ОКТОМВРИЙСКИ МАМИ 2024

Аз изпадам в черни мисли понякога, по - скоро в посока, че отсега ми е много трудно и не знам как ще издържа до края и как ще се справя. Също и за раждането имам такива мисли.

Но доколкото е възможно се старая да съм положителна, много е желано бебето и се чувствам готова, искам да се грижа за него и това ми дава сила.

Дрийм,в коя седмица си, дано и при мен се види поне малко оформено, на моя преглед ще съм точно в 8 седмица.
Пърпъл,аз също имам мисли,как ще издържа докрая...почти всеки ден. Дано кофти симптомите отминат скоро🥹❤️

blondyberry, днес съм 9 с. и 3 дни. Със сигурност ще се види ембриончето и сърчицето в 8 седмица, но ще е рано за оформено човече.

Дрийм, мисля те тия дни, че ми изчезна нещо! 🤗 Честито за добрите резултати от прегледа, много се радвам! Значи ние сме почти еднакви като седмици, аз съм 9+6.
За симптомите и при мен сега е като че ли по-леко от 6-7 седмица, когато беше ужас. Безкрайно съм благодарна, че бях отпуска за десетина дни точно тогава, защото не си спомням да съм се чувствала толкова зле скоро. Все пак, ММ мислел, че ще му отговоря, че ми се гади като ми предложи да се оженим, това казва достатъчно 😁
А може би и аз малко по-добре се научих да контролирам неразположенията. Ям редовно, основно солени неща, имам апетит и за кисело, а вода с лимон пия по много, помага ми. Чистият въздух и стоенето навън също много добре ми се отразява, за разлика от ядосването за работни неща. Възвърна ми се апетитът към свежите зеленчуци, което е постижение спрямо предните седмици. Вчера дори имах сили да върша малко домашно неща (мнооооооого малко) и да направя вечеря, което е уау. Така че има промяна към добро.
Моми, задъхвам се и аз от съвсем леко усилие. Невероятно е - по принцип съм издръжлива, но сега едни стълби да кача и после 10 минути съм без дъх. Може би ще се подобрят нещата и в това отношение.
За вторите деца не мога да коментирам, защото ми е първичко но за откачените мисли мога да се изкажа. Бебето ни е толкова желано и чакано, но все още изпадам в паника от мисълта за майчинството, от това дали ще се справим, как ще ни се отрази и т.н. Още по-абсурдно, в седмиците, когато ми беше най-зле ми минаваха мисли от типа на наистина ли искам дете, наистина ли искам дете от този мъж (заедно сме от 10+ години и по принцип знам добре както искам от отношенията ни), не правя ли най-голямата грешка в живота си, какво ако детето прилича на роднини коти не харесвам и с които не се разбирам, и т.н. Лудост тотална ви казвам. Вероятно е редно да кажа, че си имам травми на тема "семейство" и особено "брак", които лекувам от години и които до голяма степен смятам, че съм отработила, ноо изведнъж ми стана много страшно от окончателността, която носи едно дете Сега като че се кротват нещата, но не съм предполагала, че толкова желана и чакана бременност ще отключи такова екзистенциални въпроси и съмнения. Не са шега хормоните явно. Много ми олекна, че не съм единствената да ви кажа, и се надявам и аз да донеса утеха на някого

Муунлайт, наистина е много успокояващо чувството да знаем,че не сме единствените с тези мисли. Хормоните са страшна работа🤣
Също така, не съм си мислела,че може адски да ми се яде нещо и след 2 минути вече да ми се повдига от същото нещо🙃аз съм супер нетърпелива да чуя две сърчица след само още една седмица. Дано всичко при всички ни да бъде наред🤰🏼

Засега мен хормоните ме удрят най-силно, но това си ми е най-слабото място по принцип. Усещането е като преди цикъл, но там си знам, че минава до ден-два, а сега като ме хванат емоциите, направо не ми се мисли колко време ще съм така.

Като споменахте повръщане в парка, онзи ден една приятелка, която не знае още, че съм бременна, ми вика - нещо напоследък все си кисела, нямаш настроение. За малко да се изцепя, че просто ми се драйфа от всичко наоколо и всичко ме дразни и най-вече нетактични въпроси. Ма явно зле изглеждам, така се и чувствам.
Иначе днес, че и вчера май ми просветна. Вкарах още един продукт в скромното ми меню, който да повтарям при нужда сутрин, обед и вечер - макарони. Макарони сладки, с масло, сирене и захар, и макарони на салата.
За чувства и съжаления, късно е либе за китка, още повече за жени като мен, които осъзнато са искали второ, че и процедури са правили за целта.
Обаче ме хваща за гушата на моменти чувството, че вече измъкване нямааа, особено като ме дразнят някои хора, визирам съпружеското тяло.
Тези, които сте с още едно дете, пускате ли го на градина? Имате ли страх от вируси..аз моят го спрях. Ма гаранция няма, днес ми вдигна температура.
Нямам търпение да стигна 12 г.с., от днес съм в 9-та, та поне са съм спокойна,че лекарства може да се взимат.

Момичета, има ли някоя от вас с болки в кръста след 7-8 седмица? При мен всяка седмица от началото задължително по 1-2 дни се появява, доста ме напряга и после спира. Имам чувството, че само в началото до към 5-6 седмица би трябвало да се случва, ама може и да е нормално. В началото усещах повече в корема, пък сега е ниско в кръста.

Писах, писах и кучето бутна телефона ми с крак и всичко се изтри. 🤣
Исках да кажа, че и с миналата бременност имах симптоми, но бях много по-енергична, правех дългии разходки, а сега всичко ме задъхва и ми тежи. Чувствам се като болна, всичко ми се струва на далечно разстояние, вътрешно ми се ходи тук, там, но сили нямам, много е депресиращо.
И аз мислех, че втория домашен любимец не бих обичала колкото първия, но не е така. Любовта е еднаква по размер.
И за децата съм го мислила, но като ми каза доктора, че е прекалено малко и т.н. и се бях шашнала, още тогава осъзнах, че вече го обичам грахчето.

Аз имам болки в кръста и яйчниците всеки ден. И така ми се гади, но си хапвам. Качила съм 1-2кг, но бяхме и на почивка и там блок маса, от пиле мляко имаше.

Моите болки са главно ниско долу в матка/яйчниците и от време на време с кръста. Предната бременност беше Ад с кръста. От 4-тия бяха силни болки, но аз си имам дископатия и бременността само спомогна. Упражненията помагат, но сега са ми забранени. След раждането ще тренирам.

Аз се задъхвам от всичко, затова и спрях тренировките, много ми беше трудно. Доста активен човек съм и това обездвижване ми се отразява. Спрях и с приятели много-много да се излизам, къде от страх да не се разболея, къде от желание да не се обяснявам.
Има нещо кеото ме притеснява, имам чат-пат (но не изпуска ден), болки, които са само ниско долу в ляво. Ако беше и от двете страни си местеше мястото, нямаше да ме притеснява болката. Но е само на едно място и то само от едната страна. Първоначално даже се бях филмирала, че е извънматочна, но не е. Доктора каза, че нищо нямало, но аз си го мисля. Едва в 7+1 г.с. съм и знам, че още има много опасности.

На мен ми е първа бременност и често ми минават мисли, дали ще се справя, дали сме готови, дали не избързахме, ама как ще се грижа за бебе като нищо не знам, дали няма да изпадна в супер голяма изолация. Бременноста е много желана и винаги съм си се представяла с дете, но сега когато е факт, все едно имам колебания вече.

Добро утро, момичета. В коя г.с. при вас АГ видя ембрионче в плодния сак и засече сърдечни пулсации?

Мина ми вече и се успокоих, че не съм само аз.

airgirl, при мен се видя в 7 г.с, ама отговаряше на 6+2 на размери. В 5+6 беше само плоден сак с жълтъчно мехурче. С предишни бременности някъде към 6-6.5 пак се е виждало. Знам, че между 6 и 7 в повечето случаи се вижда. Ти в коя седмица си?

Супер, Dream, браво за хубавите резултати! 🍀 С какъв ехограф те гледаха?

Моят следващ преглед също се пада 9+3. Това се води 10та сесмица, нали?

The black dog, Ти ли беше с многото кучета и дългите разходки? Някой писа, че ходи по 10-12 км на ден и ми е любопитно дали успява да продължи?

Добро утро и от мен!
Вашите партньори идват ли на АГ прегледите? Имам преглед в събота и се надяваме да чуем сърдечен ритъм (7+5 ще съм тогава) и приятелят ми много иска да дойде. Казах му, че още не е кой знае колко интересно, но не искам да му спирам ентусиазма. А и днес ще звънна да питам в МЦ дали дават, де.