Дете от предишна връзка и брак в чужбина

Аз съм на това мнение също. Нека сме любопитни ровещи, но нали по-адекватно мнение се дава с повече контекст за ситуацията на потребителя, а форумът дава достъп до хронологията му, така че... Трябва да е готов и за въпроси и за различни мнения даже и за критика. Между другото човекът защо да не е просто в Русия? Но предположения, не е това важното. Мен лично ми остана усещането, че жената си има някаква несигурност, въпросите я провокират. Вместо да каже нещо дори лъжа да постави на място любопитните /познаваме се, виждали сме се, преценила съм/  скача с нападки и контра въпроси, това ми е достатъчно. Не съм по зодиите, но в нейната ситуация търсене на оправдание за "червените му лампички" с това, ОК... Жената пърха и търчи хлътнала, много добре лови с въдицата този мъж, не ми вдъхва доверие.

Авторке, колко го познавате, наистина? С 2 деца сте в осъзната възраст, а с най-трудната възможна връзка сте се хванали, вие да го гоните този мъж на майната си. Допуснете и лош сценарий, имате ли сигурност за такъв? Дано помислите и прецените добре.

П.П. На основния въпрос нямам отговор понеже така зададен ситуацията е патова. Няма как да убедим бившия мъж.

Не обърна никой внимание на голямото момиченце. 12 г е още донякъде дете, а същевременно и почти млада госпожица. Голям товар носи това момиче.. Да не те търси твоя татко, да виждаш сестричето си с обичащ татко, майка си пред нов брак.. Това е голяма тежест. Възможно е "разбирането" на това дете с новия ви партньор да е просто от.. вцепеняване, да не знаеш как да реагираш, понеже си още малък и нямаш опит и възраст да разбираш света на възрастните..
Виждам, че дори не сте го отчели в заглавието на темата.. Деца, не дете. Вие имате 2 деца.
Не може ли да съдействате за връзка с баща й, да започне да я търси, дори рядко да е. Сякаш мислите "по-добре без него".. Това е вашият опит с бащата. Няма бивши родители, голямата ви дъщеря има нужда също от признание. Нямам предвид издръжка, пари.. Просто да знае, че този който я е създал, я мисли, има го. Отиването ви в чужбина ще прекъсне напълно и малката възможност да се възстанови нещо, което е прекъснато. И да стане бомба със закъснител за момиченцето ви, напр. проблем в отношенията с момчетата/с мъжете на по-късен етап, или подсъзнателно да търси връзки с по-възрастни мъже като компенсация на липси в ранно детство и юношество. Помислете за това, не е маловажно.
После нов партньор/и.. никой нищо не ви поучава. Но има неща, които са извън съда, законите и т.н. Не се противопоставяйте на естествената връзка между баща и дете, а съдействайте за създаването й (ако я няма), за подобряването й, поддържането й.. Какъвто и да е бащата.
"Менделсон" е само музика.. Трябва да живеем и в реалността.

Не аз съм причината да липсва връзка между голямата дъщеря и баща ѝ. След като той разбра, че няма да го приема повече, рязко загуби интерес към нея. За него тя винаги е била инструмент да се домогва до мен. Включително я беше отвлякъл в деня, в който родих малката дъщеря (беше убедил майка ми да му я даде без мое знание и разрешение) Можете да си представите какво беше изживяло дете на 5 при новината, че някакъв непознат ѝ е баща. Така че за нея не е никаква загуба отсъствието му от живота ѝ, и това не е според мен, а според нея.

Щом бащата на голямата дъщеря плаща издръжка, той има права и съвсем не е ясно дали веднага ще подпише съгласие за нея да живее в друга страна, както си мисли авторката. Защото някои бащи обръщат другия край - настояват детето им да бъде осиновено от новия съпруг, че да спрат да плащат издръжката. Тогава ситуацията става в пъти по-сложна, а дори и неразрешима. Също издръжките, които получава жената в България, вероятно няма да отговарят на стандарта в чужбина, няма да й стигат парите, а не всеки нов партньор приема с охота да издържа две деца от предишен брак. Ситуацията е сложна и с много подводни камъни.

Щом бащата на голямата е успял да се свърже с роднини и да вземе детето, значи не е съвсем загубил интерес. Между другото, за самото дете от от голямо значение да познава и да има връзка и с двамата си родители. Тоест детето може да казва еди  какво си, но то е дете и не е наясно с последствията. Един ден пълното отсъствие на баща в живота му би могло да му се отрази. Дори и редки контакти са по-добре от нищо.
Освен това то сигурно е било в някаква степен привързано към таткото на сестричката й. Сега пак промяна - тя е в най-трудната възраст. Трябва внимание.

По въпроса за малката дъщеря - от споделеното по темата разбрахме, че малкото дете прекарва много повече време с баща си (вечерите след градина + почивните дни) отколкото с майка си, при която дефакто само спи през нощта. При това положение на детето ще му е далеч по-добре да остане тук с баща си и баба си (бабите си) в средата, с която е свикнало, отколкото да бъде помъкнато по чужбините с незнайно какви перспективи и увиснала над главата му опасност от преждевременно завръщане след някоя и друга година, ако, не дай си Боже, новата връзка на майка му се окаже неуспешна.

Много романтично си представяте нещата. Всъщност действителността е съвсем различна. Приемете, че има мъже, за които децата не означават нищо и той е такъв. Говорим за човек, който до скоро живееше на 200 метра от дома ми и нито веднъж не е потърсил детето си, и дори е обръщал глава на другата страна ако се засечем някъде на улицата.

Според мен бъдещия трябва да дойде тук - вече е говорено и е казал, че има такава опция.
В краен случай поне малкото да остане с баща си.
Но на мен ми прави впечатление как лесно се задрасква бащата от картинката. И то супер грижовен и заинтересован от детето. Защо? Само защото е мъж, защото е бащата. Не стана видно от темата детето да има по добра и силна връзка с майката, а даже май е обратното. Нямате си представа колко майки и деца си мечтаят за такъв баща. Дори има и такива, които не са разделени, но бащата присъства само телом.

Ако бях в същата ситуация бих предупредила бъдещия, че или идва тук или прекратяваме и то още от началото.

ForgetMeNotBg,

За всяко едно от децата, ако са признати от бащите, трябва да получиш съгласие:
1. За изваждане на задграничен паспорт. Бащата трябва да се подпише под заявлението или да даде пълномощно за подписа си.
2. Декларация, че е съгласен детето да напусне България с теб.
Ако не дадат съгласие - следва съд. Там всяка страна ще представи своите искания и съдът решава.

Бащите могат да поискат те да гледат децата основно, докато ти си в чужбина. Всякакви варианти има и не е толкова лесно.

Ако връзката наистина е 5-6 месечна и то основно от разстояние, отложете малко женитби и трайно преместване с децата.
Тези деца колко време и изобщо живели ли са 24/7 с новия партньор? Прекарайте поне някакви ваканции заедно, бившите партньори могат да се запознаят с новия, подгответе, проучете нещата и от гледна точка образование, признаване на същото в БГ и обратно, възможностите за работа, доходи за Вас самата, разните формалности и документи, свързани с подобна крачка. Тогава вече може да седнете да подготвите децата (тези деца имат други роднини, имат приятели, среда, от които/която ще се откъснат също и ще попаднат в напълно нова), бившите си партньори, да обсъдите оптималните варианти за всички, може пък тогава да получите съгласие.
Аз лично, ако съм на мястото на бащата, също не бих се съгласила на този етап.

Благодаря за насоките, ще ми бъдат полезни за в бъдеще. Не зная, обаче, защо всички решиха, че още утре тръгвам да се омъжвам и местя. Мисля, че ясно съм написала, че планираме това, а не че ще го направим след 1 месец, примерно.

А с каква степен на надеждност е това планиране, то всеки полунепознат в нета може да ти каже "Идвайте с децата, аз ще ви издържам".

На мен ми звучи като да е безкрайно рано за всякакво планиране, особено след като няма особена вероятност за детето, а може би и за двете да се получи  съгласието на бащите.  Преди планирането на брак, осебено след два предишни провала и наличие на деца има доста етапи.

От написаното разбирам, че бащата не е игнорирал голямото ви дете. Майка ви е знаела, че второто дете, което е било на път да се роди, има обичта на баща си, а първото? И се съдействала за нещо разумно. Как така майка ви и първия ви съпруг са единомислени? Детето ви също е отишло с него, майка ви няма да даде на непознат внучето си. Няма и дете, което да тръгне с непознат. Значи сте 4 играчи, но вие сте главният играч, дори и 25 % да представлявате, имате "нотариален акт за собственост" над детето.
Отвлякъл е много силна дума, неправилно употребена от вас. Отвличане има, само ако има съдебно решение да не бъде с детето, а такова вие нямате за бащата - трябва да има присъда за нещо (педофилия напр.) или др тежко престъпление, за да има забрана.
Жалко, била е невероятна възможност за бащата и детето..

Като гледам как виждате нещата, разбирам, че си нямате и представа какво е чужбина! За подобно като вашето поведение, училищата са много стриктни - ще ви искат подпис от другия родител за какво ли не (екскурзии, ваксини, ваканции с учебна цел), няма да мине незабелязано поведението ви. Може и училищен асистент-психолог да назначат за детето ви, и без вашето одобрение.
И само не мислете, че ще подучите децата какво да казват.. Толкова често, почти всеки ден имат задачи в училище, където си лъсват проблемните родители.
И тогава...

Сватбата се планира след получено предложение за брак. Или греша?

Авторке няколко такива случай като твоя се развиха пред очите ми - ами жал ми е за децата. За майките не чак толкова.
Една моя колежка реши и тя като теб да търси голямата любов, но остави детето на бащата. Сега мисля е щастливо омъжена, детето не е откъснато от средата си и всички са до някъде щастливи (п.с. таткото и той си намери нова жена).
Това е най-щадящият вариант. Не правете глупости да откъсвате така детето. Ще ви излезе през носа, особено в чужбина - дойдат ли веднъж социалните пред вратата ви трудно ще ги отпратите без значение какви глупости им говарите.