Страх ме е от раждането заради паник атаки

  • 812
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте , бях жертва на домашно насилие и от тогава ми се отключиха паника атаките 😭 бременна съм в 22гс , от време на време получавам ускорен пулс, страх да не умра , тревожност. Не спирам да мисля за раждането. Страх ме е да не се случи нещо с бебето, да не получа паник атака тогава, страх ме е да не умра по време на раждането. Знам, че на много хора ще им е смешно като ме изчетат, но така се чувствам и искам да споделя. За жалост нямам приятелки, имам детенце с аутизъм и от както се разбра диагнозата му, всички ни избягват… Та, има ли момичета, които имат паник атаки , но въпреки това да са раждали нормално или дори секцио? Моля за всякакви съвети, тъжно ми е, че така работи мозъка ми, но не знам как да го преодолея. Разкажете ми вашите изживявания , Вашият начин за справяне с ПА. Благодаря предварително! ❤❤❤

# 1
  • Мнения: 19 533
Не съм имала подобен проблем, но вероятно, ако поговориш с лекаря, който ще те изражда, ще ти препоръча секцио с пълна упойка. Надявам се, че не мислиш, като наближи раждането, да отидеш при който се случи да раждаш. По-добре да е запознат лекарят. Секцио със спинална упойка не ти го препоръчвам. Аз раждах със спинална упойка и при все, че по принцип съм доста спокоен човек и имах доверие на лекарката, изведнъж усетих някакъв пристъп на паника, което не им попречи да си вършат работата, защото не можех да мръдна, но усещането беше много неприятно. Не като физическа болка, а точно като паника. Може да е било от факта, че не можех да мръдна, а чувствах как ровят нещо, може някакво действие от самата упойка да е било, не знам.

# 2
  • Мнения: 1 425
Аз също имам дете с аутизъм и все по-рядко общувам с хората от старата си среда, но не защото ме/ни избягват, а защото имам все по-малко общи теми с тях. Затова пък покрай терапиите на детето имам нови познати, с които мога да споделя проблемите си, ходим си на рождени дни и места, където децата се чувстват добре и общо взето водим нормален, макар и паралелен начин на живот. Ти не познаваш ли други майки на деца с аутизъм? Нормално е покрай бременността да се задълбочат разни психологически предразположености като депресия, паник атаки и прочие. Но се опитай да мислиш за детето и как му се отразяват тези твои състояния. И аз бях в нещо като депресия през цялата бременност и дори първите две години (детето ми се роди недоносено с куп проблеми, нямах помощ от никъде, дори мъжът ми отсъстваше през по-голямата част от годината, а каката беше страшно ревнива и капризна). Осъзнаването, че детето ми е с аутизъм беше като шамар, който на секундата ме изкара от депресията и всякакви други мисли, които се въртят само около мене си. Всички други ще се оправят, но детето ми с аутизъм може да разчита само на мен и това ме накара веднага да се взема в ръце. Моят съвет е да намериш майки, които споделят твоите проблеми и твоя начин на живот.

# 3
  • Мнения: 6 823
Паник атаките са бича на съвремието. Толкова стрес има в ежедневието ни, че никак не си сама, много сме. НО могат да се контролират и преодолеят. Няма нужда да живееш с това. Дали ще потърсиш помощ от психолог или има много литература със съвети как да се справиш, е твой избор. Това е собственото ти въображение. Избягвай спираловидни лоши мисли, като усетиш, че почваш да мислиш в тази насока, слагай спирачки и мисли за усмивката на бебето, как ще се смее и радва, колко ще е красиво и спокойно. Вземи си Седатиф на Боарон, хомеопатични, без странични ефекти, винаги като се почувстваш тревожна, можеш да смучеш по 2 или профилактично. Капките/пастилите SOS на Бах също биха ти помогнали при криза. Нищо лошо няма да стане, всичко е само и единствено плод на въображението ти. Просто трябва да се научиш да контролираш тревожността, за да я преодолееш. Дори в интернет има много статии със съвети по темата. Успех и си повтаряй, че всичко ще е наред, в болница ще си, лекарите могат да реагират веднага. Родих преди малко повече от 2 години, не получих паник атака, пулса ми беше ок, при теб също ще е така.

# 4
  • Мнения: X
Като бременна - получаваща паник атаки, ще ви посъветвам да се стремите да живеете в хармония и спокойствие, всяко нещо се отразява на плода!
Не си давах сметка за това.
Преди години отключих паник атаки заради домашен любимец, не бях получавала - до преди месеци.
Най-силните и притеснителни паник атаки получих в най-рисковият период - 7 месец.
Споделих с доктора ми, като веднага ми каза лекарства на билкова основа + получих успокоението да не се притеснявам, че при раждане - НЯМА КАК ДА ПОЛУЧИТЕ паник атаки.
Успокоих се, защото само заради това бях готова да дам 1000лв. за присъствие на съпругът ми на раждането.
Знам, че е трудно, състоянието не подлежи на никакъв разум и контрол.
Само чакаш… да отмине и се молиш да няма пак.
Днес ми попадна информация на психолог, че когато пациент се обади и каже, че е в паник атака - го карала да качват стълби, да клякат или да правят лицеви упори, за да изразходят и изтласкат адреналина.
По нейни думи, паник атаката търпяла 8 минути, не съм разполагала с необходимия разум да засичам.
Бъдете спокойни, наистина… заради вас и животът, който носите в себе си.
Отразява се, сега “бера” плодовете на въпросните две паник атаки активирани от семейството ми.
Опитайте се да изолирате вредителя - аз блокирах всички от семейството ми, до момента в който не родя - така реших и живея в спокойствието, което е необходимо през цялата бременност, а не само за период от нея.
Успех!

# 5
  • Мнения: 41
Здравейте , аз също съм с паник атаки и по време на Бременност често имах( ужасно е) .Раждането ми беше секцио, и предупредих анестезиолога , че имам паник атаки и всеки момент може да се появят. Така и стана, в момента в който не си усещах краката ме обзе един страх и започнах да викам , че се отказвам 😄🤷♀. Да сега ми е смешно, но тогава беше меко казано ужасяващо чувството. Той каза спокойно, връщане на зад няма и ме упои с нещо като райски газ. Чувах ги , но говорех забавено и едвам ми се разбираше. Всичко мина, но само хора с паник атаки ще ви разберат. Мъчете се да си налагате самоконтрол. Аз не успях, психически вече не издържах. Успех 🤗 и не е толкова страшно колкото ви се струва в момента , всичко е само в главата ни .

# 6
  • Мнения: 29
Здравейте , бях жертва на домашно насилие и от тогава ми се отключиха паника атаките 😭 бременна съм в 22гс , от време на време получавам ускорен пулс, страх да не умра , тревожност. Не спирам да мисля за раждането. Страх ме е да не се случи нещо с бебето, да не получа паник атака тогава, страх ме е да не умра по време на раждането. Знам, че на много хора ще им е смешно като ме изчетат, но така се чувствам и искам да споделя. За жалост нямам приятелки, имам детенце с аутизъм и от както се разбра диагнозата му, всички ни избягват… Та, има ли момичета, които имат паник атаки , но въпреки това да са раждали нормално или дори секцио? Моля за всякакви съвети, тъжно ми е, че така работи мозъка ми, но не знам как да го преодолея. Разкажете ми вашите изживявания , Вашият начин за справяне с ПА. Благодаря предварително! ❤❤❤

И аз съм също с паник отаки +строхова невроза казах на АГ то ми препоръча да пия Алора но аз не пия.
И мен ме е страх от всичко Но не ме е страх от раждането Страхувам се да не се случи нещо с бебето ми

Общи условия

Активация на акаунт