Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

Няма за какво да се чувстваш виновна, не си постъпила некоректно.

Това е просто бизнес, ти не си поемала ангажимент да не търсиш друга работа. А и прекалено избързваш с тези терзания, тъй като няма гаранция, че с другата компания ще се харесате взаимно.

Spray, прекалено рано е, дори още не сте правили интервю, а ти вече се чувстваш виновна? Може изобщо да не стигнеш до оферта. Това да си смениш работата не е изневяра на мъжа ти, все пак си имаш срок за предизвестие и пълното законово право да го направиш. А като чета и как са се отнесли с теб (“наказания” - що за чудо?!), имаш и съвсем основателни причини да сменяш работодателя.

Във всяка работа гледам първо собствения си интерес и хич не ми пука дали ще се извъртя или не. Работодателят ми също гледа собствения си интерес. Бизнес.

Виждам, че изобщо не е ясно що е то аутсорсинг. Което и обяснява възклицанията “къде са тия заплати” за всичко над 4к. Или “колегите ме разпитвам защо нямам деца”, или нескрити обиди от страна на шефове към техни служители…

Да, прави сте, че мисля нещата отрано, но да кажем, че нишата в България е сравнително тясна и специализирана.

В първоначалния тест имаше уловка, на които предполагам, че доста от кандидатите са се пързулнали, но аз като един представител на упорит Овен с асцендент Козирог (педантите на зодиака) - реших да се разровя в детайл и намерих къде е скрит ключът от бараката, въпреки че не съм в този бизнес от години и работех спорадично по проекти. Дано да се харесаме взаимно.

Soray, по-спокойно е не се коркай. Грам не си виновна.
Гледаш си интереса момиче. Твоя интерес е най-важния, запомни го.
Виж новата фирма и ако е по-изгодно, ами приемай.

Това съм го пропуснала. Едното момиче планира скоро с мъжа си бебе и покупка на жилище и не иска да се окаже в изпитателен срок по никое време. Другото има нужда от работа да си плаща университета, наема и хляба и също не иска да се окаже в изпитателен срок по никое време. Джобс и ходенето по интервюта не дават достатъчно добри опции, заради които момичетата да кажат чао на настоящия екип.

Разбирам, че всеки има страхове, но понякога не знаеш колко добре пък може да ти се подредят нещата със смяна на работата.
Предишната ми работа почнах 2 седмици след обявяване на извънредното положение за Ковид. Чудех се дали няма всеки един момент да ми се обадят и да кажат, че не могат да наемат в момента нови хора. Не се случи така. Започнах. И добре, че така се случи, защото в по-предишната ми работа са им намалили заплатите заради Ковид и са ги направили на 4 часа, за да плаща шефа по-малко осигуровки, но са работили 8. Той така или иначе не осигуряваше и на реалното. Така година и половина.
Взехме решението с мъжа ми да вземем апартамент в пика на Ковид - декември 2020. В последствие цените на имотите скочиха почти двойно и бяхме благодарни, че сме взели това рисковано решение тогава. Нямаше как към днешна дата да имаме подобен имот на тази цена. В момента кредита ни е 700 лв (по-евтин и от наем).
В началото на миналата година смених отново работата си - искахме бебе, но не се получаваше, предстоеше ни след няколко месеца да изтеглим кредит и много се колебаех дали това е правилното решение за смяна, но толкова ми бяха писнали старите изпълнения, че рискувах.
Не мога да мисля постоянно, ако изтегля кредит, ако забременея (от опит казвам, че това не е концерт-пожелание), ако падна и счупя крак, ако, ако, ако и той живота си минава.
Към днешната дата не съжалявам за всяка смяна, защото ми е дала повече от предишното място. Сега живеем в наш дом, офиса ми е на близо и слезнах от колата, работя спокойна и приятна работа и скоро ще започваме да обзавеждаме детската стая, защото съм бременна. Просто правете нещата, както ги чувствате и те ще се получат даже и по-хубаво, от както сте си ги представяли. Другото е само оправдания.

Петрефктно си го написала!
Аз самата се опитвам да живея на принципа, да не страдам за нероден Петко. Но често ежедневието ни натоварва с нерални отговорности и нереални очаквания. Вярно е, че ние допускаме да е така и от нас зависи как ще приемем заобикалящата действителност. Но колко човека могат да се похвалят, че могат да различат това, което могат да променят, от това, което не могат и да го приемат такова каквото е. Обикновенно изживяваме тихо /и не толкова/ сблъсъка с проблемите в живота ни.
Дано и аз скоро да си намеря мечтаната работа.

VaniaK, много се радвам като чета истории като твоите. Колкото и клиширано да звучи, май твърдението, че успехът обича смелите и рискуващите - е напълно верен.

На мен ми липсва хвърлянето в нови начинания, честото сменяне на работа и това май ми е най-голямата грешка.
Четох някъде изследване, където пишеше, че социалните мрежи криели риск от депресии, защото се сблъскваш с идилични снимки на приятели и познати и започваш да се сравняваш с тях.

Аз не страдам от Фейсбук, но ми става много криво, когато отворя Линкдин и видя как бивши колеги са някакви мениджъри на региони, СЕО-та. Ами, явно са си го заслушили и са били по-смели в действията и мечтите си, а и вероятно доста са се потрудили.

Soray, гледай си интереса.

Аз пък не обичам такива истории. Радвам се за развоя, но освен всички, на които са им се подредили чудесно и прелестно нещата, има още толква, откарващи години по клиниките, пръскащи хиляди и още поне толкова с висящи дългове и ЧСИ-та, каращи такси на нощна от немай къде.
Много е романтизирано. Реалността около нас не е точно такава.

Това е така, Кечър, но никой не трябва да се успокоява с това, че има и по-зле от него! Стремежът трябва да бъде към тези, които са по-добре от него!

Иначе за мен “наш дом” не е равно на “вноската ми по кредита е….”. Но да, наясно съм с нагласите на българите като цяло.

Закупуване на жилище е важна стъпка. Цените в момента са безбожни и бих казала на съфорумката “браво” за това, че са се решили преди всичко да тръгне толкова нагоре.

Домът ще стане техен и с добра финансова култура ще си го изплатят. Сега е в пъти по-трудно да се предприеме тази крачка, заради ужасните цени.

Аз също не мисля, че трябва да гледаме негативно. Съдбата обича смелите, което не е призив към безразсъдство, обаче когато човек години търпи да е нещастен, няма как да просперира. Просто, защото се чупи. И ако се случи “черна серия”, за което разбирам, защото минавам през това, като го съберем с кофти работа и стрес там, просто искаш да се гръмнеш.

Мен също ме радват такива истории, НО - стремежът към подобряване на ситуацията трябва да се съобрази със същата тази ситуация. Нашата с ММ ситуация не е като да е на живот и смърт, но все пак е разумно някакво изчакване от няколко месеца.

NatyNatyDaymi,
Далеч не съм уверена, че мога да различа това, което мога да променя и не винаги приемам кротко това, което не мога. Но пък нищо не ми пречи да опитам. Идеално място няма, но ти желая намирането на работа, близка до мечтаната.

Soray@,
Не трябва да ни става кофти от успехите на другите, а да се стараем и ние да постигнем същите. Разбира се, ако за това мечтаем. Мен никога не са ме натъжавали успехите на другите и никога, ама никога не съм се успокоявала, че има по-зле от мен. И защо трябва да се успокоявам с това, а не погледна, че има и по-добри от мен. Защо не опитам да ги стигна? А, пък и защо изобщо трябва да се сравнявам с някой? Аз съм щастлива със себе си, гледам напред и следвам пътя, който съм избрала и се чувствам добре от това.

Приемам мнението на Кечър, че живота не е розов, а има и други нюанси. Честно казано не искам да гледам към тези хора и да се натъжавам. Има всякакви истории в този свят. Няма как да приема всичко присърце и да се чувствам зле от това. Това, което мога да направя е да дарявам от време на време за някоя добра кауза. Но не се чувствам добре, защото има по-зле от мен. Аз също съм била зле, чакала съм важни изследвания, притеснявала съм се, не съм могла да спя, плакала съм. Не ми е било всичко розово. Единственото и най-важно клише е да сме живи и здрави аз и близките ми. Всичко друго може да се постигне с малко или много усилия, стига да не се отказваш.

Helene S,
За мен е равно, защото половината апартамент е платен със собствени средства. Целия ремонт и обзавеждане, което излезна колкото сме му платили до сега също е със собствени средства. Ако сме живи и здрави, до 5 години имаме план да го изплатим. Ако попаднем в неблагоприятни условия, имаме и други начини и източници да го изплатим. Но не искам да се заричам, защото живота си прави шеги. На практика си права, не е наш. Важното в случая, че успяхме да го вземем на доста прилична цена и случихме и на строител, който не ни поиска още пари отгоре, само защото всичко е скочило, както се случи на много познати, купили на зелено.

Hechicera_,
Към днешната дата не знам дали бихме купили нещо. Наистина не са по силите ни тези цени. То и тогава не ни беше евтино и бяхме леко “наакани” дали ще се справим, но 3 години по-късно, отчитаме, че е било много добро решение. Беше си рисковано за нас в онзи момент. Понякога трябва да рискуваш, но и да съумееш да премериш риска. Сега ни е доста по-широко.