Случи ми се нещо странно XXIX

Най-накрая ми се случи нещо странно, все още проучвам за обяснение.
Вчера излязох на разходка с децата и сме в парка на детския кът.По алеята насреща виждам да минава много добър приятел на баща им,който не живее в града и рядко си идва.Казвам "Я, Х ....си е дошъл."
Вечерта казвам и на баща им ,че съм го видяла.
Тази сутрин тичам по задачи и пак го срещам със същите дрехи и раница на гърба.
Казвам " Вчера те видях в градската градина"
Той ме гледа учудено!!!!!, не бил ходил там.
Казвам как така , аз те видях.Не казва,тук съм от събота,но не съм излизал никъде.
Питам го мъжът ми знае ли,че си тук,той казва "не"?!
Е, викам" вече знае, аз му казах
Изключвам варианта да се крие от него,защото наистина са добри приятели.
Ще проучвам, освен нещо да е объркал дните кога се е прибрал.Много странно.
Или да съм се припознала,но пак е странно!

И за мен е глупост. Когато бях малка, майка ми ми е казвала -ти защото си със сини очи и лесно те хващат ''лоши очи'', като тя вярваше, че има хора, които могат да урочасват дори без да искат. Та баба ми ми баеше и миеше очите много често - против уроки.
Преди няколко години водих големия си син (също със сини очи ) в детската кардиология за един преглед. Беше бебе на около 6м. Та в чакалнята сме и след нас идват за преглед за детенце (не знам как най-меко да се изразя) от малцинствата. Ама както си му е реда - майката, бащата, сестрата, бабата, прабабата (дядото в колата бил останал). Майката гонеше голямото дете из чакалнята. Малкото - за преглед на няколко месеца като моето, го държеше бабата, с която се заприказвах (мой набор), а прабата седеше встрани с бащата. Значи за половин час, малкото дете го прехвърляха един на друг през две-три минути-бабата, бащата, прабабата и майката и всеки му миеше очите. По едно време бабата ми вика - много сини очи имаш, на детето ти същите ли са - и стана ясна работата...
Та и аз не разбирам сега - мен ли урочасват или аз другите....

Пра дядо ми така. 88-а година беше болен на легло от грип, към 78-79 годишен. Една сутрин чувам баба ми се кара на някой по телефона, да не е посмяла да го остави сам. С пра баба говорела. След това разказа, че сутринта пра баба видяла дядо обърнат към стената докато лежи, гледа в една точка и не мърда. Помислила, че е починал но той казал, че брат му и баща са там и му говорят, виждал ги на стената, казват да е готов че утре ще дойдат да го вземат.

Другата сутрин по същото време пак баба ми се кара по телефона. Пра дядо починал а тя се кара на баба, че го оставила сам. Пра баба сутринта пак го видяла да лежи така и да гледа. Попитала го какво се случва, той само промърморил <<татко и брат ми са тук, казват дошли са да ме вземат>>. Баба тича до съседката да звъни, че нямаха телефон. Връща се, няма 5 минути, дядо починал.

Следващата вечер преди погребението баба, сестра и, и пра баба спят в лятната кухня. Тялото на дядо е горе в къщата, заключен. Баба ми разказваше, че се събудила от ръмженето на кучето в двора и имала странен сън - седи в лодка, със стар белокос мъж който гребе и казва, че сега ще и покаже къде живее баща й. Ще види много хора които познава и обича, но да не ги пипа защото ще остане там! Минават през тъмен тунел, изкачат от другата страна в някакво езеро, красиво с поляни, дървета, някакви хора си правят пикник. Стареца гребе нагоре, в един момент спира и сочи - ей там живее татко ти сега. Вижда нещо като църква или манастир, покрив с куполи,  красиви прозорци с различни цветове дървета и поляни наоколо.

Тръгват на обратно и са близо до брега. Изведнъж тя вижда любимите си лели, познати които са починали, около брега са на пикник. Махат и, радостни че се виждат. В един момент една от лелите, незнайно как е съвсем близо и се опитва да прегърне баба, но стареца дърпа рязко баба ми и се кара че ако я пипне ще остане там. Започва да гребе обратно през тунела и баба се събужда.

Кучето в двора ръмжи и скимти нещо. Чува тропане, като че ли някой слиза по стълбите. Пра дядо беше ранен във войната и куцаше с единият крак, завличаше го и се чуваше като ходи. Баба ми чува точно това. Каза, че сестра й и пра баба спяли до нея и не могла да ги събуди. Просто лежала вцепенена и гледала през прозореца до леглото. Кучето от ръмжане, започнал леко да стене както правеше винаги когато дядо мине покрай него, жално, и чувала походката на дядо по циментовата пътека. В един момент му вижда силуета от светлината на уличната лампа, как ходи по пътеката куцайки и излиза през портата.

След това се оказа, че трите са имали идентичен сън по едно и също време. И трите описваха мястото където дядо ми живее идентично, стареца, и ако не бъркам една и съща леля почти е прегърнала и трите.

Интересното е, че пра баба остана сама и живя още 8 години, започна да развива деменция и често не ни помнеше кои сме, но я сънувах веднага след като почина в България а аз бях в Америка, същата вечер. След това от бабе с галоши и забрадка я сънувах в сребриста тога, препасана със жълтеникав сребрист колан, зализана коса старейшина, винаги говори/проповядва нещо важно, но и до сега не знам какво точно.

Откъс от първата книга за Вера Кочовска при посещението и в Плевен когато питат Вера за самоубилият се художник. Майка му е била болна и постоянно повтаряла "Първо аз, после и Марго":

Това с дядото лична история ли е или от книгата,не разбрах.
Иначе е много красива! Интересна е! Аз имам подобно преживяване.

Седим си с приятеля ми вчера през деня в стаята. И двамата си гледаме в телефоните, мълчим. По едно време ясно чувам мъжки глас( не на приятеля ми) да въздиша. Става дума за 1-2 секунди максимум. Реших,че се е пуснало някакво клипче от неговия телефон. В същия момент обаче той ме поглежда и пита “ти ли го пусна”? Казвам не,аз чета нещо на телефона,мислих че е от теб, той казва аз също така помислих. Никой от двамата не е пускал каквото и да е,но ясно е чул въздишката. В стаята имаме колонка на Alexa от амазон. Никой не е обелвал и дума,за да се задейства, а и Алекса говори с женски глас. Като че ли чухме този звук от колонката.
Знам,че става дума за техника и такива неща се случват,но ми се стори странно,а и той също се озадачи,при положение че винаги категорично отрича “външни намеси”.

Момичета, странностите продължава.Не бих ги навързала изобщо,ако не беше случката от по-рано.
Вземам децата от училище и отиваме в кварталния супермаркет.Там работи позната,която много добре познава децата и ми казва"те вчера идваха да пазаруват сами" аз се блещя,цял ден бяхме заедно и не сме ходили в магазина Всъщност ходих сама.
Да, понякога ги пращам сами,но поне от две седмици не са ходили.
Тя казва, ами може и миналия ден да беше.Аз казвам"може" но съм сигурна че не са!
След това вкъщи спорим за нещо, аз съм убедена че се случи снощи,децата твърдят и двете че е миналата вечер.
Нещо матрицата ми се е сбъркала )))

Преплитат се реалностите. Спокойно.😜
Реалната и холограмата.

И аз имам подобно съвпадение. Детето ми има приятелка от детската градина, с което сега се виждат, когато са на тренировка, а ние ги чакаме и си говорим. Коментираме едно предстоящо състезание и аз обяснявам как се подготвя. Миналата седмица, в петък, майката каза, че ще провери как се справя нейното дете и ще помисли дали да не я запише. Но незнайно защо аз днес бях сигурна, че ми е казала, че я е записала и е платила таксата. Сядаме с нея и тя казва точно това и аз й отговорих, че вече ми е казала. Тя се учуди и аз тогава се усетих, че ние от петък насам не сме се виждали. Възможно е и да е игра на мозъка ми, но съм убедена, че ми каза за платената такса, а това изобщо не сме го коментирали в петък.

лична

Бих предположил, че някой умник е хакнал колонката и е решил да ви стресне. Особено ако имате чувството, че звукът е дошъл от нея.

За другото - и на мен ми се е случвало, но все в един и същ период от живота ми. Тогава различни хора са ми разправяли, че са ме виждали посред бял ден на места, на които въобще не ходя или поне не съм ходил тогава, когато са ме "видели". Един от тях чак ми се сърди доста дълго време, защото съм го бил излъгал /макар че казвах истината/. Някои неща в разказите за "срещите" бяха притеснителни, защото ставаше дума за неща, които хем бяха верни, хем те нямаше как да знаят за тях. И други странности имаше тогава, но ги отдадох на обърквания и хора с лоша памет. Тия "срещи" останаха необяснени.

Бих предположил, че някой умник е хакнал колонката и е решил да ви стресне. Особено ако имате чувството, че звукът е дошъл от нея.

За другото - и на мен ми се е случвало, но все в един и същ период от живота ми. Тогава различни хора са ми разправяли, че са ме виждали посред бял ден на места, на които въобще не ходя или поне не съм ходил тогава, когато са ме "видели". Един от тях чак ми се сърди доста дълго време, защото съм го бил излъгал /макар че казвах истината/. Някои неща в разказите за "срещите" бяха притеснителни, защото ставаше дума за неща, които хем бяха верни, хем те нямаше как да знаят за тях. И други странности имаше тогава, но ги отдадох на обърквания и хора с лоша памет. Тия "срещи" останаха необяснени.
[/quote]

мой познат преди две години беше убеден че съм се прибирал до България и не съм му се обадил. Видял ме бил в магазин със жена която по описание беше 100% майка ми, бил точно до мен и съм го подминал. Но не беше вярно.

аз имам напоследък мн странни сънища и усещания. нося си един планински кристал в джоба, не че вярвам, по-скоро за плацебо. и огледалце съм носила с отразяваща част навън към хората. имах една колежка преди години. не помня някога такъв студ да ми е лъхал от жив човек. стоиш до нея и замръзваш. после те боли глава, пада ти кръвното. едната ми баба ми каза за огледалата. ама аз не вярвам. стоя си на следващата седмица до тази колежка, но няма студ. на др ден разбрахме че си е счупила крака и няма да я виждаме няколко месеца. връщам се вкъщи и споделям с баба. и тя ми вика "я си дай чантата". след 5то натякване за тая чанта сама стана и си я взе. вади от един вътрешен джоб една малко обгледало - с някакви пукнатини като мрежички на паяк и почерняло. и ми вика баба ми - ето, отбъснало е енергията на вампира, и я е върнало към него обратно..

Ако върши такава  работа да нося и аз огледало, че вече не знам как да се предпазвам.

Ооо веднага слагам и аз