В момента чета....88

  • 48 541
  • 751
  •   1
Отговори
# 525
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Между другото има изключително красив филм по тази книга. Препоръчвам, ако не си го гледала.
Аз започнах "Изгубените цветя на Алис Харт", която има награда за най-добър роман на Австралия. Приятелка спомена, че има сериал и аз реших да прочета първо книгата. Явно съм в читателска криза след криминалетата и предните книги, които започнах, не ме вдъхновиха да ги дозавърша. Тази обаче се чете с лекота и е много увлекателна. Разказва историята на Алис, която е изпратена да живее при баба си. Всичко в тази книга се върти около цветята и техният език. Изключително интересно е да четеш кое цвете, какво означава. Връща ме към книгите за Викторианската епоха, когато жените не са можели да кажат открито какво мислят, затова са използвали цветята.

# 526
  • Мнения: 2 249
Нямах представа за филма, благодаря, непременно ще го гледам!

# 527
  • Мнения: 13 480
Между другото има изключително красив филм по тази книга. Препоръчвам, ако не си го гледала.
Аз започнах "Изгубените цветя на Алис Харт", която има награда за най-добър роман на Австралия. Приятелка спомена, че има сериал и аз реших да прочета първо книгата. Явно съм в читателска криза след криминалетата и предните книги, които започнах, не ме вдъхновиха да ги дозавърша. Тази обаче се чете с лекота и е много увлекателна. Разказва историята на Алис, която е изпратена да живее при баба си. Всичко в тази книга се върти около цветята и техният език. Изключително интересно е да четеш кое цвете, какво означава. Връща ме към книгите за Викторианската епоха, когато жените не са можели да кажат открито какво мислят, затова са използвали цветята.
На мен ми беше малко блудкава...
Само това за цветята ми беше интересно и за това я дочетох.
Много обичам Ромен Гари! Heart

# 528
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Възможно, аз все пак не съм я дочела до края Simple Smile За сега ми е доста интересна.

Нямах представа за филма, благодаря, непременно ще го гледам!

Да, много е хубав. С Шарлот Гейнсбург и Пиер Нини La promesse de l'aube

# 529
  • София
  • Мнения: 7 499
Аз пък мернах, че ще има филм (или сериал, не разбрах) по "Един джентълмен в Москва".
И аз слушах наскоро за сериала по Шогун (в един подклсат). Подкасти слушам, докато се разхождам, домакинствам, пътувам. Аудиокниги не мога.

# 530
  • София
  • Мнения: 1 884
Приключих с Притча за сеяча и получи 3*. Прекалено истинска притча беше за моя вкус, но подозирам, че би се харесала на голяма част от четящите тук. Започнах я, защото ме привлече най-любимата ми тема - катаклизъм на планетата и животът след това, но дълбоко се засяга и нещо друго. Може би не ме уцели в точния момент, не бях на философска вълна и вероятно за това не я оцених подобаващо. Също така, имам полюсни чувства за книги, които разглеждат определен отрязък от време, без да има конкретна завръзка или развръзка. Просто 2-3-5 години...

Но започнах нещо друго на подобна тематика - Лодкарят на Кронин, чиято трилогия Проходът излапах миналата година и много ми хареса. За момента ми е много интересна, и не подозирам все още какво и на къде ще се разплете/заплете историята.

# 531
  • Пловдив
  • Мнения: 1 082
Аз пък мернах, че ще има филм (или сериал, не разбрах) по "Един джентълмен в Москва".
И аз слушах наскоро за сериала по Шогун (в един подклсат). Подкасти слушам, докато се разхождам, домакинствам, пътувам. Аудиокниги не мога.

Шогун има вече три излезнали серии. Отдавна го чаках да излезе, година със сигурност. Участва актьор, който много харесвам в ролята на Торанага.
И да не е пълен спам, чета "Жената в бялото кимоно", успоредно с "Вещерът".

Последна редакция: чт, 07 мар 2024, 13:33 от Kateto-S

# 532
  • Мнения: 9 933
"Вещерът" не успях да дочета. Въпреки че обожавам сериала. Нещо прекалено объркана ми се видя, не открих връзка със сериала.

# 533
  • София
  • Мнения: 3 946
И аз така за Притча за сеяча. Не става. Ще я подаря на някой тийн, там може да се оцени.

Олива Денаро- не ми хареса. Нещо не се разгърна действието. Най-важната случка като че ли беше смотана, след нея пък всичко застина. Иначе е добре написана, но и липсва нещо. Като бледо копие на Гениалната приятелка.

Магистрала Линкълн- много добре почна и после ми доскуча. Имам чувството, че зацикля, а и малко наисвни са ми героите. Оставих я за по-нататък.

# 534
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 210
Не чета розови романи, затова не слушам книги.

Satisfied Satisfied Satisfied Изказването на годината.

Свърших с Деца мои. Ами... Въпреки че тръгна много добре, успях да се потопя напълно в атмосферата, да харесам веднага героите, да започна да мисля постоянно за сюжета, в един момент нещата се сгромолясаха. По- скоро не в един момент, като че ли цялата книга е писана от двама човека, кръпките са огромни( челите книгата със сигурност знаят за какво говоря), досадни и скучни и развалят цялостното усещане за романа. Да, книгата носи съкровени послания, които даже не е трудно да доловиш. Да, разказът е увлекателен, лек, лесносмилаем и интересен при това. Да, образите са абсолютно симпатични в своите странности и те карат да искаш да си с тях, при тях. Обаче тези дебели вметки ми извадиха очите, разконцентрираха ме и развалиха впечатленията ми.

# 535
  • Мнения: 2 421
Много добър коментар за Деца мои!
Аз магистралата няма да я подхващам, че аристократът никак не ме впечатли. Няма да се мъча повече.

# 536
  • Мнения: 222
Да, напълно съм съгласна с Тарталета! Аз за малко да я оставя "Деца мои", обаче проявих нещо като читателска дисциплина Simple Smile

# 537
  • Мнения: 919
Олива Денаро- не ми хареса. Нещо не се разгърна действието. Най-важната случка като че ли беше смотана, след нея пък всичко застина. Иначе е добре написана, но и липсва нещо.
И мен нещо не ми допадна много. Определих я като "не достатъчно силна"
Не чета розови романи, затова не слушам книги.

Satisfied Satisfied Satisfied Изказването на годината.
Аз пък си чета розови романи и изобщо не се срамувам да го кажа. През ученическите и студентските ми години съм изчела сигурно тонове. 😁Романтичка съм си по душа. Аудиокнигите нещо не мога да се съсредоточа да ги слушам, но ще "тренирам".

# 538
  • Мнения: X
Аз подозирам, че на дърти години ще се открехна за любовните романи. Първите няколко десетилетия устисках, как да е, ама за всичко, дет' се вика, си има време.

# 539
  • Мнения: 4 683
Скрит текст:
Хубаво е, че стана дума за Надя Хашими, защото и аз съм сложила в списъка за четене "Перлата...", но предвид споделеното, ще остане някъде за далечното бъдеще. Явно ще е от бозавите истории.
Прочетох "Обещанието на зората" от Ромен Гари и ми беше много интересна, не само защото авторът пише с лекота и самоирония, доста горчива през повечето време, но и защото винаги ми е любопитна връзката между майката и нейния син. Точно на тази най-голяма любов, несравнима с никоя друга във вселената, е посветена книгата. Обещанието е за безусловна обич от майката, дори отвъд смъртта, а обещанието на сина е да промени света, така че да бъде достоен за неговата майка и нейните жертви в името на бъдещия му успех, който нито за миг не бива подлаган на съмнение. Родено само и единствено за подвизи и слава, на момчето не му остава нищо друго, освен да отговори на високите очаквания, за да си е струвало всичко, което е понесла майката, за да бъде той.
Още е интересно да се прочете, защото ясно се вижда как са се родили вдъхновенията за други негови произведения и герои, направо видях Лила от "Хвърчилата" с русия кичур, който отмята с пленителен жест от очите си, както и идеите за други сюжети и образи. През цялото време са преплетени хумор и тъга в подкрепа на един несломим порив за живот, който майката влива в сърцето му през целия си живот и продължава да го прави, дори години след собствената си смърт. Трогателен край, разплака ме.
Oх, Ромен Гари/Емил Ажар и всички други негови превъплъщения Purple Heart
Много го харесвам. Изчела съм цялото му творчество и много литература за него самия.
Интересен е животът му, а връзката с майка му силно го е белязала. Единственият автор, печелил два пъти "Гонкур", въпреки че отрича за псевдонима си, живял е и работил в България и е имал труден брак с американската икона Джийн Сийбърг (с която имат и неуспешен филмов проект).
Има много премълчано и противоречиво в неговия образ, който самият той обвива в мистификация и сам избира края си. Пише наглед много просто, но фината чувствителност се усеща във всеки негов литературен избор.
За себе си го открих с "Оттук нататък билетът не важи... " (по която има стар филм) и имам много сантимент към "Обещанието на зората".

Последна редакция: чт, 07 мар 2024, 15:47 от Tsugumi_

Общи условия

Активация на акаунт