Аз имах една колежка от университета дето и бяха казали техните, че докато учи ще я издържат и записваше висше след висше само и само да не работи, ами получи и се схемата, че и мъж хвана и дете му роди...ама един ден, ако нещо стане с родителите и, при които освен това се води и на работа ще глътне яко вода...
- Публикувана: 2 ян. 2024, 21:26 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2024, 16:28 ч.
Много копнея за бебче, но не сме готови...
Аз имах една колежка от университета дето и бяха казали техните, че докато учи ще я издържат и записваше висше след висше само и само да не работи, ами получи и се схемата, че и мъж хвана и дете му роди...ама един ден, ако нещо стане с родителите и, при които освен това се води и на работа ще глътне яко вода...
Те на такива обикновено нищо не им се случва и цял живот си откарват така - целунати от съдбата. Но за жалост са единици.
И аз имах колежка, която потриваше ръчички как ще си метне бебето на свекървата и тя няма да работи докато мъжа се гърби на няколко работи - да, ама мъжа се разболя и трябваше да мине на не толкова добре платена работа и сметките на мацката излязоха криви.
Не само, че и детето си гледаше защото свекърва й отказа, ами и работа трябваше да започне - о ужас.
На 23 г се омъжих и забременях, като докато бях бременна записах магистратура, която продължи година и половина. Родих и се справих и с бебе и с учене, без да прекъсвам. Помощ само от таткото е имало. Примерно се прибираше някои дни по-рано от работа, за да мога да си отида на вечерните лекции, другите ми бяха събота и неделя. Взех си всички изпити, включително и държавния от раз и то не с някакви ниски оценки. Има ли желание човек- всичко е възможно.
Не стига само желанието и парички трябват.
Не мога да си представя да взимам социално майчинство, че и образование да запиша - да тупна грижата за себе си, детето си, че и семестриални на някой.
Като толкова и е скучно и е оправна майката да си намери работа на граждански или от вкъщи, пък като има пари да записва всякакви степени.
Не мога да си представя да взимам социално майчинство, че и образование да запиша - да тупна грижата за себе си, детето си, че и семестриални на някой.
Като толкова и е скучно и е оправна майката да си намери работа на граждански или от вкъщи, пък като има пари да записва всякакви степени.
На 23 г се омъжих и забременях, като докато бях бременна записах магистратура, която продължи година и половина. Родих и се справих и с бебе и с учене, без да прекъсвам. Помощ само от таткото е имало. Примерно се прибираше някои дни по-рано от работа, за да мога да си отида на вечерните лекции, другите ми бяха събота и неделя. Взех си всички изпити, включително и държавния от раз и то не с някакви ниски оценки. Има ли желание човек- всичко е възможно.
На същото мнение съм - при всеки е различно. Някои не могат да изкласят сами, други и с бебе завършват. Едни спират да пътуват с малкото дете, други от 1-годишно го водят със себе си навсякъде.
Моя съученичка забременя (неволно) и роди в ранните двадесет, впоследствие се омъжи, имат и второ дете. Завърши с много добър успех, не зная колко финансова помощ са имали, но нито тя, нито съпругът й са от заможни семейства. Който има желание - намира начин.
Сами са си го гледали, студенти в друг град. Справиха се. Не е било първото студентско бебе.
В крайна сметка е въпрос на личен избор. Те не са хора, които се водят по чужди лимити.
В крайна сметка е въпрос на личен избор. Те не са хора, които се водят по чужди лимити.
Та разбиране за самостоятелно отглеждане на деца тука във форума има всякакво. Зависи от хората как точно го разбират това самостоятелното.
Ние специално съвсем самостоятелно го отгледахме, но не сме плащали наем и мъжът ми имаше високи доходи, иначе вероятно и ние щяхме да изчакаме.
Това дете е било тяхното (предполагам - за свекърите става въпрос) внуче, което ги прави не "трети хора", а "семейство". Дърветата имат корен, хората - също.
Накрая са родени и отгледани две деца, а сметките за една - две години помощ са отдавна забравени.
По принцип съм съгласна, че човек трябва да може самостоятелно да се справи финансово, а жената трябва да е самостоятелно осигурена и способна да изгледа децата си; но понякога животът не се развива по план и е най-нормалното нещо да се опре на семейството си в труден момент. Не виждам нищо толкова драматично в това, че двама студенти са изгледали дете с помощ.
Накрая са родени и отгледани две деца, а сметките за една - две години помощ са отдавна забравени.
По принцип съм съгласна, че човек трябва да може самостоятелно да се справи финансово, а жената трябва да е самостоятелно осигурена и способна да изгледа децата си; но понякога животът не се развива по план и е най-нормалното нещо да се опре на семейството си в труден момент. Не виждам нищо толкова драматично в това, че двама студенти са изгледали дете с помощ.