Хайде на театър - 16

На мен се пада честта да напиша първото мнение явно.
Гледала съм и "Neoдачници", и "Капитална грешка". Явно е непопулярно моето мнение, но аз успях да оценя подобаващо и двете представления на Пантелеев. Категорично, обаче, и двете не са за всеки вкус. На второто ужасно много хора си излязоха преди няколко месеца, постоянно се тръшкаха шумно врати, не знам как успяха да се концентрират. Актьорският състав е страхотен, играта - също, а сюжетът, ако изобщо може да се нарече така, наистина е хаотичен. Но ми харесаха като нещо по-нестандартно, различно и оригинално, и то имайки предвид, че принципно съм почитател на класическия театър и прекалено авангардни решения не одобрявам. Но тези  спектакли ми бяха модернистични в рамките на допустимото за мен и дори бих казала, че ги приех като интелектуални предизвикателства, има над какво да се замисли човек. Очаквам нещо подобно да е и новото, би ми било интересно какво се е получило.

Иначе сега се връщам от "Богът на касапницата" в НТ, най-после му дойде времето толкова дълго след премиерата. Страхотно представление, отлична актьорска игра и на четиримата, нямаха слабо място. Определено влиза в списъка ми на топ постановките за тази година в комедийния жанр. И филмът е хубав, но не толкова. На места се смях със сълзи, бяха наистина великолепни. Няколко биса имаше, даже бяха малко. Единствената ми дребна забележка е внезапното приключване, очаквах още малко да продължи. Но постановката си заслужава и дано още дълго да я играят. За нея Карамазов казва, че е единствената, на която не се притеснява да покани абсолютно всеки, защото е подходяща за масовия вкус и знае, че би се харесала.

Привет! Благодаря за новата тема sea.sea   Съгласна съм с Алиса, за "Neoдачници", и "Капитална грешка". Не са за по - консервативни вкусове и зрители почитащи здравия сюжет и ясен жанр. Аз си излязох с доста изводи в главата от тях. Но признавам, бяха ми дълги и ми дотежаваха на моменти. По моето скромно мнение Иван Панталеев ми беше по - интересен с мисленето си, от колкото изпълняващите актьори. Когато бях още ученичка в последен клас попаднах на спектакъл на Панталеев по Джеймс Джойс ... през 90 - те. Играеше се в камерен театър НДК. Още го помня, като много вълнуващо, с особена поетика, очарователно откачено. След това до колкото знам Панталеев заживя и заработи в Германия или Австрия. Дойде на гастрол с тамошен спектакъл по Бекет. Вече беше доста маниерен, но все пак интересен. Талантлив е, но не на всеки ще се хареса творчеството му.

Благодаря за новата тема! 💐

"Пронизани от любов", нали? При едно гостуване в София спонтанно отидохме с ММ да го гледаме, защото не свързвахме Джойс точно с някаква силна любов. Беше ни харесало.
Преди това бях гледала "Иванов", по Чехов, който ми е любим автор, и бях останала с малко смесени чувства.
Но то тогава ни финансиране читаво имаше, ни нищо, хората в театъра, а и публиката карахме повече на гол ентусиазъм.

Благодаря за новата тема!

Някой взел ли е билети за Световен театър в София и гледа ли вече нещо? Гледам Едип цар на Донелан, за който  по време на промоцията местата бяха изчерпани - в момента има места, и се чудя. Очевидно са махнали някои представления по време на тази промоция.

“Империя на красотата” и “Богът на касапницата” си набелязвам - не знам защо ги бях отхвърлила преди… Другият ми пропуск -никога не съм гледала Карамазов и Вергов, а и двамата много ги харесвам.

Аз вчера гледах "Лабиринт" във Възраждане. Прекрасен Свежен, чух пред театъра да обсъждат, че си доигравал представленията, тъй като вече е част от МГТ, дано все пак като гост продължи да играе във Възраждане. За мен той и Ръсин са звездите на театъра.
 Та, да се върна на представлението. Много тежка тема, пиесата е по-книга- „Цветя за Алджърнън", сигурно някой от вас са я чели, аз не бях. Става въпрос за операция на мозъка на мишка, след което решават да направят такава и на умствено изостанал човек и пиесата проследява какво се случва с него след това. Ще дам оценка 5/5, въпреки че леко я повишавам, но давам малко от мен, защото успя да ме докосне емоционално.
 Хареса ми играта на Свежен, много, бил е номиниран за Аскеер за тази роля, но Мутафчиев е спечелил през 2021 г. Сценографията с екраните, с представянето на спомените също ми хареса.
 Ивайло Драгиев беше с много малка роля, обаче я изигра страхотно. Жена му - Християна от Айде бг, която не е професионална актриса имаше записани сцени, които само се излъчваха и тя също беше супер.
Като цяло имаше някои силно емоционални и докосващи моменти, други не толкова, на места беше и малко мудно.
 Някои от актьорите никак не ми хареса как играха. Също така Ивайло, който играе сравнително към края не излезе за поклона, знам, че има бебе, вероятно и ангажимент е имал, но на мен това винаги ми прави лошо впечатление. Ръсин и Боян Младенов играха в началото, но останаха и излязоха за поклона. И тук имаше 2 биса, мисля, че се хареса на публиката.

Позволявам си да препоръчам филма на БНТ за Театър 199. Мен изключително много ме впечатли.
Там съм гледала "Боклук" (май не се играе вече), "Морето след теб" и "Швейцария".
Бихте ли ми препоръчали още нещо?

Играе се Боклук, на 24 юни ми предстои. На 23.6 пък ще гледам Чест.
В 199 съм гледала Заешка дупка, но не бих я препоръчала смело, защото е тежка постановка, макар и смислена. И на трите режисьор е Ивайло Христов.

Откакто ви открих, тази се превърна в любимата ми тема във форума! 🤍

В Театър 199 бих ви препоръчала "Тортила Флет".
После пишете задължително

Аня, на мен също ми е любимата тема тази и е глътка въздух за мен.

Хвърлила съм око на Гнездото на гарвана, ще гостуват в ТБА. Някой дали го е гледал?

Тортила флет, Заешка дупка, Чест - гледала съм и препоръчвам.

Как е Морето след теб - може би си писала, но съм изпуснала, чудя се за него?

И за мен тази тема е любима и винаги я отварям с приятно усещане.

Ще гледаме заедно значи 😄

Аз исках да го гледам, но тогава съм на "Случаят Джем", така че ще го пропусна. 😔

"Лабиринт" съм си го записала за следващия сезон 😊

Ще гледаме 3-те заедно. 😂 И аз съм на Боклук на 24.06. 😂
Аз не харесах "Морето след теб".

Да! Благодаря ти! Точно “Пронизани от любов!“ се казваше. И този спектакъл ме запали да започна да чета Джойс, който и до този момент ми е предпочитан и любим автор. Не знам колко съм разбирала през 90 - те от театър, но имаше прекрасни спектакли тогава. Вихрени, новаторски, имаше някакъв вълшебен дух на надежда. И заобичах много театъра.