" Допълнителна подкрепа"в детската градина

От ресурсен център осигуряват и логопед при нужда. Мен в училище ми предлагаха логопед, но той не е специалист по дислексия и нямаше да бъде от полза за моето дете, което няма артикулационни проблеми. И за какво тогава е логопедът, ако не за деца с артикулационни или говорни затруднения? Подкрепата също може да е краткосрочна, ако детето има конкретен проблем, който може да бъде решен с допълнителна работа, не е нужно да е с диагноза и ТЕЛК, достатъчно е да има някакво затруднение и становище от специалист или епикриза.
За дислексия и за дискалкулия например от ТЕЛК дават само 20% по наредба, което на практика не служи за нищо. А това са сериозни затруднения, които създават затруднения в обучението на едно дете и изискват дългосрочна подкрепя до създаване на компенсаторни механизми.

По мои наблюдения и в тази сфера си е до човек. Детето ми получава ресурсна подкрепа още от започването на ДГ. Ресурсния ни учител е много съвестен човек, често ми праща снимки какво работят с детето ми. От друга страна логопедите постоянно се сменят и с нито една не улучихме, абсолютно никакво желание за съдействие, отделно явно не са и мотивирани много да работят, защото често се сменят предполагам поради ниско заплащане. Докато свикнеш с единия, то вече гледаш друг назначили, защото предния е напуснал. Така че в нашият случай се наложи да си потърсим частен логопед. Но в моя случай говорим за дете със СОП. То е ясно, но все пак да кажа, колкото и да се работи с детето, вкъщи също трябва да бъде стимулиран и постоянно да се попълват дефицитите. За доброто на детето. ❤

 В общи линии, ако детето не е със сериозен проблем, в градината никои няма да се занимава. В училище също.
Ако родителя иска резултати, си търси и плаща, и на логопеди, и на психолози.

 Имах притиснения за моето в първи клас, за дислексия. Много странно се опитваше да чете, не сричаше, а буквуваше, отделно разменяше букви...
Говорих с класната му, в училището има няколко логопеди и психолози, оборудвана сензорна стая, чух се с един от тях по телефона, който измрънка, че детето, да има на този етап обучителни затруднения, но те много деца са така, и няма как да работят с него, защото не е "тежък" случай. Иначе, той е отличник, справя се добре по училищните стандарти...

Ще се опитам да анализирам от прочетеното защото имам наблюдения върху работата на системата.

А) Ако детето наистина има само звукопроизносителни проблеми (ако информацията е коректна и при него не страда разбиране, развитие и други), то с него трябва да работи логопед, а не ресурсен. Работата по артикулацията е специфична и се върши от квалифициран специалист, има техники, сонди и т.н. Това са дефицити, проблеми , които ресурсен не коригира и затова не виждам какво би правил той с дете със проблеми в звукопроизнасянето само. То не е СОП.

Б) Ако обаче звукопроизносителните проблеми са съпъстствани от други неща, и не се знае кое е първично и кое вторично ( авторката не специфицира по една или друга причина и има право да запази тази информация за себе си) , може би нуждата не е само от логопед а от логопед И ресурсен или само ресурсен.

От там - че има стремеж образователните институции да се опитват всякак да дърпат пари за деца СОП има. Тази тенденция е практика и е отвратителна, но това е друг въпрос.  В момента всички обхванати СОП имат файлови "досиета" и те си вървят с тях по образователните институции от степен на степен.
А) Ако детето само с артикулационни проблеми , то не е СОП , Не виждам защо на дете което не е СОП да му бъде прикачено подобно нещо към обучителната история. Етикет или не, никой не би се съгласил нещо такова ( при условие че не е обективно състояние),  да се "влачи" с документите на детето. Пък ако ще ресурсната да е най-милата и прекрасната на света.
Б) ако детето не е само с проблеми със звукопроизнасянето рано или късно съчетанието на дефицити ще доведе до изоставане ако няма активна терапевтична работа, която трябва да извършва специалния педагог. Дали в градината дали на частно- решение на родителите.
 
Състояния като Дислексия, дисграфия дискалкулия и други СОП са училищни дефицити и са обхванти от ресурсно в училищна възраст. Те стават очевидни в процеса на ограмотяване. Така че в детската градина не можем да говорим за Специфични нарушение в ученето, затова в момента за конкретния случай такива предположения за невъзможни.

Ако аз бях на място на авторката
А ) ако детето е само с артикулационни нарушения нямаше да се съглася с това , което се случва. Ако ще се отпусканещо от градината то нека бъде логопед и да е точно според дефицитите на детето. Иначе - благодаря. Щях да търся общински програми ( при нас примерно има такъв общински логопедичен център и се кандидатства за всяка учебна година). Ако имам финанси бих намерила специалист на частно. Дете със звукопроизносителни проблеми не е СОП.
Б) ако говорим обаче за нещо друго което не е само артикулация щях много сериозно да помисля от какво има нужда детето наистина - логопед или специален педагог И логопед. Ако наистина детето има не само артикулационни нарушения - щях да обмисля ресурсно подпомагане. Обаче ако не искам детето да влиза в системата щях да ги намеря на частно.

Здравейте!
Детето ми е последна група в детската градина. При постъпването му първа градинска група детето се затвори в себе си и не беше същото жизнерадостно и контактно дете. Преди това беше в частна ясла с малко деца, освен това беше и пандемия. В градината ни посъветваха да го обследват от центъра и да  назначат психолог, който да му помогне в адаптацията. Решиха да получи подкрепа от логопед и ресурсен, за да изчисти говора и те също да му помогнат с адаптацията.
Наистина е емоционално дете, имаше леко  забавяне в говора, но не и до степен да бъде видян от психиатър. Продължиха работа с него до края на трета група, защото няма реално причина да продължават повече. Реално на обследването ми казаха, че ще работят с него до края на учебната година на първа група, но се съгласихме и следващите две години, тъй  като му помагаха да подобри захвата, играеха игри (общи или индивидуални).
Със сигурност подкрепата, която получи му помогна, както и порастването във възрастта, за да преодолее срамежливостта и да говори добре.
Сега е в нова градина заради локацията и ме попитаха каква му е диагнозата, тъй като в дневника пише, че е със СОП,  а няма признаци и учителките са озадачени. Аз също останах като попарена. Реално детето няма диагноза и никога не е имало. Само обследването в детската градина. Както назад в темата е писано, беше ми обяснено, че е подкрепа, да се адаптира, да работят индивидуално с него, да изчистят каквото има и да тръгне напред детето.
Предполагам, че в дневника им излиза, че е одобрен до края на обучението в ДГ.
Виждам, че споменавате за някакво досие. Означава ли, че и в училище ще излиза като дете със СОП? Чудя се как да изчистя това и да не го “заклеймяват” в бъдеще?  Направих го за негово добро, ако има някакви проблеми, да му се помогне, докато е време.

С това "досие" се влиза в училище. Казва се характеристика и описва наблюденията върху знанията и възможностите на детето, за да са подготвени учителите в училище. В училище ще му правят също такава и то доста обстойна, включва и знания и поведение и какво е преподавано. Когато детето се мести от едно училище в друго се дава и изисква. На сина ми му беше цяла книжка. В "дипломата" от първи клас също има отзад малка част.

Отдавна смятам че трябва да бъдат сформирани някакви доброволчески консултативни групи от родители, които да изясняват на всеки родител попаднал в това състояние  тези "специфики", защото помощта винаги се предлага БЕЗ да се обяснява че всяка крушка си има опашка.
1.  Първо детето става СОП получавайки допълнителна подкрепя - без значение дали има диагноза.
2. Второ всяко дете има файл,  който върви с него по всички образователни степени. Всяко дете. За децата с допълнителна подкрепа се отразява, че  детето е било СОП и какво е ползвало, какви затруднения е имало. Т.е. защо е била отпусната помощта под каква форма. Прекъсването на помощта в повечето случаи  се тълкува като- не че детето няма нужда а че родителя не е пожелал ( това е важен детайл ). Принципно , детето може и да няма нужда от повече помощ, но това трябва да се докаже, както и фактът че някога е било СОП и ползвало помощ е  описан в досието. Това винаги ще "напряга" педагози, директори по общобразователни институции и те често може  "да търсят под вола теле". Ето това по същество  често спрягания от родителите "етикет", колкото и да ни убеждават че СОП не слага етикет на децата .

Графиня черешова говори за случай, в който детето заради свои сериозни дефицити остава СОП придвижвайки се по образователните степени,  защото то има продължаващи проблеми които изискват постоянна грижа. В случая с Бла Бла нещата стоят по различен начин. Именно това е ситуация в която е хубаво детето да се ползва именно от обща подкрепа,  ако нещата не са толкова сериозно. Общата подкрепа не прави детето СОП. Но както казах на родителите не е казано нищо, а когато се отпуска допълнителна подкрепя говорим за парички които вървят с детето СОП към ДГ и осигурява ангажимент за ресурсно , а сега родителите "трябва да плащат" за това че са ползвали тази помощ уж за по- добро.
Вероятно , тук все още не мога да кажа със сигурност но предполагам анализирайки - трябва да се направи подобаваща диагностика при психиатър, с която да се получи документ доказващ че с детето всичко е ок (възможно е и тест за IQ)  и то отговаря на нормата на този етап на развитие и после  този документ ще трябва  всеки път , при всеки опит да се натяква че детето е СОП  - да се представя като доказателство, че детето в момента няма нужда от допълнителна подкрепа.

Всички деца излизат с характеристики от детската градина и предучилищна, ако са ходили в училище. Поне така беше преди 12-13 години. Синът ми не е бил със СОП, но имаше.
Работех в книжарница с учебни помагала за периода от детска градина до матура в гимназия. Та, поне тогава излязоха книги които предимно учителките купуваха, но аз ги препоръчвах и на родителите. Казваха се "Диагностика". Вътре фигурки с пунктир за фина моторика, букви, цифри, логически игри и др. Имаше и скала за оценяване на възможностите. Бяха много добри и полезни. Тогава синът ми беше точно предучилищна възраст и първи клас и общо взето го използвах за опитно зайче, за да препоръчвам материали на родителите и учителите. Мога да проверя, дали такива помагала все още съществуват.
От предучилищната синът ми си излезе с характеристика на възможностите, след 4 клас когато го местех в друго училище, от старото ми дадоха цяла книжка с наблюденията на учители които са работили с него : концентрация, работа в екип, четене с разбиране, разбира ли поставени задачи и много други

Тогава вие пишете за съвсем други неща и в този случай те нямат нищо общо с оплакването на потребителката. Ако детето ви  не е било СОП, не можете да си представите за какво точно иде реч. В момента досието за деца като това на Бла бла е нещо съвсем различно от обикновена педагогическа характеристика и книжка с наблюдения. Случващото се  с този нов тип досиета е някъде от 2017 г и е  резултат от въвеждане на политиката на приобщавало образование. Именно заради това е и премахнат теста "готовност първи клас" което се отразява зле от една страна на навременното регистриране на проблеми и тяхното терапевтиране , а от друга също  зле  на деца,  които имат възможност "да излязат" от диагнозата.
Лично мнение, мога да се аргументирам ако на някой му се струва странно.

Съвсем пи темата си пиша, защото някой се чудеше как да изтрие този " голям срам" от характеристиката на детето си.
Темата започна за това трябва ли допълнителна помощ или не.

Продължавате да не разбирате а аз правя последен опит да обясня. По смисъла на приобщаващото образование има " обща" и " допълнителна" подкрепа. Допълнителната е за определена категория деца, които чрез нейното отпускане се категоризират като СОП. Предоставянето й е съпроводено от  строга документална процедура която се отразява с делото на детето, тъй като е сериозно финансово обвързана. Това дело съпровожда детето по всички образователни степени. Дори в 10 клас е видимо че детето е било СОП в ДГ и какви са били затрудненията, какво е ползвало като услуга, как е преминавало етапите и т. Н. Тук има и още детайли които няма да засягам. Вие очевидно не сте се сблъсквали с тази ситуация и използвате словосъчетанието допълнителна помощ. Ние говорим за " допълнителна подкрепа". Авторката на темата е наясно и това е видимо от кавичките в заглавието. Същото важи и Бла бла. Тя е подписвала документи за допълнителна подкрепа на детето на образователен етап ДГ и то се води СОП. Това е отразено в делото му.

Моето дете което беше в подобна ситуация но преди да бъде въведен този начин на обхващане на децата в единна система. Детето ми след един етап   престана да е соп (документално потвърдено от съответния соецуалист) , защото нямаше нужда и следата не се "тегли"  след него. В момента това е невъзможно.

Благодаря за отговорите.
Да, липсата на информация е голям проблем.
Не съм съгласна, че дете, което в един ранен момент от развитието си е имало нужда от допълнителна работа, без да има диагноза, трябва да остане вечно в тази система. Може да се пази за даден период, но след това трябва да се изтрива.
Надявам се да не съм “навредила” на детето, избирайки помощта. Ако бях наясно, нямаше да се съглася.