Случи ми се нещо странно XXIX

Ама и вие къде сте тръгнали да храните котки в тия малки нощни часове, има толкова поверия че не се мотае навън преди първи петли, което е някъде 3-4 сутринта

За клетвите - по принцип човек много трябва да внимава какво казва в яда си. Особено, ако човека е със силна енергия, която от негативните емоции се засилва, а още повече, когато е наранен или обиден, набеден несправедливо.
Думите носят енергия, те не се губят в пространството, а имат своя отзвук, дори и само това, че дадена лоша дума ти се забива като пирон в съзнанието/подсъзнанието и я помниш цял живот.
Аз много внимавам какво казвам, когато съм ядосана или обидена, защото моите думи много хващат както се казва "дикиш". Случвало се е в яда и обидата си да кажа нещо, което скоро застига страната към която е насочена казаното и.. след като разбрах, че думите не са просто думи, много, много внимавам какво казвам. Предполагам, че под влияние на силен яд и обида се концентрира голямо количество енергия и може би се отваря нещо като "пророчески" канал и виждаш без да осъзнаваш, че "безплатния обяд" на "виновника" за тази лоша енергия ще му излезе от скъпо прескъпо и му го изтърсваш под формата на "клетва", но не мисля, че ти я предизвикваш тая "клетва", вероятно тия "случайности" са били закодирани и просто чрез придошлата енергия ти се отваря някоя "чакра" и казваш нещо, което така или иначе е щяло да се случи. И все пак - много трябва да се внимава с думите и вложената в тях енергия, много!

Сега се сетих нещо! Преди години, аз още ученичка, за една зимна ваканция отиваме с майка ми в нейното село при баба и дядо. Една вечер майка ми става до тоалетна, само че тоалетната е външна. Било е след полунощ, защото по това време всички са спели. На сутринта разказа, че й се е случило нещо странно. Чула е много ясно как мъж и жена си говорят. А дворът ни има видимост към голяма част от пътя. Нямало е никого. Все пак й е било наистина странно по това време на денонощието навън посред зима да чуе оживен разговор. Каза също така, че е чувала, че ако през малките часове на деня си навън и чуеш неща, които не би трябвало, е добре да ги игнорираш и да се прибереш вкъщи по най-бързия начин. Не да любопитстваш откъде идват гласовете.
И такаа.. дотук със странната част. Оказа се, че съседката, живееща срещу нашата къща, толкова усилвала звука на телевизора, че се чувал чак в нас. В комбинация с тишината явно звучало реално, че някакви хора говорят на улицата. Дали не е възможно и FB да е чула говор от включен и намален впоследствие телевизор и в това да се крие мистерията.

И това може да е, но по-скоро е вероятно да е бил жив човек, виж хронологията - в началото е чувала само говора, без да разбира какво се говори, после е чувала ясно, после тихо и неразбираемо със затихване. Съответства на движещ се източник на звука и възприемането му според променящо се местоположение.

Здравейте, нова съм в темата но се сетих нещо, след историите, които порчетох да ви кажа.
Преди няколко години спим в стаята на мъжа ми, където е живял като малък. Баща му починал отдавна.
Та спим си ние, и изведнъж като се има предвид,че аз спя като закллана буквално. Се събуждам в 3 часа и дето се казва, чувам тишината. Все едно времето беше спряло. И поглеждам в дясно от мен, един мъж с определен вид дрехи ми се смее. С определено телосложение и т.н.
На другия ден разказах какво е станало и се оказа,че това е бащата на мъжа ми, който преди това не бях виждала.

Че как си изтраяла чак до другия ден? Аз сигурно веднага бих събудила МС.

Ами да ви кажа честно, там където живеем къщата ни е построена на мястото на битка. И в  началото редовно се пускаще твто, или усещаш, как някой диша около теб а ти си сам. И свикнах да не се впечатлявам.
После пък отидох да уча и в първата си квартира няма да забравя, идват приятели на гости и си оставят багажите в спалянта и слизат при нас на 1 етаж много ядосани.
Питаме ги какво става и получаваме отг "Защо се криете зад вратата и тропате,. Нли вратата има стъкло и ви виждаме сенките"
Е да де, ама не. После всички спахме в една стая на едно легло. И след този случай странностите зачестиха и свиквах да ги приемам по-спокойно

Това е третата история, която чета във форума, която включва врата със стъкло и нещо злокобно в цялата картинка..
Blonddie, излиза, че ти през по-голямата част от живота си си била заобиколена от паранормалното. И защо свекър ти ти се е "смял"? Така описано звучи като да не е намерил покой след смъртта си.

И като си говорим за лоши думи, днес чух много, много лоши думи от човек, който мислех, че е станал част от семейството ми. Уви, не. Чуждия, никога не става близък. Днес за мен една жена умря. Умря доброто и вярата ми в човека. Много съм тъжна. Съвпадък или не, говорейки си за лошите думи, днес чух най лошите думи от човек, който считах за моя втора майка. Явно никога не е късно да научиш урок. Никога не се доверявай и знай, че каквото и да правиш, ти си този, който си е най близък.

Бъди щастлива,че си видяла истинското й лице! За жалост,аз преди време видях на моята първа и единствена майка истинското лице🥺 .Все още не разбирам как може да си обича човек само едното дете🥺

Цяла тема имаше за фаворитизма. Трябва да я погледнеш, ще се успокоиш, че е често срещано.

В разказаното от мен няма нищо странно. Странното е неочаквания удар.

Съжалявам да прочета това и не мога, а и няма смисъл да намеря думи за утеха, но се опитай с времето да преодолееш генерализирането или поне да си позволиш да приемеш отново чужд като свой, сега е неизбежно.
Аз бих казала от опит, че и чужд може да бъде много повече близък от свой, а отчужденият свой е по-страшен от чуждия, с когото си се разделил и от когото си се разочаровал.  
Поне си наясно и това никак не е малко, ако и да е болезнено. Времето не винаги лекува, но те среща с други подходящи хора .

Ще ви кажа защо питах за клетвите. Имам една колежка със съмнителен произход (ни българка, ни ромка). Та тази колежка отначалото не ме харесва и си и личи. Като цяло е простовата жена, злобна и леко грозновата. Не я съдя де, просто казвам предистория. Та преди два дни си тръгваме от работа с друга колежка и на вратата ме спира въпросната и ми задава въпрос на който вече съм отговорила 3 пъти. Отговорям и пак и и напомням, че преди месец говорихме същото. Тя се ядоса и взе да обяснява, че не помни. Аз с най-добри намерения и казах, че и аз бе помня и за това постоянно пиша. Усмихнах се и и махнах за довиждане. Зад гърба си чувам думите "приберете се, яжте и легнете да спите на обед". Обърнах се леко, а тя мърмореше още. Имам час път до вкъщи, тъкмо пристигнах и започва да ми става отмаляло. Веднага излязох с кучетата ми за да се движа и си мисля, че съм пипнала вируса, който върлува сега. В 17и30 вече съм си вкъщи и ще приготвям вечеря за мъжа ми и детето. Сядаме около 18 и 3ч да ядем, но не мога да кусам и хапка. Прилоша ми, пих прахче, но мигновенно го повърнах,  сковаха ми се ръцете и започнах да се треса. Легнах веднага, но не заспах. Температура меря - нямам. Реших да си чукна яйце  държах го поне 10 мин на главата си и го чукнах във водата. После заспах и се събудих на другия ден в 5 сутринта. Яйцето беше сварено до такава степен, че можеше да се набучи на вилица, а на мен ми нямаше вече нищо. Отидах на работа, а на нея и било лошо и не успяла да дойде.

Има си хора за всичко в този свят.
Злодеида, много добре си се усетила. Казаха ми, че парче камък черен турмалин или гривна пазят. Ако е камъче може да си го носиш в джоба на панталона. Принципно има и разни мисловни защити. Много е неприятното да си с такива хора в обкръжението.
И на мен ми става лошо понякога, без думи, само от енергията на определени хора. Точно така започвам да се треса.