Любители на котки - Тема 191

LaLeone,  ако обичаш,по- спокойно!
Бременна е на 1 ден. Ако изобщо е.
Ами ей така , съветваме, че даже сме го и правили. И на мен ми е писнало да гледам как хората подритват бездомни животинки по улиците. На никой не му пука !!!
BoSun8, по най бързия начин консултация с ветеринар.
Понякога така ми се иска и на мен да не ми пука, ама няма да стане...Отделно едно куче има в квартала с 5 кутрета...
Абе, не е за разправяне...
Грях..., то всичко друго ми е наред, та...
Имам и други грехове, не съм идеална. И никой не е. То даже е невъзможно. Ако трябва , ще си плащам, да !
Постът на Cafe del Mar... Това е реалността  и всички я знаем. Евала за голямото сърце, което има. И аз на моменти не издържам...

LaLeone, не знам на колко си години, но и в темата за правото на осиновените да познават биологичните си родители ми изглеждаш с доста консервативно мислене. Моят съвет е на база изцяло собствен практически опит. Аз осинових не една, а 5 котки наведнъж. И петте - женски. Оставих и петте да родят и в един момент се видях с 20 котки в апартамент. Нямаше как. Изкарахме ги пред блока. Скандал. Преместихме ги зад блока. И познай... Мина един кльощав мъник-скитник, пи им от водата и след три дни измряха 11, за всяко едно от които съм плакала по още толкова дни, умирали са ми в ръцете и съм ги погребвала... Цялото това мъчение можех да си го спестя, а и на тях, ако бях кастрирала женските и си бях останала с 5 котки. Но и аз като тебе имах лични убеждения. Сега като през дома ми са минали вече не знам колко котила (на хотелски условия включително), заключението е едно - кастрация навреме. Защото мъката не е да прекратиш бременност на плодове, които още не са се заформили, ами да погребваш бебета, които вече са родени.
Не можеш да разчиташ на това, че ще намериш на кого да ги подариш. Понякога не се намира. Питай момичетата от темата, които са с повече от две котки защо са с повече от две котки...
Не е грях да спестиш мъчение на същество. От медицинска гледна точка пък, ветовете дават един месец в който могат да прекратят бременността, след това никой вет не се съгласява. До един месец ембрионите още не са се оформили напълно като бебе коте.


Ето какво се абортира (да не кликат хора със слаби сърца):
По-добре ли е да погребеш родено вече бебе коте? Или 3-месечно? Щото вируси много, а за 5 котки пари за обезпразитяване и ваксини трудно се събират... Не е само да ги храниш и да ги поиш...

Напълно съм съгласна с amy_nka.
И още нещо -- тук сме големи хора. Нека проявяваме емоционалност на такива.

Ел, Аминка, точно и моето мнение написахте! И нашите ветове след 1вия месец не кастрират. Аз бих кастрирала на момента, не бих чакала. И на котката ще се спести една травма и ще се намали риска от рак на гърдата.
В повечето случаи котетата нямат шанс и умират в големи мъки на улицата.
Признавам, аз сега всички почти приселски мацки, до които се докопах, кастрирах. Бяха се събрали 6 майки с 12 малки и си бяха направили прайд в двора ни. Малките са абсолютно диви, хванаха хламидия на очичките, нямаше как да се лекуват ( опитах с аб в храната, но никакъв шанс да дадеш на точно определено коте доза) и половината ослепяха и изчезнаха. Сега тези малчоци ми тежат на съвестта, а ако кастрираните майки са имали нещо недоразвито - не му е било писано да се роди и страда. Точка.

Извинявам се, че се намесвам в спора ви, но нека BoSun8 реши какво да направи с котето. Не е хубаво да си налагаме мнението и вижданията. Може пък да иска да си ги гледа котенцата и да има на кого да ги даде като поотраснат. Аз лично бих се консултирала и доверила на ветеринар. Ние тук си помагаме, но все пак не сме лекари. Щом има време от 1 месец, аз бих изчакала да видя дали изобщо котката е бременна. И ако жената е решила наистина да си я гледа за постоянно вкъщи, е редно да помисли дали ще иска да я кастрира или не, защото знам, че някои хора не си кастрират животните. Аз съм ЗА кастрацията, но все пак всеки има право на избор. Но да не стане после така, че при всяко разгонване да й бяга котката. Просто когато човек се ангажира да се грижи за животно, е редно да помисли за тези неща. Както някой беше написал, то не е само да го храниш и да му се радваш. Отговорността е голяма.

А не би трябвало всеки да има право на избор, при все че този избор води до хиляди котета по улиците. Дори да знам че има на кого да дам котетата, пак не бих си оставила котката да ражда. Достатъчно има за осиновяване, няма защо моя егоизъм да прережда тези, за които е въпрос на оцеляване. Аминка добре е обяснила последствията, друго няма какво да се каже. Да не кажа, че и аз не съм искала да съм с четири котки, ама ей такива чужди избори принуждават хора като мен и 2/3 от момичетата в темата да поемат чужда отговорност, да прибират пребити, блъснати котета, да мъкнат по ветеринари бездомни животни и пр.
Нито Ади, нито Бени съм искала, нито съм имала финансова възможност към онзи момент, ама нямах избор и толкова. От женските Аджани е желана, Шива натрапена като моите. Сега наново я играеме ситуацията  с котето, което идва да яде на двора, и доколкото финансово вече мога да си позволя и 20 котки, физически и психически не мога да поема отговорност за пето такова. Ама аз се чувствам виновна, не този дето не може да кастрира. Всичко това го казвам не като нападка към съфорумката с потенциално бременното коте, тя не е казвала какви са и намеренията.

Amy_nka! Тук ще говорим за нашите котки, не вмъквай други теми.
Ясно ми е какво се абортира! Нещо което може да бъде твой домашен любимец. Аз съм християнка. Никога не бих подкрепила такова нещо.
Учила съм хистология, цитолология, анатомия човешка, на всички животни, биологии, не знам колко си химии, паразитология, вирусология. За да завърша и да работя по специалност.

El73,
учила съм анатомията  и шанса за няколко часа една разгонена котка да не е забременяла е направо невъзможен. Не е като при нас.
Когато мъжкия се качи и вкара половия си член, при убождането от шипчетата по него женската има спонтанна овулация на мига и забременява. Няма 6/5.
Ако е много голяма красавица може да я минат до 5 на ден и нагоре. Може и 5 котета от различни бащи.

Дайте на мен едно коте аз ще се грижа за него. На собственичката ще подаря биберони и храна ако се налага. Дори бих могла да платя обезпаразитяването.
Но не ги убивайте!
На 40 г съм и мнението ми е твърдо. Аз съм за кастрация но след раждането.

LaLeone, ок, всеки има право на мнение. Ако не ги убием ние, ще ги убие улицата. Спасяваме ги още преди да се родят...
Съжалявам, много болна тема са ми бездомните животинки. Ако някой ден окончателно осъзная, че не мога да спася целия свят,  може би ще се почувствам по- добре.
Ще е хубаво да спрем вече. Всеки си държи на неговото.  Момичето да си реши. Както  No Problems хубаво каза:  Точка.

A aз ще отговоря с историята, която стои от няколко години в първи пост:

Много драматизъм, а в момента няма котета, има набор от няколко клетки. Досега не ми се е случвало да срещна вет, който да е готов да кастрира явно бременна котка. Но всички твърдят, че съвсем в началото не е проблем и не е опасно за майката. И точно бебетата на бездомни котки са най-честите жертви на смъртоносни вируси и двукраки изроди. Изобщо не разчитайте, че ще се намери дом, изхвърлят се дори породисти котки, за които е платено доста. Кварталът ни се напълни с дългокосмести красавици. Да, доста хора ги хранят, но малцина вземат котето у дома си. Причини много, но е факт.
Относно обещанието за помощ за обезпаразитяване по-горе, но само ако току-що върналата се маца не се кастрира,  ще възкликна само "кооолко ларж!". Истинска помощ е да се помогне финансово за кастрация и ваксина. В момента.

Аз мога да помогна изцяло.
И много от дамите от темата, предполагам, също.
Решението е на дамата, която е прибрала котето от улицата. Ако реши, нека пише на лично, и ще се уговорим.
В един идеален свят, всяко същество щеше да е заченато с любов и да е чакано с желание. За съжаление, не сме си го направили този свят идеален все още, и избираме по-малкото зло.
Тази дискусия ми се наслагва с една друга, когато на маса се заговори за бездомните животни около една болница, общинските приюти и кастрацията. И тогава един човек каза нещо, което още ми е в главата: "Няма по-жестоко същество на тоя свят от селска баба с мотика в ръка" (по повод какво се случва с нежеланите бебета по селата). И се замислих - кастрирайки, не съм ли и аз като бабата. Ами не съм, реших (но трудно), защото животното няма избор, само инстинкт, не можеш да го спреш, превръща се в машина за раждане, а като спреш порочния кръг разгонване-бременност му подобряваш качеството на живот, и не позволяваш ненужна огромна болка и страдание. Дори и да е бременна, ако е достатъчно рано, това не води до болка и страдание за ембриона. На мен са ми връщали ветовете бременна котка с отказ да я кастрират. Задомих ги, но им поех кастрациите и до днес всяка година им плащам ваксините и едното обезпаразитяване. Бяха три, едното дългокосместо, другите черни. Дългокосместото веднага го осиновиха веднага, за черната й сестра почти прилъгах осиновителите на красивата да я вземат и нея (уж временно), а черния мъжкар го искаха трима души и два пъти го върнаха. Единия път преди още да го дам, втория път след два месеца. И добре че подписаха договор с имена и адрес, та не посмяха да го пуснат на улицата, а се обадиха да си го прибера (казаха ми го в очите, даже искаха да скъсам оригинала на договора пред тях, за да не им се тътрси после котето).
При това тези трите бяха питомни, гледани вкъщи и свикнали с хора. Дивачетата от улицата са повечето невидими и страхливи и нямат никакъв шанс. Да не говорим, че веднага след раждането малко от майките успяват да ги спасят от котараците, които ги търсят, за да ги убият, та да се разгони пак котката и този път бебетата да са от тях. Това лято една майка едно черно коте къде ли не го кри и пак не можа да го спаси.
Добри беше улично диване, което плака една седмица в квартала, и не можех да го хвана, ама накрая сам се навря под колата ми, та го сгазих.
Дълго и разфокусирано стана, накратко - в ранна бременност не е грях да кастрираш за мен и по-доброто решение. Ако им е писано да се родят, ще си покаже ясно.

Добро утро!

Вчера се консултирах с вет-а ни, ще давам габагамма... Много ми е жал, така си мислех, ще сме овалдяли тъпата епилепсия.  Исках дори да намаляме лекарството, за да не го товаря, а то 🥲 Иначе Лийко добричък, явно не е забравил спринцовката (за разлика от мен) и си го пие.

Дано няма повече пристъпи. Гушки от нас с Мъри. Тя излиза от леглото само за храна и тоалетна, та е вече лесна за снимане

Алечка, беше ми неудобно да питам от какво са пристъпите, но ето сега разбирам.
Досега така ли сте лекувани? Или бяха повече медикаменти по схема?

Кафе, до сега давахме фенобарбитал на 12 часа. Направи, обаче,  буден пристъп два пъти. Не е като страшните пристъпи преди лекарствата, но и не би трябвало да се случва. Сега ни включиха второто лекарство. Не съм във възторг,  обаче, замаян е и залита леко... Ще намаля дозата на своя глава май.