С какво ви дразнят свекървите? -- 153

Относно воденето на булката от бащата, имахме избор да влезем в гражданското с кумовете, или да ме заведе баща ми. Тъй като аз цял живот съм живяла с втория съпруг на майка ми, който ме е отгледал като свое собствено дете, просто исках да му засвидетелствам обич, и затова избрах да ме заведе той. Иначе щяхме да си влезем само с кумовете, и така. Та това е причината.
Относно извеждането на булката-тук където ще се омъжвам така му казват, иначе не знам как се казва по принцип.
Ние няма да имаме изнесен ритуал, та да ме отвежда баща ми до арка от изкуствени цветя.

Peneloppe98, грешката ти е, че не си си очертала територията категорично. Две жени нямат работа в една кухня, точка.
Предполагам, че свекърва ти не само е чистила, но и сте я оставяли да готви и домакинства. И ето го резултатът.
Трябвало е твърдо да ѝ дадеш да разбере, че домакинята у вас си ти, а тя е гостенката. Трудно е, знам, особено ако тя е живяла преди това в този дом, но не и невъзможно. Само че трябва и мъжът ти да е твърдо на твоя страна и да споделя това виждане, а не да си мисли наивно: „Ето, мама дойде, сега ще поошета, ще посготви, а ние с Peneloppe98 ще го ударим на живот“. Защото резултатът накрая е този, който имате сега. При това още нямате дете...

Не да  те гледат като мечка, а да "те водят/извеждат като мечка". Както казах, аз също използвах този израз за отказ от оркестър на  нашата сватба. Преди, когато не бяха взели мечките на циганите, точно така правеха. Свиреха на гъдулка и водеха мечките на синджир с музика. Това е смисъла на израза, не гледането.
Когато ние се женихме, изнесени ритуали още нямаше. В гражданското не води бащата булката, влизат всички гости, после младоженците заедно или с кумовете. И изнесен ритуал да е, служителя от гражданското си води ритуала, както си е. Предполагам, че ако младоженците поискат друго се съобразява, но пак казвам, обичайния ритуал не включва бащата на булката. Това не е защото се правим на европейци, а католически и протестантски ритуал. А у нас, освен мюсюлмани има и католици и то не малко, така че преди да критикувате някого за избора му на  ритуали на личен празник, може поне да знаете откъде произлизат. Това не е селяния, а особеност, както мюсюлманите изкарват на селския мегдан целия чеиз, стоят  разделени мъже и жени и т. н.

Peneloppe98, нямаш причина да се извиняваш. Тя ще ви размества съдържанието на шкафовете, ви е ще се извинявате, от къде на къде? Следващия път като се тръшне, че от теб е започнало, мъжът ти да ѝ каже, че е започнало от нейно действие. да си си била подредила после, егати наглостта. Не ѝ се връзвайте и не я оставайте да води хорото. Ако сега го направите, това ще продължава вечно. Мъжа ти обяснява, че никой, никого не настройва, просто има нови правила, които заедно сте определили и който не го разбира си е за негова сметка. Оставете яда се тръшка, да видиш как ще смени плочата. Иначе ще ви разиграва винаги и когато си поиска.

На квартира в друг град

Правилно е синът  да поговори с нея относно  собственото си лично пространство. От теб се иска възпитано културно отношение на принципа "Добре дошла- добре отишла" 😉.
На годините на свекървата съм , но не мога да разбера подобно поведение - детето ти е пълнолетно и прави свои избори , може да си загрижена, да изкажеш мнение, но как смяташ, че можеш да се налагаш на възрастен човек🤔
Не се ли замислят, че това поведение е нож с две остриета.

Не мога да си представя, да преподредя на някого шкафовете и после да се сърдя, че ми е направил забележка. Защо и как хората се тръшкат и сърдят на другите за собственото си дебелоочие и простотия, никога няма да разбера. Повече от нормално, даже задължително трябва да направиш забележка при такива действия, не да си мълчиш и после да си подреждаш по твоя вкус. Ако  изхвърли нещо, което не разбира защо е ценно, как ще го възстанови после?
Peneloppe98, каза, че лятото сте живяли заедно и не е имало проблем. Не е имало, защото ти си се съобразявала и си мълчала. И очакваш сега автоматично свекървата да прави същото. Само, че тя нито оценява това, което си направила, нито го осмисля, нито пък има намерение да се съобразява. Грешно е очакването ти да се отнесе, както си се отнесла ти. Затова, ясно, категорично, твърдо и  най-вече сега - веднага изяснете границите и допустимото с родители. Първо вие двамата с мъжа ти, после всеки на своите родители, ако има някакви разминавания в предишните семейства. Иначе нищо няма да се промени

Боже, ти пък - как щяла да го въстанови. Тя така ще се оскърби и ще страда, че ще трябва сама да я успокояваш, че това, дето го е изхвърлила не е било толкова важно.
Явно не сте си имали работа с такива хора. Аз много пъти съм питала майка ми защо прави такива неща,  какво толкова била правела. Примерно - сестра ми имаше едно цвете, дето много държеше на него и то нещо залиня, обаче тя си го държи и се надява да е живо. Ей, майка ми сто пъти - защо го държиш, умряло е, грозно е, това цвете докога ще стърчи изсъхнало, не миряса просто.  И един път като беше при нея, без да види сестра ми, хоп, взела, че го изтръгнала. Сестра ми се обажда вечерта и реве. Абе, викам, остави тая работа - ще и се скараш, тя ще почне да драматизира какво пак, да и става лошо,  да се нахвърля,  накрая ще трябва да я успокояваме.  Откачалки,  решават, че ще стане на тяхното и това е.

Ако става въпрос за неговото – да, но в случая не става въпрос само за неговото.
Според мен, ако човек иска да се отнасят с него като с възрастен, трябва да води битките си, а не да чака другите да го правят вместо него.

Оставям моята майка да прави катвото си реши у нас. После пренареждам, което не е където трябва. Първоначално казвах, показвах, но ММ ми направи забележка, че съм се впрягала за глупости. Реших, че не е чак такава драма. Като дойде на гости шета, готви, глади и прибира където прецени, че може би стои. Аз пък съм освободена от досадни задължения.
Обаче нищо не ми хвърля или съсипва, може би това е важното.
Свекърва ми не прави нищо у нас. Първо, защото е възрастна. Второ - защото дори и да й кажа и покажа ще ме пита ама сигурна ли си, ама ако не искаш така, ама нещо си друго. Това ме натоварва повече и предпочитам да не прави нищо.
Чак драма не бих направила за пренареден шкаф. Обаче за изхвърлени неща не бих мълчала.

Имала съм си работа с такива хора и от опит мога да ти кажа само: вие сте си виновни и вие сте го допуснали. Като се затръшка, да се тръшка, аз продължавам да мотивирам действията си, спрямо тези на другата страна. Като не разбира какво толкова е направила, правя нещо, което съм сигурна, че я дразни и аз на свой ред питам "какво толкова". Като не разбира от дума, ще се научи по друг начин, какъвто сам/а определи. Просто е.
Като се връзваш и ходиш по гайдата, както казах, никога не спира дразнещото действие. Не майка ми, който и да е, бих подходила по този начин. Правила съм  го и има ефект.

Аз сериозно бих се раздразнила, ако ме се разместят нещата по шкафовете. Много по-малко време би ми отнело да си сложа всичко по местата, отколкото да търся нещо, като имам тенджера примерно на печката и трябва да добавя нещо. Хем губя време да го търся, хем може да замине това, което на печката през това време, хем нервите ще са вдигнати до небесата. Или пък да трябва да се обличам и тръгвам и да не мога да на меря дреха, направо ще полудея, защото пак ще губя време за глупости. Ай мерси, аз ще си го прибера.
Майка ми идва от време на време у нас с преспиване, вместо ние да водим детето. Не се налага да чисти, но готви, даже двамата с детето готвят. Преди го правеше сама. От където вземе нещо, там го оставя. Аз ходя, като я няма за по-дълго  да поливам цветята, да отчетата водата и т.н. Дразнят ме някои неща кое къде държи, ама нищо не пипам, там където си ги е оставила, там си ги намира като се прибере.
Аз бих попитала някоя разместваща свекърва, толкова ли пък е трудно да оставиш нещо там, от където си го взел?

Не харесвам да ми местят неща, има и причината забравяне, и  аз да преместя нещо - отиде намирането и се старая, понякога не е функционално ,но на същото място. Като инстинкт ми е да посягам точно там и без да гледам.
 Така че разбирам проблема.
 Не ,не е под конец при мен и има  доста "нередно", но аз така съм живяла и така искам да продължи, не искам да живее друг при мен  и не от сега.

 Дразни ме синът, че  е тук от време -навреме и слага дето  не е било преди , по негово виждане.  Ами дразни си. Посягам и  няма, търся къде  е. Дребни неща ,паници ,лъжици, той също се дразни като набутам неща да е прибрано като замине някъде за дълго, после пита , аз не помня къде сложих, в два три шкафа е  ,не е  у съседите , но в кой.
 Сега питаше за едни маратонки, ми няма,  а вчера открих в кутии в мазето на рафт ,но затворени и  не викат.
 Което ме подсеща да ги извадя на показ.
 И всеки да си пази територията с реда си, на друг да не се бърка.

Да, дразнещото е именно в навика. Аз вкъщи действам в голяма част на принципа на механичното и неосъзнатото. Както се казва, мога със затворени очи да изчистя и сготвя. По този начин мога и няколко неща наведнъж да върша. Ама според навиците си пестим време, а в днешно време то е ценно.
От сега ме дразнят доста неща в стаята на детето, но не му налагам изобщо моите виждания за подредено и прибрано. Нищо, че е дете, сам да си направи "системата" и то от сега. После както иска с жена му да се напасва, но няма да му се налага да се напасва и с мен, че става много. Много биха казали "дете е, у нас живее, ще прави каквото и както кажа", но такива хора после разместват и по чуждите къщи. Дразни ме, ама си е в неговата стая, да прави каквото иска. Влизам, повдигам или премествам временно нещо само като чистя подовете навсякъде  и до там. Че иначе мен питат къде ми е това и онова, а и това ме дразни.

Здравейте! Рядко пиша тук, защото моята свекърва рядко ме дразни, понеже вече съм я дресирала да не ми се бърка там, където не искам. Но от скоро се опитва отново да се меси там, където не трябва и явно отново ще ѝ припомня да не ме закача.
Та причината е, че е забелязала, че пера гащите с чорапите заедно в пералнята и това много я тормози. Опитва се чрез сина си, дори през майка ми да ми каже да не правя така. Аз пък ако искам, ще си изпера гащите с обувките.

Никак не са откачалки те, вие сте за бой, че им се връзвате. От какъв зор ще успокояваш възрастен човек, който се е държал зле и си заслужава забележката/скандала? Да не е 3-годишно, което се тръшка в магазина?
То и 3-годишно да е, не му се оставяш да ти се качва на главата, камо ли възрастен човек. Като я игнорирате няколко пъти, ще спре с театрото.
Знам какво говоря – и моята майка си пада по драмите. Ама нещо публиката не ѝ се връзва, та се налага бързо да слага край на представлението.

Макак така?! Трябва да се перат даже левите и десните чорапи по отделно!