В момента чета....88

Точно "Нататък билетът не важи" е първият роман на Гари, който прочетох. После "Сияние на жена" и разкази, но в продължение на години не успявах да почувствам творчеството му достатъчно близко, за да го оценя подобаващо. Сега вече определено го разбирам и съпреживявам, така постепенно ще прочета всичко негово. Следващите ще са "Виното на мъртвите" и "Европейско възпитание".

И "Хвърчилата", препоръчвам я.

Чела съм "Хвърчилата", но мерси за препоръката.

И чета, и слушам. РозАви романи от рядко до никога
Без да искам се гмурнах едновременно в две нелеки книги, едната в ушите, другата в очите, но и двете дълбоко в мозъка и душата.
Слушам "Голямата тетрадка" на Агота Кристоф - трилогия, събрана в една книга. За войната иде реч (но не директно) и за следвоенния период. Отдавна не бях попадала на нещо толкова сурово, гадно, отблъскващо, гнусно, но и реално, за съжаление. Знам, че въпреки това ще я оценя високо, защото ме разтърсва и е адски добре написна. В Goodreads пише, че се изучава в у-ще във Франция, но не съм имала време да прочета повече. Ако е така, ще ми е интересно в каква възраст, защото педофилията, насилието, жестокостта и други подобни "човещини", са доста добре описани и вплетени в сюжета.
Чета "To Paradise" на Ханя Янагихара. Прилича леко на "Малък живот", но не е чааак толкова меланхолична и отчайваща. Тук има светлина в края на тунела, но стилът е същия, добре се разпознава. Сюжетът е интерсен - три епохи, три (не съвсем) различни истории ... преди да я дочета, няма какво повече да кажа.

А къде слушате “Голямата тетрадка”?В Сторител не я намирам,а се заинтригувах.Иначе там започнах “Изборът” след препоръка тук.

“Изборът” на Едит Егер ли? Невероятна сила е имала тази жена, добър избор на книга.

Да,вчера я започнах.

В Сторител, на италиански.

Не уточняваш на коя книга си запецнала. Тъй като съм чела всичките доста преди сериала. На мен пък сериала ми беше объркан - все едно са се опитали да сдъвчат всичко на бързо. Дай и шанс, всъщност с всяка изминала книга нещата се навързват доста логично. Та да, дай и шанс.

Дочитам "Бездна" на Ириса Сигурдардотир. Възмутена съм от многото печатни грешки. Бях почнала да ги броя, но се отказах - толкова са много. Недопустимо.
А историята е добра, но изскачащите през няколко страници грешки толкова дразнят...

И аз наскоро зарязах една книга на Ирса Сигурдардорир,нещо ме издразни на моменти как тръгва плоско и некадърно написано действието,все едно някой друг пише определени пасажи,може да е от превода,но определено слаба ми се видя,имаше и грешки.

Друга потребителка съм. Аз също зараязах Вещерът, първа книга, по средата. Въобще не ми хареса стила на писане, нито успя да ме увлече да продължа да чета. Даже си бях купила цели 3 книги от промоциите на Сиела, направо с голямата кошница бях тръгнала. Накрая ги продадох чисто нови. Сериала не съм гледала след фиаското с книгите.

Прочетох първия том на Семейство Тибо и малко ще почина преди да подхвана втория сезон. Много ми харесва, но трябва да върна някои книги на библиотеката...
В момента чета Дом за нежелани момичета.

Добър вечер и честит празник,мили дами. Остават ми почти 5 страници до края на книгата. Интересна история, редуват се времеви линии преди и след, има съдебен процес. Като цяло ми допадна, симпатизирах на главната героиня и на всичко, което е преживяла. Но в никакъв случай не мога да кажа, че съм силно впечатлена . Историята и стилът ми бяха лековати и през цялото време бях на ,, повърхността,, .

Дочетох "Хората, които сеят в снега" от Тина Харнеск и за съжаление трябва да кажа, че това е книга, чиято реклама многократно надвишава качеството на самото произведение - на читателите се пробутва евтина лъжа, но това няма как да остане незабелязано.
Направо ще си копирам отзива, който написах в Гудрийдс.
"Забавна, топла и сладко-тъжна история в духа на книгите на Бакман" - може, стига в духа на Бакман да означава, че си си присвоил не само героите му и техните истории, но и си преписал цели глави с леки козметични промени. А опитите да се наподоби стилът на Бакман са довели до зле звучащи изречения, утежнени от твърде многото изсмукани от пръстите сравнения в опит за оригиналност, така че текстът става тромав и изпъстрен с повторения на изрази като "мамка му", "може би да, може би не", "по дяволите", "стана тя, каквото стана", които след третото повторение се превръщат в паразитни.
Семейството на Руне и Анита, което познаваме добре от "Човек на име Уве", тук се появява като семейството на Пиера и Мариджа и каква изненада - Пиера, точно както и Руне, проявява признаци на деменция и точно както в книгата на Бакман, социалните служби се опитват да осигурят нежелана от семейството подкрепа.
Плагиатството на авторката съвсем не свършва дотук - в седма глава виждаме дословен препис на трета глава от "Човек на име Уве", където новите съседи се нанасят в съседната къща и мъжът изпитва сериозни затруднения да паркира на заден ход с ремарке. Познато, нали!
Натам се появява и съвестната гражданка Брит-Мари като епизодичен герой, чието основно занимание е да подава сигнали за нарушения - отново едно твърде подозрително съвпадение.
Самият роман дори няма типичната форма на роман - съставен е от обединени истории, които би трябвало да са забавни, но са безкрайно отегчителни и глуповати, но това е естественият резултат, когато се опитваш да наподобяваш хумор, който не притежаваш. Лудориите на Мариджа твърде много напомнят на героя от "100-годишния старец" на Юнас Юнасон с щипка от приключенията на Манюня, а сюжетната линия е толкова очевидна, че дори няма да нужда книгата да се чете до края - 70 страници са достатъчни, за стане ясно всичко, което се случва натам.
Това е една от най-слабите книги, които съм прочела въобще - можеш да си присвоиш героите и историите на обичани автори, да имитираш стила им, но не и да си присвоиш сърцата на читателите, тях няма как да излъжеш.
Ако трябва да опиша с две думи цялото си впечатление, това ще бъде Фредрик Бакман от Алиекспрес.
Оценката за преписване винаги е била единица, затова и аз давам една звезда на авторката.