Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми

Neva7, образовани продавачи са аптекарите, които работят на заплата. Ако аптеката е тяхна са и счетоводители, трудова агенция, занимават се и с доставки, липси, наличности, търговски представители на Big Pharma, освен че гледат по цял ден болни хора, каквито ти не понасяш.

За работа в Big pharma трябват и социални умения, външен вид итн, а ти пишеш, че си интроверт.

За работа в големи лаборатории се минава през специализации, докторантура, което значи висок успех в университета.

Не мога да повярвам, че човек, записал медицина очаква упражненията и стажовете му да са в сграда, различна от болница.

Пишеш, че няма лесна работа. Зависи. Ако си подготвена теоритично и практически, харесваш това, което работиш, ще ти е лесна работата и ще си доволна. Някои хора от хобито си правят професия и са успешни.

За мене няма никакъв проблем да сменяш професия и поприще, няколко пъти ако трябва или ако искаш. Проблемите, които виждам при тебе са, че:

1. Отишла си да учиш специалност, за която си била наясно, че не само не ти харесва, ами и работната обстановка те отвращава.

2. Искаш да учиш друга специалност, която не ти е уау, далече е от кремчета и парфюми, тежко е ученето и много дълго.

3. Нямаш особена семейна подкрепа, макар и майка ти да те разбира.

4. Нямаш собствени доходи и си зависима от родителите докато учиш, а това което учиш или ще учиш не може да се учи задочно, та да махнеш с ръка, да си намериш работа и да се изнесеш. 

5. Много студенти се издържат работейки в болници и старчески домове учейки специалност, която няма общо със здравеопазване и прекарват повече време в болници от самата тебе. Просто там има търсене, възможности за вечерна, нощна и съботно-неделна работа, гъвкаво работно време. Стискат зъби и знаят, че е временно. На тебе поне престоят в гнусотиите и заразите ще ти донесе диплома с безкрайни възможности.

6. Сюрприз, сюрприз - студентите по фармация също имат стажове и упражнения в болници и прекарват доста време там докато учат, а някои и работят в болница след завършване. Ако не ти понесе, ко прайм?

7. Аптечната фармация е монопсония и силно регулирана. Не е като да отвориш беничарница и ако не тръгне, да преместиш фурните в друго мазе.

Разбирам защо не искаш да продължиш това, което учиш, но мисля, че отиваш от трън на глог.

Надявам се само да не се превърна в такъв родител като баща ти.
Аз завърших 12 клас в Пловдив, можех да уча там или да отида в София или Варна, където също имах къде да живея. Въобще голям избор имах. Майка ми настояваше да съм във Варна, понеже баба ми ( нейната майка живее там). Казах и, че именно, поради този факт няма никога да отида да уча там.
И по други теми се е опивала да ми дава наклон, но винаги съм я стопирала и вече много рядко се случва, да не кажа никога.
На твое място бих се прехвърлила, щом не желаеш да си лекар.

По добре да се откаже сега и да се насочи към други варианти.
Още неясно колко години, съпътствани от много стрес и мъчителни изживявания и накрая да излезе емоционално срината и с огромни разочарования от следването и живота. Няма смисъл.

За съжаление има и такива случаи. При мен нещата идваха от дядовците и бабите - инженери и счетоводители. Като дойде време да влизам в университет имаше разговори как гладен счетоводител няма, как инженерите също не остават без работа. Е, аз записах тотално различна специалност. Нямаше го скачането от радост до небето, но пък пълнолетен човек сам си прави изборите. В един момент, по пътя към магистратурата, имаше и подмятания как е можело учител да стана - на държавна работа да съм, всичко ми било в кърпа вързано (заплата, място, ваканции). Пак си направих сама избора. Сега не съм чак толкоз гладна, не съм на държавна работа, не почивам с учениците. Съжалявам ли -НЕ. В семейството на мъжа ми - лекари, архитекти, професори. И там - нито той, нито брат му са в някоя от тези сфери. Надеждите били вече във внуците .

Това за счетоводителите и аз съм го чувала.
И на майка ми не и беше много приятно, че от три деца никой не се увлече по фармацията, ама това е положението.

Не знам в днешните времена има ли работа за жени с инженерни специалности. Имам познати инженерки, завършили навремето МЕИ София и Варна, инженер - химички, които се преквалифицираха в икономисти. Учиха още 2 години във ВИНС Варна, никоя от тях , вече пред пенсия, нямат и един ден стаж в завод по инженерната специалност. Сега, както и няма много заводи, каква реализация ги очаква нямам представа. Разбира се има и изключения, да не обобщавам.

При така описаната ситуация с органична непоносимост към контакт с болни полезен ход, освен прекъсване и смяна на специалността, просто няма. Даже и най-академично ориентираните дисциплини, които позволяват фокус върху изследователска дейност или администрация, изискват минимум няколко години практика в болничен сетинг, с пациенти, или консултации на пациентското легло, паралелно с научния труд. Сменяй тогава с нещо далеч от медицина, стоматология. Не съм сигурна дали фармацията би бил удачен компромис. На практика, щом теоретично учиш бързо и хубаво, можеш с приемни изпити да кандидатстваш и да те приемат навсякъде.

Авторке, напълно те разбирам за нежеланието ти да учиш, дори за не добрата ориентация какво всъщноскт искаш. Започнала си отдавна да наблягаш на химията и биологията и това е изместило всички други интереси, притъпило ги е и е останала само медицинската насоченост.
Моят съвет е: напусни веднага тягостното за теб образование, лекар няма да станеш, независимо дали ще имаш диплома. Жалко е за 3 пропилени години, но това не е половината ти образование. Щом баща ти мисли за частен кабинет, значи планира за теб да си лекар със специалност, а това значи още 5-6 години, не е още 3. Търсят се много гастроентеролози, кардиолози, педиатри, а това предполага не само пипане, но и бъркане да не казвам къде в пациентите.
 За фармацията....синът ми има близка приятелка фармацевт. Работеше в аптека, напусна, че е лудница и заплатата като в Кауфланд, а и е просто продавачка. Поработи в магазин. После пак се върна в аптеката и скоро след това окончателно се махна от тази професия Сега работи в кол център при мъжа си. Ако знаеш прилично някой език, приготви си вариант Б.
За баща ти...изобщо не отстъпвай. Преживяхме у дома същото с моя баща. Той беше инженер и нареди и ние със сестра ми да бъдем такива. Аз се опълчих, тя не посмя. Гордееше се с нея, за мен дори не споменаваше ,че
 следвам. Завърших и работих по специалността си, а сестра ми, която има диплома за инженер, цял живот работи по ресторанти. Накрая баща ми се обърна и каза, че само аз съм успяла да се реализирам.
Не си го причинявай!

Аз не мога да повярвам и дори не съм срещала такъв човек, учещ медицина, и то вече 3 година, да е толкова отвратен от средата и болниците.
Съгласна съм, че повечето ( особено западналите държавни) са кочини, но знам че стажовете са в хубави университетски болници, в които се предлагат нормални условия.
Авторке, вероятно ходиш и в Токуда.
Но, наистина щом толкова не ти харесва, не се мъчи.

Ще я закършиш, като се прехвърлиш фармация, защото - да, продавачи са. Може пък да ти хареса, ако минеш успешно през химиите и гнозията, де. За лекар не си, подкрепям те в това. То докато изградиш така мечтаните “връзки”, родителите ти може и да нямат вече нужда.
Защо, бе, деца, защо се оставяте друг да решава, бил той и родител?’

Аз, като родител на новозавършил лекар, отскоро специализант, мога да кажа, че работата е много, с много дежурства - ами дъщеря ми е по цял ден е в болницата и един или два пъти седмично и нощем, като след това продължава дневната смяна. Понякога ми е много тъжно - та тя няма никакъв социален живот, няма време.
Също съжалявам, че по някакъв начин я насочихме към медицинските специалности - казахме й с баща й, че ще я издържаме в София, ако учи нещо перспективно - медицина, стоматология, фармация или компютърни науки. Другите  специалности ги има и в университета в нашия град, а тя искаше да е самостоятелна и да не живее при нас. Давахме й примери с роднините /половината рода са лекари/, някои от които се реализираха много успешно и в чужбина - като хирург, педиатър, рентгенолог и вероятно й повлияхме. Отказа да кандидатства фармация, защото щяла да бъде "луксозна продавачка", а с ИТ специалност да стане асоциална, макар че беше медалист от олимпиади по математика. По време на следването, докато приятелките й от родния град ходеха по дискотеки и бригади в САЩ, тя учеше, сега също продължава да учи за колоквиумите по специалността, участва и в различни семинари и конгреси, за което също трябва да се подготви и мечтае да има повече от 6 свободни часа, за да се наспи. Медицината и работата като лекар след това е много отговорна и изискваща. Дъщеря ми работи основно с колеги-мъже, които са много амбициозни и тя постоянно се доказва и съревновава с тях, защото специалността й е по-скоро "мъжка", но не пожела да специализира дерматология, защото щяла да има пациентки-кифли, а тя искала истинска медицина, почти хирургия. Между другото, дерматологията, особено естетичната, ми се струва много перспективна - преди седмица ми се наложи да отида до клиника за естетична дерматология - чисто, спретнато и модерно. Пациентките или по-скоро клиентките излизаха от процедурите доволни, лекарките бяха усмихнати. И за там се изисква специалност, знания и умения, но не работиш с болни, в мизерни условия.

Да ви имам перспективата. Поздравления за търговския нюх!

Всеки сам си преценя 😆!

Аз си избрах професия,която много ми харесваше ,но родителите ми не бяха доволни.
Харесвах работата си ,която беше свързана с пътуване,доставяше ми удоволствие.Но когато се роди детето се оказа,че не мога да продължа и трябва да сменя професията.
И тогава разбрах,какво са имали предвид родителите ми...

Но пък ако не бях записала това,което на мен ми харесва цял живот щях да съжалявам и да обвинявам родителите си.
Не съжалявам изобщо.

Неприятно е, ако човек си има мечта, а родителите му го "насочват" към нещо друго. Ако сам няма идея какво иска, насочвайте на воля.
Нашите искаха "архитектура". Щях да се противопоставя по най-лесния начин - нямаше да ме приемат. Ама се разкъндардисаха после и не се наложи да се явявам.