Вярвате ли в клетвите?
. Майката е била съкрушена, и в мъката си го е проклела , така и той да се влачи цял живот като змия... Години по-късно, въпросният пострадва в катастрофа, до сетният си дъх остава инвалид...
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2024, 13:10 ч.
Случи ми се нещо странно XXIX
Да, и в Библията е писано, Притчи 18:21 '' Смърт и живот има в силата на езика и онези които го обичат, ще ядат от плодовете му."... Да не кълнем, а да благославяме!Клетвата е като бумеранг, имам приятелка, чийто баща е бил шофьор на камион, блъска дете.
. Майката е била съкрушена, и в мъката си го е проклела , така и той да се влачи цял живот като змия... Години по-късно, въпросният пострадва в катастрофа, до сетният си дъх остава инвалид...
За клетвите - да, вярвам. Моите думи също хващат. Някак е гадно, особено ако не го правиш нарочно. Просто нещо излиза през устата ти без да го мислиш и малко по-късно се случва. От дете съм така, затова и обръщам много внимание на точната дума и смисълът на казаното, но не само като пожелателен смисъл, а и в буквален. Слава Богу, установих, че и благословиите ми хващат и то пак така - не нарочно или малко на шега. Та, като внимавам, добре се получават нещата. Признавам, че не смея и на ум да пожелая нещо лошо на някого. Сигурна съм, че се връща по някакъв начин.
Добавям за който има нужда от защита от клетвите.
Преди време чрез приятелка до мен достигна бърз метод да се отклони или по-скоро върне клетва. Когато чуете, че ви кълнат, обърнете гръб на човека и кажете:
- От твоята уста - на твоята душа!
Не знам дали е психологически само ефектът, но действа. Пробвала съм. Или поне чувство за нещо лошо изчезва веднага. Не знам, как действат тези думи на кълнящия.
Добавям за който има нужда от защита от клетвите.
Преди време чрез приятелка до мен достигна бърз метод да се отклони или по-скоро върне клетва. Когато чуете, че ви кълнат, обърнете гръб на човека и кажете:
- От твоята уста - на твоята душа!
Не знам дали е психологически само ефектът, но действа. Пробвала съм. Или поне чувство за нещо лошо изчезва веднага. Не знам, как действат тези думи на кълнящия.
Покрай вас си спомних най-гадния ми случай, в който буквално сякаш извън себе си изрекох едни думи към колега и се сбъднаха след минути. После много време ми беше кофти, макар и двамата да знаехме, че не съм причинила събитието, а просто съм го предвидила - как точно и аз не знам.
Чакаме в зала за изпит, преподавателят още го няма и седнал пред мен колега и приятел се обръща назад към мен и ме разпитва по някакви въпроси и то за друг изпит. Изведнъж, сякаш не бях аз, ни в клин, ни в ръкав му казвам: "Не се занимавай сега с това, ами седни прочети за еди какво си, че ей сега ще дойде ...., ще те пита това и това и ти няма да го знаеш." Той се засмя и нищо не каза. Не знам дали прочете, после дойде преподавателят и започна изпита. Излязох преди него и се чакаме на кафето. Идва той и хем се смее (да го питаш защо), хем разказва - ами точно това го питал преподавателят, той не го знаел и го скъсал. Откъде ми хрумна точно това от огромния обем материал и внушителен брой въпроси в конспекта, и досега се чудя. После все ме питаше какво ще му се падне, ама не знаех.
Чакаме в зала за изпит, преподавателят още го няма и седнал пред мен колега и приятел се обръща назад към мен и ме разпитва по някакви въпроси и то за друг изпит. Изведнъж, сякаш не бях аз, ни в клин, ни в ръкав му казвам: "Не се занимавай сега с това, ами седни прочети за еди какво си, че ей сега ще дойде ...., ще те пита това и това и ти няма да го знаеш." Той се засмя и нищо не каза. Не знам дали прочете, после дойде преподавателят и започна изпита. Излязох преди него и се чакаме на кафето. Идва той и хем се смее (да го питаш защо), хем разказва - ами точно това го питал преподавателят, той не го знаел и го скъсал. Откъде ми хрумна точно това от огромния обем материал и внушителен брой въпроси в конспекта, и досега се чудя. После все ме питаше какво ще му се падне, ама не знаех.
Аз пък почти винаги знаех какво ще се падне на изпит, но това се случваше не по- рано от 15-20 минути преди началото. Другите ме гледаха в очакване да обявя какво ще е и наставаше едно масово четене на конкретната тема.
По тази причина не пускам тото, познавам числата малко преди да ги изтеглят, което не ми върши работа
А миналия месец имах един период от няколко дни с много засилена интуиция, което ми се стори чак плашещо и се радвам, че отмина.
Усещах кои хора ще срещнем, в коя секунда ще звънне телефонът и казвах :"Точно ей сега ще се обадят, че носят пиците", въпреки, че са казали след час и десет минути, а са минали примерно 45 мин.
Около средата на декември бяхме на едно събиране и пускаха и гръцка музика, на песен на Василис Карас се обърнах към ММ и му казах, че за съжаление този човек няма да го бъде още дълго и съвсем скоро ще си отиде. Месеци преди това бях чела, че се е лекувал по болници, изглеждаше и доста променен напоследък, но тогава изобщо не ми минаваха такива мисли. Много е странно, защото не го мисля предварително, а думите сами излизат, дори не мога да ги спра и да не го кажа.
За клетвите баба ми ми е разказвала как след като е починало детето ѝ на 9 г от рак, братът на дядо ми само ехидно е казал, че сега децата ѝ са останали наполовина. Тя не е издържала и му е отговорила, че и той ще остане наполовина. Не след дълго са му ампутирали единия крак, след което и другия и до края на живота си беше в инвалидна количка.
По тази причина не пускам тото, познавам числата малко преди да ги изтеглят, което не ми върши работа
А миналия месец имах един период от няколко дни с много засилена интуиция, което ми се стори чак плашещо и се радвам, че отмина.
Усещах кои хора ще срещнем, в коя секунда ще звънне телефонът и казвах :"Точно ей сега ще се обадят, че носят пиците", въпреки, че са казали след час и десет минути, а са минали примерно 45 мин.
Около средата на декември бяхме на едно събиране и пускаха и гръцка музика, на песен на Василис Карас се обърнах към ММ и му казах, че за съжаление този човек няма да го бъде още дълго и съвсем скоро ще си отиде. Месеци преди това бях чела, че се е лекувал по болници, изглеждаше и доста променен напоследък, но тогава изобщо не ми минаваха такива мисли. Много е странно, защото не го мисля предварително, а думите сами излизат, дори не мога да ги спра и да не го кажа.
За клетвите баба ми ми е разказвала как след като е починало детето ѝ на 9 г от рак, братът на дядо ми само ехидно е казал, че сега децата ѝ са останали наполовина. Тя не е издържала и му е отговорила, че и той ще остане наполовина. Не след дълго са му ампутирали единия крак, след което и другия и до края на живота си беше в инвалидна количка.
И аз знам, че като някой те прокълне несправедливо можеш да "върнеш" жеста, не с лошо, разбира се, а като бумеранг, напр. ако ти кажат, като на Злодеида "айде приберете се, яжте и легнете да спите на обяд", може да им се отговори "айде и вие така, да си лежите от обяд още"
Аз винаги го правя и по стреснатия поглед отсреща ми се потвърждава съмнението, че са ме "пустосали"
Аз винаги го правя и по стреснатия поглед отсреща ми се потвърждава съмнението, че са ме "пустосали"
Аз съм чувала, че е добре да си изградим мислен огледален щит около тялото. И когато разговаряме с хора, в чиито добри намерения се съмняваме, да си казваме наум, че сме огледало и каквото ни пожелаят, ще се върне . Ако ни желаят добро - добро да споходи и тях, ако ни желаят зло - злото да ги намери. Можело дори сутрин преди да излезем от вкъщи да си го представим този щит и да си наречем горните думи по адрес на всеки, с когото се виждаме в този ден.
И аз знам, че като някой те прокълне несправедливо можеш да "върнеш" жеста, не с лошо, разбира се, а като бумеранг, напр. ако ти кажат, като на Злодеида "айде приберете се, яжте и легнете да спите на обяд", може да им се отговори "айде и вие така, да си лежите от обяд още"
Аз винаги го правя и по стреснатия поглед отсреща ми се потвърждава съмнението, че са ме "пустосали"
Аз винаги го правя и по стреснатия поглед отсреща ми се потвърждава съмнението, че са ме "пустосали"
Аз ако кажа на някой хубаво пожелание от сърце и ми отговори "двойно да ти се връща", ще се зарадвам - понеже съвеста ми е чиста.
Другото честно казано си е като изпросено: като пожелаваш на някой нещо лошо, айде да видим ако се върне към теб, дали ще ти хареса
Малко старозаветно, знам, но ми се струва справедливо, все пак аз не съм инициирала никакво зло намерение
Другото честно казано си е като изпросено: като пожелаваш на някой нещо лошо, айде да видим ако се върне към теб, дали ще ти хареса
Малко старозаветно, знам, но ми се струва справедливо, все пак аз не съм инициирала никакво зло намерение
Не е за конкретната ситуация с клетвите, но аз си държа на правилото "да не се заробваш с чужда карма", в случая - да отвръщаш на лошото по същия начин. Онзи, който ти е напакостил или отправил нещо лошо, има кой да го съди. Вярвам, че вселенското правосъдие никой не го е отменил. Дори ние да не виждаме реално с очите си тази справедливост.
Ок, съгласна съм и с тази постановка на нещата, да не се отвръща. Просто много дълго го правех и настоящата ми реакция не е нещо стратегическо, а по-скоро някакво убеждение се роди, че човека отсреща има нужда от доза реалност, да осъзнае какво приказва.
*и само да допълня, че на мен никога не ми се е случвало да ми "връщат" пожелание, не би ми и хрумнало да кълна.
*и само да допълня, че на мен никога не ми се е случвало да ми "връщат" пожелание, не би ми и хрумнало да кълна.
