Мен пък ме изумяват такива хора. Абе на 3 места съм готова да работя, но не искам да се лишавам от нищо и да карам на боб и леща .
- Публикувана: 8 ян. 2024, 14:37 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2024, 17:13 ч.
Къде срещате нови мъже?
Минималистичен начин на живот означава нещо съвсем различно от задоволяване на минималните нужди, независимо поради какви причини.
И аз съм домакиня от няколко години, и аз съм минималист по убеждения, без да се лишавам от нищо, че и отгоре И това няма нищо общо с описаните случаи. Добре е да се ползват точните имена на нещата.
В случая може да става дума за чист мързел. И аз познавам такива жени. Но те не живеят минималистично, а се примиряват с някакъв минимум, защото предпочитат да си гледат сериали и да варят чорба. А нямат и особен капацитет за работа.
Имам и познати като другите споменати и то не на 30, а на 50+, които чакат на пенсионираните си родители. Пак от мързел.
И аз съм домакиня от няколко години, и аз съм минималист по убеждения, без да се лишавам от нищо, че и отгоре И това няма нищо общо с описаните случаи. Добре е да се ползват точните имена на нещата.
В случая може да става дума за чист мързел. И аз познавам такива жени. Но те не живеят минималистично, а се примиряват с някакъв минимум, защото предпочитат да си гледат сериали и да варят чорба. А нямат и особен капацитет за работа.
Имам и познати като другите споменати и то не на 30, а на 50+, които чакат на пенсионираните си родители. Пак от мързел.
Ариел, възможно е жената да е напълно щастлива и удовлетворена от положението си и искрено да съжалява теб как всеки ден работиш. 😂 Въпрос на гледна точка!
Разбира се! Ако си свикнал на един стандарт, друг непознат за теб ще ти се стори като цяла вселена.
Ариел, възможно е жената да е напълно щастлива и удовлетворена от положението си и искрено да съжалява теб как всеки ден работиш. 😂 Въпрос на гледна точка!
Разбира се! Ако си свикнал на един стандарт, друг непознат за теб ще ти се стори като цяла вселена.
Зависи докъде ти се простират желанията. Има скромни. Други, както една моя колежка от една студентска работа, бачкат на три места, още като студенти, защото родителите им нямат възможност да ги подпомагат, а те държат на определен стандарт. Така че, като искаш двуседмични почивки на Корсика три пъти годишно, няма да работиш ли?
Аз пък не виждам защо трябва да се обиждат жени, които са решили да приоритизират семейството си за сметка на кариерата си. Това е въпрос изцяло на личен избор (съвместно с партньора), но не виждам с какво техният живот, в който те имат повече време да се грижат за деца и да ги възпитават, да създадат по-приятен дом за тях и съпруга си, има по-малко стойност от този на други жени, които са решили, че кисненето в офиса всеки ден до 20ч. е най-хубавото нещо в живота и им дава съдържание и смисъл.
Освен труда си, ти отдаваш и времето си - вместо да правиш нещо хубаво и за себе си, ти го даваш на работодател. Дали си струва да дадеш дни от живота си за нов телефон примерно, всеки сам ще си прецени. Важен е принципът.
Боба и лещата са т.нар. модерни суперхрани и са една идея по-добри като качества от разни кинои и чии.
Мен пък ме изумяват такива хора. Абе на 3 места съм готова да работя, но не искам да се лишавам от нищо и да карам на боб и леща .
Боба и лещата са т.нар. модерни суперхрани и са една идея по-добри като качества от разни кинои и чии.
И другият момент го има. Аз цял живот бях свикнала "на тръстиката" и като усетих свободата видях какво е да можеш да си като отвързана кобила и да не гониш часовника, разполагайки с цялото време на света.
Едва ли щеше да спреш да работиш, ако трябва стандарта ти да падне на 50%
Абе на 3 места съм готова да работя, но не искам да се лишавам от нищо и да карам на боб и леща .
Абе, Reagan, приоритетът (мъжът) нали е на работа по цял ден, за да издържа семейството, какво го грее, че жената седи през това време вкъщи? Е, хубу, ошетала. Но не са заедно, защото него го няма там.
А децата също не са вкъщи, защото са на задължителното училище. Колко да ги гледа и тях в работно време.
Според мен никога неработещи жени (нямам предвид Fever, чийто случай е много различен с тия четири деца и която дълго е работила) приоритизират сериалите, не семейството.
А децата също не са вкъщи, защото са на задължителното училище. Колко да ги гледа и тях в работно време.
Според мен никога неработещи жени (нямам предвид Fever, чийто случай е много различен с тия четири деца и която дълго е работила) приоритизират сериалите, не семейството.
Е, аз нямах предвид изобщо да не работи, защото вероятно ще й е скучно както ти казваш, а по-скоро работата й да не е изискваща и натоварваща. Масово в администрацията има жени служителки - твърдо работно време, рядко се налага да остават, не изцежда както частния бизнес и т.н. Или на половин работен ден.
Лори, 5 са децата, но си права донякъде.
Ако жената няма с какво да си уплътнява времето (спорт, курсове и т.н.) и мъжът не работи от дома или децата не са на малка възраст и с различни смени, става чиста загуба на време.
Имам такива познати, които буквално по цял ден пият кафе срещу телевизора и като идеш у тях всичко е нагоре с краката, защото са много "заети".
Рийган, точно твърдото работно време и нищонеправенето в офиса е точно толкова загуба на време, колкото нищонеправенето у дома.
Ако жената няма с какво да си уплътнява времето (спорт, курсове и т.н.) и мъжът не работи от дома или децата не са на малка възраст и с различни смени, става чиста загуба на време.
Имам такива познати, които буквално по цял ден пият кафе срещу телевизора и като идеш у тях всичко е нагоре с краката, защото са много "заети".
Рийган, точно твърдото работно време и нищонеправенето в офиса е точно толкова загуба на време, колкото нищонеправенето у дома.
Аз пък не виждам защо трябва да се обиждат жени, които са решили да приоритизират семейството си за сметка на кариерата си. Това е въпрос изцяло на личен избор (съвместно с партньора), но не виждам с какво техният живот, в който те имат повече време да се грижат за деца и да ги възпитават, да създадат по-приятен дом за тях и съпруга си, има по-малко стойност от този на други жени, които са решили, че кисненето в офиса всеки ден до 20ч. е най-хубавото нещо в живота и им дава съдържание и смисъл.
Освен труда си, ти отдаваш и времето си - вместо да правиш нещо хубаво и за себе си, ти го даваш на работодател. Дали си струва да дадеш дни от живота си за нов телефон примерно, всеки сам ще си прецени. Важен е принципът.
Боба и лещата са т.нар. модерни суперхрани и са една идея по-добри като качества от разни кинои и чии.
Мен пък ме изумяват такива хора. Абе на 3 места съм готова да работя, но не искам да се лишавам от нищо и да карам на боб и леща .
Боба и лещата са т.нар. модерни суперхрани и са една идея по-добри като качества от разни кинои и чии.
Изборът е между домакиня и 20 часа всеки ден в офиса?
Иначе аз нямам нищо против жените, които са избрали да останат вкъщи за да се грижат за дома и семейството, вместо да градят кариера. Просто се надявам да се подплатят добре, за да не реват после във форумите, че нещата са се обърнали, а те са зависими и нямат опции.
Защо на мъжете не им пречи да си дават дните за работодателя? Тук се представя някаква утопия - мъжът изкарва огромни пари и дава на жената да ги пръска както си реши... Ама на колко места е такава реалността? Наистина ли мога да очаквам от мъже, които преди няколко страници излизаха с реплики от типа "като иска еди какво си, да работи и да си изкара парите", "защо да й купувам неща, които и сама може да си купи", "не й купувам обувките, защото тя не е дете" да дават щедро пари и аз да си харча? Освен всичко друго, въпреки приказките как не им пречело, се усеща някакъв реваншизъм спрямо работещата жена.
И четейки това се чудя, ако бях с такъв мъж, дали щеше да трябва да си искам като момиченце от тати, да разчитам да ми одобрят разхода и да се надявам да не се окаже, че не съм изпълнила някое условия, щото" те дават парите"? Да, не всички са такива, ама има и такива. А на мен ми е кеф да се развивам, да имам свое и аз да решавам. Другото може да ми е бонус, но винаги ще знам, че имам избор и опции, и не завися като дете от родител. Е това ми е безценно. И като чета някои писания тук - се чуствам отлично с избора си.
За мен това е най-важното - всеки да се чувства удовлетворен от избора си и изборът, идеално, да е осъзнат. А иначе е ясно, че всеки има склонност да се стреми да утвърждава собсвените си избори, противопоставяйки се и отричайки чуждите, и се стига до типичните изказвания "не разбирам аз това и онова". Осъзнат възрастен обикновено не се влияе от това.