Отговори
  • Мнения: 162
Срам не срам, дойде време да пусна такава тема и искрено се надявам на съвети от жени, които са по-наясно с това как се свалят мъже Satisfied  Или даже мъже, които могат да разкажат как са ги свалили жените им Smiley

Забелязвам около мен масово жените са тези, които инициират взаимоотношения с мъже.
Наскоро осъзнах, че аз откровено казано явно не знам как се свалят мъже. Имала съм 3 сериозни връзки до сега и някак нещата станаха много естествено, имаше явен интерес от двете страни, но напоследък всичко е по-трудно (може би защото не съм и на 20 вече, а мъжете си търсят по-младички Smile ). Повечето необвързани мъже около мен на 30 и нагоре сякаш не им се занимава, добре им е така както са, не искат да си усложняват живота. Доста двойки около мен се събраха, защото жените каниха на срещи и даже 'нахалстваха' нещо да стане. Предполагам гореспоменатите мъже просто чакат да попаднат на някоя такава жена и да се съгласят да тръгнат с нея. Та за това явно трябва и аз да се адаптирам Stuck Out Tongue

Още нямам смелостта директно да ида и да поканя някой на среща, може би до някъде съм си традиционна още и мисля, че това е работа на мъжа. Но искам да се науча да показвам интерес, да флиртувам, да дам на човека да разбере, че ако направи стъпка към мен няма да бъде отхвърлен. Опитвала съм се като се запозная с някой, който ми харесва, да го добавя после в социалните мрежи, да намеря повод да пиша за нещо, свързано с предходните ни разговори, той отговаря, но до там. Разбира се на живо се държа мило и дружелюбно, но аз си се държа така с всички (много хора са ми казвали колко 'мил човек' съм, което честно казано вече не ми звучи като комплимент). При мен очевадно липсва всякакъв вид сексуален елемент, флирт, тези неща, които други жени го умеят просто. Може би трябва да се държа по-резервирано, по-тежкарско както се казва, но това просто не съм аз. Правилно ли е да привлечеш някого с персона, различна от това, което си? Имам чувството, че ми е нужен магистър по сваляне на мъже, за да си намеря някой Rolling Eyes

За това бих се радвала на някакви съвети, тези от вас, които са в сериозни връзки, как показахте интерес към мъжа си? Или тези, които имат успех със свалянето на мъже. Облеклото ли, държанието ли, всичко ще ми помогне като съвет.

Всякакви въпроси ще се радвам да отговоря.
Satisfied

ПП: Може би е важно да спомена, че живея в чужбина, където динамиката може би е по-различна. Когато съм се прибирала в България, мъжете сякаш показват интерес много по-смело, нещата се случват по-лесно. Но явно трябва да се адаптирам към средата, в която живея в момента.

# 1
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Никога не съм сваляла мъж,винаги те са правили крачките към мен и съответно ако проявя интерес,те го забелязват и нещата си стават от само себе си.
Мъжът има доминантна функция в първоначалните покани за кафе,срещи и т.н.
Не бих изземала тези функции и не е моето да свалям аз някой мъж.

Относно облекло,поведение,излъчване-най добре бъди себе си ,такава каквато си ,а не защото просто трябва да се харесаш на някой.Естественото излъчване и красота,поддържан външен вид, умствен капацитет вършат чудеса.

Бъди отворена към запознанства ,общуване в средата,в която живееш и работиш.
Не се знае от къде  и как ще се появи мъж,с който ще можеш да се чувстваш добре,желана и нежна.
Жени сме,нека мъжете се напъват да ни спечелят. Smile

.......
И да не забравя ,никога не забравяй да се усмихваш!
Това е най-естествения начин да привличаш и да излъчваш положителна енергия.

# 2
  • Melmak
  • Мнения: 3 012
В каква чужбина си? Европейска? Азиатска? Питам повече, за да разбера г/д каква е културата. Понеже от Испания до Япония порядките са доста различни. Grinning

Макар да не съм "на пазара" виждам доста неща около себе си. Моя близка е на 26 и няма приятел от 2-3 години. Казва, че мъжете са свикнали жените да ги свалят. Дори на нейните години плюс/минус.
Аз мисля, че просто голяма част от запознанствата са се изместили в мрежата. Всеки цъка яко тиндър и бъмбъл. Мои приятелки така се сгаджосват.

Не знам на колко си, но възрастта 25-45 е доста динамична и хората са кой разделен, кой обвързан, кой самотен родител и е малко объркващо. Мой приятел, който беше ерген няколко години, яко излизаше по срещи. Връзват му, готин е и сам казваше, че вече на 34 години, търсещ жени около 30 масово са самотни майки.

Като цяло идеята е да не се правиш на нещо, което не си. Това няма смисъл. Аз лично не съм от хората, които ще преследват някой мъж, нито пък от тези, които ще са тип принцесата, чакаща принца да дойде в самотната кула.

Можеш да демонстрираш интерес и без да се натрапваш или да прекаляваш. Има значение как изглеждаш, как се обличаш и в каква среда движиш. Мъжете се влюбват през очите. И разбира се, ако говориш лесно и ако умееш да комуникираш е голям плюс.
Аз все съм работила в големи фирми, където в офиса/сградата сме хиляди. Постоянно се намира кой да ме заговори и с кой да обеля приказка, дори да не се познаваме и да не работим пряко. Според мен много връзки тръгват така от колеги и няма лошо в това (стига йерархично да няма проблем.) Случвало ми се е да сляза да си взема кафе от кафетерията в сградата и след 5 минути някакъв колега, който не познавам ми писа дали аз съм била долу на кафето. Зачатихме се, аз не съм работила с него преди. Общо взето... признавам, че и без да търся, намирам контакти. Но и аз съм такава, усмихвам се, говоря лесно с всеки и т.н. За по-интровертен човек такива неща биха били натоварващи, а не зареждащи.

Имай предвид, че понякога жените много чакат на готово някой да ги забележи, а всъщност си седят в ъгъла и си мълчат. За мен това не е ок, но зависи какъв тип човек си.
Можеш да покажеш интерес към някого и без ти да го сваляш.

# 3
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 267
Не се опитвай да ги сваляш или флиртуваш директно, особено ако не се познавате добре. Това е неуместно по много причини и прави впечатление на социална неадекватност, а и жените имате по-малко опит в директния подход така че много често е и адски cringe. Намери начин първо да влезете в някакви по-приятелски отношения (което ще отнеме определено време) - започвай разговор на неутрална тема, споделяй своите интереси и изслушвай неговите, бъди искрена и дружелюбна. След като вече сте преминали на етап където ви е лесно да общувате (вместо да е некомфортно, да си мълчите или да има дълги паузи тишина, да не знаете за какво да си говорите, отговори с по една дума или просто small talk от учтивост), поискай да размените там каквото ще ползвате, телефонни номера за чат приложения, Steam ако разцъквате игри, Discord, ако сте много oldschool Skype и т.н. Уикенда пиши, примерно за нещо дето сте обсъждали, някакъв мийм или линк към клипче, препоръчай филм/група за които си се сетила покрай разговорите ви, каквото ти хрумне, и пробвай един добър чат да стане. Накрая дай предложение да излезете, не задължително днес/утре нали, но с някаква определена уговорка, няма значение къде и какво ще правите, може да е само разходка и сладолед в парка. Ако сте вече по-близки може просто да гледате някакъв сериал или да разцъкате нещо заедно.  

Това са базови неща, същото нещо бих дал като съвет и ако мъж питаше. По моите наблюдения реално това което хората (и от двата пола) търсят за да потръгнат нещата е:
1. Да се чувстват комфортно и сигурно с другия. Да не се чувстват че трябва да носят маска, че постоянно има шанс да ги критикуват или да им се присмеят за нещо (за жените - да се чувстват че са в безопасност с него). Искат да са себе си без да трябва да се замислят или тревожат как това би изглеждало отстрани или как би се приело от другия.
2. Да им е забавно и интересно докато са с другия.

Останалото е въпрос на поддържане на контакта (да не се оставя да се раздалечите, отново особено ако не се познавате добре и от скоро) и време.
Всичко друго е според определените хора и ситуация.

Последна редакция: нд, 14 яну 2024, 16:20 от Gentleman of Leisure

# 4
  • Мнения: 185
Айде пак се почна с изтриване на коментари

# 5
  • Мнения: 162
Благодаря на всички за съветите до момента, всичко, което казвате е съвсем логично, без крайности, както трябва да бъде. Може би прекалено много съм се повлияяла от историите около мен и се чудех какво да променя, за да имам същия "успех" и аз. За мен това да се натрапваш и едва не да се молиш на някой да е с теб никога не е било успех, но около мен виждам друго Grinning

В отговор на hechicera_ , живея в голям град в Западна Европа. Това също може да оказва влияние, защото държаниети между хората е просто друго. От друга страна се събирам с доста българи, та за това реших да задам въпроса си тук.

обикновен човек, видях ти коментара, преди да го изтрият, и като цяло съм съгласна - като покажеш интерес към някой мъж и той не те викне на едно кафе даже, просто не е мой човек. Насила хубост не става. Просто не знам дали показвам достатъчно ясно, че проявявам интерес и имам симпатии към него, или очаквам твърде много той да се усети. Smiley

# 6
  • Мнения: 752
Не ми се е случвало да свалям мъж, защото, според мен, това самопредлагане на жената не е много ок. После си е химия единия, другия поема инициативата, но първите стъпки са мъжка работа, а жената отговаря или пък не, в зависимост от това дали има интерес. Така мисля: първата крачка е на мъжа. Също не одобрявам преструвките, много скоро илюзиите рухват, няма смисъл.

# 7
  • Melmak
  • Мнения: 3 012
Новачка, а ти сред местните как се чувстваш? Социализираш ли се? Понеже Западна Европа е широко понятие, едно е в Германия, друго ще да е в Италия.. като общуване. Не държа да ми казваш нито къде живееш, нито да ми отговаряш на въпроса, по-скоро ти да отговориш за себе си. Simple Smile

# 8
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 267
Много зависи къде точно си. Примерно културно-немските държави са много по-студени от нас (това от личен опит съм го разбрал), така че има значение дали си да кажем в Испания или в северна Швейцария.

Иначе по другия въпрос е може би малко по-сложно. При мъжете правилото е много ясно - ако не се бориш за това което искаш няма да го получиш, и не мисля че някога съм попадал на спорове по въпроса. Примерно едно от най-честите неща които се казват на мъжете да избягват е ако чуят "имам си приятел" и веднага да се отказват. Всъщност е много по-добре да отговориш дори с нещо неандерталско като "ми направи нещо по въпроса, разкарай го" отколкото да се извиниш и да подвиеш опашка. Упоритостта е важна.
От стратегическа гледна точка аз не разбирам защо жените толкова лесно се отказват от мъже които уж вече са харесали, отстрани ми изглеждат плашливи, притеснени от чуждото мнение и тънко обидни, и малко ситуация гроздето е кисело (как се "печели" мъжът който искаш ако никога не полагаш усилие за това и само чакаш пасивно?). Както по-горе написах, това което е важно е подходът, той може да търпи видоизменения зависимо хората и ситуацията, но според мен бързото отказване е също толкова негативна черта колкото и неадекватна и cringe отчаяност.
Ако не се полагат последователни усилия към това което човек иска, няма да го получи. Ситуации тип аз му дадох някакви сигнали, той ги игнорира, са прекалено несериозни "пречки" да те спънат ако човек си е харесал някого. Ключът според мен е повече финес към упоритостта.
Но това е моето мъжко мислене, не ангажирам по никакъв начин с него жените че трябва да мислят така или да правят еди какво си или че грешат за нещо. Просто си разсъждавам.

Последна редакция: нд, 14 яну 2024, 16:44 от Gentleman of Leisure

# 9
  • Melmak
  • Мнения: 3 012
До една степен съм съгласна с Gentleman of Leisure, но не и в частта, че "имам си приятел" трябва да води до някаква упоритост. Всъщност дори като съм нямала приятел, ако някой ме сваля и не го харесвам, му казвам, че имам, за да ме остави намира. А сега, когато си имам приятел, за какво ми е някакъв да ми се лепне? Не търся свалки и с тази фраза трябва да му стане ясно, че не съм свободна. Ако продължи да опитва, какво печели? Губене на време и шанс да стана аз груба.

# 10
  • Мнения: 24
Според мен е напълно ОК да покажеш интерес и даже да поканиш мъж, който те е заинтересовал. Опасенията в тези случаи обикновено са, че като се "натрапваш", после все ти трябва да се стараеш, защото си сваляш цената с това 'самопредлагане', но това се случва, ако нямаш способността да гледаш реално на отношенията с другия пол и не знаеш как да поставяш граници, нито кога да сложиш край. Прецени си, ако можеш да поемеш риска да те отхвърлят или да разбереш впоследствие, че просто са приели поканата и знаците ти, но не са те харесали по-нататък, и можеш да реагираш адекватно, т.е. да се отдръпенш навреме без да те засегне, бъди активната страна. Аз съм ЗА човек да е проактивен и да не страда от съмнения дали се натрапва както в романтичните, така и в другите човешки отношения. Но ако се чувстваш по-удобно в пасивна и откликваща позиция, искаш да бъдеш ухажвана, ще се намери мъж да е активен и да си паснете в тази динамика. Помисли кое отговаря на натюрела ти повече и действай според това, а не против себе си.
От активните съм, "сваляла" съм мъже, процесът е различен, защото и обстоятелствата не са били все еднакви. Общо взето съм общителна, каня често хората, не само мъжете, да се присъединят към мен, ако имам планове да ходя някъде или да правя нещо, доста се шегувам и понякога залитам в по-пиперливи и двузначни шеги/намеци с мъжете, които са ме привличали. Всеки си има стил на общуване, който се пренася и във флиртуването, така че няма точна формула.

# 11
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 106
А ти какъв подход прилагаш досега? В училище с гаджетата как беше?
Много зависи къде точно си. Примерно културно-немските държави са много по-студени от нас
Какво значи студени, като извадиш пачка банкноти от джоба да си платиш уискито на бара и те не се разтапят ли?

# 12
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 267
Хаха. Аз дори не го визирах като романтични отношения конкретно.
Трудно е да се опише в думи. Просто начинът им на живот и комуникация е различен. Много често те са в близки групи от училището/университета с които цял живот се движат и рядко правят нови по-задълбочени приятелства след това, дори и помежду си. Всички чужденци го забелязваха и коментираха това, много ходеха до Франция уикендите за да се социализират. Имаше много депресирани и с повлияно психично здраве от изолацията. Някои дори прибягваха до наркотици заради това.

Последна редакция: нд, 14 яну 2024, 18:16 от Gentleman of Leisure

# 13
  • Мнения: 794
Аз съм на мнение, че каквото искам си го взимам или поне опитвам, пък каквото стане.  По принцип съм интроверт и сравнително резервирана, но ако някой мъж ми е харесал, ще му го покажа по деликатен и възпитан начин. Така спечелих и мъжът ми, подавам сигнал според ситуацията и ако мъжът “захапе” - Ок, ако не, значи интерес няма. Разни размотавания да си пишем с месеци, да се чудим и да се маем не е за мен. Предпочитам да излезем на кафе и ако не си паснем, всеки по пътя си.

# 14
  • Мнения: X
В чужбина са страхливи. Ако ти отправят неприлично предложение може да ги съдиш за сексуален тормоз.
 Тук съм забелязала че много се пласират по соц. мрежи-селфита, дупета. По площадките с къси поли и кожени клинчета. В България със сигурност ако си сложиш екстеншъни, джуки и вежди ще има обожатели.

Общи условия

Активация на акаунт