За съжаление или пък щастие, сега поради икономическата обстановка доста хора ще се наложи да си гледат сами децата, дори да искат друго.
- Публикувана: 2 ян. 2024, 21:26 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2024, 16:28 ч.
Много копнея за бебче, но не сме готови...
Как да спреш натрапчиви мисли?
С много воля, самодисциплина и самопознание.
Замисли се и започни да си задаваш въпроси: Защо го искам? Какво ще ми даде? Какво аз ще му дам?
Опознай себе си - дали го искаш, защото ще го гушкаш и ще си играеш с него? Или го искаш, за да го учиш и възпитаваш? Дали нещо не ти липсва сега, някаква пустота, която искаш да запълниш с нови емоции и преживявания? Дали копнееш за някаква промяна или да се докажеш как ще бъдеш идеалната майка?
Опознай и наблюдавай мъжа до теб: забелязва ли малките деца, покрай които минава? Умилява ли се от бебета или не ги забелязва? Какъв тип мъж е: който смята, че задължението му като съпруг е да носи пари или се включва с удоволствие в поддържането на дома и домакинството? Трябва ли да повтаряш, напомняш и се бориш за да направи нещо по дома или сам се сеща? Или като се върне от работа е уморен и с нищо не му се занимава?
Когато ти омръзне да си отговаряш на въпросите и започнат пак мисли за бебета и колко е прекрасно да си имаш едно, си кажи: Сега няма да мисля за това, има време.
Когато успееш да дисциплинираш мислите си, ще разбереш, че си по-пораснала и готова за следващ етап от живота си. Да дисциплинираш ума си е трудно, много трудно. Но е нещо, което ще ти е необходимо в живота.
Представи си ситуация: имаш бебе, то киха, кашля и тебе те заливат натрапчиви мисли - колко е болно, как ще се оправя, докторите ще го спасят ли? Как ще се справиш с тези мисли?
Чудесен съвет! Браво! Наистина е хубаво да помагаме посредством въпроси, тъй като човекът се замисля едва тогава. Око просто кажем "Не. Не е време сега./Да, време е." няма смисъл изобщо от това, защото всеки преценява за себе си.
С много воля, самодисциплина и самопознание.
Замисли се и започни да си задаваш въпроси: Защо го искам? Какво ще ми даде? Какво аз ще му дам?
Опознай себе си - дали го искаш, защото ще го гушкаш и ще си играеш с него? Или го искаш, за да го учиш и възпитаваш? Дали нещо не ти липсва сега, някаква пустота, която искаш да запълниш с нови емоции и преживявания? Дали копнееш за някаква промяна или да се докажеш как ще бъдеш идеалната майка?
Опознай и наблюдавай мъжа до теб: забелязва ли малките деца, покрай които минава? Умилява ли се от бебета или не ги забелязва? Какъв тип мъж е: който смята, че задължението му като съпруг е да носи пари или се включва с удоволствие в поддържането на дома и домакинството? Трябва ли да повтаряш, напомняш и се бориш за да направи нещо по дома или сам се сеща? Или като се върне от работа е уморен и с нищо не му се занимава?
Когато ти омръзне да си отговаряш на въпросите и започнат пак мисли за бебета и колко е прекрасно да си имаш едно, си кажи: Сега няма да мисля за това, има време.
Когато успееш да дисциплинираш мислите си, ще разбереш, че си по-пораснала и готова за следващ етап от живота си. Да дисциплинираш ума си е трудно, много трудно. Но е нещо, което ще ти е необходимо в живота.
Представи си ситуация: имаш бебе, то киха, кашля и тебе те заливат натрапчиви мисли - колко е болно, как ще се оправя, докторите ще го спасят ли? Как ще се справиш с тези мисли?
Чудесен съвет! Браво! Наистина е хубаво да помагаме посредством въпроси, тъй като човекът се замисля едва тогава. Око просто кажем "Не. Не е време сега./Да, време е." няма смисъл изобщо от това, защото всеки преценява за себе си.
Как копнеете за бебчета на по 24 години, чудя ви се. Щото нямате идея какво ви чака. После на 34 ще ревеш, че не си се наживяла и ще те тръшне втори пубертет. Дано да осъзнаваш, че това не е играчка, че да я върнеш после. А да чакаш на баби.. недей да чакаш, всички са много силни на приказки. Мъжа ти е изцяло прав и добре, че има поне един със здрав разум в картинката.
Аз нещо такова си помислих първо. Някак се сешам за купищата теми точно напоследък в раздела - за проблеми с бащата, проблеми с гледането на детето, как да се справя, той колко се променил, насилие... Някаква епидемия. Не казвам, че е задължително да стане някое от тези неща, но залагам, че много от тези жени по някакъв начин са прибързали с детето.
За бабите дори да искат да помагат, някой път се разминават очакванията, каква и колко помощ, също дали се съобразяват с майката. Те всички искат внуци, но даването на детето може да се окаже не такава идилия. Не знам как се разчита на това като аргумент.
Авторката е доста млада, на мен ми звучи малко фиксация и инфантилно това, бебе-бебенце, как да издържа да изчакам... Само бебе ли осмисля вреемто и живота? Ако имах щастлива връзка и доходи на тия години щях да довърша ученето и да попътувам, хобита, време за мен и за нас.
Авторке, що не седнеш с вашите да ги питаш, ако имаш дете утре, как си представят те помощта? Ако реве по цял ден и нощ, ще го взимат ли, за да го гледат вкъщи през седмицата, а ти да учиш за изпити и да го виждаш само събота и неделя? Ще го взимат ли през уикенда? Ще са съгласни ли да ви издържат, ако мъжът ти си загуби работата? Ще са съгласни ли да се преместиш у тях с бебе на ръце, ако с мъжа ти се разделите?
Защото повечето днешни баби като помощ разбират, че ще дават съвети.
И някой лев на погачата.
Защото повечето днешни баби като помощ разбират, че ще дават съвети.
И някой лев на погачата. 
Авторке, ще си готова да станеш майка, когато спреш да мислиш за бъдещото си дете като за "бебче". "Бебче" и "бебченце" искат девойките, дето изобщо не са готови да го имат. Извинявам се, ако звуча грубо, просто споделям мнение от дългогодишни наблюдения покрай себе си. Слушай мъжа си, явно е по-зрелия от двама ви. Бебетата няма да ти избягат. Само на 24 си, целия живот е пред теб.
Преди да родя и аз исках директно да прескочим първите години. Сега мисля различно като виждам първите зъби, как се учи да се обръща, да пълзи, бебешкия му смях. Да, нямам време да пия кафе на спокойствие, не спя добре от 8 месеца, на моменти е еднообразно, но знам, че всичко си струва.
Да, само че децата идват в пакет с всичките си етапи, периоди, зъби, колики, безсънни нощи, пюре по стената в хола, ужасните две и кошмарните три, безсънни нощи, напишкания матрак на спалнята, първото МАМА, първи учебен ден, успехи на олимпиади и състезания, безсънни нощи, пубертет, гаджета, безсънни нощи, кандидатстудентски изпити... Иии после за капак носят и внуци. 
Така де, човек няма избор кога или как да си хване детето и трябва да вземе доброто, лошото, радостното, трудното, страшното и всичко останало.
Така де, човек няма избор кога или как да си хване детето и трябва да вземе доброто, лошото, радостното, трудното, страшното и всичко останало.
Аз бях като теб, много исках дете от 18 годишна. С ММ се оженихме когато бях на 22г. А на 23 родих първото ни дете, получи се веднага, от един единствен път. И двамата бяхме студенти, той и работеше, аз само учех редовно. Имахме осигурено жилище, така че не пращахме наем. Финансово не беше лесно, защото ако нямаш 12м трудов стаж, нямаш право на майчинство, само социално. Тогава, през 2012г. беше 100лв. + детски надбавки. И с помощта за майки студентки, стипендия за успех и заплатата на ММ стигнаха, за да живеем нормално през първата година на детето. Кърмих го изцяло и не сме давали пари за АМ, което си е голям разход. Родих точно когато трябваше да започна да правя дипломна работа, затова отложих. Родителите и на двама ни работеха, но за щастие свекърва ми беше на сезонна работа и през зимата си беше вкъщи, така тя пое да гледа бебето през деня, докато аз правех дипломна работа. Малкият беше на 4м. Защитих бакалавър когато беше на 7м. И после през лятото бях свободна да се грижа за него, но не получавах нищо - само детски надбавки. Есента записах магистратура, малкият беше на година и 1м. Баба му го пое, защото не беше приет на ясла. Защитих магистратура и започнах докторантура веднага. Малкия го приеха на ДГ и с докторантурата имах повече време за него. А мъжа ми започна добре платена работа по специалността. Детето беше на 5г. Когато и аз започнах истинска работа. Вече исках второ но решихме да изчакаме поне 2г. За да мога да имам прилично майчинство. Започнахме опити за второ когато първото беше на 7г. Но не се получаваше, все пак се случи 2г по-късно. Второто дете родих на 32 и децата ми имат 9г6м. разлика. Със сигурност на 20+ ми беше по-лесно и забременяване, и бременност, и раждане, и самото гледане на бебето, но имах и помощ. Втората ми бременност беше доста тежка, контракции, кървене, а в третия триместър бях с много нисък хемоглобин и се задъхвах от най-малкото усилие. Но от друга страна сега определено имаме доста по-добър стандарт на живот. Малкото гледаме съвсем сами, без баби. Свекърите се пенсионираха и отидоха да живеят на село, моите родители още работят, но са далеч. И малкият не е приет на ясла, а скоро навършва 2г и ще трябва да го гледам аз. За мен частната Дг не е вариант. Но да, важно е и двамата да искате дете, да сте подготвени какво ви очаква, защото сега е и доста по-скъпо да се гледа бебе отколкото преди 10-12г. Памперси, лекарства, Ам, пюрета са сериозно перо в бюджета. Никога не съм съжалявала, че не съм се “наживяла” и че родих първото си дете, но когато второто не се получаваше, съжалявах, че не започнахме опити по-рано. А сега съжалявам, че това второ, ще е последното ми бебе, а расте толкова бързо. Но организмът ми няма да понесе още една бременност, заради наследствено заболяване.
Сценарият, като от последното мнение, може да се случи, само, ако някой е съгласен да ти плаща степените и квалификациите, докато си безработен.
Познавам жени, които им излязоха криви сметките. Мислеха, че могат да си учат до 30г. и да си раждат деца. Да, ама мъжете им не искаха деца при това положение и останаха на издръжка от техните до късна възраст и без мъже и деца. Парадоксалното е, че голяма част от квалификациите им са безполезни и не им носят доходи.
Познавам жени, които им излязоха криви сметките. Мислеха, че могат да си учат до 30г. и да си раждат деца. Да, ама мъжете им не искаха деца при това положение и останаха на издръжка от техните до късна възраст и без мъже и деца. Парадоксалното е, че голяма част от квалификациите им са безполезни и не им носят доходи.