го искаш, за да го учиш и възпитаваш? Дали нещо не ти липсва сега, някаква пустота, която искаш да запълниш с нови емоции и преживявания? Дали копнееш за някаква промяна или да се докажеш как ще бъдеш идеалната майка?
   Опознай и наблюдавай мъжа до теб: забелязва ли малките деца, покрай които минава? Умилява ли се от бебета или не ги забелязва? Какъв тип мъж е: който смята, че задължението му като съпруг е да носи пари или се включва с удоволствие в поддържането на дома и домакинството? Трябва ли да повтаряш, напомняш и се бориш за да направи нещо по дома или сам се сеща? Или като се върне от работа е уморен и с нищо не му се занимава?
   Когато ти омръзне да си отговаряш на въпросите и започнат пак мисли за бебета и колко е прекрасно да си имаш едно, си кажи: Сега няма да мисля за това, има време.
   Когато успееш да дисциплинираш мислите си, ще разбереш, че си по-пораснала и готова за следващ етап от живота си. Да дисциплинираш ума си е  трудно, много трудно. Но е нещо, което ще ти е необходимо в живота.
     Представи си ситуация: имаш бебе, то киха, кашля и тебе те заливат натрапчиви мисли - колко е болно, как ще се оправя, докторите ще го спасят ли? Как ще се справиш с тези мисли?

# 73
  • Мнения: 10 959
Както някой писа по-назад бебчето ще тръгне на ясла/ градина и се почва 3 дена там, 3 седмици сополи у дома. И представете си млада майка, учеща, която ще трябва да ходи на лекции. Или млада майка с 0 стаж и я някой се е излъгал да я вземе на работа и хоп - болничен всеки месец. Кой ще я търпи? Никой. То за това се завършва университет, почваш работа, трупаш стаж, трупаш житейски опит.

За мен е много важно човек да има житейски опит. Не може някой да ме убеди, че с един акъл се гледа дете на 24 и 34. То на 24 години физически и биологично си готов за дете, ама емоционално може да си на никъде. То има хора и на 40, дето не са се осъзнали.

А това дали бабите ще гледат децата... аз не бих, живот и здраве. Да помогна - ок, ама да отлгеждам още едно дете - твърдо не! Дето се казва, най-после твоето дете е пораснало, взело си е живота в ръце, отървал си се еди вид Grinning и оп, айде бебчето-внуче, че сърцето щерката не траело и трябва да поддържа социален живот Grinning

# 74
  • София
  • Мнения: 29 191
И е много важно бащата да си пуска болничен, за да си гледа детето, ако/когато се налага, а не да разчита някоя от бабите да му гледа детето.

Общи условия

Активация на акаунт