Автор: проф. д-р Огнян Бранков, Хирургична клиника болница ТОКУДА
Пиларна киста е обобщаващото понятие за т.н. сакрококцигеална пилонидална синусна болест, което е патологично състояние в областта на опашната кост. Локализира се между двата седалищни мускула (на латински "глутеус") и се наблюдава често във възрастта между 12 и 18 години. Пиларната киста води до влошаване на качеството на живот, защото е съпроводено от периодични болки, неприятна секреция и продължителни хронични усложнения. Хирургичното лечение е проблемно и е съпроводено от чести рецидиви. Засягат се приблизително 26 на 100 000 индивида със значително представителство на мъжкия пол.
Терминът пиларен, или пилонидален, идва от латинските думи за коса (pilus) и гнездо (nidus), с което се обозначава подкожно натрупване на косми в областта на опашната кост в седалищната гънка.
Сега се приема, че болестта има придобита генеза на базата на редица предразполагащи и рискови фактори. При учениците от големите класове тя е свързана с продължително стоене на чина и пред компютъра. Предразполагащи фактори са наднорменото тегло поради хиподинамията, прекомерното окосмяване, заседналият начин на живот, а също и недостатъчната лична хигиена. У нас тя е известна като "болест на таксиметровите шофьори". Може да се наблюдава и фамилност, което се обяснява с описаните фактори, свойствени за дадено семейство.
Причина и механизъм на заболяването
Продължителното седящо положение причинява травма на кожата в седалищната област, което се усложнява от локалното изпотяване. Космите проникват през епидермиса в подкожието и оформят пилонидален синус.
(фиг.1 - Пилонидален синус, снимка в Скрит текст)
Фиг.2а Пилонидален синус и киста - схема
Фиг.2б Пилонидална киста - хистология
Тези затворени пространства се наричат пилонидални кисти и представляват огнище на инфекция. Нахлуващите от кожата бактерии пораждат гнойно възпаление (пилонидален абсцес), който може да пробие спонтанно и да започна изтичане на гной (фиг.3 - Пилонидален абсцес, снимка в Скрит текст). Впоследствие се образуват вторични пиларни фистули, през които трайно се отделя гнойно-кръвениста секреция.
Заболяването преминава през три основни етапа:
Безсимптомен пилонидален синус
Наличието на лека болка и сърбеж в областта са повод да се открият един или два синуса във вид на малки отворчета, без наличие на секрет или само с леко зацапване на бельото. В тези случаи епилацията на областта и третирането с антисептични препарати (йодасепт) може да предотврати развитието на възпалително усложнение.
Остър пилонидален абсцес
В острия стадий в седалищната гънка се появява мековата зачервена подутина, която е силно болезнена и често нормалното седнало положение е затруднено. Лечението е хирургично и се състои в инцизия на участъка (хирургичен разрез под обща упойка) и щателно почистване на гнойното огнище. Предписва се курс антибиотици (амоксиклав) и се препоръчват седящи вани с разтвор на калиев перманганат или отвара от смрадлика.
Хроничен пилонидален синус
В този етап се образуват множество фистулни ходове, излизащи от пиларната киста, които са съпроводени от интермитентна болка, сърбеж и кърваво-гнойна секреция.
(фиг.4 - Хронична пилонидална киста с фистули, снимка в Скрит текст)
Лечение
В началните фази е добре да се опита консервативно лечение, при което пациентите се връщат бързо към ежедневните си дейности и има голяма вероятност да се спре развитието на болестта. Целта на хирургичното лечение на пилонидалната синусна болест в хроничната фаза е да се извърши радикална ексцизия на засегнатия участък посредством разнообразни методики.
Профилактиката на заболяването се състои в подобрена локална хигиена, като се препоръчва лазерна епилация на космите в областта, приучаване на учениците да не се застояват дълго пред компютъра и да редуват тази дейност с леки физически упражнения. От съществено значение е контролирането на наднорменото тегло.
Пиларна киста е обобщаващото понятие за т.н. сакрококцигеална пилонидална синусна болест, което е патологично състояние в областта на опашната кост. Локализира се между двата седалищни мускула (на латински "глутеус") и се наблюдава често във възрастта между 12 и 18 години. Пиларната киста води до влошаване на качеството на живот, защото е съпроводено от периодични болки, неприятна секреция и продължителни хронични усложнения. Хирургичното лечение е проблемно и е съпроводено от чести рецидиви. Засягат се приблизително 26 на 100 000 индивида със значително представителство на мъжкия пол.
Терминът пиларен, или пилонидален, идва от латинските думи за коса (pilus) и гнездо (nidus), с което се обозначава подкожно натрупване на косми в областта на опашната кост в седалищната гънка.
Сега се приема, че болестта има придобита генеза на базата на редица предразполагащи и рискови фактори. При учениците от големите класове тя е свързана с продължително стоене на чина и пред компютъра. Предразполагащи фактори са наднорменото тегло поради хиподинамията, прекомерното окосмяване, заседналият начин на живот, а също и недостатъчната лична хигиена. У нас тя е известна като "болест на таксиметровите шофьори". Може да се наблюдава и фамилност, което се обяснява с описаните фактори, свойствени за дадено семейство.
Причина и механизъм на заболяването
Продължителното седящо положение причинява травма на кожата в седалищната област, което се усложнява от локалното изпотяване. Космите проникват през епидермиса в подкожието и оформят пилонидален синус.
(фиг.1 - Пилонидален синус, снимка в Скрит текст)
Скрит текст: 
Фиг.1 - Пилонидален синус
Това представлява малка дупчица по срединната седалищна линия, през която космените фоликули проникват и образуват малки кухини, съдържащи мазен секрет и косми (фиг. 2а и 2б). Фиг.1 - Пилонидален синус
Фиг.2а Пилонидален синус и киста - схема
Фиг.2б Пилонидална киста - хистология
Тези затворени пространства се наричат пилонидални кисти и представляват огнище на инфекция. Нахлуващите от кожата бактерии пораждат гнойно възпаление (пилонидален абсцес), който може да пробие спонтанно и да започна изтичане на гной (фиг.3 - Пилонидален абсцес, снимка в Скрит текст). Впоследствие се образуват вторични пиларни фистули, през които трайно се отделя гнойно-кръвениста секреция.
Скрит текст: 
Фиг.3 Пилонидален абсцес[/i]
Фиг.3 Пилонидален абсцес[/i]
Заболяването преминава през три основни етапа:
Безсимптомен пилонидален синус
Наличието на лека болка и сърбеж в областта са повод да се открият един или два синуса във вид на малки отворчета, без наличие на секрет или само с леко зацапване на бельото. В тези случаи епилацията на областта и третирането с антисептични препарати (йодасепт) може да предотврати развитието на възпалително усложнение.
Остър пилонидален абсцес
В острия стадий в седалищната гънка се появява мековата зачервена подутина, която е силно болезнена и често нормалното седнало положение е затруднено. Лечението е хирургично и се състои в инцизия на участъка (хирургичен разрез под обща упойка) и щателно почистване на гнойното огнище. Предписва се курс антибиотици (амоксиклав) и се препоръчват седящи вани с разтвор на калиев перманганат или отвара от смрадлика.
Хроничен пилонидален синус
В този етап се образуват множество фистулни ходове, излизащи от пиларната киста, които са съпроводени от интермитентна болка, сърбеж и кърваво-гнойна секреция.
(фиг.4 - Хронична пилонидална киста с фистули, снимка в Скрит текст)
Скрит текст: 
Фиг.4 Хронична пилонидална киста с фистули
Фиг.4 Хронична пилонидална киста с фистули
Лечение
В началните фази е добре да се опита консервативно лечение, при което пациентите се връщат бързо към ежедневните си дейности и има голяма вероятност да се спре развитието на болестта. Целта на хирургичното лечение на пилонидалната синусна болест в хроничната фаза е да се извърши радикална ексцизия на засегнатия участък посредством разнообразни методики.
Профилактиката на заболяването се състои в подобрена локална хигиена, като се препоръчва лазерна епилация на космите в областта, приучаване на учениците да не се застояват дълго пред компютъра и да редуват тази дейност с леки физически упражнения. От съществено значение е контролирането на наднорменото тегло.