Ако станеш ай ти, баща ти ще е доволен. И можеш да работиш от вкъщи. И не се учи сто години за целта. Така съм чувала де.
- Публикувана: 8 ян. 2024, 20:59 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2024, 19:08 ч.
Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми
Определено няма да е доволен, защото според него щял да ги измести изкуственият интелект. Мислела съм си за ИТ, но чух, че много хора са се насочили натам и предлагането е голямо, което значи, че трудно се навлиза. Не знам дали няма да го завърша и да не мога да го практикувам.
Жалко, че не можеш да прекъснеш и да проучваш интересите си, да попътуваш, да натрупаш опит. Хубаво би било да опитваш неща, да поработиш малко, да опознаеш себе си и тогава да решиш. Външни хора не бива да вземат решение вместо теб. За съжаление, това, което споделяш е, че няма да те издържат вашите, а можеш ли да започнеш работа и да се издържаш сама?
Знам, че горното звучи като абсолютен лукс, но в някой случаи крачка на зад, може да е крачка напред.
Очевидно си умна и способна млада жена, можеш да се справиш в много поприща. Може би просто ти е нужно малко пространство и време да намериш твоето.
Знам, че горното звучи като абсолютен лукс, но в някой случаи крачка на зад, може да е крачка напред.
Очевидно си умна и способна млада жена, можеш да се справиш в много поприща. Може би просто ти е нужно малко пространство и време да намериш твоето.
Учила си три години медицина, практиктическата страна на професията, обаче, ти е показала, че медицината не е за теб. На твое място бих се постарала да огранизирам неплатен стаж/ практика в аптека за няколко седмици до месец, за да се запозная по-отблизо с естеството на работата, да поговоря със служителите, какви са проблемите и перспективите в сферата, преди да сменя специалността. Възможно е и практиката като фармацевт да не ти допадне. Едно е впечатления за работата в аптека като клиент, съвсем друго отвътре и за по-дълго време.
И, надявам се да не се приеме като критика, но човек сам трябва да се интересува, да проучва перспективите с дадено следване, възможни позиции и шансове за реализация. Друг човек дали баща или някой страничен няма как да го стори.
И, надявам се да не се приеме като критика, но човек сам трябва да се интересува, да проучва перспективите с дадено следване, възможни позиции и шансове за реализация. Друг човек дали баща или някой страничен няма как да го стори.
От опит с младежта и кариерните борси (където физическото присъствие на работодателя е само етап от процеса) - ефективно кариерно ориентиране се прави в университета, избор на професия - в училище. Не става с една - две срещи, казваш какво можеш, те ти връщат топката и си готов.
За такива, които не знаят има консултанти.
Задават въпроси, казваш им какво можеш, какви са ти интересите и те насочват, тъй като имат поглед върху голям обем специалности.
Кариерно ориентиране или нещо подобно търси.
Може да ти помогне повече от твоето лутане.
Задават въпроси, казваш им какво можеш, какви са ти интересите и те насочват, тъй като имат поглед върху голям обем специалности.
Кариерно ориентиране или нещо подобно търси.
Може да ти помогне повече от твоето лутане.
Ceберазбирането за добро или зло е личен процес. Могат леко да те насочат, но отговорите трябва да ги намериш сам.
При консултант има смисъл да се ходи, ако знаеш, в каква посока искаш да се развиваш- биология, химия, дълбокия космос, всичко коети изключва математика (примерно) и имаш поне идея какъв тип характер си - умерен екстроверт, такъв, който обича да е център на внимание или пък вманиачен в детайлите nerd. *Сигурна работа* или *висока заплата* не могат да бъдат посока - ето докторите са със сигурна работа и високи заплати, но авторката е безкрайно нещастна от перспектвата.
Neva7, питай гооглето за безплатни DISC и myers- briggs presonality assesment , предполагам знаеш англиийски. Трабва да разбереш себе си, преди да избереш посоката.
Ходили сме на консултант с детето. На няколко.
Беше много полезно и задават смислени въпроси. Дискутира се.
Не ти казват: Ще станеш лекар или ставаш за юрист. Разговор с въпроси, интереси и т.н.
Ако кажеш, че искаш пари и да не работиш никой не може да помогне.
Такива въпросници има и онлайн вероятно. Има и много абсолютно безплатни курсове, които човек може да посети и да реши дали стават за нова професия или не.
Ходих на един такъв, беше пълно с работещи хора търсящи нещо съвсем различно като професия от това, което работят.
Начини има. Да си даде време и да види какво се търси и какво би желала.
Беше много полезно и задават смислени въпроси. Дискутира се.
Не ти казват: Ще станеш лекар или ставаш за юрист. Разговор с въпроси, интереси и т.н.
Ако кажеш, че искаш пари и да не работиш никой не може да помогне.
Такива въпросници има и онлайн вероятно. Има и много абсолютно безплатни курсове, които човек може да посети и да реши дали стават за нова професия или не.
Ходих на един такъв, беше пълно с работещи хора търсящи нещо съвсем различно като професия от това, което работят.
Начини има. Да си даде време и да види какво се търси и какво би желала.
Благодаря за съветите.Възможно ли е да ме вземат някъде на стаж, след като нямам образование и дори не уча фармация?
Може ли да ми кажете при кого сте ходили?
На твое място бих се постарала да огранизирам неплатен стаж/ практика в аптека за няколко седмици до месец, за да се запозная по-отблизо с естеството на работата, да поговоря със служителите, какви са проблемите и перспективите в сферата, преди да сменя специалността. Възможно е и практиката като фармацевт да не ти допадне. Едно е впечатления за работата в аптека като клиент, съвсем друго отвътре и за по-дълго време.
Ходили сме на консултант с детето. На няколко.
Беше много полезно и задават смислени въпроси. Дискутира се.
Беше много полезно и задават смислени въпроси. Дискутира се.
Изкарай си медицината. В медицината има най-широко профилната възможност за специализация, която можеш да си представиш, че съществува. Друга такава специалност няма!
ИТ е абсурд. Досега да си разбрала, че ставаш за там. И освен това е супер напрягащо за мозъка и стресиращо. На всичкото отгоре на 40-50 си чао. Просто изпушваш пред монитора по цял ден. А има и един, който непрекъснато ти дава зор и те пита кога ще приключиш със задачата, защото е обещал на клиента и така всеки ден по 8 часа.
Момиче седни си на трите букви и каквото и да ти коства завърши.
После ако искаш можеш да специализараш в медицинска лаборатория, фармакология, образна диагностика и още много специалности, в които няма да виждаш никакви хора.
Ако щеш и чиновник от 8 до 16.30 в здравната каса можеш да работиш, но ще имаш тапията.
ИТ е абсурд. Досега да си разбрала, че ставаш за там. И освен това е супер напрягащо за мозъка и стресиращо. На всичкото отгоре на 40-50 си чао. Просто изпушваш пред монитора по цял ден. А има и един, който непрекъснато ти дава зор и те пита кога ще приключиш със задачата, защото е обещал на клиента и така всеки ден по 8 часа.
Момиче седни си на трите букви и каквото и да ти коства завърши.
После ако искаш можеш да специализараш в медицинска лаборатория, фармакология, образна диагностика и още много специалности, в които няма да виждаш никакви хора.
Ако щеш и чиновник от 8 до 16.30 в здравната каса можеш да работиш, но ще имаш тапията.
Благодаря за съветите.
Възможно ли е да ме вземат някъде на стаж, след като нямам образование и дори не уча фармация?
Възможно ли е да ме вземат някъде на стаж, след като нямам образование и дори не уча фармация?
Нали учиш медицина? Близка е до фармацията. Според мен, нищо не пречи да поразпиташ познати аптекари (или директно да отидеш в аптеки на място), да обясниш ситуацията и да попиташ дали приемат безплатни практиканти/ заинтересовани от професията. На практика, можеш да бъдеш момиче за всичко и да им помагаш с каквото ти обяснят или отредят. Мисля, че все ще намерят полза от студентка по медицина. На твое място наистина не бих сменяла, без да съм добила преки впечатления от работата - или да се убедя, че е за мен, или в противното. Не знам, наистина, в какво се изразява непоносимостта ти към болниците, но аптеките също са доболнични звена и имаш контакт с болни хора.
Аз, честно казано, за нищо на света не бих сменила медицина с фармация, щом ученето ти се удава лесно (медицината предлага значително повече възможности, вкл. за спокойна, рутинна работа), но, щом толкова те натоварва психически, ти си знаеш най-добре.
Тя не знае изобщо какво иска,търси нещо добре платено,спокойно,леко...Расла в саксия!
Тя няма как да знае какво иска след като някой друг я натиска да учи нещо, което тя самата не иска.
Ако не дай си боже стане лекар може бой да яде за някой уморен пациент.
Аз не бих искала такъв лекар да ме лекува, а ти?
Като не й е на сърце спокойно може да се преквалифицира.
