Нямахме сватба, а само подписване и то леко на юруш. При нашето подписване всичко беше много екстремно, защото имахме новородено, а имаше и смърт в семейството ми. Поканени бяха само бебето ни, свидетелите и майка ми, която беше със счупена ръка, и нямаме дори и нормални клипчета от церемонията (тя трябваше да снима, а естествено й беше трудно). Въпреки това, аз си се чувствах красива булка, и с много емоции си спомням за встъпването ни в брак.
Планът беше да вдигнем сватба при по-подходящ момент. За съжаление, с новороденото ме спираше финансовата страна на въпроса, както и чисто времево, после пак забременях и не исках бременна или с второ бебе да вдигам сватба, после пък беше пандемия, после пък купихме апартамент и пак нямахме пари, и тн и тн. Миналата година имахме 5 годишнина и уж тогава искахме да направим сватба, но пак не се организирахме...
Мъжът ми иска тази година да вдигнем сватба, но аз се чудя не е ли леко смешно да се правя на младоженка след две деца и 6 години брак.