Нови
- Публикувана: 18 ян. 2024, 23:20 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2024, 23:05 ч.
🍀Градината на Демет Йоздемир - Тема № 7 за обсъждане🍀
И аз не вярвам да стои със скръстени ръце толкова време в LA, не ми прилича много на туристка.
Коментар към днешните й снимки:
Erin Overbey: " 🧿 🌙 👏 ", отговор от Демет: " 💙 🦋 "
Кате, каква е следващата архивна рокля? Винаги е интересно с какво се е издокарала.
Чантите пък са съвсем отделна тема.
Коментар към днешните й снимки:
Erin Overbey: " 🧿 🌙 👏 ", отговор от Демет: " 💙 🦋 "
Кате, каква е следващата архивна рокля? Винаги е интересно с какво се е издокарала.
Чантите пък са съвсем отделна тема. 
Florale, според това, което каза Барбарос Шансал (моден гуру), Демет се е спряла на роклята, която е носила избраната преди 38 години за "Мис Вселена" Турция, Мелтем Хакарар/ Доанай. Т.е. моделът трябва да е от 1986 г. и в търсачката ми излиза само това като резултат:
Обаче доста популярна сред изображенията на въпросната жена е една друга рокля от победата ѝ на "Мис Очарование" '89 г.
Не знам с точност коя от двете рокли визира (пък може и някоя трета да е
), но е доста вероятно да е зелена 
На мен ми е по-интересно какво ще е това събитие през ноември в Дубай, на което казва, че Демет ще присъства.
Марта пак се е вдъхновила:
И още от активността на Деметка:
Напомня, че опасността за уличните животни в Турция не е отминала.
Както и препоръчва някакъв турски филм на ужасите (знаете, че е фенка на жанра) и пожелава много зрители на екипа.
П.С. Ще си посипя клавиатурата с пепел, така и не мога да стигна до продължението на преразказа на Емпатия
Обаче доста популярна сред изображенията на въпросната жена е една друга рокля от победата ѝ на "Мис Очарование" '89 г.
Не знам с точност коя от двете рокли визира (пък може и някоя трета да е
), но е доста вероятно да е зелена На мен ми е по-интересно какво ще е това събитие през ноември в Дубай, на което казва, че Демет ще присъства.Марта пак се е вдъхновила:
И още от активността на Деметка:
Напомня, че опасността за уличните животни в Турция не е отминала.
Както и препоръчва някакъв турски филм на ужасите (знаете, че е фенка на жанра) и пожелава много зрители на екипа.
П.С. Ще си посипя клавиатурата с пепел, така и не мога да стигна до продължението на преразказа на Емпатия
Ако е избирала между тези двете рокли, залагам на втората. Миналата есен Бурак Дениз ходи в Дубай за награда - сега погледнах, ноември е било, DIAFA. Нали все него стягах за партньор на Демет.
Обаче ще е голям кеф, ако двамата с Енгин се появят отново на някоя церемония.
FaHir, необикновена двойка:
Обаче ще е голям кеф, ако двамата с Енгин се появят отново на някоя церемония.
FaHir, необикновена двойка:
Фло, гледах SBSV в оригинал преди години. После разбрах, че са го излъчвали и в България, вероятно заради това няма никъде превод (знаете, авторски права 
). Доста нестандартен е сценарият. Не знам, доколко турците са се придържали към испанския първообраз, но всички много добре си играеха ролите, независимо че са съвсем в началото на кариерите си. Таланта или го имаш, или само се/ни мъчиш
От Now (разбирайте FOX) днес - пише се FaHir, а се чете "любов":
И още снимки от LA:
Струва ми се, че брат ѝ вчера вече си беше в Германия.
). Доста нестандартен е сценарият. Не знам, доколко турците са се придържали към испанския първообраз, но всички много добре си играеха ролите, независимо че са съвсем в началото на кариерите си. Таланта или го имаш, или само се/ни мъчиш От Now (разбирайте FOX) днес - пише се FaHir, а се чете "любов":
И още снимки от LA:
Струва ми се, че брат ѝ вчера вече си беше в Германия.
Дааа, талантът на Демет е много интересен за мен.
Предполагам вече има гадаене по отражение в очила. Трета седмица ни пуска снимки от САЩ.
Предстои излъчването на Adim Farah в още страни:
От Başak Gümülcinelioğlu:
https://www.instagram.com/p/C9AfwsbtUf1/?hl=bg
От фен: "Благодаря ви за тази прекрасна песен, която за целия свят означава Erkenci Kus."
Предполагам вече има гадаене по отражение в очила.
Трета седмица ни пуска снимки от САЩ.Предстои излъчването на Adim Farah в още страни:
От Başak Gümülcinelioğlu:
https://www.instagram.com/p/C9AfwsbtUf1/?hl=bg
От фен: "Благодаря ви за тази прекрасна песен, която за целия свят означава Erkenci Kus."
Винаги е гледана под лупа 
И от фенове, и от критици 
(най-вече от вторите) 
Най-накрая се мобилизирах с "Емпатия"-та
Пригответе се за ферман 
Та, бяхме стигнали до отношенията на Демет с баща ѝ. После Ахмет я пита за майка ѝ. Госпожа Айшен е живяла в Германия, според думите на Демет като принцеса. От година и половина се е преместила в Бодрум. Не ѝ се живеело в Истанбул, нито ѝ се връща в Германия.
След това на ред са Деря и Волкан. Казва, че е по-близка със сестра си. Тя ѝ е като втора майка. Тайно се е снимала в музикални видеоклипове и даже е била на корицата на някакво френско списание. Отишла е в чужбина, направила е снимките и се е върнала с копие за спомен. Баща ѝ абсолютно нищо не е знаел. Демет се шегува, че от този период много добре познава гарата Хайдар Паша, тъй като постоянно са ходили до Истанбул с влака. Тогава Деря много е искала да живее в Истанбул. Демет - не. И до ден днешен градът ѝ се струва стресиращ. Ахмет я пита дали, ако се е родила в друго семейство, щеше да бъде Демет Йоздемир. Отговаря - абсилютно не.
После разговорът се прехвърля на ТВ сектора. Ахмет пита дали физическата красота е предимство. Демет отговаря, че в краткосрочен план - да. А в дългосрочен - “по дрехите посрещат, по ума изпращат”. На въпроса за любовта, Демет отговаря, че я свързва с “химия”. Не е задължително да познаваш добре някого, просто е въпрос на един страхотен момент. Не може да се планира или да се опише с думи, но е свързано с енергията. Ахмет пита колко може да продължи тази “експлозия”. Демет казва, че не мисли, че може да продължи дълго. Освен, ако не е платонична, несподелена любов, граничеща с болест. След като преминат фойерверките, се виждат истинската същност на хората и любовта се превръща по-скоро в обич. При всеки човек този период е различен, при нея, през смях казва, че траел кратко. Ахмет пита дали си спомня първата си “любов”. Отговаря положително - влюбила се в началния ѝ учител, г-н Гьокхан, който бил много грижовен и всеки ден носел различен костюм. На въпроса дали има приятели - казва, че има. От 11-годишна се познава с Аря и досега въпреки, че физически са разделени, защото тя живее в Будапеща, смята, че ѝ е истинска приятелка. Разбира се, има много други добри познати. На въпроса на Ахмет какво я е сближило навремето с Аря, Демет отговаря, че двете са знаели всичко една за друга, за семействата им и без никакви очаквания или ползи, се разбирали страхотно. В заключение - там, където има очаквания, няма приятелство според Демет.
След това припомнят първата история на Шериф Сезер и започват с въведението към втората. Питат Демет дали е мечтателка. Отговаря - голяма! Но повече си мечтае за изпълними неща. Като дете е имала по-развинтена фантазия, освен това е искала да може да продължава сънищата си. Шегуват се с Ахмет, че и той е искал това. Сега в мечтите си се вижда на някоя голяма сцена, като театрална актриса, как рецитира някакъв силен текст или как играе в мюзикъл. Ахмет допълва - Златни палми, Оскар? - Бих искала, разбира се. Мечтите са безплатни.
Какво е таланта? - Нещо неподправено, за което не сме мислили много. Едно е да си изучавал нещо, друго е то да излиза от теб естествено. Оригиналността трябва да върви ръка за ръка с работната дисциплина. Ако вземем един текст и различни хора го повтарят, ще запомни този, който го е произнесъл най-оригинално. Ахмет я перефразира - значи таланта е нещо, което не може да се повтори. Демет -да, точно така!
Това нещо кодирано с раждането ни ли е, или може в последствие с работа да се придобие? - Сякаш с процент повече е нещо вродено. Хубаво е да се работи дисциплинирано, но ако ти липсва даденото свише, само с работа не може да се компенсира.
Какво е умът? - Умът е нещо отвъд логиката и емоциите, затова звучи малко хладно. Опитва се поддържа баланс между рационалното и емоционалното. Ахмет допълва, че е малко като таланта - от една страна можеш да работиш над него, но от друга се раждаш с определени дадености.
Започват с втората история. Тя е по-съвременна, започва 2001 г. В малко забутано село, докато момиченце ходи на училище, майка му и жените в района са неграмотни. Детето започва да ги обучава. Няма други деца на нейната възраст, всички гледат да избягат в града. За да убие скуката, момиченцето се качва на покрива на къщата и гледа звездите. Така се заражда любовта ѝ към Вселената. В селото обаче няма нито компютри, нито интернет. Момиченцето започва усилено да чете книги и то най-вече за програмиране. Така без компютър се научава да програмира. Когато е на 11 години, откриват, че момиченцето е болно от левкимия. Всички са в шок. След време се оказва, че диагнозата е поставена грешно. Момиченцето бързо оздравява. Има заболяване, но не е левкимия. Травмата е сериозна. Започва много повече да цени живота си и да мисли какво може да направи, за да подобри живота и на останалите хора. Първо се премества в гимназия в Кайсери, после иска да запише и университет, свързава се с турчин, преподавател в НАСА, който работи по проект за безпилотно разузнаване. След постоянно писане на писма, я приемат в проекта, участва и в проекти на ЕК. Започва работа в научен стартъп. Със семейството си обаче преживява катастрофа и това отново преобръща търсенията ѝ. Проектът, по който е работила е за защита от заледявания с помощта на изкуствен интелект. Изведнъж обаче започва да чете много медицинска литература и решава, че ЕКГ изследванията трябва да се подобрят. Обикаля болниците с онкоболни деца, разговаря с тях и с неграмотните деца в селата около нейното родно място, превръщайки се в модел за подражание за тях. Героинята е Елиф Еда Гюнеш. Днес отговаря за проектите за развитие на голямата Истанбулска община.
Продължават разговора. Ахмет пита дали всеки може да напише успешна история. Демет казва, че за съжаление - не и причината е следната - животът на някои хора е лош, но те се фокусират само в негативното, а понякога да превърнеш недостатъка във възможност е по-лесното решение. Ако се примириш с лошото и започнеш да се самосъжаляваш, никога няма да се подобриш.
Чувства ли се успяла? - Да, надминала е всичките си очаквания.
По-лесна ли е работата, след като е станала известна? - Не, напротив, все по-трудно става. Всеки път трябва да работиш повече и да се стараеш повече, но винаги има възходи и падения. За Демет е важно да е в добро психическо здраве и да насочва енергията си в правилната посока. В крайна сметка са хора. Могат да паднат и пак да се изправят. Важното е да се чувстват добре със себе си и да не търсят само чуждото признание.
Променят темата на разговора. Защо е искала да може да чете мисли? - Защото иска хората да са искрени. Ахмет коментира - ако всеки казва, каквото мисли, светът няма да проработи дълго. Демет го репликира, че много пъти съжаляваме за неща, които не сме казали. Напразно се филмираме и паникьосваме от неща, които можеби са много по-прости, стига да си ги казваме.
Ахмет продължава с това, че Демет никога не е избирала лесния път. Преди да започне кариерата си, 2 години е взимала уроци по актьорско майсторство. Пита я дали образованието е важно - определено да, защото в тяхната сфера това означава заедно с колегите ти да подготвяш постановки, да мечтаете заедно и едни други да се вдъхновявате, да минавате през успехи и несгоди. Иска ѝ се да е имала по-добро образование. Ахмет пита защо е завършила вечерно? - Защото е била принудена да гледа семейството си. Но това ѝ е отворило друг път. Възприема го като услуга, а не като дефект. И все още би искала да завърши университет. Не е невъзможно. Ахмет допълва, че имат много добри специалисти в тяхната сфера, но училището не е под един покрив. Можеш да се учиш от всичко и всеки. Всъщност, не гледането, а виждането е важно.
Смята ли, че е смела? - Да, за някои хора това може да е арогантност или странност, но да си уверен в себе си идва от грешките и уроците от миналото ти. Чувства се сигурна както в миналото си, така и в мечтите си.
Има ли нещо, заради което да зареже всичко и повече да не се занимава с актьорство? - Не, не може да остави актьорството, защото за нея дори не е работа. Ако погледне на актьорството като на работа, се страхува, че магията ще изчезне. Казва ОК на някой проект, без да може точно да обясни защо. Четейки даден сюжет, не го определя като по-добър или по-лош от друг, просто усеща, че има нещо, което я вълнува и привлича. Разбира се, след като е готов сценарият може да има забележки относно някои моменти, но например чрез Зейнеп от DEK е имала възможност да отправи много важни послания. Тръгна да казва нещо за Фара, но Ахмет я прекъсна. После Демет си довършва мисълта, че чрез героините ѝ може да види света през друга перспектива, да преживее различни мечти и това не е професия, а магия. Понякога сама се изненадва от себе си, от гласа си. Ахмет ѝ прави комплименти, че страхотно се справя, че влага много енергия в работите си и вероятно един от ключовете за успешното продължаване в тази посока е това да се познаваш добре. Не можеш да изиграеш добре чужд образ, ако не знаеш самият ти кой си. Демет се съгласяв с това мнение и добавя, че трябва да се помириш и с добрите, и с лошите си страни.
Накрая Демет благодари много на Ахмет за предаването - като магьосник я е пренесъл в други светове.
И от фенове, и от критици (най-вече от вторите) Най-накрая се мобилизирах с "Емпатия"-та
Пригответе се за ферман Та, бяхме стигнали до отношенията на Демет с баща ѝ. После Ахмет я пита за майка ѝ. Госпожа Айшен е живяла в Германия, според думите на Демет като принцеса. От година и половина се е преместила в Бодрум. Не ѝ се живеело в Истанбул, нито ѝ се връща в Германия.
След това на ред са Деря и Волкан. Казва, че е по-близка със сестра си. Тя ѝ е като втора майка. Тайно се е снимала в музикални видеоклипове и даже е била на корицата на някакво френско списание. Отишла е в чужбина, направила е снимките и се е върнала с копие за спомен. Баща ѝ абсолютно нищо не е знаел. Демет се шегува, че от този период много добре познава гарата Хайдар Паша, тъй като постоянно са ходили до Истанбул с влака. Тогава Деря много е искала да живее в Истанбул. Демет - не. И до ден днешен градът ѝ се струва стресиращ. Ахмет я пита дали, ако се е родила в друго семейство, щеше да бъде Демет Йоздемир. Отговаря - абсилютно не.
После разговорът се прехвърля на ТВ сектора. Ахмет пита дали физическата красота е предимство. Демет отговаря, че в краткосрочен план - да. А в дългосрочен - “по дрехите посрещат, по ума изпращат”. На въпроса за любовта, Демет отговаря, че я свързва с “химия”. Не е задължително да познаваш добре някого, просто е въпрос на един страхотен момент. Не може да се планира или да се опише с думи, но е свързано с енергията. Ахмет пита колко може да продължи тази “експлозия”. Демет казва, че не мисли, че може да продължи дълго. Освен, ако не е платонична, несподелена любов, граничеща с болест. След като преминат фойерверките, се виждат истинската същност на хората и любовта се превръща по-скоро в обич. При всеки човек този период е различен, при нея, през смях казва, че траел кратко. Ахмет пита дали си спомня първата си “любов”. Отговаря положително - влюбила се в началния ѝ учител, г-н Гьокхан, който бил много грижовен и всеки ден носел различен костюм. На въпроса дали има приятели - казва, че има. От 11-годишна се познава с Аря и досега въпреки, че физически са разделени, защото тя живее в Будапеща, смята, че ѝ е истинска приятелка. Разбира се, има много други добри познати. На въпроса на Ахмет какво я е сближило навремето с Аря, Демет отговаря, че двете са знаели всичко една за друга, за семействата им и без никакви очаквания или ползи, се разбирали страхотно. В заключение - там, където има очаквания, няма приятелство според Демет.
След това припомнят първата история на Шериф Сезер и започват с въведението към втората. Питат Демет дали е мечтателка. Отговаря - голяма! Но повече си мечтае за изпълними неща. Като дете е имала по-развинтена фантазия, освен това е искала да може да продължава сънищата си. Шегуват се с Ахмет, че и той е искал това. Сега в мечтите си се вижда на някоя голяма сцена, като театрална актриса, как рецитира някакъв силен текст или как играе в мюзикъл. Ахмет допълва - Златни палми, Оскар? - Бих искала, разбира се. Мечтите са безплатни.
Какво е таланта? - Нещо неподправено, за което не сме мислили много. Едно е да си изучавал нещо, друго е то да излиза от теб естествено. Оригиналността трябва да върви ръка за ръка с работната дисциплина. Ако вземем един текст и различни хора го повтарят, ще запомни този, който го е произнесъл най-оригинално. Ахмет я перефразира - значи таланта е нещо, което не може да се повтори. Демет -да, точно така!
Това нещо кодирано с раждането ни ли е, или може в последствие с работа да се придобие? - Сякаш с процент повече е нещо вродено. Хубаво е да се работи дисциплинирано, но ако ти липсва даденото свише, само с работа не може да се компенсира.
Какво е умът? - Умът е нещо отвъд логиката и емоциите, затова звучи малко хладно. Опитва се поддържа баланс между рационалното и емоционалното. Ахмет допълва, че е малко като таланта - от една страна можеш да работиш над него, но от друга се раждаш с определени дадености.
Започват с втората история. Тя е по-съвременна, започва 2001 г. В малко забутано село, докато момиченце ходи на училище, майка му и жените в района са неграмотни. Детето започва да ги обучава. Няма други деца на нейната възраст, всички гледат да избягат в града. За да убие скуката, момиченцето се качва на покрива на къщата и гледа звездите. Така се заражда любовта ѝ към Вселената. В селото обаче няма нито компютри, нито интернет. Момиченцето започва усилено да чете книги и то най-вече за програмиране. Така без компютър се научава да програмира. Когато е на 11 години, откриват, че момиченцето е болно от левкимия. Всички са в шок. След време се оказва, че диагнозата е поставена грешно. Момиченцето бързо оздравява. Има заболяване, но не е левкимия. Травмата е сериозна. Започва много повече да цени живота си и да мисли какво може да направи, за да подобри живота и на останалите хора. Първо се премества в гимназия в Кайсери, после иска да запише и университет, свързава се с турчин, преподавател в НАСА, който работи по проект за безпилотно разузнаване. След постоянно писане на писма, я приемат в проекта, участва и в проекти на ЕК. Започва работа в научен стартъп. Със семейството си обаче преживява катастрофа и това отново преобръща търсенията ѝ. Проектът, по който е работила е за защита от заледявания с помощта на изкуствен интелект. Изведнъж обаче започва да чете много медицинска литература и решава, че ЕКГ изследванията трябва да се подобрят. Обикаля болниците с онкоболни деца, разговаря с тях и с неграмотните деца в селата около нейното родно място, превръщайки се в модел за подражание за тях. Героинята е Елиф Еда Гюнеш. Днес отговаря за проектите за развитие на голямата Истанбулска община.
Продължават разговора. Ахмет пита дали всеки може да напише успешна история. Демет казва, че за съжаление - не и причината е следната - животът на някои хора е лош, но те се фокусират само в негативното, а понякога да превърнеш недостатъка във възможност е по-лесното решение. Ако се примириш с лошото и започнеш да се самосъжаляваш, никога няма да се подобриш.
Чувства ли се успяла? - Да, надминала е всичките си очаквания.
По-лесна ли е работата, след като е станала известна? - Не, напротив, все по-трудно става. Всеки път трябва да работиш повече и да се стараеш повече, но винаги има възходи и падения. За Демет е важно да е в добро психическо здраве и да насочва енергията си в правилната посока. В крайна сметка са хора. Могат да паднат и пак да се изправят. Важното е да се чувстват добре със себе си и да не търсят само чуждото признание.
Променят темата на разговора. Защо е искала да може да чете мисли? - Защото иска хората да са искрени. Ахмет коментира - ако всеки казва, каквото мисли, светът няма да проработи дълго. Демет го репликира, че много пъти съжаляваме за неща, които не сме казали. Напразно се филмираме и паникьосваме от неща, които можеби са много по-прости, стига да си ги казваме.
Ахмет продължава с това, че Демет никога не е избирала лесния път. Преди да започне кариерата си, 2 години е взимала уроци по актьорско майсторство. Пита я дали образованието е важно - определено да, защото в тяхната сфера това означава заедно с колегите ти да подготвяш постановки, да мечтаете заедно и едни други да се вдъхновявате, да минавате през успехи и несгоди. Иска ѝ се да е имала по-добро образование. Ахмет пита защо е завършила вечерно? - Защото е била принудена да гледа семейството си. Но това ѝ е отворило друг път. Възприема го като услуга, а не като дефект. И все още би искала да завърши университет. Не е невъзможно. Ахмет допълва, че имат много добри специалисти в тяхната сфера, но училището не е под един покрив. Можеш да се учиш от всичко и всеки. Всъщност, не гледането, а виждането е важно.
Смята ли, че е смела? - Да, за някои хора това може да е арогантност или странност, но да си уверен в себе си идва от грешките и уроците от миналото ти. Чувства се сигурна както в миналото си, така и в мечтите си.
Има ли нещо, заради което да зареже всичко и повече да не се занимава с актьорство? - Не, не може да остави актьорството, защото за нея дори не е работа. Ако погледне на актьорството като на работа, се страхува, че магията ще изчезне. Казва ОК на някой проект, без да може точно да обясни защо. Четейки даден сюжет, не го определя като по-добър или по-лош от друг, просто усеща, че има нещо, което я вълнува и привлича. Разбира се, след като е готов сценарият може да има забележки относно някои моменти, но например чрез Зейнеп от DEK е имала възможност да отправи много важни послания. Тръгна да казва нещо за Фара, но Ахмет я прекъсна. После Демет си довършва мисълта, че чрез героините ѝ може да види света през друга перспектива, да преживее различни мечти и това не е професия, а магия. Понякога сама се изненадва от себе си, от гласа си. Ахмет ѝ прави комплименти, че страхотно се справя, че влага много енергия в работите си и вероятно един от ключовете за успешното продължаване в тази посока е това да се познаваш добре. Не можеш да изиграеш добре чужд образ, ако не знаеш самият ти кой си. Демет се съгласяв с това мнение и добавя, че трябва да се помириш и с добрите, и с лошите си страни.
Накрая Демет благодари много на Ахмет за предаването - като магьосник я е пренесъл в други светове.
Здравейте момичета.благодаря на Катето за превода,че малко да ни доближи до Демет.Тя май е на път да си смени професията,вече се превръща в световен пътешественик.Заслужава почивка от камерите,спокойни разходки,а не с микрофон да ти броят глътките,но на мен ми се иска нещо ново с нея на екран.
Приятни дни и весели моменти.
Приятни дни и весели моменти.
Гости, много се радвам, че наминаваш в градинката 
И за да не идвам с празни ръце - Ерин продължава да се вълнува около Демет:
В рубриката "една жена каза":
- Disney Plus щели отново да снимат турски сериали, като акцентът щял да бъде поставен върху жанровете комедия и романтична комедия.
- За сериала на Голд филмс, който ще се излъчва по Now за шапкаджийките се спрягали имената на Пънар Дениз, Есра Билгич, Серенай Саръкая, Демет Йоздемир, Аслъ Енвер и Пелин Карахан.
Да видим.
И за да не идвам с празни ръце - Ерин продължава да се вълнува около Демет:
В рубриката "една жена каза":
- Disney Plus щели отново да снимат турски сериали, като акцентът щял да бъде поставен върху жанровете комедия и романтична комедия.
- За сериала на Голд филмс, който ще се излъчва по Now за шапкаджийките се спрягали имената на Пънар Дениз, Есра Билгич, Серенай Саръкая, Демет Йоздемир, Аслъ Енвер и Пелин Карахан.
Да видим.
