Хайде на театър - 11

Точно защото става въпрос за класен режисьор от старата школа, мисля че Недкова е процедирала така ...Явно е отишла с нагласата да гледа нещо класно, което ще й хареса и да пише след това...но е останала разочарована. Не казвам, че е права, но така е било през нейния поглед. След това става доста конфузно и за самата нея.Нито иска да лицемерничи и да хвали спектакъл, който не е харесала, нито й се иска да обиди хора, които познава, уважава. Затова е избрала златната среда, но май не си направи услуга с този избор. Сега хем всички разбраха коя постановка има предвид, хем тя излезе страхлива и недостойна в очите на хората.

В моите очи не е страхлива. Статията все едно съм я писала аз, след като излязох от "Нашенец". Бяхме с приятели и се чудех дали да споделя какво изпитвам, защото едва ли не ме беше срам, че не ми е харесал Мариус. Не знам реално какво точно е мислила публиката при нас, но като излизахме навън, беше просто една неудобна тишина.

Много тъжно. Това е един от топ спектаклите за момента в моите очи. Искам да заведа една приятелка този месец и втори път да го гледам. А рядко ми се случва да повтарям спектакъл.

И в моите не е, но отстрани е лесно да се коментира. Ние тук можем всичко за всеки да напишем, анонимни сме. И с имената си да излезем е все тая , повечето не познаваме лично хората, които коментираме, не се движим в една среда с тях.
И аз да бях на мястото на Силвия, може би щях да напиша нещо подобно или нищо да не напиша. Най-малко от деликатност и поради респекта към хората, за които пиша...

Да, така излезе като цяло, Бернарда. Не й прави чест, че хем иска да каже нещо, хем обобщава, не конкретизира и не се мотивира да каже точно в този спектакъл какво не й е допаднало.
Проблемът не е, че има мнение или нещо не й е харесало, защото изкуството е субективно възприятие. Проблемът е начинът, по който изразява това мнение. И при толкова халтура по театрите, е мистерия защо се захвана с една класическа пиеса на 200 години, пресъздадена абсолютно традиционно, придържайки се изцяло към произведението, без да има претенцията да е нещо невиждано досега, изключително или гениално. Може би е очаквала нещо различно, някакъв модерен прочит и не го е получила. Аз пък не съм имала такива нереалистични очаквания и затова не останах разочарована. Дори се радвам, че нямаше "осъвременяване", защото понякога от напъни за ново и различно се ражда нещо в стил многократно споменавания тук с лошо "Орфей". Някои режисьори са си класици и това е, имат си собствен почерк и своя аудитория, няма как да се очаква друго от тях, като си осъзнал къде отиваш и какво ще гледаш, а в случая явно не е било така.
На мен например не ми хареса мащабното представление "Вишнева градина" с режисьор Азарян, не ме докосна, беше ми скучно. Но и през ум не ми е минало да категоризирам артистите или спектакъла като "бездарни", или да говоря от името на всички, защото просто няма да е вярно и обективно. Само няколко седмици преди нея гледах К и Л, имаше бурни аплаузи, бис и викове "Браво!", т.е. и да има разочаровани зрители, категорично не са всички.
И Тилда е права, че май въпросната особа търси повече пиперливостта, отколкото нещо друго, пък и си е постигнала целта, щом вече няколко дни пишем за нея и обсъждаме "какво е искал да каже авторът". Аз, обаче, определено на нейни рецензии повече не бих се доверила.

"Валери Йорданов няма да напуска Народния театър "Иван Вазов", а само Съюза на артистите в България с председател Христо Мутафчиев, чийто член е станал едва преди една година след дълго колебание. Това коментира самият той пред "Площад Славейков". През уикенда някои медии разтълкуваха, оказва се погрешно, съобщение на Йорданов във фейсбук, което по-късно беше изтрито. В профила си той след това написа: "Човек може да напусне интервю, спектакъл, концерт, изложба... и страница".

И Площад Славейков, и Валери Йорданов жестоко олекнаха в последните дни...

Аз само оставям един коментар на неизвестната за мен Г- жа Шекерова. Видях го под един от постовете с въпросната статия на Г - жа Недкова... Ами права е Шекерова. Последно този феномен да те държат 3 часа без да можеш да поемеш дъх или да си отидеш през антракта беше за мен на Престъпление и Наказание в Натфиз. Като че ли тези самовлюбени режисьори си знаят, че от пълен салон с познати дето ще ръсят дитирамби на премиера, като дойде ред на редово представление, когато нормалната публика влезе в залата -  ще лъсне безсилието и скуката след антракта, та и за това го спестяват. Ето и коментара:  Ваня Шекерова
Прави ли ви впечатление, че повечето постановки, сред които и "Моби Дик", са едноактни. Подлага се на изпитание търпението на зрителя - над два часа да седиш и да скучаеш си е наистина предизвикателство. Но ако има антракт, повечето зрители не се връщат за второ действие. Както беше на "Орфей".

Да си кажа и аз за "Моби Дик" - много хубав спектакъл. Не е моето, не харесвам американска литература, не я разбирам, не ме вълнува. Обаче дълбоко в себе си усещам, знам, че този спектакъл е много хубав. И ми донесе наслада, въпреки всичко.

"Пистолет в торнадо" - моноспектакъл на Весела Бабинова по текст на Лорън Гъндърсън. Сюжетът ни пренася в мазето на американката Анджела, застрахователен агент, която се е заключила там, понеже очаква наближаващото торнадо. Тя решава да излъчва наживо чрез телефона си цялото преживяване, може би защото е модерно. С течение на времето, тонът на разказа се променя от ситуационна комедия и пред нас се разкриват все повече неща от миналото и настоящето на героинята. Засягат се темите за лъжата като средство за самозащита, комформизма, който обществото очаква от нас и всичко това води до неочаквания, но блестящо представен финал.

След краткото представяне на историята, искам да кажа, че това е едно от най-добрите неща, които съм имал удоволствието да гледам на сцена. Въздействащ и умно написан текст, блестяща игра на Весела Бабинова, като през цялото време се разказва една история, която прекарва зрителя през емоционално пътешествие, гарнирано със страхотния финал, който няма да спойлвам. Освен това, самото чувство за хумор на комедийните части беше страхотно, като това че беше на финансова(застрахователна) вълна и професионално ме спечели . Давам 10/10 без да се замислям и препоръчвам горещо, на всеки който има шанса да го гледа.

Браво на Весела!👏 Имаме чудесни млади актьори, много се радвам! Жалко, че не съм в София в момента, чух много добри отзиви и за моноспектакъла на Елена Телбис

Здравейте,

Дали може да споделите мнение за “По-полека” в Младежкия театър?

Леко и ненатоварващо, бих казала мюзикъл на песните на Вълдобрев. Песните са свързани със отделни сцени, които накрая се завързват в общ сюжет.

Много харесвам песните на Вълдобрев и отидох точно с такива очаквания на тази постановка - да гледам нещо леко и приятно. Но... всъщност... за моите разбирания пиесата е много тежка и натоварва с един доста негативен мироглед, който аз не откривах в песните до този момент. Та ... така...

А като ходиш на кино има ли антракт? Според мен повечето режисьори не правят антракт , за да не се прекъсва представлението. Антрактът е почивка, която не винаги влияе добре на едно представление. На който не му харесва може да стане о да си излезе. Няма нищо срамно в това.
Аз харесвам Капитална грешка и Орфей много харесах. Хага не е моето представление. Това , че някой е взел пиеса на 200 години и не е прибавил нищо ново, нищо от себе си, нищо от света в 21ви век не е похвално, нито е имунизация срещу критики. Не съм гледала Коварство и Любов именно заради това, че предполагам че е старо театро, което хич не ме пали.
Площад Славейков е жълт сайт и не се занимавам да го чета.

Аз харесах Секс , наркотици и рокендрол